Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

[Ачо ♣]

И аз се надявам

Но едва ли, за да дадеш безвъзмездно трябва да си поне малко израстнал умствено.
Много голям процент от индивидите са зациклили на пукница, плюене по шефа и най-елемнтарните животински потребности - храна, секс, вода евентуално топли или удобни дрехи. Никакво желание за развитие, за учене на нови неща, на усъвършенстване. ..............

Много точно казано,колега! То това и показва,че много път има да извървим докато направим някакъв вътрешен преход в съзнанието си за позитивно мислене,действие в посока на благородство и съсрадание,самоусъвършенстване,каквато е и идеята на автора на темата!
За сега повечето от нас служат само на себе си-бездушие,апатия-затваряне в собствен измислен свят живеещи в самозаблуда,безпочвено самочувствие-,а част от подлата ни политическа върхушка ни дели ,едва ли не, на плебей и патриции!И както казваш в своето мнение в по-голямата си част преобладават хора,които задоволяват само вътрешните си примитивни потребности!!!

[stonetales]

И аз се надявам

Но ........................


За сега повечето от нас служат само на себе си-бездушие,апатия-затваряне в собствен измислен свят живеещи в самозаблуда,безпочвено самочувствие-,а част от подлата ни политическа върхушка ни дели ,едва ли не, на плебей и патриции!И както казваш в своето мнение в по-голямата си част преобладават хора,които задоволяват само вътрешните си примитивни потребности!!!

Грешка, Телескопе:)
Това, което ти описваше факт, но не е служене на себе си!
Това е служене на чужди интереси - не и на човешкото в себе си!

[INCUBUS]

Тази вечер се чувствам доста изморен,не ми се творят празни приказки и/или "мъдри"мисли, само,искам да маркирам по поста на Телескоп,че вътрешните потребности не е редно да се наричат примитивни -повечето от тях са неразривно свързани с поддържането на живота на индивида в определен социален план.Ако не си поддържах вътрешните потребности,не бих могъл да излъчвам непрекъснато външни послания под формата на труд,разни дребни социално-частни случаи на прилагане на чувство за справедливост,трансформиране на лапачката и пиячката в непрекъсната БОРБЪ за добруването на някои не толкова материални ценности.Освен това-в момента отвън има силен вятър на пориви,плющи як дъжд,пък аз ще ставам в 03.00,щото пак съм "на мисия",т.е.на риболов на 97 км шофиране по много завойченца,а като си представя след и в хода на тоя дъжд ,колко паднали камъни ще има...Лека ви нощ,дано не ви мъчат кошмари и си сипете поне едно релаксионно

[stonetales]

Ицо - мисля, че ти напипа вътъка на темата с лафа за "вътрешните потребности":)
Само да ги разлее, разтвори, човек - и към духа - това е достатъчно:)

Аз пък утре - рано-рано - пътувам за Ямбол.


Ще се ослушвам за свистене на гуми откъм язовир Въча:)

[G.Petkov]

Явно на INCUBUS неделята му е риболовен ден, на мен пък ми е съботата, хванах няколко рибки днес, даже и опържих част от тях.
За утре е доста кофти прогноза, поне тук в София вали студен дъжд, а какво ще е утре - не искам и да знам. Може и поледица да има.
А иначе INCUBUS-а е много потаен - никога не разказва за излетите, не снима, не споделя.
Скубе си ги рибите, самосиндикално
Виж, GODzillata или Киро ще направят обширна фотосесия или клип на риболова и трофеите, после следва внимателно отразяване на гастрономическия аспект - подправки, методика на приговянето, фото на последния момент, излязъл от фурната или тигана/ Киро понякога готви и върху ДВГ /.
А stonetales пък много рядко ще спомене за риболов, повече го влекат философските теми и разказите за нещата от живота. А е ходил много за риба.
И всички пишем в един форум, даже и в една тема.
И как прехода ни докара до 50-та страница. Не съм си и помислял, че ще пиша толкова много, ама ми доставя удоволствие, т.е. служа на себе си !

[lusienn]

06 12 2011

[Jack Daniels]

Eх, какъв тъжен поглед

[GODzillata]

Eх, какъв тъжен поглед

Тъжно и е на рибата, че толкова добре изглежда, пък е само 6 лв. килото.
Даже я наричат плевелна, други народи хич не я цакат и т.н.
Мъка, мъкаааа....

[Borkata]

темата е хубава и с удоволствие ще я прочета цялата полека лека

[INCUBUS]

Даже не е там въпроса дали темата е хубава,важното е,че темата съществува и продължава да се развива.Явно,си има нужда от нея,независимо кой от отделните писачи какво е изтипосал.Седмицата ми се разви трагично и обременително,което изпадна в пълно съвременно противоречие с петък вечер,за която не съм ви писал -тогава ни бе насрочен служебния предколеден и предновогодишен купон.Груба тактическа грешка на Ръководството беше,че освен героичните оскубани,профандъчени,изпушили и сдали багажа менове и уомъни от нащта на две нива плюс един отдел дългогодишно инквизирана институция,покани и нещастните,закъсали,още по-дебели и офандъчени,предимно женски /само по външни полови белези,някои поради тлъстините им трудно откриваеми/магистратски и служителски създания от онази институция,за която един стар местен корифей на правото казваше :" С...т-това е горната кора на лайното!".Тюфлечките си доведоха за забавление клуб "Хоро", членовете на който,заедно с много с.....и тлъсти трътки, маса време издевателствуваха над болното ми рокаджийско съзнание с подскачащи свръхдебели задници в ритъма на разни дивашки балканизми.Когато се измориха /поради телесните им и възрастови не спортни предостачъности /,наетият от нас дисководещ предостави на здравите сили много рок , хард и хеви,с преимущество на ....бе от 80-96 год.В резултат на което,плувнах вир вода,заработих мускулна треска,боли ме лакътя от едно демонстрационно,ама яко нанесено в една колона "емпи учи" в разгара на " Can,t let you go" и се прибрах къде 02.40 часа на автопилот,през призрачния загиващ град до скапания ми дом.Събота-17.12.,прекарах с надлежния махмурлук,пиенето на кафета,бири,купуването на 300 грама червеи и сандвич за неделята.Какво се случи в неделята,G.Petkov,а и всички,които им е интересно дали имам излети,могат да погледнат в "Информация за водоемите","в темата "Кърджалийска област".Само твърдения,без снимки,за този излет даже нямам и свидетели,наистина най се кефя самосиндикално,разберете,не ми трябва реклама,нещо съм се шашнал по въпроса на себедоказването за изпълнението на риболова като жизнено важна мисия,макар и това да е пълна глупост,за мен е важно на този етап,там просто се подмладявам,мамка му,ай-дее кое време е станало,до ново виждане, ребята ,утре,т.е.днес,пак е мръснишки работен ден с ...няма да отегчавам повече ,за пореден път приемете най-добрите ми пожелания,последно преди забвениието

[stonetales]

Този сървър - на форума -нещо ме е забравил или пък ми подава избирателно съобщения за отговори в темите:)
Добре, че погледнах от само себе си за отговори, та попаднах на дузина профъндъчени лафове:)
Е - такава прогноза за развитието на обществото ни не бях засичал отдавна, а лафа - "профъдъчен уоман" ми стана любим:)

Наистина не ходя за риба сега - просто тук няма къде, а да си надигна задника до "Ясна поляна" - няма как да се случи - изобщо не съм фен на язовирния, тоест, не съм фен на неподвижното стоене около водоем, при условие, че мога вляза в течаща река, дори и със ботуши и след половин час да съм посинял от студ.

Порцията движение си взимам всяка сутрин ето тук:












А това е едно от заливчетата, дето в топло временце топвам "дупарата" по израза на стари, профъндъчени гмуркачи:) Аз живея буквално над него.


друга част от маршрута ми:







Но пък преди няколко дни ме извикаха да чистя риба, че бяха напълнии една лодка със над сто кила миджит. И го поляхме после здраво - за дезинфекция:)

[G.Petkov]

Взимам си думите назад за INCUBUS-а.
Споделил е за риболова, та даже и тактико-техническите данни е дал- стръв, захранка, куки и т.н. та ще хвърлям по един поглед и в "Кърджалийска област".
А бащицата stonetales си заряза темата и се прехвърли в друга, пишат си с разни други "писатели" за хайку и пр.нериболовни съчинения.
А не допуска как ще му направим един малък преврат, ще го свалим от пиедестала на родител на прехода, ще си присвоим служенето на себе си и ще го пратим при Павел Иванов
да лови мухи или на мухи, както сам си избере !
То и в живота е така, като се раздвоиш - между две теми, две жени, две каквото и да е, само ядове те чакат ! Установено е от личен опит!

Камък!
Не очаквах такъв опортюнизъм от теб, бе.
Задръж до напролет, пък после се разводнявай !

[stonetales]

ХА ХАХАХАХАА:)


И ти ли..... Георге?:)

Мене ме нема
у целата схема...... с превратите:)

Просто следвам съвета ти, да не прибързвам с развиването на темата и по тази причина пуснах и още една. И съм тотално изненадан от развитието и???:)

Пиедестала си ви е в главите - кой ще стои там - вие си избирате:)
В моята глава си стоя Аз - как памятник нйерукатворнъй. Ама ми е бясна скука, да си се четкам сам. От друга страна ми е Тооолкова добре със себе си:)

А - Павката се заиграва нещо, без да си помисли, че мен и в неговата схема ме няма:)

Всъщност - най-добър съм на скакалец за стръв.

[stonetales]

Предполагам, че след постовете, засягащи коригирането на мисловните постановки, сте се оказали в небрано лозе. Искрено ще се радвам, ако не е така.

Няма как да ви убедя, че споделям дълбоки и съкровени или недокоснати от никого тайни, които се преподават само в тайни общества или в непристъпни обители в планината. Простите истини, които споделям, са извлечени от живота.

А и нямам нужда да убеждавам никого в нищо, само споделям.

- Но как така?-ще си помислите. Как така, като си подредя или променя или организирам по някакъв начин мислите, живота ми ще потече по друг начин? Нали сивата и грозна, понякога, действителност си тече, нали съдбата ме е затиснала, а живота е толкова тежък!

Позволете да обясня механизма на случването, за тези, които все още не са разбрали:

Без значение, дали сте го осъзнали или не, с помощта на мисловната си постановка и намерението си, вие управлявате живота си. И ако криете от себе си този факт, оправдавайки се пред всичко и всеки за всичко случващо се с вас, не си помагате по никакъв начин.

В поста за визуализирането, бях загатнал механизма на случването на нещата. Споменах ви, че вашата визуализация съвсем образно и картинно предопределя хода на деня и живота ви. Нека доразвия идеята.

Всеки от нас е виждал как майстора на основите или стените на една къща опъва конец.
Вездесъщият конец, който постановява откъде точно ще мине кофража или пък линията, по чието продължение ще се изпъне бъдещата( но вече съществуваща в главата на архитекта и майстора стена).
За този конец говоря.
И ако наистина не сте виждали, просто си го представете и наложете образа върху вашият случай.
На практика, конеца се опъва между две точки. Тези точки се бележат се с колчета(при изкопа) или с две замонолитени вече тухли(при стената). По продължение на този конец се развива целият сценарий. И няма мърдане от този конец.

Едната точка е сегашното ви, за момента положение. Другата точка е вашата цел.
Каква е вашата цел, не мога да знам.
Конеца е пътя. Конеца сте самите вие. Конеца е Вашето намерение.

Намерението винаги работи по най-краткия път. Затова и конеца е изпънат. По този начин вие, дори и несъзнателно, дори и без да разбирате как става това, вървите по –най-краткия път.
Всичко изброено дотук, от началото на самата тема, са възможните и невъзможни, препъни камъни и Излишъци, които ви отклоняват от Правия, тоест, най-краткия път. Тоест изместват, пренатягат и късат конеца.

Единственото, което може би обърква вашето разбиране, осъзнаване, е времето, стоящо между вас и вашата цел, която някъде там в края на пътя ви, вече е сбъдната. Както споменах, времето само ви свързва.
Точно както и вашето намерение свързва и двете точки. Сегашното ви положение и целта ви. Но тъй като времето е разтеглива величина, то началото и краят, Сега-то и Сбъдване -то са „разделени”, но само в нашите глави. На практика те са обединени от същото това време.

Каква е същността на объркването, което води до неразбиране и захвърляне на всичко в ъгъла, до старите и прашни чорапи.

Объркването и неверието в себе си имат няколко аспекта. Единият е времевия аспект – „разстоянието” от вас до целта ви, другият е непрекъснатите следващи и следващи Кръстопътища, третият е факта на вашият Непрекъснат избор, като резултат или предизвестяване на тези Кръстопътища. Има и още аспекти, но вие сами бихте си ги обяснили, в момента, в който изоставите вашето объркване.

Човек седи и се чуди:
- Добре де, нали всичко върви по най краткия и верен път, защо тогава всичко така се променя, защо губя контрол, защо се изгубих в разбиранията си? Колко време вече мина, все още нищо не става, изгубих търпение, какво да правя, какво да мисля? Обърках се!

Нормално е. Човек си представя правата линия, експонирайки я върху своя план или очакване за развитие на нещата.
Но как би могъл човешкият разум да планира и обясни всичко, при условие, че Намерението не се поддава на обяснение и описание. Намерението Е Дъхът на Господа. Като частици от Самият Господ, като негови деца, ние сме частици Господно намерение.
Казано е: „Неведоми са пътищата Господни”.
Ние самите сме Неведоми.
Ето оттам идва и нашето объркване. Ние искаме да обясним Намерението с разума си.

Няма как.

Как беше – „Направи си план, за да разсмееш Господа”! Бих го превел за нуждите на този пост като:”Опитай се да обясниш Намерението, за да разсмееш Господа”

Нека ви дам няколко прости примера, за времевия, изборния и кръстопътния аспект на нашето неразбиране и объркване. За моя радост вече минах оттам. Голямо лутане беше.

Както една история съществува написана в единиците и нуличките на един текстови файл или между страниците на една книга или записана върху CD, така и нашата ситуация с двете точки и конеца съществува на едно и също място и в едно и също време.
Държейки CD-то в ръка, не можем да изгледаме филма
Пуснем ли обаче CD-то на компютъра, ние „разтегляме” заключеното вътре в него време и гледаме филма. Засега все още не можем да го изгледаме за миг.
Отворим ли текстовия файл, ние „разтегляме”, четем ред по ред или през редовете същата или пък друга история. Същото откриваме и между страниците на книгата. Разтеглянето на историята тогава става само в представите ни. Ние творим някаква реалност.
Можем да връщаме, да четем бързо или бавно, да спираме или да започваме от където си искаме. Можем да отидем в края на книгата, файла или диска и да видим развръзката. И разбираме какво става.
Същото нещо можем да направим, когато се върнем в спомените си. Да видим като на филм всичко, което ни се е случило, да си извадим изводи и да постигнем някакво разбиране.

Да, но в реалната ситуация, в която съществуваме, е почти невъзможно да отворим крайната страница, за да „прочетем”хепиенда. За наша радост обаче, ние можем да го Възнамерим. Тоест да Забием колчетата и да опънем Конеца. А малко ли е това?
И да се пазим от всички указани дотук препъни камъни, чрез нашето осъзнаване.

По тази причина - невъзможността да видим „черно на бяло” изхода от ситуацията - нетърпението и излишъците ни повеждат към неразбиране и неверие в себе си. Времето, разтегляно от самите нас и разстилащо се между двете точки, не ни позволява да се убедим, че ситуацията се развива точно така, както бихме искали. И ние започваме, с помощта на вечно притесняващия се разум, да оплитаме конците си. Да затягаме юздите на намерението, ползвайки объркването в главите си.

И тъй като стоката не е дошла „на време”, тъй като планът не е сработил точно по „разписание”, тъй тъй като автобуса е закъснял, тъй като детето се е забавило от среща или училище, тъй като гаджето не ме е дочакало, (все времеви ефекти), ние завихряме Излишъци, чрез нетърпението си и неразбирането си. И, естествено, уплитаме тотално конците.

Неведоми са пътищата Господни.
Не бихме могли да разберем, защо ни са се случили всички тези забавяния на времето, докато гледаме праволинейно на нещата.
Една от всичките причини за тези „забавяния” е факта, че ние пресираме времето. Буквално.

Например в случая със закъсняващия автобус:
Знаем, че е необходимо да станем в някакво определено време, за да имаме времево пространство, разстояние, позволяващо ни да стигнем в уречения час на работа, среща, риболов или театър. Но спим, протягаме се, прозяваме се и си казваме – „все някак си ще стигна”.
Дотук ние сме притиснали времевият фактор достатъчно, за да се получи откат и се наложи бъде възстановявано Равновесието.
Дали автобуса ще се забави или ще има задръстване на светофара, нагнетеното от нас самите напрежение в ситуацията, с факта на мотаенето, се материализира. Точно както сме си го възнамерили, „все някак си”, точно така ние пристигаме в последния момент или леко закъсняли, смачкани от тълпата или притиснати от задръстванията.
Натиснахме в една посока, равновесието ни го върна с притискане в друга. Елементарно.

Обратното положение при времевия аспект:
Отиваме на работа по-рано или се замисляме издалече за решаването на някакъв проблем. Подготвяме се за срещата внимателно и съсредоточено.
Казваме си – „Този път ще отдам необходимо внимание и всичко ще е наред”. Тоест – не притискаме, а забавяме времето, не бързаме а сме спокойни.
Веднага получаваме възстановяване на Равновесието със пристигането на по качествени материали за работа, което ни позволява да отхвърлим 30% повече работа за деня. Или пък със нова, проста и гениална идея, която ни спестява огромни проценти време и усилия за отхвърлянето на една и съща работа.


В случая сме получили необходимото внимание от реалността, само защото сме си го поръчали, още с промяната на мисловната ни постановка – не „все някак си” а „с необходимото внимание”.

Сравнете го с различните подходи при първа среща между мъж и жена.
Каквото повикат, такова се обажда.

Един от начините за забавяне на времето е спирането на мислите или по-точно, „акцентуването върху и удължаването на паузите тишина” между тях.
Резултатите са съвсем прагматични, тъй като идеите, които ви хрумват в тишината на тези занимания ви карат да се питате „възможно ли е да сте били толкова слепи досега”?

Следват другите аспекти на объркването...........

[chirusa_bg]

След последната страница на темата всички ще излезем с тапии и за масони.

Днес ми е празнично, най-после коледния дух ме навести и сега е време да опъвам конеца.
Понеже съм начинаещ ще ми е късо кончето. Почвам го от утре с 3 дни риболов и спане на палатка. После 4-5 вечери с приятели, а на 31ви, 1ви, 2ри, 3ти, 4ти и евентуално 5ти риболов. 6ти е ден за работа, но пък седем и осем са за риболов. Кордата ми свършва в 12 вечерта на 8ми.