Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

[G.Petkov]

Е -е-е,
Темата пак се забърза!
Нюансът за "каките" сякаш подейства като катализатор !
Ама никой не е светец, нали ?

[INCUBUS]

Телескоп,не си прав -но това е информация,до която нямаш достъп.Ще те светна в много ограничени параметри -наш колега от този форум,който е и мой приятел,е главен технолог в онова място,където се прави мастика "Пещера".Вярно е това за спирта и анасона,ама тук вече имат значение други неща -за произхода и качеството на продуктите,за самата технологична линия за производство,за спазване на технологията.Аз през социализма не съм вкусвал анасонови продукти - като напредничав младеж-студент в София с дипломатически връзки,пиех само водки "Пшеничная" ,"Столичная","Горылка" и некои други от партиди,които официално не се внасяха в НРБ .Не,че пропускам разни други възможности сега - днес в 17.00 един колега като извади бърбън да черпи,да не мислиш,че съм се праил на интересен и съм го подминал ?Не съм такъв човек,в допълнение искам да заявя,че съм леко очарован от една серия червени и бели вина на винарска къща "Ямантиев"-Ивайловград.

[G.Petkov]

Абе май изчезна един пост, ама по-нататък ще се се разбере !

[INCUBUS]

Неква конспирация ли -пак я изтървах,да са таковам в изморената от прехода главъ!

[stonetales]

НЕ ви годинките коментирах, а поривите, че са още апетитни:)
То - ако и тази стръв ни остави - закъде сме?:)


Инак - и тази тема, кат няма вътък, избива на както всяка една тема избива - ракийки, салатки-малатки, винца-минца и бели кълки - за мезе или за употреба:)


ОООххх - ко да ни правя всичките-кат сме се едни и същи "попивателни":)


Инку - и аз имам един спомен от войнишките години за една водка с един зубър на етикета, вкуса и беше на хляб - на връщане Зила ни стовари край оградата на поделението, отзад, наведохме се под боливата тел да преминем и там си останахме закачени.

На другия ден - пак остригани:)

[Jack Daniels]

.....Вярно е това за спирта и анасона,ама тук вече имат значение други неща -за произхода и качеството на продуктите..

Прав е колегата, едва ли някой не знае, че у нас ракия и мастика се прави от спирт + нещо , така че е много важно, спирта да е качествен,зърнен.Доколкото знам единствената инсталация за зърнен спирт в Б-я е Карнобатската, но това не им пречи в "народните" серии напитки да бухат калпав спирт. Инкубусе, от чисто любопитство, питай колегата с какъв спирт/ в смисъл- техен, купен, вносен, зърнен, меласов...../ правят пещерската че и аз много я уважавам, особено мастиката

[chirusa_bg]

Утре е петък 13ти! Мастиката ще изчецне от пазара, прехода ще свърши и темата ще умре.
Дали това няма да е началото на края?

[G.Petkov]

Поста на Чируза, въпреки апокалиптичната картина която нарисува, все пак ме успокои...
Ще останат "каките" и риболова !
А това, все пак е достатъчно.
Даже може и да ни хареса!
Само на риба и по девойки.
Няма пиене, няма махмурлук, а колко кинти ще ни останат за наличните две хобита - не ми се и мисли, даже !
Прехода, щото е вечен, също няма да свърши на 13-ти, а за темата съм прогнозирал - до 88-та страница.
Там вече ще сме уморени и дори графоманската ни страст няма да може да спаси положението.
Но, тогава ще се яви нова тема и всичко ще започне отначало.
Затова се изпълних с оптимизъм, утре е петък, после следва риболов на лед, а който се представи добре - и "каки" !

[Павел Иванов]

... - до 88-та страница...

Само нема да се пуашиш ! Тогава се включвам и аз което гарантирано ще добави още поне шест страници , което си е деведесетичетири такива , а това не е зле

[stonetales]

х хAAхххAAAAAAAAAAAAAAA:)

Само не мога да разбера-кое повече ви плаши - свършекът на темата или свършекът на възможността да се изказвате?:)
Щот някакви си още 5-6 странички в добавка едва ли ще са...................



Павле...................................................................?

[Павел Иванов]

...Павле...................................................................?

Либоффф

[INCUBUS]

Jack,алкохолни братчеде от прехода,не са притеснявай-супер спирт е дейба,на мен ми уравни кръвното-от 20-годишно ниско го стори на нормално / 130 на 90 /кат на стресиран 20 годишен командос/,пък аз съм 50 годишна терца,ама не ме разбирай погрешно и не се отказвай от бърбънчетата.То за "Дж.Даниелс"е ясно,ама знаеш ли кви сполучливи новобранци има - днес /пардон-вчера/,пак имаше послетрудов антистресов купон,на който се насмуках с некъв бърбън от Лидъла -" Western gold" ,ми трябва да призная,мноо качествено нещо,макар,че в момента се довършвам с любимите продукти - мастика "Пещера"и айран "КИС",надлежно охладени.Иначе апелирам към П.И. -мъжката либофф свършва зле,с големи трагедии и трансформации,така,че да не съ пробва тепърва да изпедерастява,гадно е,все пак,колкото и да сме толерантни към ...жълтурковците.Желателно е да се включи веднага с дълги постове в темата,щото и той е абортален продукт на прехода,а не да ми се офлянква като извънземно дарение на човечеството до 94 страница от темата

[chirusa_bg]

х хAAхххAAAAAAAAAAAAAAA:)

Само не мога да разбера-кое повече ви плаши - свършекът на темата или свършекът на възможността да се изказвате?:)
Щот някакви си още 5-6 странички в добавка едва ли ще са...................

Бричет, тука мноо ме засегна!
Не си мисли, че пиеме млякото барабар с кравите!
Говориш с хора отгледАли и преживяли по няколко теми от по над 300-400 страници.
Мое се каже, че случайно си попаднал на конгрес на ветераните у таа област
Сметам, че треа се подготвиш по точките от дневния ред или минимум да се запознаеш изоснови с дискусията относно СЖГФ-то

[stonetales]

Леле. Инкубусе, главътъ ма цепи та ме кине, а ти ме разсмиваш, та ме зацепва ощеповече:)
Откъде ги измисляш тия лафове?:)

Чирузе - не хванах какво точно искаш да ми кажеш, но ми прозвуча като закана да развиеш не една тема още. Ако си се нещо засегнал, моля да ме извиниш.

Аз, общо взето, бях дотук със сериозните размисли. Оттук натам сте вие:)
-------------------------------

За пръв път в живота си, тази сутрин се събудих, знаейки.
Основното, дълбоко скрито притеснение беше изчезнало. Гладът.

Ако трябва да съм точен, не Гладът беше изчезнал. Беше изчезнало притеснението за удовлетворяването му. Но това е дълга история, която бих искал да ви разкажа.

Някъде назад из темата споменах за „ящното”си, (лакомо, ядящо) детство. Може би от скука, може би от лакомия, съчетана с глупост, но храната беше за мен основна тема в живота. Годините на лакомо хапване постепенно ме доведоха до размисли – действително това ли е смисълът на живота? Ставаш от сън сутрин и се започва – кафенца, чайчета, кескчета, закусчици, мекички, понички, бозички, банички и т.н. И всичко това в умалителна форма, за да се умаловажи значението на тъпченето.
Сякаш не си се навечерял до смърт, предишната вечер.
А има ли смисъл да изреждам изобилието на обедите и вечерите? Край няма да има.

Постепенно всичко това започна да ми доскучава и започнах да търся алтернатива. Нещо, с помощта на което да не изпитвам отново и отново успиващото чувство на преяждането. Бях му се наситил вече.

Много пъти ми се е случвало да попадна на стари хора, които при покана да хапват и пийват, твърдят:
- Аз мойто съм си го изял и изпил, д`ете! – И посягат от немай-къде или пък изобщо не “кусват”(опитват), каквото и да било.

Всичките тези стари или просто възрастни хора са се отличавали със затихващи функции. Телата им са попрегърбени, движенията им са забавени, мислите текат бавно, а израза на тези мисли - още по бавно. Те се бяха примирили с неизбежния си край и образно казано бяха „дали назад”.

Не за тази алтернатива искам да ви разкажа. Не за този „примиренчески” избор ми е думата.
Нито пък искам да омаловажа по какъвто и да е начин изконният гостоприемен Български обичай да се сяда на масата по всякакъв повод. Дори и сега, след като намерих своята алтернатива, вечерните трапези са източник на веселие и сладки приказки с приятели и гости в дома ми.
Искам да ви разкажа отдалеко за Алтернативата, която намерих. Възможността да съм жизнен и подвижен, без да се налага да слагам храна в устата си. Пълната противоположност на „даването назад”.

Как го правя ли? Залепвам езика си на небцето(всъщност той винаги стои там, когато не говоря), насочвам вниманието си към областта, включваща третото око, лоба и най горната чакра, (горната предна част на главата) и дишам по упоменатия някъде назад в темата начин.

За дългия откривателски и тренировъчен процес, довел ме до този резултат искам да ви разкажа. Няма да е с няколко думи, въпреки, че току що, в горните редове, ви доверих „тайната”. Който може да я разбере, нека действа. За останалите започвам отначало.
Държа да отбележа, че не е възможно начина и техниките, които споделям да са единствените. Не би трябвало да се обвързвате единствено с тях. Хубаво би било да потърсите своя оптимален вариант, естествено ако желаете. В моите търсения ползвах дори и опита на един приятел, за когото се надявам, че ще сподели и неговия уникален начин.

Някъде, в някакъв момент на жизнения си път, след като бях се позабавлявал с курсове по йога и тай-чи, попаднах на книгите на Ман Так Чиа. Тъй като се заплесвах от време на време с опитване на ци-гун и подобни техники, Ман Так ми допадна много.
Но тъй като постоянното непостоянство е най-характерната ми черта, не се задържах много и там. Просто, в момента, в който откривах , че дадена техника ми е странно „позната” отнякъде, продължавах нататък.
В един момент, след разговори с познати и приятели, открих или осъзнах, че всяка една публикувана техника е публикувана, само защото някое Човешко същество я е открило или си я е припомнило. Което автоматично означава, че всички енергийни техники са личен приоритет на Човешкия род.
И, съответно, са много добре забравени. Нищо ново под Слънцето, нали?:)

Вдъхновен от Ман Так, започнах да дишам навътре и навън от чакрите, Смених доста различни варианти, търсейки този, който ми допада най-много. По тази причина публикувам само принципа на търсене и изпробване, защото ако се „забода” в светоусещания, получени при практикуване на определена техника, ще откараме „чааааак до сутринта”.
Всъщност, дишането ми е любима техника. Обикновеното, насъщно дишане, смесено с концентрация в различни центрове, задържане и така нататък. И в крайна сметка, то беше двигателя на „последното” ми откритие – Алтернативата на удовлетворяване на Гладът.
Дишането през чакрите, една след друга, от предната и задната част на тялото, отваря и провокира така наречения голям кръг на обръщение на енергията. Има го в интернет. Да речем тръгвате от най-долната, вдигате нагоре, стигате до върха на главата и връщате назад и надолу. Разположението на чакрите може да намерите навсякъде в интернет, но най-добри са собствените ви усещания. Едно от дишанията, които използвах, беше вдишване във и издишване от определената чакра, последвано от същото в съседната чакра и така нататък, докато направите пълен кръг. Правите няколко кръга и изследвате светоусещанията си.
Естествено, че в началото, когато още не сте свикнали, по някое време, в резултат на раздишванията може да усетите лек глад. В момента обаче, е важно да завъртите и осъзнаете големия кръг, който така и така, докато спите нощем, се отваря. Доказателство за това е сутрешната ерекция при мъжете, тъй като получената по време на сън енергия се върти по кръга.
Единственият важен момент е да избягвате каквото и да било пренапрежение, защото по този начин ще запушвате, а няма да отваряте.

Идеята, която ми бе подадена в последния момент на търсенията ми, от моя приятел, е следната.
Вътрешно гледане в Слънцето. Не с физическите очи, а с менталното трето око. По този начин, вие можете да усещате и поемате енергията му, дори и когато сте на тъмно или на сянка. Лесно можете да преминете от физическите на менталните очи по следния начин.

Гледате, взирате се в слънцето колкото и когато ви е добре. В никакъв случай не е необходимо да прекалявате и да задържате докато ви потекат сълзи. Може дори леко да присвивате клепачите, за да не дразните ретината. Най-добре е ако можете да го правите на изгрев или залез, когато спокойно можете да гледате в него с широко отворени очи.
Да кажем, първия етап на вътрешното взиране в слънцето е да позволите на енергията му да потече през очите и да се стича напред и надолу или нагоре през върха на главата, назад и надолу. Тоест, да пуснете Слънцето да се върти по Големия кръг, независимо в коя посока. Аз усещам слизащата енергия като течна топлина, стичаща се отвътре по тялото.
За улеснение, можете да повторите последователното вдишване по чакрите, но този път да вдишвате самото Слънце през тях. И тук пак има два основни варианта – вдишвате директно през чакрите или на всяко вдишване, дърпате енергията на Слънцето през очите към съответната, следваща чакра.

Няма правило за време и продължителност. Само не прекалявайте. При всеки един признак за неудобство, спирайте и почивайте. Резултатите идват, само ако не ги „спирате” с излишно натягане.

След време ще получите един автоматизъм, който стига дотам, че даже в момента, докато пиша и мисля за техниките, без да практикувам, центровете в предната горна част на главата ми се активират сами и процеса започва от само себе си. Енергията навлиза сама, без да съм я търсил.

Рано или късно ще усвоите вашия оптимален начин за поемане на Слънце в себе си. И без това, докато сте на почивка на море или планина или докато сте на някаква работа на полето или на слънчево място, вие правите това – поемате Слънце с тялото си. Една от визиите, които могат да ви помогнат е да осъзнаете тялото си като една цяла, голяма чакра. Може да не ви се налага да вдишвате през чакрите, а директно, с мисълта си да водите енергията натам. Начини много. Експериментирайте и намерете вашия.

Да речем – втория етап на вътрешното гледане на Слънцето е по време на заниманията си да затворите физическите си очи и да прехвърлите изтеглянето на Слънцето към и във третото си око. Продължете с наложилата се практика, но със затворени очи.

Когато сте готови за това, просто прехвърлете и разтеглете времето на практиката си през целия ден – когато и както се досетите. Гледайте Слънцето със съзнанието си.

И тук идва действителния Преход. В един момент наистина е необходимо да Поискате да се храните с енергийна храна. Това означава да можете изоставите, вътре в себе си, познатото удовлетворение от вкусната храна. На пръв поглед е лесно и просто. Но е дълъг процес, тъй като ние сме свикнали да смесваме удоволствието от нечия компания със удоволствието от поемането на някаква вкусна храна. Сами ще осъзнаете какво означава за вас, всичко това.

Но какво значение има времето?

При мен, на практика се получи така. Един ден полудях от непрекъснатите пристъпи на глад. Тръгнах да плувам в морето и докато слизах към плажа, ПОИСКАХ, поисках да мина на енергийно хранене. Излязох от морето и докрая на деня не усетих глад, а само включване на посочените центрове.

И сега вече става така – концентрирам се или просто си спомням за горната , предна част на главата, там дето във филма „Манастира Шао-лин” горяха точките на главата на Джет Ли с мокса, при приеманието му за монах. Събирам във съзнанието си третото око, споменатите точки и най-горната чакра и оттам навлиза силата на Слънцето. Указаната област изтръпва в зависимост от интензитета на поемане.

Във всеки един момент, когато усетя глад, вдишвам леко оттам.
Не знам точно как и какво става, но гладът изчезва. И така – през целият ден.

Ако искам – ям физическа храна, ако искам – ям енергия.

Свободен съм.

Казах, каквото исках да кажа. Благодаря ви, че ме изтърпяхте докрай:)
ТАНЦУВАЩА ПО ВЪРХОВЕТЕ НА КЛЕПАЧИТЕ МИ

[G.Petkov]

Петък, 13-ти е към края си,
Дано да се заровят извадените томахавки, щото ще съсипем темичката.
А до края на зимата има още много време - ще оскотеем от скука без лъкърдии.
За сега има алкохол в магазините, живи и здрави сме, дано да има и позитивност в пишещите, утре ще проверим за активността на рибките, а за "каките" кой както го разбира.
Специално за INCUBUS, ще споделя, че много съм спорил с него по различни теми от риболова/ меко казано /, ама по житейските май мислим еднакво.
Към последният му пост се присъединявам напълно.
Наздраве, до 88-та страница остава още много !