СЕЗОН 2012

[baretata]

Браво поздравления, супер слука. Чудесен разказ.

[ico000_]

ПОЗДРАВЛЕНИЯ от Варна !

[Златев]

Страхотен разказ!!!

[Булти]

Браво !!!

[niki_fire1977]

Чудесна слука, поздравления за двата лавракиса! С един удар! Това е вече класика! Като изключим, че много много ги няма напоследък това си е страхотно изживяване! С пожелания да повториш и да потретиш, и ние всички покрай теб! На слука на всички колеги!

[rikitikitavi]

Отново сме на почивка за няколко дена.
Минусите и плюсовете на мястото отдавна са ни известни и все пак положителните неща са повече. Този път избрахме по-луксозни бунгала, но далечко от плажа. Все пак сме моторизирани и тази дистанция не ни е проблематична. За комарите пък сме си приготвили едни спирали и те също не се пречкат. Плажа е голям ама тъпканицата е забележителна. Все пак има начин да се промъкваме покрай една бариера и да се паркирваме на един почти пуст паркинг. От там има една почти тайни стълби и се излиза в края на плажа далече от досадните руснаци. Е излизаш близо до бедните хора, дето нямат пари за бански ама то не винаги е минус. Както и да е.
Настанихме се на голямото бунгало и се пуснахме до плажа. Водата мътна ама вълните не бяха големи. Малкия можеше да почне с уроците си по плуване. Имаме обаче един проблем. За дечко е задължително де се смее енергично докато скача по вълните и от време на време някоя успява да му влезе в устата. Което разбира се води до пълно коремче с морска вода. Това пък води до ….блааааа, ама това са незначителни подробности. Че искарахме си чудесно. Даже и тен понаправихме. После в бунгалото на салатка и ракиика. На печени кюфтета и на релакс на макс. Ама се поизмързеливихме със кеф. Все пак сме на почивка.



В три и половина сутринта ми звъни телефона и се измъквам полека от стаята. Докато ми се отворят очите издъфквам един кроасан и даже си изнамирам хапчетата за кашлица. Бухам на сухо от два дена, а се каня да се гмуркам. След поразсънването се натъпквам в неопрена, скачам в джипа и се отправям към плажа. На средата на пътя неприятна изненада. Бариерата е пусната и заключена. Успявам да набутам джипа в едно мини –ъгълче и нарамвайки чувала с оборудването се насочвам към водата. Минавам известно раазстояние на леви –десни и мисленно се ядосвам, че е плажния сезон. Пролетта спокойно мога да си се закарам директно до мястото за гмуркането ама на връщане ще трябва да газя по хората..
Стигайки избраното място за има няма половин час,се натъквам на пет лебеда. Те пък какво правят на плажа лятото. Малко накриво ме гледат ама не ми пука. За момента ми е по-важно липсата на въздух и липсата на вода. Какво да се прави, днес не съм с умната си глава. Пия малко морска вода колкото да не хриптя като дърт пушач. Поглеждам към просветляващата вода и виждам, че е мътна. То пък егати и късмета. Приемам, че ще е поне с идея по-бистра от тази във Варна и се топвам. Ами мътно си е. Правя първо гмуркане на близкото камъче. Дълбочината е към два метра. Лягам на дъното и ме наобикалят платерини. Силуетите трудно се различават. Опитвам се да премеря някоя ама всички се стрелкат неорганизирано. Една спира встрани от мен. Оръщам глава и виждам един малък лефер. Ихааа. Почвам да въртя харпуна и рибока се скрива зад гърба ми. Превъртам набързо из главата варианти и се спирам на зверска аларма. Почвам да хлопам енергично по-камъните. И . Нищо. Тръгвам да изплувам и виждам леферчето се изнася от към гърба ми. Още не е съвсем разсветляло и почти не се вижда във водата. Раздишвам набързо и рибата прави едно къгче точно под мен. Отново съм на дъното и вдигам голяма аларма. Отново леферчето минава от неудобна страна и толкова. Повече не се завъртя. Надъхал съм се здраво и почвам на сериозно да се оглеждам за рибоци. Минават платеринки ама рехаво и дребни. Продължавам да се оглеждам. На няколко пъти стрелям ама ядец. Рибите са дребни и в мътното не е лесна стрелбата. По едно време се озовавам да огромен камък. Видимостта тук е малко по-добра. Докато раздишвам и покрай мен потича река от платерини. Тука са. Лягам леко и се наслаждавам на парада пред мен. Избирам една дето се откроява като размер от останалите. Премервам я спокойно и изстрела е точен. За късмет съм улучил две. Отново дубъл. Второто рибе е съвсем дребно, но си го прибирам. Няма да го захвърля де. Имам още няколко гмуркания и на всяко от тях реката от риби минава край мен. Наврял съм се в една цепка и не се виждам изобщо. Платерините ме усещат слабо и просто спират, обзети от любопитство. Всички обаче са дребни и само им пожелавам среща догодина. Понякога обаче минават някои и по-едри и успявам да гръмна някоя и друга. В мътното сякаш минават по-едри риби. Примъквам се на следващото камъче и наистина пасажа е от по-едри риби. Взимам една от тях. Отново съм на позиция ама рибите почват да се плашат нещо. Решавам, че е от въжето на буя. Все пак морето е напълно гладко. Закотвям буя в брега и още на първо гмуркане край мене минава една платерина към 800грама. Рибата е спокойна и я взимам от голяма дистанция. Въпреки, че съм без буй, рибите отново нервничат. Пръскат се от най – малко движение и повечето изстрели са напразно. Крия се добре и въпреки това пасажите се плашат от мен. Поредния пасаж е от килограмови риби и отнова се налага да стрелям на голяма дистанция. Рибата не е добре ударена ама си я прибирам. Отново се крия между два камъка и в дясно на мен изкача ловуващ лаврак. Рибата е между два и три килограма и се движи на добра скорост. Явно преследва нещо. В момента в който започвам да въртя харпуна, тя ускорява още и в секундата преди да изчезне силуета и направо се размазва от скоростта. Сърцето ми тупти доста енергично от вълнение. Ето кой е плашел рибите. Прекарвам почти половин час в дебнене с надежда за втора среща. Уви. Не само, че лаврак не видях ама и платерините бяха само дребосъци. Влязох навътре и там същата ситуация. На брега мина един пасаж с по-едри и взех една. Часа стана осем и половина и тръгнах да се прибирам. Съвсем в брега минаха още няколко платерини и още една остана за вечеря. За днес достатачно. Имах седен риби, като три от тях са между половин и един килограм. Прибирането беше неприятно. Слънцето беше напекло здраво и разстоянието ми се стори двойно. В бунгалото неопрена го смъкнах за секунди и хладния душ направи чудеса. А после ми подадоха и едно голямо и ухано кафе и всичко си доди на място. Исчистих и осолих рибетата и хайде на разходка. Посока град Бяла. Там жега. Напече ни доста, а и сладоледа не успя да ни ухлади. Да ама климатика работи здраво и поне в колата се живее. Опитахме се да отидем и на плажа ама не се получи нещо. Пообърках пътя и се озовах на пристанището. Там не ни хареса и се насочихме наобратно към бунгалото за следобедна почивка. Пихме по едено кафе, ударихме по една глава и като стана хладина се насочихме към плажа. Сянката беше паднала и хората с и без бански се бяха изнесли. Полудувахме и се потъркаляхме няколко часа. После се уредих с барбекю и сухи дърва. Нещата станаха сериозни, когато изровихме и запалка.


Намятах рибите и се настанихме на салатка с лимонена бира. Беше студена и ставаше за пиене. После се отдадохме на живо преяждане с платерини на скара. Дааа. Има нещо уникално в този вкус.

Изядохме, колкото успяхме и с останалите рибета почерпихме съседите. Доволно. После се прибрахме да отмаряме и отиграване. Разискахме стратегията и за утрешня ден. Този път за щях да пешеходствам от бунгалото, а жена ми с малкия ще ме посрещнат на плажа и после ще заплажним до към обяд.
Отново е по никое време сутринта и отново ми дрънчи алармата. Този път се правя на хитър и си взимам вода и виолетка за смучене. Давам сериозен ход и за има няма 40минути съм на вчеращното място. Малко по-късно е ама карай. Нали съм на почивка. Още в брега се натъквам на спящи платерини. Отнова са дребни и все пак намирам една по-едричка. Тя пък се стряска нещо и прави разни странни лупинги и кръгчрта. Като резултат изтървам. Нормално за мен. Следващите дебнения са резултатни до толкова, че виждам постоянно риби. Виждам и не стрелям. Почвам да търся нещо по-едро. На метър дълбочина намирам място където завъртат триста грамови рибета. Аз обаче съм лек за лягане на тази дълбочина. Налага се да се хващам по камъните. Единствения ми истрел е успешен, но неточен. Рибата се гмурка при звука на изстрела и стрелета само я драсва по гърба. Влизам малко по-дълбоко. Там също минава по някоя риба. Ама като цяло е безрибно, в сравнение от вчера. Започвам от скука да се опитвам да създавам звуци като от риба хрупаща червей в пясък. Малко след това от нищото изплува една опулена платерина с добри теглови показатели. И тази риба се гмурка при изстрела и пропуска е за мен. Продължавам с опитите. При някои звуци идват платерини, при други идват гюмюши. Ама явно опити си трябват. Изтървам още няколко пъти. Последната стрелях от пределна за харпуна дистанция. Улучих и пробих рибата. За лош късмет рибата не успя да подмине контрата и се измъкна. Повече едри риби не видях. Влязох още малко навътре и се натъкнах на много дълга мрежа опъната успоредно на брега. Доядя ме здраво. Ето защо няма платерини. От там се насочих към едни далечни камъни. Доста плуване беше до там ама по целия път бяла риба не видях. Попчета обаче колкото му се иска на човек. Направо започнах да обмислям да ги почвам. Ама като нямам харпун за такива риби. Стигнах въпросните камъни и там също пустуш. В главата ми започва да се промъква чутата прогноза за времето. За рязката промяна която идва. Може пък затова да ги няма рибите. Продължавам с гмуркането ама риби няма. Даже и попчетата се изгубиха. Виждам камък с миди. Последните години това е много рядка гледка. Изваждам няколко на повърхността да преценя дали са достатачно големи за вечеря. Еми неса. При следващото гмуркане ме изпреварва морска котка. Я котенце. Не съм виждал от години. Обещал съм на жена ми да пробва една за вкус. Котето си се движи нанякъде и аз съм като сянка след нея. Крия се зад всеки удобен камък и почти не ползвам плавници за да не ме усети. Въздуха ми започва да свършва и решавам да наближа на изстрелно растояние. След като ме закрива един голям камък засилвам скоростта. Котето усеща нещо и застива за момент. Това е последната и грешка. Изстрела е точен и тежката стрела видимо я кара да изпадне за момент във вцепенение. Аз се отправям към повърхността, да съм на безопасно място за следващото действие. Котето се освестява и хуква. Стрелата е забита здраво някъде и не позволява да се отдалечава. Това ми позволява просто да седя на едно място и да изчакам. След като мина първоначалния устрем на рибата дойде най-опасния момент в лова на котки. Трябваше да се обезвреди отровния шип. Изчаквам я да се пооплете между камъните и да почне да плува само направо. По-точно да буксува направо. Внимателно се гмурнах отзаде и с много плавно движение посегнах към шипа. Право на грешка нямах. Хванах опашката на мястото на шипа(там е единственото място дето не се приплъзва) и я…..изтървах. подяволитемамка….глупакгуведу…. поглеждам внимателно опашката и намирам причината. Шипа на котката е много тънак и от там не съм успял да зацепя добре. Това ме е и спасило от поряазване. Добреее. Следващото посягане е отново успешно, но решавам да пробвам една тактика на един професионален рибар. Преди котката да си дръпне опашката и евентуално да успее този път, огъвам опашката където е шипа. В секундата преди да я изтърва се чува лек пукот и в ръката ми остава по-голямата част от шипа. Добре. Вече мога безопасно да сложа котката на кукана. След това я избавам от мъките и. след две гмуркания усещам парене на ръката си. Това не е добре. На повърхността виждам, че кожената ръкавица е срязана. Това е много лошо. Свалям я и виждам лека резка на единия си пръст. Минал съм на по-малко от косъм. Срязана е само дебелата ми кожа. Олекна ми. За втори път успява коте да ми одержи кожена ръкавица ама за първи път ме докопва. Повече не гмурках. Този голям котарак даваше голямо съпротивление на буя. Време е да излизам. На плажа се опитвам да направя скара за багажа и подпиралка, имитация на шезлонг. Събота е и по някакъв начин трябва да покажа, че мястото е заето. Разбира се нямам кърпа, а не върви да просна неопрена на пясъка и слънцето. Моите хора дойдоха и разбира се имаше сесия с рибата.


Половината плаж намина да пита това реба ли е. Ми риба е. Прехвърлих я в хладилната чанта и после се отдадохме на плажни лудории. Или по-точно на плажно мързелуване. Като направихме по една кофа тен се отправихме на сянка. След едно разхладително се отправих към банята за последната част от борбата с котката. Естествено първо я измерихме. Оказа се 12,4килограма. Свалих кожата на големите крила, на малките крила и на гърба само остъргах киселия пигмент от кожата. Дроба също беше изваден.

Осолихме парчетата и след малко почивка, ето ми отново на плажа. Имало било още малко тен за събиране. Вечерта запалих здраво барбекюто и отново имахме печена риба.

За вкус какво да кажа. Черно месо с вкус на нещо средно между телешко и свинско. Честно след вчеращните платерини не ми се услади много. Все пак отново занесохме на съседите и отново имахме много положителни отзиви за невероятно вкусното рибешко месо. А сега де.
После се отдадохме на обсъждания на рибени ястия, после на разни други теми и ..почивката ни свърши.
Неделята ни беше ден на возене. Минахме през плажа на Фичоза-лудница. През плажа на Аспарухово-лудница и много мръсна вода и силен вятър. От там на Макдоналдс, като едни истински екскурзианти и накрая се озовахми у дома си.

[ico000_]

отново невероятен, както всеки път продължавай да ни радваш с разказите си и дано слуката е с теб

[С.Върбанов]

[карид]

Чудесен разказ! Дано да има повече такива!

[boqn_belchev]

Ники, продължавай все така да ни радваш със страхотни разкази за приятни изживявания. Пожелавам ти най-вече здраве на теб и семейството ти.
В неделя станахме в 5, в 5.30 беряхме билки около пътя след Българево, а около 6 сутринта на Болата с жена ми бяхме във водата. В началото беше много тихо и имаше някакви малки платеринки в плиткото. Първите хубави риби, които видях бяха от един голям пасаж. Движеха се на около 2-3 метра под повърхността, Първият път стрелях, но пропуснах. Благодарение на съвета на Ники, бавно издърпах стрелата, спокойно заредих гмурнах се рибата още продължаваше да тече. Изчаках колкото можах да издържа с надеждата да мине някой дъртьо, когато не видях по-голяма риба прицелих се в една от пасажа стрелях и рибата беше поразена . Както обикновено кукана е в колата. Сложих я в живарника, което ми отне доста време и с помощта на едно въже да завържа капака да не излезе. След това риби повече не видях, не бях сложил горницата на неопрена и ми беше станало студено, гледам и жена ми беше излязла и реших и аз да изляза да се постопля малко. В плиткото пак имаше платеритки. Тренирах малко с тях като веднъж малко остана да се изкуша и да стрелям. Излязох постоплих се гледам вятъра север североизток се е усилил и се образуват зайчета. Взех бодиборда, живарника, гагама и за всеки случаи харпуна и влязох отново и заплавах към големите камъни. Малко бях подминал мястото и като се поогледах забелязах тъмното петно на камъка. Приближих се, закотвих бодиборда и взех харпуна. Оказа се, че не съм на камъка, от който обикновено вадя миди, а на този който е по-навътре в морето. Гмурнах се и легнах на ръба на камъка на около 2м под повърхността. Когато се подадох и погледнах през ръба видях една огромна платерина, прицелих се бавно и вече виждах как съм уцелил и ликувам ама не. След изстрела рибето се обърна, огледа добре кой я смущава и изчезна. Почаках я да се върне 10 минутки и се отказах. Закачих харпуна взех гагама, изкарах малко миди, пообрах малко рапани и се отправих обратно да излизам. Морето приличаше на врящ казан. Нямаше много големи вълни а множество кипящи накъсани вълни. В 10ч тръгнахме да се прибираме.

[Булти]

[baretata]

Поздравления за Рики и Боян, ама нещо другите нищо не казват. Митака тая година въобще не се обажда, май пълни фризерите и няма време да пише. Поздрави на всички от Кабул.

[dimardesy]

bareta, благодарим за поздравите... ето и моята слука от събота, рибата се движеше в пасаж...

[baretata]

Мечтата ми е да ударя лаврак, направо ви се кефя бе, и тайничко завиждам. Поздрави от Кабул на всички.

[Булти]

Митака тая година въобще не се обажда, май пълни фризерите и няма време да пише.

.... ...със сафрид да , след два месеца прекъсване , миналия петък направих отново подводен излет - за съжаление риба не видях - явно е в дълбокото , но около Бургас и в дълбокото е мътно ....НО струва ми се - наесен , щом спрат цъфтежите , ще имаме добра слука и то риби секакви....АМИН



...браво на Обзорския терминатор ...