Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

[Ачо ♣]

Айде от мен по едно Jack Daniels

Бе т'ва май от цар Киро ще да е?

Не е!Цар Киро е в следствието,а "алкохолната му фабрика" затворена
Оригинал- „Джак Даниелс“ е спиртоварна от Тенеси за производство на тенесийско уиски и марка известна с бутилките си с квадратно дъно и черен етикет.

[GODzillata]

Неее, 'щот некФо бутилката не се вижда, та зат'ва...
МоЕ да мине и за домашна шльоковица.

[Ачо ♣]

Неее, 'щот некФо бутилката не се вижда, та зат'ва...
МоЕ да мине и за домашна шльоковица.

Ей, Тома Неверни,като котките си ,не падаш по гръб!!!

[INCUBUS]

То пак да се върнем към част от темата на Стоунчо приказния -"прехода".Ментетата сред напитките се появиха точно през прехода,за разлика от ментетата сред хората,които ги има от зората на човечеството.И е донякъде парадоксално,че в днешното европейско време,отмервано от ориенталски часовници в Татковината ни,се съмняваме изпърво в напитките,а чак след това /след като сме се натравяли надлежно и сме преживели това осиране по житейския ни път /започваме да се съмняваме в човеците,които са ги дестилирали,продали и поднесли до жадните ни устенца.За това,омерзен от човечеството -този отпадък на светата еволюция или на тривиалната извънземна лабораторна излагация в галактически мащаб,пия само "Мастика Пещера",защото... имам пълно доверие в питието заради пълното ми доверие в човека,който бди над технологията в тази осенена от божията ръчичка фабрика и който е много стабилен наш колега-риболовец

[Jack Daniels]

....пия само "Мастика Пещера",защото...

И зимата ли ? Ще станеш на кристали бе човек

[GODzillata]

А'ре да не пресъхне Ицето:


Оффффф, лесна е вашата, а мен ми е мъка за Видин, мъка, мъкааааааа.......сега пак ще сме начело на черните класации.

[stich]

[INCUBUS]

Jack,и зимата,рийш ли,ни моа са спра-жуля ли жуля,и мастичката на кристали,че и изстуден айран с нея,ба си стаотната комбинация -и търбухът сит,и килата малко,и здравето -на макс,сички системи работят,студено влиза,пък затопля организмата,музиката свири и няма значение,че българинът бил 9 пъти по-беден от средния "европеец".Народ,който си няма кисело зеле,вмирисани каци и бидони,просто няма място под слънцето.Тук въобще не става въпрос за тва,че и на тях им миришат чорапите,ама от европейско възпитание не си признават.На себе си ли служат ?

[GODzillata]

И те така, Васе...

Изборете минаа, сеги да му мислим - накъде по белия свет да скинем синджира!

Бахмамаму, ей!
Между балотажа кандидата на сдс-то и оня на бсп-то се сбраа в една кръчма, мани т'ва, ама кръчмата се казва "Форума".......та плеснаа с ръце, па се прегърнаха (бляк, грозна картина!), сдс-то подкрепи бсп-то, сега бсп-то е кмет, а сдс-то му е зам. кмет.
Ма не са виновни те!

Бахтоабалотаж, ей!
БСП бе с 2 кандидатури... ....и 2-мата нейни рожби, единият бивш шапкар, завършил у Москва, СеСеСеЕР, а другия млад соц. комсомолец, лансиран от ТИ(й)М.
Ма не са виновни те!

Няма виновни, има потърпевши? Цъ! Таа фраза стана напрао лайт-мотив покрай теа изборе, ама тоа път има виновни и зат'ва шъ дуат супата.
Вотът беше против кандидата на герб, а не за комуниста-социалист-от ТИ(й)М, ама не дрийм!
Герб се осраа с предишния кмет, ама па с таа сегашна кандидатура напрао си напраиха харакири......не че оня го боли фара де, ще иде да се мотка йош 2 години в парламента, па после, щот си е нагло животно, сигур па шсъ натисне да води листата.

Малииий, ако знаете к'во знам язе, ум шъ ви се зайде, ей! Сийбаломамата, политиката е мръсна кучка и верно сите са маскари!

Както и да е....Ице, а с к'во замезваш докът мааш мастиска?...щот тук не е много популярна, та не и знам мезето?

[stonetales]

ХА ХА ХАААА:)

Леле-Мале:)

Каква темица чудна беше и как лееекинко стана чудна кръчмица:)

Редих едни камъчета на един човек, той през това време отиде до Гърция, връща се, носи ми Узо и Тарама хайвер. И ми казва:

- Извинявай, ама не знаех дали пиеш Узо, пък ти взех.

- Ти да си чувал на морето някой да пие Узо?:) - го попитах аз.

[stonetales]

Пътят на интуицията е многостранен. Подобно на неведомостта на Божиите пътища.

Целият свят е залят с продукти, идеи, курсове и практики по фън шуй. Води се за Китайски приоритет, в което няма нищо лошо, но нека да поразгледаме малко зад кулисите.

Има едно основно противоречие в тази система и въпреки това тя работи перфектно. На практика различните школи по фън шуй са десетки, а може би и стотици. Едни работят с компас, други работят със специални карти. Нямам достатъчно познания, за ви ги представя, но не това е целта ми.

Дори и само работещите с компас използват посоките на света както си искат или както са научени. В едни и същи случаи, абсолютно различни методи дават добри или перфектни резултати. Дори и само в една отделна школа има набиващи се на очи противоречия.

И въпреки това, различните практики дават добри резултати.
Как става това.

Нека ви дам пример за протичане на енергията по фън шуй.

Представете си празен болничен коридор. Сивата мозайка отдолу, затворените врати, охканията зад някои от тях. Боядисаните в посивяващо-бяло стени.
При вида на този коридор, енергията се стрелва и отлита – няма какво да я задържи.
Какви чувства ви навява тази картина?

Представете си същият този коридор, подготвен за Коледа или Нова година или някакъв празник.
Вратите са отворени, по стените висят гирлянди. Окачени са красиви картини, някои от болните са станали, сложили са по някоя цветна дрешка и щъкат по съседните стаи, потъвайки във весели разговори с другите болни. Има цветя навсякъде, дори и по земята.
Очите са весели, лицата са усмихнати, стенанията и охканията са намалели до минимум.
Енергията на живота се спира навсякъде, завърта се весело около всеки и всичко и дори намусената старша сестра се поусмихва, защото Живота я гали по бузата с нежни ръце.

Как чувствате тази картина?

Дори и в представите ви се усеща разликата при протичането на енергията.

Как става така, че буквално противоречащи си методи, водят до добри или подобни резултати?

Интуитивно нагласяне на Намерението.

Общото между различните, външно противоречащи си методи, е Намерението с което се правят промените. Като случая с празника в болничният коридор. Цветята, гирляндите, картините, цветните дрешки са само външни фактори, които водят намерението и въпреки това отново намерението, самото възнамеряване на празника е довело до украсяването на коридора.

Тук вече идват и разликите в школите по фън шуй. Китайците, като изключително прагматичен народ, са разбрали, че различни методи облечени в едно и също намерение водят до добри резултати.
Тоест – по какъвто и различен начин да се украси коридора, то намерението е да се посрещне празника и да бъде весело.
Та дори и едно просто пребоядисване освежава коридора. Две искренно усмихнати лица на сутрешната визитация и празника започва.

Самите школи, без изключение, потвърждават, че ако се изгубите в разликите при тълкуванията на проблема, единствено интуцията ви може да помогне.
Какво са правели нашите баби и дядовци? Некитайци.
Българи.

Спомняте ли си разкошните родопски халища. Невероятните писани чипровски килими. Везаните дървени тавани и резбованите дървени слънца в къщите на старите българи.
Украсата по сбруята на коня, вплетените цветни висулки в опашката му.

Невъобразимо красивите народни носии, пафти, огърлици с пендари и цялото многообразие на народното творчество.
С какво намерение са везани и тъкани, резбовани и майсторени?

Материализирано намерение за по-хубав живот. И той става такъв.
Кой е карал предците ни да украсяват живота си.

Кой ни кара да купуваме картини и да ги окачваме по стените си? Да обичаме хубавото. Да го творим. Фън шуй ли???

Ин туицията, която е доловила бъдещото развитие на нещата, при украсен или променен по някакъв материален начин живот.
Неведоми са пътищата на интуицията. А какво е интуицията?

При всеки един Кръстопът, интуицията прониква в някаква степен напред в разклонението, разглежда и проверява, в зависимост от заряда, който притежаваме и връща в съзнанието ни бъдещата все още картина. Вслушваме ли се в интуицията си, ние сме себе си, защото взимаме „правилният” за момента избор.
Изборът, който е най-близко до нас самите, нуждите ни и нашата настройка. Нашият собствен избор.

С помощта на интуицията ние възнамеряваме и съответно „хващаме” по-доброто или пък желаното от нас разклонение.

Какво става, когато отидем на врачка, гадател или ясновидец.
Независимо дали вярваме в тях, подсъзнателно ние се надяваме на положителни отговори.
Добре. Но съответното лице, може да проникне само в разклонението, което ви сте хванали за момента. В повечето случаи, за да стигнете до услугите на съответното лице, вие сте на жизнена линия, която в някаква степен е несигурна и губеща. „Виждайки” по един или друг начин бъдещото развитие, само в тази линия, предсказващият, дори и да е с най-чисти намерения, ви ограничава Само в развитието на моментната ситуация. Абсолютно всички по-добри разклонения се пропускат - понякога и съзнателно – от предсказателят и вие оставате лишени от надеждата за добро развитие на нещата.

Ясновидеца ли ви е виновен?
Не!
В повечето случаи той даже не предполага, че има и други възможности за развитие. А дори и да знае, как би могъл да ви посъветва, кое разклонение да хванете, след като вие желаете сигурност, а не варианти.
Коментирам само развитието на нещата единствено в случаите, когато предсказателят е с чисто намерение да помогне.
Импулсните телефони са друго нещо.

Да, знам, че разсъжденията ми не могат да обхванат пълнотата на значението на всичките тези неща, но вие сами можете да си извадите изводи.

Но нима самите вие не можете да си „предскажете”?

Каква е разликата между много опитния и интуитивен бизнесмен, чиито очи буквално гледат „през вас” и предсказателят? Почти никаква.
Като във светкавична игра на шах, бизнесменът отхвърля хилядите губещи варианти с помощта на интуицията си и в резултат на това или спира погледа си върху вас (забелязва ви като потенциален партньор) или оставате „прозрачен” за него. Няма ви във неговите работни варианти.

Нима нямате интуиция?

Преди години започнах да се уча да втъкавам намерение в камъните. Изходна позиция ми беше древната легенда за вграждането на нечия сянка в градеж или стена. На пук, реших да вграждам живот в камъните.

Когато с един мой камък, приготвен специално за нея, помогнах на едно момиче да намери мъжа на живота си, останах изненадан от коментарите и, тъй като тогава все още мислех, че аз съм движещата сила.

Радостина ми довери, че вечер сядала до "нейният" вече камък, наречен „Спокойствие” и му е разказвала какъв мъж търси, какво и харесва в него и подобни нейни желания. Процеса е продължил няколко месеца, а аз и бях споменал предварително, че са необходими поне 2-3, за да проработи „магията”.
В един момент Радостина ме покани на сватба. Всички се радвахме. Беше се появил Кирил – голям, светъл и благ мъж – материализирана нейна мечта.

Радостина е имала нужда от крайпътен камък – в случая приготвеният от мен със втъкано намерение за любов, семейство и здраве – а камъка на свой ред е имал нужда от живо човешко намерение, което да поддържа, усилва и развива втъканото в него намерение.

Радостина и Кирил имат вече дете. Нима това би било възможно без разговорите на Радостина с намерението?

Нима самите вие не можете сами да си „Предскажете”?:)

Нима сами не можете да украсите живота си?:)

[G.Petkov]

Материализирано намерение за по-хубав живот. И той става такъв.
Кой е карал предците ни да украсяват живота си...

Интуицията, която е доловила бъдещото развитие на нещата, при украсен или променен по някакъв материален начин живот...

Много се замислих над тази част от поста на stonetales!
Само финала за девойката Радостина ми избяга от общата концепция.

А за да навържем и материалното в живото ни, да допълня INCUBUS, така съм свикнал да си пия ракията с лед, че вече не мога топла - лятото на 150 мл - три големи бучки лед, зимата - две!
И пиеш бързо да не падне градусът !
На ракията, не на леда!

[INCUBUS]

Първо,по право,отговарям на Годзи,в алкохолния контекст на обсъждането на "прехода" -в повечето случаи,както и тази вечер,не замезвам с нищо -айрана ми е вместо мезе.Не,че няма какво да си сложа,ама първата мастичка за вечерта,скапан след работа, къде 18.05 часа, я поех,пред очите на целокупното население,до витрината на култово заведение в стария ни център,като яко замезих с "пикантни родопски картофи".Това ми стига и за вечеря. За изборите-както всички предходни,мразех и тези.Ако зависеше от мен,нямаше да има партии и избори.Тъй като не зависи,гледам да са ми през оная работа.Че и резултатите от тях.Философски погледнато в български аспект,просто едни некадърници се сменят с други.На всичкото отгоре,в неделя -на балотажа,клепах "дежурен"в работата от 07.00 до 19.30.За което я ми платят некви кинти някога,я не.Българска европейска действителност.Мамка й. Стоунчо,така сме си украсили жувота,че от пуста красота "ядем лайна и вием срещу луната" -цитирам един хамериканец от словашки произход,простак и бивш "тюлен" Ричард Марчинко.На Радостина кажи,че така лелеяното от нея щастие, много скоро ще се превърне в такава късаща нервите тъпня,че и тя,и благият й мъж ще станат същи зверове,а детенцето ще расне волно,тъпо и гладно под топлите грижи на поредните управляващи.Ще се превърне в качествен продукт на "постпрехода".И никакво "фън шуи",нито "дзен",нито "тай чи"ще му помогне.Защото нито ще има работа,нито самочувствие,нито съвест,нито дом и семейство.

[G.Petkov]

Не, не съм съгласен.
Хубавите теми, с тенденция да прерастнат в "зимни" трябва да излъчват оптимизъм и позитивизъм.
Може би неделното дежурство и пропуснатия риболовен излет са довели колегата до тези мрачни мисли.
Предлагам да се върнем към хубавото ядене, пиене и естетиката.
Може и да не са в този ред!

[stonetales]

Колегата Инкубус е жив пример за материализирано намерение:) Е, посоката му е различна от моята, но това иде от неговия си избор.
Излъчването на мислите му се долавя от километри. А същият Дик, от "Тюлен група 6" е казал много мъдро:

- Не си въобгъзявайте! Тоест - не засирайте предварително нещата!


Сигурен съм, че има хора, за които моите писания са само теория.

Колко скучно гледище?

За Радостина, моя камък е/беше само "колектор" на намерението `и. Тогава тя още не знаеше, че абсолютно си може и без него. "Подпря" се на него, изясни си какво точно иска, излъчи го в пространството и съответно го получи.

Е, Инкубус е прав, че "може би", с течение на времето, всичко ще получи тъмна окраска. Но също така, със същата сила е възможно и окраската да Остане светла.
Това си зависи от Радостина, а не от външни сили.

Във всеки случай, в продължението на темата, (тук там полята обилно с мезенца и мастички:), детайлизирането на процеса стига до самото му дъно.