НАДУВАЕМИ ЛОДКИ ЗА МОРЕ - Предимства и недостатъци

[Булти]

[center]Четвъртък 29 . 11 . 2012 г.[/center]

Не съм влизал повече от седмица в Морето . Все дават едни прогнози - все излизат фалшиви . Накрая ми писва и влизам и .....тогава се сбъдват най-лошите , но не винаги . Винаги през късната есен положението при мен е затегнато . Ценен е всеки лев . Пускането на лодката от Бургаския плаж ми излиза почти без пари . Но често има прибой и тогава гледам жално от брега . Снощи морето , въпреки лошите прогнози беше тава - гледано от Плажа ....Всички тези фактори събрани заедно , ме накараха да взема решение да вляза с лодката въпреки прогнозите за ураганен южен вятър с импулси 10-15 метра в сек . - надявах се да не познаят - важното бе , че мога да вляза , излизането не е толкова важно ....
И така сутринта , сякаш Лятото се бе завърнало . Хората се движеха в Морската с якета , палта , шапки и ботуши , пък аз пак си бях гол и бос и се радвах на Слънцето ...





Вярно имаше някакъв южен вятър , но близо до брега не се усещаше . Малко по навътре обаче се усещаше промяната , просто високия бряг пазеше завет . Затова придържайки се близо до брега се отправих на юг , като целта ми беше да стигна колкото може по далеч - Стария Фар , стената на Японското , докъдето мога и оттам навътре , на изток - така щях да избегна насрещните вятър и вълни . Планът бе изготвен в главата ми , оставаше само изпълнението . Карах бавно и внимателно за да избегна цялостното ми намокряне . Когато наближих Стария Фар ми се стори , че нататък морето е едно такова странно на цвят и не след дълго се отзовах във врящ казан . Веднага ме обляха две вълни . Сетих се за един трик който веднъж бях приложил в подобна ситуация ...
Дадох ход на мотора и вълните сега се разбиваха в носа с по голяма сила , но поради силния вятър се изсипваха чак зад кърмата . Късата лодка също си има предимства . Така щях да избегна напълването с вода , но се сетих , че когато го правих този номер бях по неопрен а сега не и ....дадох назад . Два влекача се бяха скрили близо до Фара на завет на празен ход - явно щяха да правят маневра . Ако са ме видели , сигурно доста са се смели . Щом се върнах в по спокойни ( ако мога да дам това определение ) води разпънах пръчките и сложих чепаретата . През целия излет воблера , така и си остана непокътнат - морето докъдето стига погледа бе пълно с тръни и храсти . Навсякъде се носеше прашоляк и небето бе станало едно такова сиво . Бях пуснал плаващата котва , но май нямаше голяма файда от нея - носех се като трамвай . Чернокоп , сафрид нямаше нищо ...
Да излизам ли , да не излизам ли . - Тцъ оставам ! Ще бия котва някъде до Моста и ако видя зора и стане страшно , ще се вържа на завет зад плочата , то един завет ама ...все е нещо . Речено сторено . Ударих котвата и тогава с учудване забелязах , че въпреки щормовите условия , които се бяха получили вече , на Мостика все още работеха и големия парадокс беше , че всички работници бяха със светлоотразителни облекла от тия дето слагат ремонтиращите пътищата - за какво им бяха след като по Моста не вървят коли и най- лошото бе , че никой от тях не носеше спасителна риза , каквато мисля че е задължителна за подобен вид дейност - тая зима пак ще има удавени от моста ...та работеха си пичовете , но неприятното бе , че от тях се изсипваха големи облаци от бял прах и варианта " скрит зад Моста " отпадна ...
Дори почнах да хващам и попчета . Вдигна го попа с пръчката и вятъра така го духа , че не мога да го хвана ...







- това ми бяха последните снимки с фотоапарата него ден в морето . След това стана страшно . Направих грешка , че не си взех бокса - беше и неземно красиво , невероятно , фантастично...
Вятъра се усили неимоверно . Изхвърчаха ми пикалника и няколко торби . Всяко нещо по лодката започна да свири . Котвата изтърва и след малко пак се закачи сама , после пак се откачи и т.н....не ми пукаше особено - рискувах да отида в Сарафово или най вече в Поморие . Замислих се дали да не изляза . - Тцъ ! Оставам ! Ще се проверя за кой ли път ! - в такива ситуации винаги вдигам яко адреналина и след това се чувствам няколко пъти по жив ...и също нещо ме глождеше отвътре . Наскоро бях попаднал в един спор по форумите , в който лодката ми бе наречена леген , а мотора - пръскачка за лозе ...и едва ли не , морския риболов бил само за богаташи с големи и луксозни съдове с мощни двигатели а бедните да духат супата ...да ама не...тука сам в Морето , сам срещу Урагана , сам срещу Себе си - тука бях истинския си Аз , тука бях истински щастлив...какво знаеха те....
Вятъра се усили още . Имах чувството , че ще ме вдигне заедно с лодката . Вече бе късно за каквито и да е маневри . Вече бях прехвърлил границата . Нямаше връщане назад - зависех единствено от волята на Нептун . Достраша ме . Помислих за близките си . В съзнанието ми изплува образа на една жена от сушата , болна от рак . Разсейките бяха стигнали вече в мозъка и , и тя говореше с мъртвите си роднини ...тук бе по хубаво...някак си се успокоих...дори се разпях с пълно гърло . Обзе ме страхотна еуфория . Нищо не изглеждаше толкова страшно , напротив - невероятна красота струеше отвсякъде . Вятъра бе топъл . Той вдигаше безброй потоци от вряща вода , носейки се ниско над повърхността и те подобно на хиляди бели анаконди се извиваха около мен ...бях престанал да ловя риба - дори и да бе възможно , аз се бях отпуснал , бях се слял със стихията ....бях просто в друго измерение ....
... Морето утихна леко . Върнах се назад и се закотвих стабилно . Продължих риболова ....Победителят бях аз . Стихията не ме уплаши , не ме изкара на брега . Тука някои ще ме упрекнат в безразсъдство , на което ще отговоря , че живота си е мой и е моя работа какво ще правя с него ....ще продължавам в същия дух , да събирам емоции и да ги споделям ...докато някой ден неминуемо :005: ...

Започна да се стъмва и стъпих на твърда Земя :



....пречистен и успокоен :



.... и улова :



:555:


[center]КРАЙ[/center]

[Булти]

...случаят е описан в моя форум и за това вместо емотикони излизат цифри , за което се извинявам...

...това бе последният път - някой помни ли какво бе Морето тогава ?...и доста други подобни случаи имам и те са описани , но ме мързи да ровя ...

[Диканаров]

[Булти]

[dantho.mihov]

Объркан съм, силен репортаж за силно преживяване.Не мисля, че ще имам и половината от твоя кураж.

[checho_58]

[vova]

...случаят е описан в моя форум и за това вместо емотикони излизат цифри , за което се извинявам...

...това бе последният път - някой помни ли какво бе Морето тогава ?...и доста други подобни случаи имам и те са описани , но ме мързи да ровя ...

много хубаво написано, все едно бях там!

[Булти]

Благодаря за отзивите ! Кураж всеки ще намери в себе си и то неподозиран такъв , важното е да не се паникьосаш , тогава застрашаваш и своя и живота си на колегите , ако си с такива . Нашите предци с първобитни лодки са се борили със стихиите и пак са побеждавали . Много такива книги съм чел като малък и оттам идва лудостта ми ...ще избягам от темата , но ей за това ви говоря :



филма е тук :

http://zamunda.net/details.php?id=335750

[Поморийския]

Булти хубав репортаж хубави снимки но
за мен това си е чист буданлък толкова клатене за 5 кирливи попчета не го разбирам
Аз също съм с гумена лодка и имам куража да влизам защото са нови но като има вълни и вятър и вземе да ме клатушка бягам
Просто не ми е комфортно в гемийката а аз влизам за кеф а не за преживявания
Предимствата и недостатъците съм ги изпитал но не ми се пише че е доста дълго за обяснение
Просто гумените лодки са за определено време и сезон и определено разстояние от брега няма смисъл да се правим на големи с гумените лодки
не го препоръчвам и на други ентусиасти решили да докажат че са по Големи от Морето

[Булти]

...колега Поморийския ( скоро може да ти викам и Градски ) и ти си прав ...НО аз не влизам всеки път в Морето само за риба ....там си намирам емоции , които Сушата не може да ми ги достави ....споделям ги и ...оттам нататък всеки решава сам за себе си какво ще прави

[Поморийския]

...колега Поморийския ( скоро може да ти викам и Градски ) и ти си прав ...НО аз не влизам всеки път в Морето само за риба ....там си намирам емоции , които Сушата не може да ми ги достави ....споделям ги и ...оттам нататък всеки решава сам за себе си какво ще прави

Идвай Булти то Поморие е като женската душа
Винаги има място и за още един
То половин Москва е тук ......

[Булти]

знам ве ...само да дойда ...ши пийм по една ракия в къщата на Дядото ...

[Тедо]

Булти, пробвай така:

http://youtu.be/xVCqJ91md7E

[Булти]

...това съм го пробвал ....всъщност никой не е застрахован в прибоя ....

[Поморийския]

знам ве ...само да дойда ...ши пийм по една ракия в къщата на Дядото ...

Добре дошъл в града на заврените зетьове