Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

[КИРО]

Почнах да броя люспите на рибите в първия клип.
Стигнах до 897 657 броя,ма се скапа нета,
и не ми се почваше отначало.

[stonetales]

Спомени.
Всички ние сме спомени, живеем във и със спомени, боравим със спомени и оставяме спомен:)

Всяко едно нещо, което правим - тук и сега - моментално се превръща във спомен.
Без забавяне, всяка мисъл, движение или каквото и да е, моментално след като бъде
забелязано от нас, правилната дума може би е "наблюдадено" или "наблюдено",веднагически се превръща в спомен.
Когато разказваме дадена история или споделяме информация, ние бъркаме в торбата със спомените, изваждаме един за ушите,(точно като фокусника и зайчето)и го превръщаме в "тук и сега". В следващия момент "дългоушкото от торбата" отново се превръща в спомен.
И - така до забрава:)

Днес дълго и радостно бърках в торбата със спомените. Снощи с адаша се видяхме на Елисейна. Спахме в къщата му, на брега на реката и цяла нощ слушах магическите и бухтене, ромолене и шепот.
"Подкрепихме" се солидно и до късно. Май тръгнах по стъпките на храбрия Инкубус, защото и на мен ми се събраха 3 поредни, тежки вечери.
На сутринта бях принуден да изпия няколко кафета, тъй като главоцепа стенеше тихичко в мен.
След три вида ракии и два вида вино, сигурно е нормално. Обявих "кратка" почивка.

Изчакахме хубаво да огрее слънцето, освестихме се, хванахме въдиците и беж на реката. Застанах точно под училището, на вълшебно място с водовъртежи, въртопчета и се започна.
Не рибохващане, започнаха се спомени:

Преди петнайсетина - двайсет години, пресичайки моста на Реброво, с изумление забелязах два клена да се гонят на плиткото в Искъра.....

Водата беше още много мръсна, нерядко я бях виждал и оцветена в странни оранжеви или зелени цветове, явно от работещото все още на "пълна пара" тогава Кремиковци. Връщах се от Батулийската река, която бях изучавал камък по камък вече цели 10 години.
Часовете прекарани в газене в студените и води, само по кецове, спокойно можеха да са ме откарали в гроба или поне да ме бяха сдобили с вечен ревматизъм. Посинелите устни и вкочаненото ми, треперещо тяло бяха нещо нормално и дори когато се бях подул от премръзване, един март или февруари беше, не си спомням пак и пак замахвах със цапалката.
Отдавна не се бях връщал към тия спомени.

Лекарят, който ме прегледа тогава, каза само нещо от рода на:
- Ти у ред ли си бе, момче???

Двата гонещи се клена отключиха нов период в самообучението ми в рибарството.
Започнах да газя в Искъра, колкото можех да издържа.
Сутрин, от влака в четири- нула пет, падах на спирка Балкан и се започваше. Изучих и запомних на изуст всеки камък, скала, вир и водовъртеж между Бов и Лакатник. Колко пъти съм се подхлъзвал и реката ме е носила в прегръдките си, заедно с раница, джиСеем, ключове, дрехи и пари - брой няма. Метода ми беше много прост. Нагазвах някъде по средата на реката - пак само по кецове, без онези огромни, гумени, ботушо-гащиризони.

Нагазвах, е лесно да се каже, но опитайте се да влезете до кръста в буйния Искър и да вървите напред срещу течението, по хлъзгавите, обрасли камъни.
Чувството е като да си в огромно джакузи, цялата планина, вятър, слънце и течение на реката минават през теб.
Слънцето хвърля безброй искри по вълничките, водата брутално те бута, бедрата ти вибрират, краката ти се схващат от часовете напрежение, корема те заболява от студа и блъскането на водата и буквално усещаш, че си жив и си там. Когато трябваше да прекрача, оставах само на единия крак и това пък си беше абсолютна тренировка по тай-чи и равновесие.
Вървях напред, с половин километър в час и хвърлях далеч пред мен, срещу течението, на голяма орловка и грозд от бели червейчета или съответно на сезона, на насъбрани скакалци или мамарци от рекичката Петра, на Лакатник.
Без тежести, стръвта на метър от плувката. Стръвта, пляскайки, падаше право пред носа на някой голям клен, животното захапваше, засичах и сърцето ми се опитваше да излезе от гърдите.

Карах така през целият ден, без вода, без храна, прилошаваше ми и от глад и от жажда и от неистовия пек на слънцето понякога.
Гладувах и жадувах, обаче цялата природа влизаше в мен. Огромната картина на надвисналите склонове на планината, играта на слънцето, вятъра и водата пронизваха фибрите ми. Изпадах в щастливо, отнесено състояние. От дългото взиране в плувката
ме заболяваха очите и понякога и главата. Понякога, отмествайки поглед от плувката за момент, и поглеждайки към планината, целият пейзаж се движеше и размиваше, следствие от рефлекса на очите да фиксират непрекъснато и едновременно и плувката и движещата се вода.
Мислите ми се забавяха и понякога спираха за момент, а тялото ми автоматично и отнесено продължаваше да се движи.
Сепвах се изведнъж и мислите ми потичаха отново. В началото не обръщах бнимание на това, но постепенно, в годините взе да ми прави впечатление. Мигове на пълна и цялостна забрава. Кой съм и какво правя там. Само за миг.
Постепенно периодите на "безмислие" и празнота се увеличаваха, а контакта със стихията на реката се задълбочаваше. Това явно ми дава[е нови сили, защото издържах по цели дни - от сутрин до вечер.
На края на дена със съжаление (тогава все още изпитвано от мен) се връщах в мислите си към проблемите в града. Мразех този момент.

Това беше някога.

Днес, застанал на брега и загледан в реката, която ми липсва от години, си спомних всичко това и изведнъж осъзнах, че тогава съм тренирал "спиране на света".
Това, което следва, ще ви прозвучи странно, но за мен отдавна вече е практика.

Светът "тече" пред и през нас, непрекъснато. Тече пред възприятията ни.
Непрекъсатото му следване, протичане, случване, без пауза, през целия ни живот, никога не се прекъсва, освен може би много рядко.
Тогава светът спира. Буквално. Спира за нашите възприятия и като следствие се отключва вътрешния покой или нещо друго, което сме си избрали.
Например - изпадането в безсъзнание. Не рядко, след тежка катастрофа, хора изпаднали в безсъзнание се променят тотално.
Днес, на брега на реката, с въдица в ръка, осъзнах, че в десетилетията, прекарани в "къцане", бавно и сигурно съм тренирал тялото си да "спира света".
Без даже да го осъзнавам.

Усмихнах се щастливо и спрях мислите си. Отдавна вече го правя съзнателно. Моментално усетих (докато тялото фиксираше плувката автоматично) нахлуването на стихията на реката и планината в мен. Усетих го физически и за момент мислите ми се върнаха- може би от осъзнаването на факта.
След малко пак ги спрях. Пълна вътрешна тишина и спокойствие. Стихията начаса нахлу в мен.
Пак изплуваха мисли, и се сетих за Чируза, за снимката му, легнал с разперени ръце на леда, до многото риби и текста от долу:

ТУК СЕ ЧУВСТВАМ ЛЕК И ЩАСТЛИВ:)

Радвах се за него и слушах тишината между мислите си.
Можех спокойно да задържам десетки секунди в пълна вътрешна тишина.

После, на връщане към София, когато адаша замлъкваше, отново слушах тишината между мислите си, налагащи се от разговора.
Тялото ми автоматично сменяще скорости и следеше пътя.

Можете да започнете много лесно. Просто се опитайде да слушате тишината между мислите си.
Релакса е ТОТАЛЕН:)

Спомени, всичко са спомени.


Телескоп, първо прочетох коментарите за клиповете, и в знак на уважение към теб, седнах да ги изгледам с чаша бяло вино в ръка:)
Поздравления за хубавите спомени:)

[Ачо ♣]

Спомени.
Всички ние сме спомени, живеем във и със спомени, боравим със спомени и оставяме спомен...........
Телескоп, първо прочетох коментарите за клиповете, и в знак на уважение към теб, седнах да ги изгледам с чаша бяло вино в ръка:)
Поздравления за хубавите спомени

Благодаря!!!
Извод :
Живеейки в настоящия динамичен и понякога доста измамен свят,винаги се връщаме към спомените,макар те да не са винаги приятни,като изживяване,но са част от миналото,а без минало няма настояще,а и бъдеще,защото понякога мечтите ни се превръщат в ...спомени,тоест животът ни е един непрекъснат кръговрат !!!

[G.Petkov]

О-о-о много хубав спомен на stonetales !!!
Щото и аз съм имал периоди на газене, и по сандали и с ботуши, та част от нещата са ми познати, но нямам дарбата да го опиша по този начин.
Много важи!

[GODzillata]

..."Подкрепихме" се солидно и до късно. Май тръгнах по стъпките на храбрия Инкубус, защото и на мен ми се събраха 3 поредни, тежки вечери.
На сутринта бях принуден да изпия няколко кафета, тъй като главоцепа стенеше тихичко в мен.
След три вида ракии и два вида вино, сигурно е нормално. ...

АаааааааЛКОХОЛИК! Алкохолът е враг на народа!
Ник'во светло бъдеще не видяхме, колкото и да се наливахме със светло пиво...

Камик, така няма да се разберем, няма аз да стоя на боза или вода с минерали, а ти да льочкаш цяла нощ, да си имаме уважението преди фазата "ти мен...ъъъ....хлъц....уважаваш ли мъ?"

[stonetales]

ХА ХАХАХА:)
Леле - ще се напикая:)
БОЗА??
ВОДА С МИНЕРАЛИ?:)
ХА ХА ХАХ ААААААААА:)

Изчакай до вторника де:)

НЕ, НЕ:)
ТОВа не е истина - Годзила на БОЗА:)
ХА ХА ХАХАА:)

[stonetales]

КИРО , бре:)
Абре, от бозата ли ти светят очите бре, черните:)
Лелелеееее - още се хиля, а съм си трезвен като мушкато, неполято:)

[G.Petkov]

Брей,
Днес, в понеделник няма участници в темата!!
Що така ?
Определено прехода от почивни към работни дни ми се отдаде трудно. Единственото утешение бе, че днес послужих и на себе си, така че не съм капо като в събота.
Понеделник и петък са ми най-проклетите дни, от много години съм я забелязал тази тенденция.

[GODzillata]

Как да няма - Потребители разглеждащи този форум: GODzillata, Lestat

Брех, даже Лестат бил тук!
Интересен ник, досега не го бях виждал....предполагам Лестат от "Интервю с вампир" - това ми е една от любимите книги, филмът също беше готин...винаги ми е било мъчно за Клаудия...

Не знам за прехода, но мен в понеделник ме хваща коловоза и си карам в него като кон с капаци до петък.

[stonetales]

Мен днес ме изпусна всякакъв коловоз. Привърших едно нещо. Чакам три неща, за различни места и вече изобщо не знам къде съм, кога ще тръгна, за какво и накъде:)

Хубав понеделник, Еейййййй, точно в мой стил:)

[G.Petkov]

А, така е по-добре,
Иначе си помислих, че се е свършил ентусиазма на графоманите, което би било една малка драма за мен, а може би и за други участници в темата.
Някак си се усвоих тук и всеки ден започвам от "Прехода", чета и пиша, а и двете ми доставят голямо удоволствие.
Спокойно е общуването, никой не ти "пили", че си излязъл от темата, щото тя е безкрайна, а автора е всеопрощаващ. Всеки пише за това, което го вълнува в момента, и нещата се подреждат сами. Модераторите само допълват нечия теза, не могат , а и не искат да дръпнат шалтера на някой, щото прехода е винаги безкраен, а и всеки един от нас е винаги в преход, независимо от посоката.
Наздраве на всички следящи темата и нека всеки понеделник да е поне петък !

[stonetales]

Съвсем малка грешка, Георге:)
Грешно е да смятате, че аз съм авторът.

ТОЙ наистина е всеопрощаващ:)

И във всеки един аспект на живота ни, ние сме само ретранслаторите на изобилието от идеи, което ни е предоставено:)
Е, някой предпочита да го документира, подпечата, заключи и да изкара парета от това. Нищо лошо.
Тук всеки един от нас е автор, и като гледам, май всеки един от нас е всеопрощаващ, вече:)

Ай, всеопростете ми:)
Пропуснах "НАЗДРАВЕТО":)

[Румен Александров]

На себе си ли служим?
Не знам на кого служим, но вижте 1ва стр. на нашият форум 27 обяви ПРОДАВАМ- САМИ СИ НАПРАВЕТЕ ИЗВОДИ!!!

[stonetales]

Здравей Румене:)

Да си направим изводите, които ти ни "предлагаш" или тези, които ние, самосиндикално, бихме си направили?:)

Според мен, за да дойде новото, трябва да си отиде старото. А и в последните 50-100 години целият свят продава, продава, продава:)

[G.Petkov]

На себе си ли служим?
Не знам на кого служим, но вижте 1ва стр. на нашият форум 27 обяви ПРОДАВАМ...

А ти виж себе си - имаш хубаво чувство за хумор, смял съм се много на твои постове и би трябвало да прескочиш тази 1-ва стр. То сайта е от "Общо членове 68815 ", а в тази тема са мно-о-о-го по-малко.
Аз даже и не чета продавам-купувам. Нямам интерес към този дейност!