Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

[Кузмич]

Селекцията и баланса на растенията на Bombay Sapphire се базират на рецепта, която датира от 1761 г. Той има уникален дестилационен процес: В света днес има само четири работещи Carterhead дестилерии и те са характерни за Bombay Sapphire.
За разлика от други джинове, които варят растенията заедно с алкохола, в Bombay алкохола се дестилира сам по себе си. За да получи уникалния си вкус, той минава през растенията под формата на пара. Това позволява на всеки деликатен аромат да бъде напълно абсорбиран. Резултатът е комплексно и все пак неуловимо вкусово усещане.
Тройно-дестилиран, 100% неутралния зърнен алкохол се нагрява до формата на пара. Парата минава през пречистваща колона, типична единствено за Carterhead дестилерия. Преградата за регулиране в колоната, позволява само на най-чистият алкохол да премине.
Пречистената пара преминава през медна кошница съдържаща 10 естествени растения и поема деликатните им вкусове. Растенията са: испански бадеми, испански лимон, ликорис от Китай, италиански зърна от хвойна, италиански корен на ирис, ангелика, кориандър от Мароко, индокитайска кора от канелено дърво, пиперени зърна от остров Ява, райски зърна от Западна Африка. Парата се превръща в течност и излиза алкохол като Bombay Sapphire.
Bombay Sapphire се блендира с чиста вода от езерото Lake Vyrnwy и се бутилира


Опа глеам Кирето се изпикал.

[stonetales]

Благодарско, Киро:) Кузмич, впечатлихте ме:)
Ще пробвам първо:)
Съдейки по уважението, което сте отделили на напитката, явно си я бива:)

И най-много да станат две питиета в списъка ми:)

[G.Petkov]

... Всяка есен дядо събираше сини и бели сливи и мириса на джибре ми е инкрустиран в кръвта.
А старата гвардия, наредена чинно около казана, на сладки приказки и греяна ракийка, докато църцори оная ми ти пресната, ми е един от най-раните детски спомени:) Гушнал се в дядо и попиващ киселата миризмица, носеща се около казана...

Да-да,
Същият спомен го нося и в себе си, бях дете и за пръв път се понапих и аз използвайки дядовото добро настроение !
Тогава на казана се пиеше с малки кратунки, побиращи от 30 до 200 мл, кой колкото си налее!
Щом съм опитвал и аз, значи не е имало ограничения за децата.

[INCUBUS]

Уважаеми колеги,задочни приятели,любители-риболовци и професионалисти -замезващи и къркачи,убийството не е решение на проблема.Не го мислете,полза няма.Преди години,като по-млад,ама вече много вещ в прикриването на всякакви следи,си бях съставил "черен"списък с хора за ликвидиране.Списъкът включваше по едно време към 300 имена,имах и конкретни планове с по три варианта за първите 7-8 от списъка.Ако някои от вас се сещат,винаги съм разполагал с много информация /както доказателствено-официална,така и чисто оперативна /за истинските мръсни гадове около нас и изобщо нямах притеснения,че може да пострада добър човек.Не знам как ми се размина започването на "правосъдието в мрака",може би неестествено и прекалено обичам съпругата си и това ме е възспряло.Ако бях започнал,докато ме хванат,поне щеше да има двама-трима реализирани.Но... защо да убиваш гадта,след като можеш да й скапеш /стъжниш яко /живота ?С директни законни и индиректни покрайзаконни методи и средства.При това без доказуеми връзки и зависимости,под маската на "нищо лично" и пр.Драги Чирузе,вярвай ми,по този начин наказването на мръсниците с максимум неприятности в живота /и гадни разорителни разходи!/доставя висше удовлетворение,а убийството не може да достави такова.За умишлено убийство на повече от едно лице могат да те зачеркнат за 20 години,доживотензатвор или доживотен затвор без право на замяна.Много трудно в днешно време можеш да се изкараш невменяем /ако наистина човек не е станал откачалка/,още по-трудно се инсценира положение на неизбежна отбрана.Не си заслужава труда. Друго,момчета,уважавам вкуса ви,ама джин не обичам,та дори бил той и "Бомбай" едва ли ще ми хареса.Аз от такава краста опитах абсент ,45 лева бутилката,ама пак не съм във възторг и си продължавам да си цуцам мастиката,кефя се и констатирам,че наистина ми действа лечебно.Стоунчо,номера е да си пийнваме яко,ма да не са праим на жувотни,да си останем получовеци / според нацистката доктрина за всичките славяни / и да продължаваме да се радваме на :в национален план -на самочувствието на някои наши политици и на това,че все още можем да си купуваме питиетата ; в международен план - на якия византийски номер,дето гръцките политици се опитаха да го турят на Европата,пък тя им бръкна с разтворен чадър в аналния дефицит... Нищо не ще да ми танцува върху клепачите,мааму стара,Годзи - Том Кланси скоро пак го бях изчел целия за сигурно 17-ти път,блея и съм пак на Толкин с приказното му фентъзи. Въх,клепачите ми не танцуват,почват да се залепват,ш,тряа пак некой ужас на Джеймз Ролинз да се ....последна глътка... лека нощ на всички

[stonetales]

ХА-ха:) Браво:)
Инкубус - важното е, че се чувстваш Все по-добре и ти. Тук:)

Самата промяна на постовете ти - от открита подигравка - към споделяне и действително мъдри съвети, с които спечели уважението ми, го показват:)

Радвам се за теб:)
И за всички вас:)


А, по думите на Кузмич, апе ме куче тази заран, та реших да ви пусна една история, написана от един приятел, която ме накара да се замисля още повече. Сигурен съм, че всеки от нас ще направи паралел между себе си и историята. Тоест - има какво да намери там,

"Загърбил мъжеството си"

Стоях отстрани и го наблюдавах с жив интерес. Всеки път когато влизаше, сякаш изместваше пространството около себе си. Погледа му - вечно присвит, проницателен, с бездънни тъмни очи, вечно блестящи. Не бях срещал човек, който само с присъствието си да разбива човешки илюзии. Изказът му - простоват, директен, прям. Когато специалисти в дадена област заставаха пред него за "отчет" погледа му ставаше отстранен и сам говореше "слушам те, какво имаш да ми кажеш?" - с такава сила, че който и да стоеше пред него започваше да го увърта. Причината не бе в притеснението - никак даже. Той умело предразполагаше насрещния да сподели. Причината за неудобството се коренеше някъде дълбоко в погледа на този силен човек. Хората се виждаха през неговите очи и го усещаха интуитивно. В тях те се виждаха как плуват в измисления си свят от илюзии. Иронията му и грубите шеги винаги уцелваха в десятката. Това караше и най-добрия специалист да се почувства глупаво, като пред исполин, нямащ нужните познания за детайлите, но виждащ отвъд хоризонта на ограниченото мислене на специлиста. Решенията му - винаги прости, елегантни. Речника му - човешки, циничен понякога. Поклонник на принципа "всичко се връща", "ако искаш да имаш дай"... Цялата сила на своето виждане насочваше към трупането на пари. Обикновенно подобна нагласа е свързана с несъзнателност, но при него бе различно. Бях изумен от начина му на мислене - изключителен реалист:

"В този живот съм се посветил на парите, в другия ще си плащам"
"Човек може да бъде или мъж, или да прави пари."
"Решил съм, че в живота няма какво друго да правя освен да заборчея колкото се може повече... и да печеля"
"Живей сега, живота си отива"
"Обичам жените. Те са дара на живота"
"Любовта е изживяно понятие.... в нашия бизнес"
"Дръж си на думата, а ако не успееш изправи се като мъж срещу проблема и заяви готовността си"
"Прави нещата така както искаш"
"Не бъди путка"
"И да не се харесваш, продължавай напред"
"Скъпите вещи са играчки"
"Скъпата кола е само за престиж - хората се впечатляват от такива неща"
"Стига си говорил. Направи го!"
"Или може да стане, или не може!"
"-Пред кой се оправдаваш? Пред мен или пред себе си?"
"-Постави картите на масата!"
"-Какво искаш да кажеш! Говори ясно?"
"За всяко нещо плащам цена!"
"Това, което не си платя сега, ще си го платя в следващия живот"

Всяко от тези неща го изричаше с такава сила, замах с меча и дълбочина, че ми се приискваше да медитирам върху сентенциите с часове.
Изключителен пример за човек, който се грижи за околните. Благодетел, дарител, опростител... Зад маската му прозираше дълбоко самосъжаление. Не можеше да приеме една част от себе си. И това бе онази част... на която въобще не й пукаше за хората. Непрекъснато правеше нещо за някого, мъчейки се да изкупи своето бездушие. Не можеше да разбере защо е такъв, какъвто е, но ясно знаеше какъв е.
Единствения човек, който бях виждал наживо, да не се прикрива. Когато виждаше глупостта насреща си той я усмиваше, иронизираше или директно посичаше, без увъртане.
Един ден се присмя уж на майтап на човек от обкръжението си. На следващия ден едва вървеше от схващане. Погледна го и му каза "виждаш ли... а вчера ти се присмивах" - напълно съзнаващ причино-следствените връзки. Вярващ в някаква неназовима сила, която правораздава, дори само за лоши помисли.
Попаднах на книга, която четеше. Отгърнах я. Вътре беше подчертавал и драскал. Толкова откровенни отговори видях, че онемях. Аз самия не смеех да отговоря на някои от поставените въпроси. "Щастлив ли сте?" НЕ! "Приемате ли се?" НЕ! "Харесвате ли това, в което сте се превърнали?" НЕ! "Искате ли да се промените?" НЕ... щом не се променям! - и все в този дух откровенности.

Той бе достигнал крайната фаза в бизнеса, която по една класификация наричаха "Върховен инвеститор"

"Човек може да бъде или мъж, или да прави пари" - когато го чух за първи път, той ме беше прегърнал и лъхаше на бъчва. Каза го с такова вътрешно себепознание, че нямаше как да не го запомня. То изразяваше вътрешните му противоречия и самосъжаление. Искаше да каже, че когато е решил да прави пари е влезнал в друга сфера на общуването с хората, а това го тормозеше. Макар да беше много силен човек, си беше човек - не се заблуждавайте. Разказваше за компромиси, които не би направил, ако не били парите. Така, например, бил на решаваща среща. Той оставил своя директор да говори с баровеца насреща, за да обясни някои детайли на него и адвоката му. Но онзи започнал да се държи пренебрежително и надменно. Заявил, че повече няма да говори с директора, щом му противоречи. Нашия човек трябвало да помоли своя директор да се оттегли и той да довърши разговора. В света на бизнеса подобно поведение е директна псувня в лицето, както към директора, така и незачитане на преценката на нашия човек. Това, от което го боляло било, че ако е мъж, ако е трябвало да постъпи както му идва отвътре щял да стане и да защити своя директор. Но сделката била решаваща за целия бизнес и той преглътнал обидата. Като мъж на честта и войнски дух за него това си бе дълбока рана, която си тлееше в душата му, наред с много други.
Това той разбираше под израза, че или си мъж на място, или правиш пари. Дори помня, че каза "Мразя се за това, което съм. Аз съм леке. Трябваше да стана и да му забия един, но вече съм взел решението. Избрал съм парите!"

Определено много противоречива личност е той, но и изключително силна. Не бях срещал човек на такова ниво - милионер, пък и на каквото и да е, който така открито на висок глас да открива вътрешните си болки и ясно да си дава сметка за избора, който е направил





Впечатлен бях не от "мъдростите" му... а от силата, с която осъзнаваше своята преходност. Всеки път сякаш сечеше с меча. Един път трябваше да пътува в чужбина. Запрегръща всички и ги разцелува. Когато дойде моят ред, реших да се пошегувам с него и му казах "Еее, айде, айде, пак ще се видим", а той ме погледна с неговия си поглед и каза "хаха, дали?" Космите по врата ми се изправиха. През блестящите му очи видях личното му осъзнаване на смъртта и замръзнах. Не можех да повярвам, че обикновен човек е способен по такъв открит начин да е фамилиарен със смъртта си. "- По дяволите! - помня, че си помислих тогава - Аз знам толкова неща, а не съзнавам смъртта си така директно." Съзнавах я интуитивно, както повечето хора и ми трябваше специална настройка за прякото й осъзнаване - той нямаше нужда от такава.
Никога няма да забравя тези очи.

[chirusa_bg]

Добро утро!

Камик, тази история вече съм я чел някъде по форумите, тъй че днес почивам

Явно няма да ги трепя тие, много строг закона, ще пробвам да се внедря в лентяйския им екип и да ги изям отвътре

[Jack Daniels]

За разлика от други джинове, които варят растенията заедно с алкохола, в Bombay алкохола се дестилира сам по себе си. За да получи уникалния си вкус, той минава през растенията под формата на пара. Това позволява на всеки деликатен аромат да бъде напълно абсорбиран. Резултатът е комплексно и все пак неуловимо вкусово усещане.
Тройно-дестилиран, 100% неутралния зърнен алкохол се нагрява до формата на пара. Парата минава през пречистваща колона, типична единствено за Carterhead дестилерия. Преградата за регулиране в колоната, позволява само на най-чистият алкохол да премине.
Пречистената пара преминава през медна кошница съдържаща 10 естествени растения и поема деликатните им вкусове. Растенията са: испански бадеми, испански лимон, ликорис от Китай, италиански зърна от хвойна, италиански корен на ирис, ангелика, кориандър от Мароко, индокитайска кора от канелено дърво, пиперени зърна от остров Ява, райски зърна от Западна Африка. Парата се превръща в течност и излиза алкохол като Bombay Sapphire.
Bombay Sapphire се блендира с чиста вода от езерото Lake Vyrnwy и се бутилира


Опа глеам Кирето се изпикал.

Гледай ти, това нещо май ставало за пиене, ....пък аз джина го ползвах вместо одеколон за след бръснене

[GODzillata]

Гледай ти, това нещо май ставало за пиене...

Т'ва май е единственият джин с дъх от "време оно"...дъх на борови шишарки и иглички, вкус, който помня от ученик и който Преходът прееба.
Даже и "Златна есен" не е същата!

[stonetales]

Струва ми се, че и Чируза и Инкубуса , са допускали и допускат една и съща грешка:)
Вместо да се занимават със собственото си благоденствие,(което автоматично се прехвърля към околните - семейство, роднини и т.н.), намират "виновни" и търсят начини да ги "наказват".
НЕ, че и аз не съм прекарал половината си живот в чувство за вина.

Но най накрая поех цялата вина. И белите Вина поех. И Червените Вина поех. И стигнах до тук:)

[GODzillata]

Аз пък с вината поемам и мезетата, а преди това и ракиите със салатите.

[Митев]

Кво прайте , кво струвате се обръщате хубавите теми към пукница

[stonetales]

И пукниците към хубави неща, Митев:)

Еее:) Толкова си можем/Е:)

Една "подаръчна" гроздовица, 4 глави, (не скилидки), чесън с няколко печени чушчиции, оцетец ииии сиренце - за "убост":)

Ламята Спаска да го.................. А пък и тя Тоооолкова си може:)


Ха наздраве:)

[tiktak]

Един поздрав за Инкубуса. То хубаво мастика Пещера, ама и тва не е лошо.



И едно такова за Камъка. Домашната от миналата реколта свърши, а тази реколта я пропуснах

URL=http://fastpic.ru/view/26/2011/0711/24d ... 6.jpg.html][/URL]

[Павел Иванов]

Въх !!! Прочетох първото и последното мнение и си направих три извода
Първи такъв - искааааааааааааааааааааааааааааааааам червено Ферари , наистина го искам , ама много !!! Къщата и фурията си ги имам от години и не ме блазнат вече
Токъв втори - абе със сигурност май във втори клас учехме че със се пише само пред думи започващи със с или със з ама айде де , явно не било баш тъй , нещо като мега смешката правеща ми доста пъти впечетление по фэрумните писаници - големи , зрели мъже използват гейското бЯсен съм увнаместо правилното бесен съм и им дреме
Трети извод - stonetales , пич , Тетевенската отлежала е наистина един превъзходен елексир особено като се съчетае с агнешко по Гергьовски и зелена салата в полите на Тетевенският Балкан , вервай ми !!!

[G.Petkov]

...Но най накрая поех цялата вина... И стигнах до тук:)

До тук добре си стигнал.
Даже много!
Темата ти хубава, участниците също, никой с никого не се кара, вървят едни вкусни и пивки постове, тук-там разредени с философия и естетика, а на места и с чистосърдечни изповеди.
Предвид дългата зима, която се задава, ще понатрупаме някоя и друга страница!