Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

[INCUBUS]

За много години на всичките преходоносци,здраве,кеф и късмет,много служба на себе си,защото сте уникални и като редки екземпляри в днешното посрано време заслужавате да полагате грижи и за вас си

[G.Petkov]

Да сте живи и здрави, да сте писмовни и печеловни, и най-едрото да е за нас!
ЧНГ!
Малко ме бяха сдухали през последните дни, та поизоставих участието в темата, но сега като прочетох последните две страници се въодушевих отново !!!
Ами да,

Общо взето, направихме си я темата място за релакс...

Той, прехода си съществува обективно, ние просто следваме неговите стъпки, съответно се почерпваме за всяка една от тях и се стараем максимално да служим на себе си /въпреки че постоянно се налага да служим и на тези около нас , а те не са никак малко! /.
А прехода няма да спре, поне в тези които го искат.
Също така въодушевлението ми идва и от това, че утре най-после ще изляза на леда, с Чируза ще ударим съседни дупки. Не че не съм ходил за риба, ходих, ама на платено, излови се много пъстърва, а свободата си е друго нещо.
Ако всичко е наред, ще пусна поне една снимка на снежната планина и ледения риболов на 3.01.

[stonetales]

Оххх - откъде ли ми е познато почерпването за всяка една стъпка:)

Каквото ви е на сърце - и на пътя пред вас да се случва:)

[stonetales]

Кръстопътищата следват един след друг.
Споменах ви, че във всеки един момент ние сме на кръстопът.

Имаше една научно-фантастична книжка, в която малко момиченце „Знаеше” какво ще стане със всяка една планета и всяко едно междузвездно правителство. Изпращаха стотици опитни убийци, за да я унищожат, но по странни и непредсказуеми начини детето оставаше живо. Някои просто се спъваха и падаха, други изгаряха във звездолетите си, трерти се избиваха един-друг и т.н.
Един умен мъж успя да достигне до нея – без лоши намерения – и я попита как така оцелява?
Отговора беше изключително прост. Детето отговори:
- Знам, че ако застана ето така или опъна ръката си напред или пък се обърна с гръб, ще се случи нещо определено. Знам, че на всяко мое действие ще бъде отговорено по точно определен начин. Знам.


Ние самите знаем или си мислим, че знаем, какво ще стане след всяко наше действие. Една Вечна заблуда.
Понякога интуицията побеждава вечно бучащия и мърморещ разум и ни кара да вършим на пръв поглед неразумни неща. В повечето случаи обаче, разума ни води по пътя на рутината и утъпкаността.
Няма значение, и в двата случая кръстопътищата следват един след друг. Тук се крие и следващият аспект на нашето объркване и неверие в себе си.
Ние сме поели към една, своя си, цел. В ума ни се оформя някакъв образ на крайния рзултат и ние вървим „право” напред. Съвсем „смело и безотговорно” като водещ девиз, избираме всеки нов кръстопът. Но подобно пътя на водата, заобикаляща скалата, и нашите кръстопътища лъкатушат, съобразно материалните условия, в които съществуваме.

И тук, праволинейното ни мислене ни играе неговите си номерца. Нека дам един пример.

Поставили сме си цел, избрали сме начина на действие, следваме го. Опитваме се да предопределим бъдещите кръстопътища, само за да сме мааалко по-спокойни и сигурни. Но – не щеш ли пречка – например спира тока, водата, свършва материал или ресурс, за чийто резерв сме забравили и така нататък. Разваля ни се настроението тъй като Петрови отново катерят най-новия модел пералня по стълбите.

Тоест – появява се „скала”, на пътя на водата.

Праволинейното мислене избира по дифолт пътя „през скалата”. Кръстопътя, който поема това мислене, е „правилен”, следвайки традиционното, непробиваемо мислене, установено от разума.
На пръв поглед всичко е наред, но на практика, науж „правилният” начин е традиционно остарял и най-важното – по отношение на даденият проблем той е абсолютно неприложим.
Естествено, има десетки други, оптимални възможни решения, но „Традицията постановява” – действа се само така!
Пак се сещам за традиционният отговор (без замисляне), на какъвто и да е проблем, на българския инженер:
- „НЕ става!!”

Тук основното объркване идва между разминаването на нашето намерение и пътят, „повелен” от нашия разум. Не че критикувам разума. Ако го нямаше, света ни щеше да е пълен хаос. Не, че сега не е.
Коментирам само затягането на юздите на намерението, държани от разума ни.

Какво прави водата, когато срещне скала?
Заобикаля.
Какво прави разума, когато срещне скала?
Бори се. Търси правата, „правилната” линия. А е необходимо заобикаляне – на пръв поглед грешен, но всъщност правилен Кръстопът.

Това е същността на Кръстопътищния аспект на объркването ни.

Не е необходимо да държим железен контрол в 100 % от времето на начинанието ни. Системата която ръководим – независимо фабрика, домашна кухня, работилница или проект – е гъвкава и подвижна.

Би било хубаво да охлабим юздите, точно както опитния колар ги отпуска или натяга в необходимия момент, в зависимост от кривините и наклоните на пътя.
Нека не се заблуждаваме, че както най-късото разстояние между две точки е правата, така и пътя на нашето намерение е права линия. Няма как да стане, защото материята е плътна и тежка.

Че пътят на нашето намерение е най-краткия,(не най-късия), Оптималният - няма смисъл да се съмнявате в това.
Всъщност, ако се позамислите, Най-доброто, означава Оптимално. Какво е оптималното за вас? Не мога да знам. Това го научаваме с разума си, едва когато в края на начинанието си теглим чертата и отчетем плюсовете и минусите.
Или пък още в началото на начинанието възнамерим гъвкавост и подвижност.
Какво означава това?

Представете си или се върнете в онзи момент, в началото на някое ваше начинание.
Вие сте на някаква отправна точка, целта ви е някъде там – наблизо или в далечината – и между вас, в мислите ви съществува една иделна права от кръстопътища. Добре.

Но същността на всеки нов кръстопът е минимум две, но всъщност многобройни разклонения.
На практика, в отправната ви точка, между вас и целта ви стоят милиарди, безброй кръстопътища.
Избирайки само тези, които са известни на разума, вие замонолитвате пътя си, без да можете да вземете под внимание всичко. Опитвате се предварително да поемете всички необходими кръстопътища.
Защо? Не се ли прави това, едва, когато достигнете до времето и мястото на следващия кръстопът, а не предварително?
Тоест, „хващайки” предварително „всички”кръстопътища, ние сме статични, вдървени и неподвижни. И какво ли още не. Опънали сме здраво юздите и буквално пришпорваме коня.

От друга страна, възнамерявайки гъвкавост и лекота, вие оставяте нещата да се разрешават по оптимален, най-добрия начин. Тоест, без предварително заковаване на позицията си по отношение на следващия кръстопът, вие леко и внимателно – което не означава непременно бавно, а напротив – приближвате и „на място” поемате следващия, действително Необходим за конкретната ситуация, а не Предопределен кръстопът.
Объркването при кръстопътищата се дължи на вечната мания на разума за Контрол. Една относително губеща позиция, тъй като оптималните варианти(невидими предварително) са много повече от статичните, подчинени на разума.


Винаги, когато започвам нова работа или скулптура, имам само образ в главата си. Абсолютно никакъв план.

Винаги се изненадвам от резултата, тъй като вродената ми подвижност позволява на работата да се развие оптимално – по Най-добрия, възможен за момента начин.

Няма как да знам какъв е той. Той просто е отвъд моите предвиждания.

[INCUBUS]

Тц,никакви милиарди за избор на посока на кръстопътищата!Замонолитил съм си посоката -в средата на каналчето на прехода,бия с рогата напред /чисто зодиакално и образно!/,ако отстъпвам,то е за малко,за да блъсна след това по-силно и малко по-отстрани Дебела глава,малки щети,психическо равновесие,колко му трябва на човек ?Парите са извън уравнението-доказано е,че те винаги не стигат.Иначе духовност много,ама все от сорта на "шоу да става и шоуто да продължава"!Строго по темата,докладвам,че от три дни служа изключително само на себе си и вече взе да ми омръзва Добре,че отивам утре на работа,имам да "изпържа" два броя катили през следващите 4 работни дни,така,че прехода продължава,пък няма да питаме къде ще ни доведе,ама все пак нали майката на Б.Б. се казва Бойкородица Йубава вечер

[stonetales]

Оххх - Мамин-сладък:)
`ма. ти зодия Овне ли си бре, Инкубусното?:)

Или бесен Козирог?:)

[Jack Daniels]

Едни колега метна в един друг форум, един малко по-друг пътеводител

[youtube1]<object width="420" height="315"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/BGpTrDEqQRs?ve ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/BGpTrDEqQRs?version=3&hl=bg_BG" type="application/x-shockwave-flash" width="420" height="315" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]

[stonetales]

ХА ХАХА ХАААА:) Браво:)
Не видях разлика от това, което пиша:)

Джимби, Задължен съм ти:)

А, това било само един рибарски форум???:)

[G.Petkov]

Малко ме смути клипа на Jack Daniels.
Силно оспорвани твърдения са написани там, ако имахме производителност на труда приблизително равна на тази в Европа, нямаше и да има такива клипове. А завършващата песен някак анонсира авторите.
Та може да пуснем и този нюанс на прехода, ама полза няма да има.
И моето семейство захрани най-силната икономика на континента с един човек, та знам какво е и тук и там.
А там е определено е много по-добре.


И сега малко релакс,
Една планина





Един високопланински леден язовир.
Приятна температура от -10, -11 С, сняг и слънце, това в центъра на снимката е Чируза с жълто-син плуващ костюм.Имаше още много членове на форума, всички служат на себе си и са се посветили на себе си в този прекрасен ден.





И за да не изглеждам като обикновен турист, малко рибки които извадих под леда:






Като попадна в тази ледена среда и забравям за всичко, което ме заобикаля в другия живот.

Дори и случайните позвънявания на телефона ме докарват до бяс, не искам нищо да ме отделя от настоящия момент, до който се докосвам твърде рядко, там се чувствам прероден, погълнат от страстта към риболова, усещането че съм част от живата природа и атавистичното усещане за първичност в иначе цивилизования и конформистки начин на живот, който водя.

[INCUBUS]

G.Petkov,като ти гледах снимките,ме обзе едно грешно,но много реално усещане,че не вървим през никакъв преход,ама вие с Чируза теглите назад към ледниковата епоха. Сигурно пичатленията ми са чисто субективни,породени от околната действителност -ледясалият Смолян,ама ... Както и да е,пък,stonetales,овне съм по зодия,ама в жувота само в някои стратегически негови аспекти-в други тактически съм чиста змия,дето все търси незащитеното място-там,където никакви вътрешни или въображаеми сфери или елипси,или четвъртити форми,не помагат.Ама...да не се отклоняваме от прехода- в тази връзка,в тоя част мога само да изрева нещо от сорта на : "Да живей Странджата!" Дано ви върви в Новата година на прехода ! Мислено ви поздравявам с Ленън - парчето " Герой от работническата класа"

[Jack Daniels]

Г.Петков, внушенията са повече от ясни, на тях няма нужда да се обръща внимание,става дума за фактите.

[stonetales]

Преди 147 години, един февруарски ден бях на същия леден язовир - горед-долу по средата, по дължина. Спомням си, че накъдето и да погледнех, все бяло виждах.
И вечерта, като заспивах, все тази белота ми беше пред очите:)

[G.Petkov]

Един път да отида на леда и няма пост в темата !
А и днес послужих на себе си!
Спокоен и хубав ден.
Бях за риба,имаше добър лед, имаше и адреналин, а си изключих и телефона!!!
Какво друго му трябва на човек като мен???
Какво нещо е прехода, а,
Стига да е в моя полза !

[INCUBUS]

Сори,вчера ме нямаше,изживявах на маса прехода с многоцветна компания от ...половината дузина на Дявола То по тая лайсна на our dear STONETALES,ба си,преди 572 години ,на Италианския ботуш,бех бледен католик-монах,той и бракониер,изгорен на клада зарад настоящата ми съпруга,щото за оная работа съм я бил извадил посред нощ от тъмницата на манастира и пуснал да бега в горите Ама тези лакардии са за друга тема,в друго време,най-добре на маса,по български,ама не съвсем-без приказки за работа и съвсем реално препиване и презамезване :drinkers:

[chirusa_bg]

а си изключих и телефона!!! !

Браво бе, а аз звъня ли звъня