Вкусове и мириси, които помним от соц. време

[jagger1]

Много хубава тема. Тя ме върна в началото на най-съкровенното и лично - спомените. Спомени - нещо отминало, изживяно и оставило своя отпечатък в нас - един отминал отрязък от нашия живот. А това е вече нещо сериозно, защото ако има нещо, което никой не може да вземе от човека, това са неговите спомени. И колкото по-голям е този отрязък, толкова повече са спомените. Какво си спомням аз....
Спомням си един гумен Пижо, който седеше в детското ми креватче и като го натиснех, свиреше като спукана гума. Спомням си, че веднъж родителите ме заведоха в ДетМаг да ми купят обувки, а аз си харесах едни топлинки (някои от вас дори не знаят какво е това). Това бяха едни обущенца, с гьонена подметка и вълнен плат за горната част, с височината на съвременните боти, но от дебел вълнен плат (на сиво-сини каренца) и с връзки, обикновено за домашно ползване. Бях много малък. Родителите ми обаче, явно бяха решили да ми купят нещо друго, но аз - НЕ! Искам топлинките. Толкова съм ги искал, че сигурно съм бил много "убедителен" пред тях, защото накрая поискаха един чифт за да ми ги премерят. Обуха ми ги и помня, че ме питаха доста пъти и се суетиха, дали са ми удобни. Помня само, че на всеки техен въпрос отговарях - да, да, да, да, да.... А обувките ми бяха малки и ми стискаха, но аз виках само едно - да, да, да...само и само да не се откажат. Купиха ми ги и аз от щастие останах обут с тях. Така си тръгнахме от ДетМаг (намираше се на Стамболийски - гърба на Президентството). Да, ама нали ми бяха малки, стискаха ми, ама на мен ми беше кеф - повървях колкото повървях и взех да изоставам, че започнах и да мрънкам. После - не искам да коментира. Запомнил съм само думите на баща ми: "Синковецо, ти си ги избра, ти ще си ги носиш. Аз те питах, питах, питах, ти не ме послуша. Нека това да ти е за урок". Това - последното и до този момент ми държи влага и ме научи в живота, че трябва да се вслушвам в съветите на хората, които имат по-голям опит.

После, в по-късните си детски години си спомням за цирк "Буш" (намираше се между магазин "Явор" и бившата улица "Найчо Цанов" - точно над сегашното метро на станция "Сердика"). Спомням си за кит "Голиат", който беше изложен в шатрата на цирка - най-голямата риба (за мен тогава си беше риба, а не бозайник), която съм виждал, спомням си първият "Показен магазин" за зеленчуци и плодове на Стамболийски - след ДетМаг, в който продаваха за първи път портокали и ананаси, кокосови орехи и банани, мандарини и лимони. По другите магазини продаваха само сушени или замразени плодове през зимно-пролетния сезон. Спомням си "тебеширените" пасти за по 14-25 ст. в сладкарниците, от които можех да изям поне 10, без да ми стане лошо. Спомням си толумбичките по 8 ст. и баклавите по 15 ст. Спомням си шкембеджийниците и мекичарниците. Спомням си и Новогодишните улични базари и мирисът на скара по улиците. Спомням си и откриването на магазините "Тексим" в които като деца (живеех до тях) влизахме често и просехме гръцки дъвки (струваха 20 стотинки тогавашни за една дъвка, а дъвка "бисер" - българската, струваше 5 стотинки за 4 дражета). Спомням си, че от 4-5 годишна възраст съм играл свободно на улицата (в идеалния център на София) - на ул. Аксаков и пред Народното събрание, по Руски и по Раковски, без да се притесняват родителите ми, че ще се случи нещо. Спомням си, че на по-късна възраст, най-забавните ни игри бяха на стражари и апаши, на фунийки, с прашки (с тях и сега си играя по водоемите ), на топчета и на "абета", на "Линия" или още "Черта", правехме банди от квартала - по 30-40 дечурлига и се обличахме като рицари с картонени брони и мечове от дърво, помня, как си направих първата лагерна количка и се спусках с нея до забрава в Царската градинка до двореца, заедно с цяла тумба луди глави като мен и си правехме състезания. Спомням си и първата си кормилачка, която на "тестовете" - пак в Царската градинка се разпадна на съставните си части по стълбите, а аз продължих по задни части чак до платното на бул.Руски. Спомням си съобщението за първия спътник и за първото живо същество в космоса - кучето Лайка. Спомням си първият полет на човек в космоса - Гагарин и неговото посрещане в София (що бой изядох тогава, защото избягах от училище с още една тумба от класа и от сутринта та до късния следобяд го чакахме на шадравана пред сегашното президентство да дойде, а родителите ни бяха полудели да ни търсят ). Спомням си първата ни кола, закупена от витрината на ЦУМ - легендарният Москвич 407, на който баща ми беше забравил да сипе бензин след като го купи и който успя да измине само разстоянието от ЦУМ - през площада, бул. Руски - до ул. Раковски (ЦДНА) и там спря. А тогава бензинът беше по 6 ст. за литър, но нямаше бензиностанции, както сега. Бях и чавдарче, и пионерче, и комсомолец. Тогава всички бяхме. Спомням си и ученическите си години, когато намирането на някоя плоча на Бийтълс, Стоунс, Тен Иърс Афтер, Бийч бойс, Сантана, Юрая, Цепелин беше винаги повод за купон. Концерт на Щурците беше събитие - да не говорим за тяхна плоча. Помня когато дойде Роби Рей с неговата банда (първата западна група в БГ за онези години) и направиха концерт в летния театър в парка на свободата, а след концерта, цялата публика направихме шествие до СУ и седнахме на платното, като задръстихме цялото движение (после бързо бягахме от милицията ). Помня и концерта на Пух в зала Универсиада. Помня и казармата: помня как трябваше да преживея 5 (пет) заповеди за уволнение и как след опияняващата радост следваше обличане, издаване на имуществото, изпращане от младия набор и обратна заповед за отмяна на заповедта за уволнение (пет пъти). Когато дойде последната заповед не вярвахме, че това се случва. Помня как всички отидохме веднага във военното окръжие, за да си вземем паспортите и да си издадем военните книжки. Помня и студентските си години. Помня студентските бригади и щуротиите, които превехме, помня и студентското си ежедневие. Помня как разтоварвахме с приятели камиони с дини и пъпеши по магазините за плодове и зеленчуци, за да изкараме по левче за джобни (тогава нямаше как да учим редовно и да работим официално). Помня и първият си работен ден. Помня и целия си трудов стаж. Помня и много събития, които се случиха през всичките тези години. Помня и доброто и онова, което не ми е харесвало. Но най-много помня всички онези мои приятели, с които изживяхме всичко това заедно. С много от тях се разделихме - животът ни раздели през отделните житейски етапи и преходи от детство към юношество, от юношество към зряла възраст. Много от тях не срещнах повече през годините, с много от тях може би ще си останем само в спомените и пътищата ни повече няма да се пресекат, но ние си знаем, че всеки един от нас живее в спомените на другите, защото бяхме и си оставаме приятели - от детството, от училището, от казармата, от студентството, от работата, от живота. И ако нещо в този живот не искам никога да загубя, това са приятелите, семейството и здравето. Всичко друго в този живот - минало, настояще и бъдеще е само временно явление, атоми и молекули, минути и секунди, които ни застигат, докосват ни и се отдалечават. Поздрави колеги за хубавата тема.

[GODzillata]

......................................................
Малки бяхме за чехкините и полякините още де.

Още малко и всичко ще си кажите!
А като порасна какво стана с чехкините и полякините дай малко пикантерия!!!

Моите спомени пък са за германка.

[xoxo]

абе веселба спомени- а аз си спомням гуменките купени в ЦУМ - радост голема - обувам ги още в магазина и на елеватора вместо да си вдигна краката подметките се пъхнаха отдолу и ги отлепи , ама нали страх аз продължавам да си ходя само с горното без подметки и така цял ден - е в къщи ме разкриха какви съм ги надробил.

[s4etovod]

абе веселба спомени- а аз си спомням гуменките купени в ЦУМ - радост голема - обувам ги още в магазина и на елеватора вместо да си вдигна краката подметките се пъхнаха отдолу и ги отлепи , ама нали страх аз продължавам да си ходя само с горното без подметки и така цял ден - е в къщи ме разкриха какви съм ги надробил.

Аааа ха ха ха хо хо хохо Разцепи ме брат, жив и здрав да си все такъв чишит

[Ivan Zagorski]

абе веселба спомени- а аз си спомням гуменките купени в ЦУМ - радост голема - обувам ги още в магазина и на елеватора вместо да си вдигна краката подметките се пъхнаха отдолу и ги отлепи , ама нали страх аз продължавам да си ходя само с горното без подметки и така цял ден - е в къщи ме разкриха какви съм ги надробил.

Е това искрено ме разсмя.

[Павел Иванов]

...украсена със сияйния образ на др.Тодор Живков...

Тва деменцията си е ебала векот Искаш струва ми се да кажеш - украсена със сияйния образ на др.Георги Димитров - ама ... Абе помня че чехкините всички се казваха Ленче и коняка / брендито "Слънчев бряг" беше цела кинта за сто грама на самият Съни бийч което си беше живо обирджийство Тва по-късно от твойте спомени ама па по Татово

[morriddin]

Хайде и аз да си спомня нещо...
Помня как, ако ме видеше възрастен с цигара, ми отпорваше един шамар, а аз се скривах в миша дупка от страх да не каже на "нашите". Перфектната имитация "Кооп-Кола" в "Захарното петле". Кръжоците - лъжех, че съм на кръжок по математика, а ходех на борба. Играта на фунийки с пушка от некадърно рязана дъска и тръбичка от завеса на автобус от градския или извънградски транспорт (сп.Жената Днес си е класика за направата на фунийките, като имаше и такива с лепило, че даже и с карфици)... Помня как яз.Малко Шарково вреше от риба - малко по-късно баща ми, лека му пръст, улови костур почти 3кг. , а шаран под 2 кила не беше риба! Помня и как съм ял два дни само обикновени бисквити на въпросния язовир, поради факта, че толкова кълве, че никой не иска да си тръгне! Помня как можех да се обърна към "чичко Милиционер" за всичко и да получа що-годе адекватен отговор, съпроводен с истинско желание за помощ. Целогодишното пръскане с вода в училище - нанизвахме беберони на училищните чешмички, като в другия край слагахме парче от химикалка - ефекта беше в пъти по-голям от бутилките от веро. Помня и "Ромика-та", и "Трейнинга", и кино всеки ден с карта "Знаме на мира". Помня и как метнах военна димка с хлор-пикрин в училище, та сетне ме обявиха за терорист...(ама нали си бях отличник - размина ми се с публично порицание)! Бригадите по-късно. Строежите на всички къщи, които сега притежавам, а стоят празни. Работа през лятото по АПК-тата....
Ох, много работи помня - и хубави, и лоши!
Най-хубавото е, че като си ги спомням сега, все едно се връщам пак по това време и това е прекрасно!
Може би моите деца ще си спомнят други неща със същото умиление, не зная!
Аз помня това, което е минало през моята глава, хубаво, лошо - това е бил животът ми тогава, и не мога да не го харесвам, или да съжалявам! Ако можеше, бих се върнал в детсвото си, бих правил същите глупости......
АМА, НЕ МООЖЕЕЕЕЕ!
Хайде, със здраве, че от толкова спомени нещо ми пресъхна устата...

[КИРО]

Ааааа,споко колега.
Полека но сигурно се връщаме към детството.
Ще почнем да забравяме,да се капим докато се храним,
да се напикаваме - абе също като малките деца.

[@Poly]

аз пък си спомнян как си купихме първия цветен телевизор..трябваше да се редим на опашка цяла нощ пред ЦУМ и струваше около 8 заплати ..а фирмения магазин на Родопа на бул.Витошка..опашки, за да си купиш палка Камчия или 1 кг македонска наденица...по-малки количества бе срамно да купуваш...и опашките за банани..купувахме по кашон...еее, дори за обувки се редяхме на опашки....а сега опашки няма......обувки, телевизори, банани бол...но дали сме по щастливи!?...добре, че е релакса по водоемите.....

[morriddin]

Ааааа,споко колега.
Полека но сигурно се връщаме към детството.
Ще почнем да забравяме,да се капим докато се храним,
да се напикаваме - абе също като малките деца.

Киро, прав си донякъде: аз съм толкова лакомо животно, че от малък се капя - другото е неизбежно...

[INCUBUS]

Др.Модератор,деменцията е точно при теб-даже в двете ти глави.Десетолевката беше с Герги Димитров и беше синкава на цвят,ти си млад люпилник и не си допирал двадесетолевки по онава време-няма как да имаш грам пичатления

[Павел Иванов]

Мили ми Инкобусе . Горкият Тато тъй и не доживя ликът му да огрей върху банкноти , па камо ли върху парата свише , как двайсетуната от едно време

[Манастира]

Спомням си 3те лв,които си бяха 2хляба,но без картончето не ги даваха.Някаква купонна система беше тогава.Бях на лагер и даскалите ни казаха че това дето е струвало 100лв ще е 10лв,това дет е било 20-ще е 2лв,но или аз не си спомням или са премълчали,че на баща ми заплатата няма да е 720 а 72лв и пак мечтите за детските играчки си остана МЕЧТА.
И понеже стана дума за старите пари-те това намерих в нета-емисиите след 1885г
http://numizbg.blogspot.com/2008/01/1885.html

п.п.Клипчето е по средата на този линк

[Ачо ♣]

Спомням си 3те лв,които си бяха 2хляба.......................

Уважаеми,колега!
Това,което си спомняш няма нищо общо с "мириса"на социализЪмЪт!?
Ето с тази банкнота можеше да се закупят 3 бр. хляб !


А с тези монети можеше да се нахраниш и напиеш като"казак",защото бяха юбилейни и със сребърно покритие!

[Мънцата]

Баничка + боза