Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

[Ачо ♣]

..........Първата фобия беше "страх от кръвопийци в тъмното". Тогава живеехме в малко градче над р.Арда,в миньорско блокче на три етажа с два входа.Във входа имаше тъмен подход за избените помещения.Летните вечери,когато съм бил 5-6 годишно пуфче,обикновено се събирахме всички деца от блока от задната страна и по-големите разказваха истории.Любими теми им бяха разни фантасмагории-ужасии -за Синьото око в гардероба;за Червената ръка в килера;за кръвопийците,които с кървави брадви се крият в избите.Така ме бяха наплашили,че не смеех да се прибера.............................................

Твоите фобии звучат като детски приказки и песнички в сравнение с тези на Годзи:
1 фобия -Знаеш ли колко е "ужастно" и"неприятно" някоя палава какичка да те пипа по чурката?!?
2 фобия-Ами да ти слагат "отровни"капки в очите, които могат да те осмъртят-ужас ?!?

[GODzillata]

...
Абе вие взимате ли стопаджии? Как ги подбирате или сте всеядни и всевозни?...

Взимал съм навремето, вече не.
Веднъж от СЗ за ВТ взех един оръфляк, който през целия път ми кашляше като туберкулозен.
Навръщане взех една стара мома, която не иска' да седне отпред до мен, а ми седна зад гърба, та повече гледах в огледалото, отколкото напред....по едно време ми писна и в няк'во село след Хаимбоаз и рекох да слезе за малко, че аз трябва да отскоча да се видя набързо с едни хора в селото и само как кракът и допря асфалта, яко газирах и отпраших, заебавайки я там-някъде-си.

Сега, както казах вече не взимам стопаджии....бих взел някоя стопаджийка насред пътя, ама те всички все за секс и пари говорят...та днешните стопаджии не са като онези от соц. времето, тогава много пътуваха на стоп, че и чужденци даже, ама днес сийбаломамата, не знаеш вече за к'во те спират....и те така.

[Jack Daniels]

...
Абе вие взимате ли стопаджии? Как ги подбирате или сте всеядни и всевозни?...

....бих взел някоя стопаджийка насред пътя, ама те всички все за секс и пари говорят..

Нека си говорят бре, тебе кво те бърка

[GODzillata]

...
Абе вие взимате ли стопаджии? Как ги подбирате или сте всеядни и всевозни?...

....бих взел някоя стопаджийка насред пътя, ама те всички все за секс и пари говорят..

Нека си говорят бре, тебе кво те бърка

Мисълта ми беше, че всички "стопаджийки" са проститутки.

[Мънцата]

Мисълта ми беше, че всички "стопаджийки" са проститутки.

Делеф начи е ... проститут

[chirusa_bg]

Сто процентоФ

[stonetales]

Ужаст:)
Това вече на тема не прилича. я да взема да въдворя малко дисциплина!!! Искрено се надявам всеки да намери по нещичко за себе си.................


Родено в България......



ПУСТОТА



ПРИСТИГНАЛ КЪСНО ПРЕЗ НОЩТА
ОКЪСАН СТРАННИК ХЛОПА НА ВРАТАТА
ОТТИЧА СЕ ПО ДРЕХИТЕ МУ
ЗВЕЗДЕН БЛЯСЪК

СЪС СЕБЕ СИ ПОНЕСЪЛ ПУСТОТАТА
НА ПРЕКОСЕНИ РАЗСТОЯНИЯ
РЪЦЕТЕ МУ РАЗКАЗВАТ РИТЪМА
НА СТОРЕНИ НЕЩА

ПОЧИВАТ СИ НОЗЕТЕ, А ОТ ТЯХ
ПОТИЧАТ ПЪТИЩА
РАЗКЪСАНИ НА ЧАСТИ ОТ УМОРАТА
И НЕУМОРНО ТЪРСИ ВЯТЪРА
ЗАСПИВАЩИЯ СПЪТНИК

И КАМЪНИ И СЪЧКИ И ТРЕВА
ЩЕ ПОМНЯТ ДЪЛГО СТРАННИКА
ОСТАВИЛ ЧАСТ ОТ СЕБЕ СИ
ВЪВ ТЯХ



ОЩЕ

ПОТЪНАЛО ВЪВ МРАК СЪРЦЕ
ПРЕКЪСВА ПЪТИЩА
КОИТО СЛЪНЦЕТО ЗАГРЯВА
КЪМ НОВИЯТ СЕЗОН ПЪТЕЧКАТА ДОГОНВА
ЗЕМЯ, ПОТЪНАЛА ВЪВ ПРАХ
И БАВНО КАЧВА ПРИЛИВА
НИВОТО НА ПРИИЖДАЩИЯТ ДЕН
НАГАЗВАТ ЗДРАВО ПЪТЯ МИ МЪГЛИВ
КОПИТАТА НА МОЯ КОН
СВЕТАТА МАЙКА ИЗПЛУВА
ОТ БЕЗКРАЙНОСТТА
НЕ ЧАКАМ, ВЗИМАМ ТЕ
И ОБИЧТА ТИ СЪЩО



***

СЪС СЪЛЗИ БОЛКАТА ИЗМИХА
ПРОГЛЕЖДАЩИТЕ ПРИЛЕПИ.
И С КАПКИ ДЪЖД
ПРИТИХВАЩИ ВЪВ СЯНКАТА
БЕЗ ДА ТЕ ВИЖДАМ,
ПОКАЖИ МИ
И СЕБЕ СИ
И ЦВЕТЕТО,
СЪНЯТ ТИ
И ПЛАЧЕЩИТЕ ПРИЛЕПИ


***

СВОБОДЕН Е!
В ПОЛЕТО
БЯГА КОН


ЩЪРК
ЗМИЯ
НАСТЪПИЛ


БАВНО
СПИРА
КОСТЕНУРКА



ЗА ТЕБ



ПРЕПЛИТАТ СЪНИЩНИТЕ НИШКИ
ПОТОЦИ КРЪВ НА ЗВЕЗДНА СВЕТЛИНА
И СВЕТЪЛ ШЕПОТ МИ ПРИПОМНЯ
ЧЕ ТИ СИ ТАМ
ЧЕ ТИ СИ ТАМ

ОПЪНАТА НАД СКУЛИ БЯЛА КОЖА
НЕЖЕН ПОГЛЕД МЕКО МИ ШЕПТИ
И НЕПРЕКЛОННАТА МУ ВОЛЯ
НАД МЕНЕ БДИ

ДОКОСВАНА СТОТИЦИ ПЪТИ
С ОБРУЛЕНИ, ДОМОГВАЩИ РЪЦЕ
ОПИПОМ, ТЪРСЕЙКИ НАМЕРИХ,
АЗ САМО ТВОЙТЕ ДВЕ



ЗАСЛУШАНА


ВЪВ ЪГЪЛА ПРИСВИТ СЪС ПОГЛЕД,
ЗАРЕЯН НЕЙДЕ ПО СВЕТА
СПЯ ТИХО, А ОТ ПРОЗОРЕЦА
НАВЯВА ЛУДОСТ И ТЪГА

И ДА МЕ ПЪДИШ - ПАК ЩЕ СИ ОТИДА
И ПРИКАЗКА ДА МИ РАЗКАЖЕШ -
ПАК ЩЕ ОТНЕСА
СЪРЦЕТО ТИ
А ТИ ЩЕ СЕ СЪБУДИШ
ЗАСЛУШАНА ВЪВ ПРИТЧА
ОТ ДРЕВНИ ВРЕМЕНА




ДУШАТА


ОПЛЕТЕНА В СЪНИЩА И СВОИ СИ МИСЛИ
ОБВИТА ВЪВ ПЕЛЕНИ СТАПЯЩ СЕ МРАК
ДУШАТА МИ ВАЕ
ШАРЕНИ ЧЕРГИ
ВОАЛИ
ПАНА

ЗАМИСЛЕН Я ВИКАМ
И ИСКАМ ДА ЧУЯ
БЕЗСЪННИЯТ
ШЕПОТ ...



ГОРЧИЛКА



ПО КЛЕПАЧИТЕ МИ СЕ ОТТИЧАТ
СИНИ КАПКИ ДЪЖД
ОКЪПАЛИ СЪРЦЕТО МИ
РЪЖДАТА СА ОТМИЛИ
И ЗАТОВА СЪМ ТОЛКОВА
ГОРЧИВ

ПО БУЗИТЕ МИ ТЪМНИТЕ СЛЕДИ
РИСУВАТ БЪДЕЩЕ
НЕДОЛОВИМО
А УСТНИТЕ
ИЗПИВАТ ГО

ЗАТУЙ
СЪМ ТОЛКОЗ
ЖАДЕН ...




ИСТОРИЯ



ЗАТИСНАЛ ПАДНАЛИЯТ КАМЪК
НА СИЛНО МИНАЛО
ДОБРИТЕ ВРЕМЕНА

ПРЕПЪНАХ СЕ, ОТМЕСТИХ ГО
ЗАРОМОЛИ
ЛЕГЕНДА СТАРА ...



СЪН


НЕЙДЕ ВЪВ ТЪМНИТЕ ЪГЛИ
ПРОБЛЯСВАТ
НЕСМЕТЕНИ КЪСЧЕТА
ОТ СЛЪНЧЕВИ ДНИ
ЗАЛЕПНАЛИ,
ОТКЪРТЕНИ ЛЮСПИ
НЕОТКРИТИ
ПРАШАСАЛИ СПОМЕНИ
ЧАСТИЦИ
ОТ ХИЛЯДИ
НЕСБЪДНАТИ СЪНИЩА
ЗА СМЕТКА НА ТОЗИ
СЕГА




СЛЕДА


ИЗПУСНАТА
ЧЕТКА
СЛЕДА
ПО ПЛАТНОТО
ОСТАВИ


ВОДОПАД
ОТ СЪЛЗИ
...



ЗА ПЪРВИ ПЪТ


КОГАТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВИДЯХ КРИСТАЛНИЯ, ГО ПОПИТАХ:
-КОЙ СИ ТИ?
-АЗ СЪМ ЛЮБОВ
-КАКВО Е ЛЮБОВТА?
-СВЕТЛИНА
-КАКВО Е СВЕТЛИНАТА?
-МЪДРОСТ
-КАКВО Е МЪДРОСТТА?
-ПРАХ
-КАКВО Е ПРАХТА?
-ВСИЧКО
-КАКВО Е ВСИЧКО?
-ЛЮБОВ

ТОГАВА НЯМАХ СИЛА ДА СЕ СПРА ДО НЕГО И САМО СЕ ВЪРТЯХ В ОГРОМНИ СПИРАЛИ.

СЕГА МОГА ДА ГО ЧУВАМ ВСЯКА СЕКУНДА. ...


САМИ


БЕЗ БРЯГ
БЕЗ ОКЕАН
ОСТАНАЛИ САМИ
СЪС СЕБЕ СИ

ЕДИН БЕЗ ДРУГ
В БЕЗКРАЯ ...




РАКЛА


РАЗХВЪРЛЯЛА СЪМ
БАБИНАТА ПРИКЯ
РЪЦЕТЕ МИ СА ОМОТАНИ
СЪС СВИЛА И СЕДЕФ
И ПАФТИ

ПРЕЗ РАМКАТА
НА СИВ ПРОЗОРЕЦ
ТАНЦУВА СЛЪНЦЕТО
ПО КИТНИТЕ ШЕВИЦИ

СЪС СИТНИ СТЪПКИ
КЕХЛИБАР РИСУВА




ТЪКАЧЪТ


ТАНЦУВАЩИ ПО ВЪРХОВЕТЕ НА КЛЕПАЧИТЕ МИ
ПРЕПЛЕТЕНИ, УСУКАНИ И СЛЕТИ
НА СЪНИЩА ТЪКАЧЪТ ДРЕВЕН
ПОДАРЪК МИ НАПРАВИ

ЛЕГЕНДИ, ПРИКАЗКИ
СЪНУВАНИ ВЪЛНИ
И ОЩЕ...




ГОРКАТА


РАЗПЛИТАМ КОСИТЕ ТИ
ОТ ЗАНИК И СВИЛА
ОТ СИВИ, СТРОШЕНИ МЕЧТИ
СТО ПЪТИ СЪС ЧУКА УДАРИХ -
НЕ ТЕ ЛИ БОЛИ ...


ДОГМА


БЯЛА ТОЧКА
НА БЕЛИЯТ ЛИСТ
ПОТРЕПВАЩА НОЗДРА
ОТ СИТНИЯ ПРАХ
И СКУКА ВЪВ РАМКАТА




ОТРАЖЕНИЕ


ПОРЪСЕНА СЪС СЛАДЪК ПРАХ
Е ИСТИНАТА
ОТРАЗЕНА
ОТ БЕГЪЛ ПОГЛЕД
В ЧУЖДО ОГЛЕДАЛО




МАЛКИ


ПРАЗНА
ЛОКВА
ЖАБКАТА
ИЗБЯГА



РАЗХВЪРЛЯНИ КАМЪНИ
МЕКАТА ДЛАН НА ВОДАТА
ОТКОГА ГИ РЕДИ

КОСАТА СИ
МИЕ
И ПИЕ
ВЪРБАТА



РИБКА
ПРОБЛЯСВА
В ПОТОКА ...








ХРАНИТЕЛ МИ БИЛ, ЗНАЧИ!

БЕШЕ ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ. ТОГАВА СЪНУВАХ, ЧЕ РАБОТЯ ЗА КАНОР. СЛЕД РАБОТА СЕ ИЗКЪПАХ И ПОГЛЕДНАХ КРАСИВОТО СИ ЛИЦЕ В ОГЛЕДАЛОТО. ТАМ, ОТСРЕЩА, ЗАД МОЕТО, МИ СЕ ПУЛЕШЕ ДРУГО - И КАК БЕШЕ ВЪЗМОЖНО - ОЩЕ ПО-КРАСИВО.
С ТВЪРД ГЛАС ЗАДАДОХ ВЪПРОСА СИ:
- КОЙ СИ ТИ БРЕ, СЕРСЕМ?
-АЗ СЪМ ПЕРСЕЙ!
-КАКЪВ СИ ТИ БРЕ?
-АЗ СЪМ ТВОЯТ АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ!

ВАЙ, ВАЙ, ВАЙ - ИЗПИЩЯ КАЙМАКМИНЪТ.

НЕ СИ СПОМНЯМ ДА МЕ Е ХРАНИЛ, НО СМЕТКИТЕ ПО НЕ ТОЛКОЗ ИЗИСКАНИТЕ КРЪЧМИ ГИ ПЛАЩАХ САМО АЗ.

ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ГО ТОРМОЗЯ СЪС СУРОВОЯДСТВО - УМИРА, ЗНАЧИ.
НО РАКИЯТА НИ СВЪРЗВА ЗАВИНАГИ:)




МИСЛИ

СЪНУВАХ
КРАЯ НА СВЕТА
ЗАМИСЛЕН ...




ПЕРЛИ



ПО ПЪТЯ
РАЗСИПАНИ ПЕРЛИ
НАВЕЖДАМ СЕ
ЗА ВСЯКА ...




СЪН

ЕЙ ТАМ
НАКРАЯ
СЪНУВА
НЕПРИВИЧНАТА ...







ВЛАГА


ПОТАПЯ СЕ
В МЪГЛА
ДЪБРАВАТА


ЛЪЧИТЕ
СА НАБЪБНАЛИ
ОТ ВЛАГА

СЛЕД
МИГ
ЩЕ ПРОТЕКАТ




ЗАБЛУДА

ВЪВ ЪГЪЛА НА СИВА СТАЯ
ГЛАВА С РЪЦЕ ПОДПРЯЛ
СЕДЯ И МИСЛЯ САМ
ЗАЩО Е ТОЛКОЗ
ТЪМНО
ДНЕС ...




ЕЖЕДНЕВИЕ


ОБЪРКАН СЪМ,
НА БРЕГА
ЗАМЪК ОТ ПЯСЪК
СТРОЯ
ДНЕС
А УТРЕ
ГО НЯМА ...




МАЛЪК


ВЪВ МАЛКИЯ СИ СВЯТ
СЪБРАЛ СЪМ
МНОГО БОЛКА
ЗАЩО
СЪМ
ТОЛКОЗ
МАЛЪК ...


ИЗГАРЯНЕ


С УСМИВКА ТЕ РАЗКЪСВАМ
И БЛУДЕН ПОГЛЕД
ОТ ЛАСКА НАТЕЖАЛ
В НОЩТА ИЗПЪЛНЕНА С ЛЮБОВ
ШЕПТИ САТЕНА В ТИШИНАТА
ГОРЯЩА КАТО ФАКЛА СТАРА


ОБЛИВАМ ТЕ
И КЪСАМ ВСЯКАКВИ ПРЕГРАДИ
ПРЕСЪХНАЛИТЕ УСТНИ СТЕНАТ
ОЧАКВАЩИ МИГА
ИЗЧАКАЙ
И ЩЕ ИЗГОРИШ




РЕАЛНОСТ


ДНЕС СУТРИНТА ОБИКАЛЯХ ИЗ ГОРИТЕ ОКОЛО СИНЕМОРЕЦ. ОТ МИНАЛОТО ЛЯТО ЗНАЕХ НЯКОЛКО ПЛОДНИ ДРЪВЧЕТА, ЧИЙТО ПЛОД ОБИРАМ ЗА РАКИЯ. МИНАХ ПРЕЗ НЯКОЛКО, НО НЕ БЯХА УЗРЕЛИ. ЗАПРИБИРАХ СЕ КЪМ КЪЩИ И НАМИНАХ КЪМ ТОНИ- СОБСТВЕНИК НА ЧУДНА МАЛКА ПИЦАРИЯ " ДЕ ВЕГАС" - ОТ КЪМ "КОСАТА". ТОНИ ДЪРЖИ И МАЛКО МАГАЗИНЧЕ ЗА РИБАРСКИ ТАКЪМИ. ПОСОЧИ МИ ЕДНА МАЛКА СЛИВА В ДВОРА МУ И АЗ НАПЪЛНИХ КОФА С ПЛОД. КУПИХ С И ТАКЪМКИ ЗА ЗАРГАН, РАЗМЕНИХМЕ СИ ЛАФЧЕ И СИ ЗАТРЪГВАХ. ПОД ДВОРА МУ, НА 10-ИНА МЕТРА ЗАБЕЛЯЗАХ МАЛКА ДЖАНКА. СПРЯХ КОЛАТА, ВЗЕХ КОФАТА И ЗАПОЧНАХ ДА БЕРА МАЛКИ СИНИ СЛИВКИ. ПОГЛЕДНАХ НАДОЛУ И ВИДЯХ ПЛАСТМАСОВО ШИШЕ ОТ КОЛА, ПЪЛНО С КЕХЛИБАРЕНА ТЕЧНОСТ. ОТВОРИХ ГО. БЕШЕ ПЪЛНО С ПЪРВОКАЧЕСТВЕНА СЛИВОВА РАКИЯ - ЛЮБИМАТА МИ. ДОКАТО СЕ ЧУДЕХ - "КВО СТАА?" ЧУХ ГЛАС В ГЛАВАТА СИ - "КАКВОТО ПОТЪРСИШ, ТОВА ЩЕ НАМЕРИШ"




РАЗБИВАНЕ


ДА, ДВАМА БЯХМЕ
ЛУНАТА РЕШЕШЕ
КОСИТЕ ТИ
ИГРАЕЩИ
СЪС СЛЪНЧЕВИЯТ
ВЯТЪР
С МЕЧТИ,
РАЗБИВАЩИ
СЪДБИТЕ НИ
КАТО ОГРОМНИ
ВОДОПАДИ



ОТКАЗВАНЕ


ОТКАЗВАНЕТО Е БОРБА
БОРБАТА Е ПРИЗНАК НА БЕЗСИЛИЕ
ВСИЧКО ТОВА Е ОТДАВАНЕ НА ЗНАЧЕНИЕ
ИЛИ САМОМНЕНИЕ

ТУК НЯМА МЯСТО ЗА СВОБОДАТА:)




ПРЕМИНАХ


ПОД ДВЕ ДЪГИ
ПРЕМИНАХ СКОРО
И ПАК ДЕТЕ
ОСТАНАХ:) ...




СМАЧКАН



СМЪРЦАФЛЯЦАХ СЯ И ТРЪШНАХ
СИЛНО СТАРАТА ВРАТА
ЯВНО МНОГО СЪМ Я ЛАШНАЛ
ПАДНА ЦЯЛАТА БОЯ

ДВЙЕ СЯ ПАНТИ УТКАЧИХЪ
ПУКАЗА СЯ И ПИРОН
А ОТ УДАРА СЯ ГЪТНА
ДОЛУ МАЗНИЯТ КОТЛОН

ЦЯЛУТУ КАФЕ СЯ ЛИСНА
ПУ ЛИЛАВЪТЪ СТИНА
А НА МЕНЕ ВЕЧЕ ТЪЙ МИ ПИСНА
ДА СЪМ СМАЧКАН ОТ ВРАТА




МЪДРИ



СТРАНАТА НА ТЕЗИ, КОИТО РИСКУВАТ Е КЪСМЕТЛИЙСКАТА
БЛИЗКАТА ВЕРОЯТНОСТ ДА ЗАГУБИШ ЗАВИСИ НЕ САМО ОТ ОТ КАРТИТЕ
ТЕЗИ, КОИТО ОГРЯВА СЛЪНЦЕТО СА ЗАСЛУЖИЛИ И СЯНКАТА СИ
БЕЗ ДА СЕ РАЗВАЛИ НЕМА А СЕ ОПРАВИ
ВСЕКИ ИЗГРЕВ Е СЛЕДСТВИЕ ОТ ДЪЛГА НОЩ
ПЛАЩАШ ЛИ СИ - ЗНАЧИ ИМАШ СЪС КАКВО ...


КАХЪРНО

КАХЪРЕН МИ ЗМЕЙ ТЕЖКО ДИШАШЕ
ДИШАШЕ ОЩЕ СУМТЕШЕ
СУМТЕШЕ ОЩЕ ПРЪХТЕШЕ
НИЗ ТЕСНИ МИ ВИТИ СОКАЦИ
НА БУЛЯ МИ ВЪЛКАНА КРАЙ ПОРТИ
ЗМЕЙ МИ МАМО, САМО ПО ШОРТИ

ТЕЖКО МИ САЙ ЗМЕЙ ИЗПИНАЛ
ЧЕ СНОЩИ МНОГО ПОДПИНАЛ
ВЪЗ БУЛЯ ТЕЖКО ВЪЗДЪХНАЛ
И МИГОМ И МОЗЪК ЗАГЛЪХНАЛ
ЛЮШНАЛА МИ СЯ ЛЕГОМ ХЛЪТНАЛА
В СТРАШЕН МИ СЯ СЪН ГЪТНАЛА

КРАЙ СЕЛО НА БЕСНИ БАИРИ
ГУЛЯМ МИ СА ЗМЕЙ СИЛОМ ВИРИ
ВИРИ И ОЩЕ НАПЪРЧА
ВЪЛКАНА МИ ТИХОМ ПОДСМЪРЧА
И ДИВИ СЯ НА ПУЩАРАКА
ТРЕПЕРЯТ И СИТНО ДВА КРАКА

НАДЪХАЛО МИ СЕЙ ТУЙ ХАЙВАНЧЕ
ОТ НОЗДРИ МУ СЯ ПУШЕК ВДИГА
НАПУШИЛО СЕЙ И НА ВЪЛКАНА НАМИГА
ДРЪПНАЛО МАЙ НЕКАКВО КОСЧЕ
В ОЧИ МУ НАБЪБВА ВЪПРОСЧЕ
ША ДАВА ЛИ БУЛЯТА МИЛА
НА ЗМЕЯ ТЯ СВОЯТА СИЛА

СТРАШЕН МИ СЪН СЪНУВА ГОРКАТА
И СЯ ПРЕПЛИТАТ НАСЪН КРАКАТА
ИЗНЕЙДЕ КОТКА ВРЪЗ ДУВАР СКОЧИ
МИГОМ ВЪЛКАНА ПОДСКОЧИ
ШИШАНЕ МИ ТЕЖКО ИЗВАДИ
ПОДПРЕ ГО НА ЯКА ПУСИЯ
И МИ СЪС ЗМЕЙ СТАНА СРАМОТИЯ
ШОРТИ МУ МАМО РАЗДРАЛА
ГАДИНАТА БЪРЗО БЕГАЛА


СЛЕДИ

РАЗКЪСАНА
СВИРЕПО
КОШНИЦА
С ХРАНА

НА
ПРАШЕН
ПЪТ

СЛЕДИ ОТ БИТКА
ОТРЯЗАНА
ГЛАВА

СИНИЯТ ПРИЛИВ


РАЗСТИЛАХ КОСАТА ТИ
НАМОКРЕНА
ОТ СИНИЯТ ПРИЛИВ
РАЗСИПВАХ Я
ПОД СЛЪНЧЕВИЯ ДЪЖД
А БЛЕДИТЕ, НЕЖНИ СТРАНИ
РАЗСЕЯНИ В МЕН
ПЕЕХА
...




ТЪЧЕ


ПРИСЕДНАЛА ТИХО ДО МЕН
ПОЛОЖИЛА ДЛАН НА ЧЕЛОТО МИ
СЪНУВА ДУШАТА
НАДИПЛЕНА ПРИКАЗКА
ОТ СТАРИ АЛЕНИ НИШКИ
ФИН ТЮРКОАЗ
И НАНИЗ ОТ ПЕРЛИ
ТЪЙ ШАРЕНА ЧЕРГА
ТЪЧЕ
И НАД МЕНЕ РАЗСТИЛА
...


СПОМЕН


НА ВЯТЪР
ПОЛЪХА
УСМИВКА
МИ ДОНЕСЕ
ОТ СТЪКЛЕНАТА
СВЕТЛИНА
ОГРЯЛА
СПОМЕНА
ЗА РОЗОВИТЕ БУЗИ
РАЗДРАНИ КОЛЕНЕ
И ВЕЧНИЯТ ВЪПРОС
БЛЕСТЯЩ
В ОЧИТЕ ...







САМА


В ПРАХТА СЛЕДА ОСТАВИЛА
ТЪРКУЛИЛА СЕ
ПО КОЛЯНО
ОТ БЕДРО ИЗСИПАЛА СЕ
ОТ ГЪРДА КАПНАЛА
ОТ БУЗА ПЛЪЗНАЛА
ПО МИГЛИ ПЪЛЗЯЛА
ОТ ОКО ОТКЪСНАЛА
ОТ СЪРЦЕ ИЗЛЯЗЛА
ОТ КАМЪК ДОШЛА
...





ЗАСПИВАЩА

И В ТОПЛИЯ МИ ДЪХ
ДА ЧУЕШ ПРИТЧА СТАРА
ИЗПЛЕТЕНА ОТ ВИНО И МАГИЯ
ЗА СТЪКНАТИ ОГНЬОВЕ
СТЪПКИ ВЪВ ЖАРАВА
ЗАЛЕЗИ
И СЪНИЩА ...




ТЪЖНО


РАЗПРЪСНАТИ МЕЧТИ
ДО ЧАШКА СЪС КАФЕ
КРИСТАЛИ БЕЛИ
БРАТЯ НА ЗВЕЗДИТЕ

И ТЪМНО ПЕТЪНЦЕ
ВЪРХУ ПОКРИВКА БЯЛА
СЛЕДА ОТ ТРЕПНАЛА РЪКА
И ПОГЛЕДА
ИЗПЛАКАЛ ДНИТЕ ...






ПРАЗНА

ДО ПРАЗНА МАСА
ПРАЗЕН СТОЛ
БЕЗ ПРИБОРИ
БЕЗ СВЕЩИ
ПОКРИВКА ОТ СЛЕДИ
СТЪКАНА ОТ БЕЗБРОЙНИ ВЕЧЕРИ
ПРЕЛИВАЩИ
ОТ ВИНО И ЛЮБОВ
СЛЕДИ ОТ ДЛАНИ
УСТНИ
И ДИХАНИЯ ...



ПОСЛЕДЕН ТАНЦ

ОТ ДВОРА АЗ
ПРЕСТЪПИХ
НА ЛУНЕН КАЛДЪРЪМ
РАЗДЕЛЯЩ СТАРИ ЗИДОВЕ
СВИДЕТЕЛИ НА БУЙНИ ТАНЦИ
И МИНАЛО ВЕСЕЛИЕ
КОПИТАТА НА КОН
ИЗЧАТКВАТ ТЪЖНО В МРАКА
НАПОМНЯТ ИЗСТРЕЛА
ВЪВ СЛЯПАТА МЪГЛА
ОТМИЛА СТЪПКИТЕ
КРЪВТА
И ТАНЦА ...



ДРУГА ИСТОРИЯ

ЗАД СВЕТЛИЯТ ТИ ПОГЛЕД ПАК СЪЗИРАХ
АЗ ТВОЯТ ПОВИК ЗА ЛЮБОВ
ОТНОВО ВРЕМЕ НЕ НАМИРАХ
ДА БЪДА ЗА ТОВА ГОТОВ

ОКЪПАН В МЕКАТА ТИ СВЕТЛИНА
И НЕЖНИТЕ РЪЦЕ,
ПРОТЕГНАТИ ВЪВ МРАКА
ПИЯН ВЪРВЯХ НАТАМ И БЯГАХ
ИЗГАРЯШЕ МЕ СЪС СТРАСТТА СИ

ОТИВАХ СИ
А ИСКАХ ОЩЕ


Ще трябва да бъда готов
разбирам по стъпките ти
разкъсващи мрака
над синия прилив

старият вятър
пилее косите ми
с древните приказни пръсти
челото ми глади
очите притваря

заспивам
с далечните сънища
пренесли очите ми
в друго място
време
и спомен


СУТРИН

ПРОШАРЕНАТА ЧЕРГА
Е РАЗСТЛАЛА
МЪГЛАТА
ПО МОКРИТЕ ЛИВАДИ

ПРОЗИРАТ И СЕ КРИЯТ
БОРИКИТЕ
НАБУЧИЛИ
ПО ВЪРХОВЕТЕ СИ
КЪДЕЛИ
СЛЪНЧЕВА ПЯНА

НЕЯСЕН СИЛУЕТ
РОГА МОГЪЩИ
НАЗАД ОТМЯТА
И ТРЪБЕН ЗОВ
СЕ НОСИ НАДАЛЕЧ
...!

ТИШИНА

ЗАТИСНАТА Е
СИНЕВАТА
ОТ ГРОЗНИ
СИВИ
ОБЛАЦИ

ДАЛЕЧЕН ТЪТЕН
ОТ НАДИГАЩА СЕ
БУРЯ
РАЗКЪСВА
ДУШНИЯ ПОКОЙ

ЕЙ ТАМ
РЕДИЦА РАЗЛЮЛЯНИ ЖЕРАВИ
БЕЗМЪЛВНО УСТРЕМЕНИ
С КРИЛЕТЕ СИ
ЕДВА, ЕДВА
ДОКОСВАТ ТИШИНАТА



ПОТРЪПНА ВРАТАТА
КОГАТО ПОЧУКАХ
ПОТЪНАЛА БЕШЕ
ЦЯЛАТА В МРАК

СЛЕДИТЕ ОТМИТАШЕ
ЛУДИЯТ ВЯТЪР
КОСИТЕ МИ, ЛУДИТЕ
СПЛИТАШЕ ЧАК

СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ
АЛА КЪДЕ
В ПЯСЪКА ГЛАДЪК
ИЛИ В ГЛАВИТЕ НИ
КЛЕТИ



ВЪВ БОРОВА
ИГЛИЧКА
СЕ ОПЛЕТЕ
СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ

УСУКА СЕ
И ПАДНА
НА ЗЕМЯТА

РАЗПРЪСКВАЙКИ СЕ
КАТО КАПКИ
ДЪЖД

КУПЧИНКА
БИСЕРИ
В ТРЕВАТА

[GODzillata]

Бах таа поезия, ей!

Я да се пробвам и аз...ъъъ...нек'ви рими да уцеля...аааааа......ето:

Тих ветрец ми вее слабините,
стрък трева ме боцка по гъза,
клекнал нейде из върбите,
тихичко си аз сера, сера.

И за да съм в крак с темата, едно и една философска мисъл - Никой не умира девствен, Животът го слага на всички!

[stonetales]

Това, дет си го написал, Годзилада, май ти е от времето на фобиите:)
Но - след като е сътворено в България...............

От форум някакъв колега
Го чувство някакво налега
самин останал под върбите
надежди си опуснал - всите

Заформя се някаква среща в този петък, привечер, в кръчма "Колаклиите" до гара Север - София. Ще използвам мотото на моя форум:

"Тук няма гонени. Тук няма приети. Всеки идва единствено и само заради себе си!"

[INCUBUS]

Въх,с кое по-напред да почна? Петков,риболова беше за мен удоволствие,макар,че изискваше фин такъм заради бистрата вода.Беше си от дребните удоволствия-на спининг нищо,както и на жива рибка,костура още го няма там,белите риби са по-скоро четворка от тотото,така че си цъках до около 2 кг уклеи и бабушки с 6 метра директен,слаба захранка от малко бял и един пакет "Промикс езеро",на дълбочина 2,3-2,5 м.Телескоп,една кака в четвърти клас в същото онова блокче не само ме пипаше по чурката,ми на няколко пъти ми я втвърдяваше и ме ползваше по предназначение-чисто подражаване на възрастните,при което мен ме болеше,ама ми обясняваше,че така го правят големите и аз стисках зъби,щото исках да минавам за по-голям.За капки в очите не знам-като малък не съм имал такъв страх,обаче заради това,че на 6 годишна възраст ме оперираха по спешност за възпален апендикс,започна да ми става лошо от специфичната миризма на болниците.Това ме държа до 20 годишна възраст,щом вляза по какъвто и да е повод в такова заведение -ставаше ми лошо само от миризмата в болничния коридор.Не вземам стопаджии от около 11 години -от как един ми натресе бълхи в колата,а друг си запали цигара без да пита може ли.При нас крайпътни курви няма,така че и това не е изкушение.После,аз съм презадоволен по въпроса в къщи-немам "външни" щения а и като тръгна на риболов,се чувствам безсмъртен и безполов.Стоунчо,това хайку-то е било само за изчанчени япончуги-самураи.На български език звучи с недостатъчност и тъпо.За това подкрепям Годзи : " Среднощ.Отново съм на трона.С ужасни тласъци се ражда откровението". Или по-философското: " Дори да те обичам,пак бъркам си в носа.Какво да правя,нощта е бременна с надежди."

[G.Petkov]

Е, най-после някой да спомене и риба.
INCUBUS, споделяй бе, тук сме си направо капо през последните две-три седмици.
След толкова философия, поезия, фобии и пр. еденьие и пиенье ти пръв спомена и за рибохващане.
Две кг уклей си е улов, аз последният път като хванах, бяха 30 уклея - 500 гр. Много едри !

Този пътп stonetales ми развинти ролера на мишката, ама и сред поезията има по малко проза:
- шише сливова ракия
- ЦЯЛУТУ КАФЕ СЯ ЛИСНА ПУ ЛИЛАВЪТЪ СТИНА

Само каките не бяха споменати, което си е пропуск, ама то поезия има много!

[stonetales]

EEEE,не:)

Вие сте НЕСПАСЯЕМИ:)

Когото и да ударя в стената - пак ще останат поне още десетина:)
Откъде ги вадите тия случки, помисли и щения?:)

[КИРО]

EEEE,не:)

Вие сте НЕСПАСЯЕМИ:)

Когото и да ударя в стената - пак ще останат поне още десетина

Имай и едно на ум,че и в засада чакат още десетина.

[Мънцата]

Тих ветрец ми вее слабините,
стрък трева ме боцка по гъза,
клекнал нейде из върбите,
тихичко си аз сера, сера.

И за да съм в крак с темата, едно и една философска мисъл - Никой не умира девствен, Животът го слага на всички!

Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път…

Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна…

След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето лайно
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно

А може би скръбта е неуместна
И може би така е по добре
А може те отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море…

Не е мое, но много истина има в него, тва лято срещнах не едно такива "отрочета"

[INCUBUS]

Значи,като изгледах нещо като почти цял филм пак с оня херой -Стивън Сегал,реших,че форума е много по-интересен.И тъй,като пак съм на "сокчета"- по моята формула МП+Айр,ми се ще графомански да продължим с лакърдиите,като за моите писания давам гаранция на 97% пълна достоверност /трите процента ги изпущам,щото все може да не си спомням нещо ептен точно/.Най-цветното от последния ми риболов беше втрещяващото представяне на незнаен колега - пристъпи бавничко по брега на язовира към мен,носейки раничка и единствен сгънат телемач в ръка.Нали съм си наблюдателен,веднага му съзрях неадекватната плувка - около 3 грама свръх дебело "буре",което си е един нонсънс за късна есен при дребни риби на язовир.Човекът имаше доста по-бели коса и набола брада от моите,тихо каза :"Добър ден,колега.Дошъл съм да прося!"И аз се изпулих -говор не като на местните турци,могъл да се довлече на над 30 км от Кърджали /по пътя,а не направо/ и на 90 км от Смолян,за да проси?И каква беше просията - "Можеш ли да ми дадеш малко червейчета?Снощи в 10 часа ми се обадиха ,че имат място в колата за риболов,пък тази сутрин рано ония в Устово със стръвта не работеха...".Дадох му на човека,зер имах около 400 грама,които си бях купил в събота и наистина сутринта рано в неделя споменатите от него продавачи на стръв не работеха.Но ми стана интересно как може да тръгнеш на риболов без стръв,само да не изтървеш транспорта и какви са били останалите екземпляри в автомобила,та не са му харизали малко червейчета,та беше тръгнал по брега да си проси.Ама,какво ли ви занимавам,нека обсъдим друго нещо -бе, защо Стоунчо никъде в поезията не говори за пари?Пък кола кара,на стоп вози,питиета жули-тва да не пада от небето,ба си,пък аз да не съм го още разбрал Щото и на мен по принцип парите не ми стигат,ама прежалвам всяка седмица поне 30 лева за бензин,15 за захранка и стръв /въобще не начислявам амортизацията на МПС-то и такъмите /олеле колко съм дал общо за пустите такъми даже и за видове риболов,които не обичам да упражнявам!/,на кафетата,сандвичите и вафлите /заради пустия риболов.Кво да правя,-само това /редовното правене на риболовни излети без значение за риборезултата/ ми уравновесява организма,а това е от голяма полза за околните:mrgreen: Дайте да си поговорим за пари,пък ако трябва с поетични чувства и форми :drinkers: