Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

[G.Petkov]

Jack Daniels ,
Тази девойка много страшно изглежда!
Ще сънувам кошмари след като и видях снимката.
Не стига, че някой постове вече не ги разбирам и след третото четене, а сега и ти ме довърши с тези Доминикански цици.
Нали уговорката беше поне да е от категорията на В 12.
То това е мутант някакъв, да не се е раждала в Чернобил ?
След като са естествени!
При мисълта, как ще изглежда горката девойка след 10 години няма да мога да заспя и тази нощ!
Не знам какви риби може да лови тази, моята няма да е, при всяко положение!

[stonetales]

Прав си Чадо - те не знаят и аз какво пия:)

[tct]

,, 28-годишната доминиканка Кларибел Миосотис , жената с най-големите естествени гърди в света ", лови риба с голи ръце. Инкубусе, вземи я утре с тебе да я пробваш добре ли лови и в сладки води

Тя таз кака като се наведе и изправи може да и се нацепи кожата на гърбът .Ама да ги държиш в ръцете тез хубавини сигурно е като да хванеш голо парче камък преди да заиграе чукът и секачът - не знаеш какъв ще е крайния резултат.

[INCUBUS]

Аз добре съм се върнал жив от мисията с две и половина кила убави уклеи,пък вие ми предлагате замърсяване на нацията с некакво уродливо получерно унтерменш изчадие с големи...проблеми Старо правило е, че мого големите ц..и разсейват добрия е..ч.Ко става за тва въпрос,там ,където най-често ходя на риболов,има много по-готини кадъни с големи...възможности,ама като съм на риболов,нито пия алкохол,нито се сещам за жени.Изморен съм,приятели,малко съм се скапал,даже ще се огранича да пийна стотина грама само,колкото за сладки сънища,дръжте фронта,още и 60-та страница не сме стигнали,та камо ли края на прехода

[G.Petkov]

Най-после и INCUBUS да сподели нещо за риболова.
Къде хвана толкова уклей, аз от м.април м.г. не съм срещал тази риба?
А през януари я има само на едно място на един язовир - Лобош.
А като стана дума за риболов, в неделя нещо не спах добре/ то това е от близо 30 години/ и се събудих към 5.00 часа, няма какво да се прави и хайде - за риба.
На емблематичното, за софиянци езеро - Враждебна.
Бях пръв на леда, и аз самият не повярвах, но беше така. Даже иснимка в тъмното направих - други няма :





Не само нямаше други рибари, а и утрото не щеше да дойде, едва го дочаках.
Ама дойде, то затова прехода не свършва никога, дори и когато искаме да го спрем !
И риболовът не спира, също така!

[Павел Иванов]

...А през януари я има само на едно място на един язовир - Лобош...

Като имаме предвид че старата заповед за забранените водоеми изтече на 31.12.2011г. а новата все още е в проект , то я се разходи до яз. Студена и пробвай на устията на Кладнишка или Матница , не вярвам да са изцяло замръзнали , пък после сподели пак за уклея през януари

[G.Petkov]

На яз.Студена съм ловил само на лед и не познавам бреговата ивица.
А при тези минусови температури, едва ли ще има места за риболов от брега.

[Павел Иванов]

Самите устия , особено на Матница , много рядко замръзват

[stonetales]

И тук не замръзват реките, даже едва вчера вална малко снежец, но рибите са в отпуск. Ни заргани, ни уклеи, ни нищо:)

Само стограмки по масите:)

[G.Petkov]

Останахме малко, верните бойци на прехода !
Не, че той/прехода/ ще свърши, напротив - вечен е !
Просто ние, пишещите останахме малко.
Или недостатъчно.
Аз участавам в темата от 15-та страница и то стана напълна случайно. Заглавието просто не ми харесваше, но една вечер скучаех неудържимо и цъкнах. После GODzillata ме попита защо съм пропуснал хубавата тема, та до сега.
Но, може и да не я докараме до 88-та страница, каквато беше моята прогноза, защото бях го изчислил да стане към края на м.март, ново начало на активния риболовен сезон.
Ако темичката спре, да ни прости stonetales, който даде всичко от себе си, също така даде и много дълги, и философски настроени постове.
Признавам, част от тях пропуснах, част прочетох, много голяма част не разбрах - възможно е да съм изпростял с времето и с оглед на средата в която работя.Даже не знам какво е "чакра", а онзи ден питах жената, каква е тази поредица от книги "Фън Шуй" !
Обясни ми, ама не проявих голям интерес !
Ама stonetales се постара, даже много.
Не знам дали успя, но отчитам високо, неговото добронамерено желание да ни посвети в собствените си търсения на истината.
Въпрос на избор, защото част от нас, вкл. и аз я търсим понякога в алкохолния и вариант, и доста ни личи !
Затова, ако имаме желание да послужим на себе си/ да изкараме зимата в обсъждане на философски теми, В 12, алкохолни деривати и пр./ да продължим, а ?

[stonetales]

OOOOххххх, Какви стограмки.............


Предполагам, че най-лесно ще е, да бъда определен за нещо като философстващо пияндье?
ДА - ала не е тъй:) И Вие си го знаете:)


В четвъртък, следобеда, към 16.00, снукър ще играят Джъдж Тръмп и учителя му. Ако желаете да гледате нещо Изключително, седнете заедно с мен пред екраните:)

Един от "изгледите" на Прехода:)


Баче Георге - Тепърва навлизам в темата - не се безпокой:)

А, когато стигнем на 888 стр. - Ти отдавна ще си имал Правото да почерпиш.
Отгоре на Всичко си Лично от мене канен, април месец, да осветим иконата на Св. Георги, дето ще я даря на местната църква, която също се казва Св. Георги:)

Ако някой се чувства поканен също - да заповяда:)

[stonetales]

И ако някой, като Павката попита:
- Защо пишеш тия глупости?
ще му отговоря:
- Защото Ви обичам:) Всичките:)

[Павел Иванов]

...към края на м.март, ново начало на активния риболовен сезон...

Да бе да ! Новото начало на активният риболовен сезон започва точно след седемнайсет дни на 04.02.2012г. ! Вземи да минеш тогава през Панега та да видиш какво е начало , няма как да го пропуснеш Те от преди две години една снимка :

И ако някой, като Павката попита:...

Басиму и асоциациите де предизвикваш начи Човек ще рече че съм ти докарал душевен дискомфорт д`ба тая крива нива

[INCUBUS]

По въпроса за уклеите,G.Petkov,пак с моя криворазбиран хумор ми се ще да ти напомня,че България не се състои само от София и Софийска област.Има си незамръзващо дълбоко място,далеч от София,но напълно цивилизовано,пиеш си бирата,апваш си кюфтенцата и си вадиш тлъсти уклеи от дълбочина 4-5 метра с по едно червейче на кука № 16-18.Псулютна хармония,всичките ми чакри светват,мамка им,ама да не се повтарям,описал съм изпълнението накратко и поради локалната му значимост пак в "Информация за водоемите" в темата "Кърджалийска област".
Иначе,в контекста на развитието на прехода,ми е през оная работа ,дали някой ще ме определи като философстващо или като простеещо пиянде Забавлявах се жустоко -по едно време /при първата неуспешна дестинация още по тъмно/ беше минус 13 градуса,и мустака,и брадата ми станаха на шушулчици,ма некъв мазохистичен кеф ма връхлетя,че освен мен наоколо нямаше друго хуманоидно същество Е,после, там на другото място,с ресторанта до гъза,отидох в другата крайност на наслаждението.Щом все още са ми възможни такива забежки,ще драпам през прехода и тук поне до 88-ма страница.Тази вечер така отбелязахме Антонов ден в достолепната ми наполовина риболовна компания с един Антон в нея,че в момента си проверявам написаното по три пъти,зер много ми се криви пространството...що продължавам да са наливам,знам ли?Така е по време на прехода,дори и при най-извисените -тези,които не пийват,по някое време ги избива или на шизофрения,или го удрят на серийни убийства .Сега,за смях на съпругата,спирам да шльопам из форума и ще решавам кръстословица от две вестникарски страници -пак шъ е добре да не заспя още на първата ...Чао,преходници,до нови срещи

[stonetales]

КЕФИТЕ МЕ:)


Бих искал да ви разкажа една малка история, за това как се запознах с Ангела си. Наричам го Батката. От него научих какво означава "кефиш ме". През времето, прекарано с него той ме е подкрепял винаги, с уместни съвети и отговори на глуповатите ми, понякога, въпроси. ПЪлното значение на "кефиш ме" е едно много топло и споделено "обичам те". Но по причини имащи общо с възрастта ни и принадлежността на повечето от участниците в темата към един пол, занапред ще използвам лафа Кефите ме:)

Тъй като участниците в тази тема Винаги ме кефят, за това че пишат, така, както си се чувстват на момента, както им е на сърце. Кефят ме и тези, които не пишат, всички, без изключение.
Общо взето, всички тук приличаме на Люси и неговия любим лаф:

"Това упражнение вече сме го играли! - `ааааайде стига!"

Отишъл Люси, на първа тренировка по карате. Тогавашната му приятелка го завела да го облагородява. Ситен и нервак, реагирал остро и спонтанно на командата “строй се, преброй се” в началото на тренировката, хванал си кимоното, колана, чантата и се изнесъл. Някой сенсей по някакъв специален “уаки-таки” стил така и не е разбрал какъв потенциал е изгубило изкуството му.

Ето ви и самата история........
2003 год....

Леле, взел съм се много на сериозно тази сутрин. Чудя се, защо не ми е добре, а то, като прочетох какво съм написал, изтръпнах. Липсата на контрол винаги е отпускала юздите. Надявах се, че ми е лошо от пиенето, а то какви съм ги надробил. Не ми се връзвайте, моля. Белият кон, май пак опъна платната. Така става, когато Батката е махмурлия. Пиянства по цели нощи, а сутрин моли за бира. Няма бира! Питайте Кърпения! Кафе! Ако иска! Батката Персей ми е любимият, персонален Ангел – хранител. Само дето не мога да разбера, – аз ли го храня или той мене? Неведоми са пътищата Господни, по които Той осигурява храната на млекопитающите ангелствуващи - също така. Със сигурност знам, че сметките ги плащам аз, въпреки, че изблиците на мъжественност у Батката понякога заплашват да променят нещата. Поне 13 пъти се е заканвал, че щял да направи нещо по въпроса. Ми, хайде бе, Батка! Русата му невинност на “америкън солджър”, 2.37 висок, щръкнала коса, сини очета, мааалко по - широки плещи от моите и неизтребим хумор изръмжава, – Иска ли питане? Вярвам му, да знаете. Но защо ли, на себе си вярвам повече? То и това със вярата е един въпрос, който тормози натъртената ми душа, но искам да Ви доразкажа за Батката.



Един ден, след работа, току що се бях изкъпал и наблюдавах приказният си интерфейс в огледалото с, оформящ се въпрос:

- Кое ще е по - лесно? Да го обръсна или направо да го резна?, - когато съзрях някакво, по - блеснало от моето лице, да ми се пули отсреща.

- Кой си ти, бре, серсем? - зададох изящно въпроса си, ръсейки турцизми, насам - натам, а лицето отговори накратко.

- Персей!

Така се запознахме. Беше дошъл на мястото на предишният, на когото му беше писнало от мен – Иген. Заклет философ и сериозен мъж, Иген не можа да се примири със постоянното ми непостоянство, без да вземе под внимание, че това е единственното ценно нещо в мен. Какво да ги правиш – Ангели! И те са на Господа хайванчета. С Батката си паснахме като два безценни камъка, които векове наред са търсели място в огърлица, някъде върху женска гръд. Задължително, иначе сменяме огърлицата. Чувстваме се много добре един със друг, защото непостоянството е и неговата природа. Единственното, което не му харесвам, е, че не може да ме бие на канадска. Огромно мъжище, пък, лабав. Това – “лабаф” ме подсеща за Тато: - Нема лаа`бооооо, немааааа!

Та Батката ми обясни, че ми пускал фъндък, но защо ли не му вярвам. Това е битка на духа, не на мускулите. То, той си е само мускули и сила. Няколко месеца подред, по време на работа, ме зареждаше, по – точно, прочистваше от задръствания и усещах пръстите му по гърба си. Основното за което бил дошъл при мене, – поне така ми каза, – било да ме направи мъж. Леле, скина ми сърцето. Постепенно обаче разбрах сериозността на твърдението му. Имаше пред вид промяна на специфичната ми, наивитетна, настройка. Не знам дали е, или ще успее някога, но думите му бяха следните:

- Небесните закони, по които се опитваш да живееш тук, на тази земя, не могат да ти свършат работа! Тук важат други, земни закони! Помисли по въпроса!

Сигурно е зодия близнак, защото попадна ли на близнак, веднага започва да ме учи как да мисля. Като физзарядка го ползват пустото му мислене, тез’ близнета!

Не става, не става човек и от него. Намерил си е бира отнякъде и я лисва в "мивката". Мляска, бърше уста с длан и се уригва шумно, отворил докрай гърлената си тръба, извивайки глава назад. Радва се като малко дете, каквото всъщност е, и си ръкопляска сам. Мотае се из стаята и се чуди каква дивотия да сътвори. Винаги, когато погледна към него се разсмивам.

Хайде, бе, къде ще ходим?

Не му се седи тук, както и на мен, скучно му е от тези писания, НО, вдигам поучително пръст – Съдбата вещае изпълнението си! – и той се понася нанякъде. Жив и здрав. Много го обичам. Мечтата ми е някой ден, когато свърша работата си тук, да бъда като него, – свободен! Когато много след запознанството ни, го попитах, защо е избрал да дойде при мен, – малко ли други хора има, той ми отговори:

- Щото ме кефиш, бе!

Батка, – к`во да го правиш?





Току що привърших серията от много тайнственни и удивителни, магически и психически упражнения, извадени, някъде от дълбоката древност, които поддържат излинялата ми калъфка във вид, удобен за логаритмуване и довършване на всичко започнато и се чудя какво нещо е постоянството на съдбата. Пичовете от “Gottard” бичат яко, а вокала им, да вземе да ме дразни, преди кафето още, мислейки си, че само той може да се дере. След малко ще се захвана с еин барелеф, но – ако утре сутрин видите Нещото, в огледалото, моля Ви, не мислете, че мога да съм на много места едновременно! Просто се опитвам да съм себе си!


Баче Георге:) Няма значение дали разбираш всичко. Там, отдолу, в подсъзнанието, ни всичко си се намества:)

Кефите ме:)