Робинзон - търсачът на рапани

[Булти]

...това подло животинче не само ми се подиграваше , то направо ме правеше луд . По цели нощи не можех да спя от него . Замервах го с бутилки с камъни , с квото можех да прибарам в тъмното . После се изхитрих и за да не слизам от хамака всеки път си приготвих един дълъг прът . Що пръти и летви изпотроших по тоя начин , не умира и не умира . И с пистолета го уцелих , пак остана живо . Само веднъж ми направи кефа . Бяха ми дошли на гости едни досадници . Тогава бях купил три вида хляб , за да разбера предпочитанията на Съско и да взимам по един от любимия му вид за него , та да не закача моя . На сутринта беше най-големия майтап .От моите няколко вида хляб , не беше докоснал нищо , но за сметка на това беше осрал и оял хляба на гостите . Тогава разбрах , че съсела прави всичко на инат и от него страдаха най-много новодошлите . Явно аз минавах вече за местен . ...Една вечер жената беше в цикъл и Съсльо всячески се стремеше да я докосва . Към мен нула внимание , цяла вечер се промъкваше по нейния хамак . Дори я беше докоснал по ръката , жената в същото време сънувала , че някой я пипа и изведнъж се събудила и го видяла - това става на разсънване ....Накрая съсела си получи заслуженото . След като разбрах , че е неуязвим вечер от моя мерник реших да подходя с хитрост...

[Булти]

...донесох един капан за мишки . Докато бяхме там не се хвана . В края на лятото , когато си тръгвахме , обрахме и изгорихме всички хранителни отпадъци . Качих капанчето на покрива и заложих в него един домат . Тъй се случи , че отидохме на фургона чак след месец . Първата ми работа беше да проверя дали не се е хванал . Не само , че беше се хванал вътре ами и беше изсъхнал . Съсльо се бе превърнал в некво пухче , парченце от опашка на препарирана лисица . Представях си вечерта в която е хлопнало мандалото ( ) , как се е мъчил да се измъкне , но безуспешно , как е настъпило утрото и след него първите палещи лъчи...Доматът на първо време е утолил глада и жаждата на съсела , но само е удължил агонията му . Ден и нощ са се сменяли и Съсльо е умирал бавно . Жаждата го е убила . Постепенно кръвта му се е сгъстила и накрая е получил инфаркт . Изложен на високите температури трупът му буквално е изсъхнал . Честно казано дожаля ми за него и някакси ми липсваше . Дойде ред да напиша за моите големи приятели , софиянците от Бунарджика , залива на Бен Ган и за самия него ...

[Булти]

...както бях написъл преди веднъж ми бяха отарашили фургона . Нея вечер спах без завивки на твърдото легло . Въпреки , че бях подложил парчета фазер върху пружината и си бях облякъл всички налични дрехи , на сутринта зъзнех . Щом слънцето изгря малко се постоплих и започнах да си приготвям такъмите за гмуркане . Внезапно на брега изникна някакъв странен индивид . Идваше от нос Емине и носеше две големи шишета от минерална вода . Промърмори нещо от рода , че тая година нещо няма попчета и заби към Сухата река . Докато хапна , гледам го се връща с пълни шишета . А-а-а-а викам си този , ще да ми е чопнал имуществото . Минал е един път , два пъти и като е видял че няма никой е нападнал фургона ми . В главата ми се зароди план ....

[Булти]

[Булти]

[карид]

В главата ми се зароди план ....

Ама как само приключи... Също като в сапунките. Давай плана де!

[Булти]

...реших да го проследя , да открия къде е на палатка и да го изненадам . Днес все още не беше излязла конкуренцията ми в морето и разполагах с малко време . Пропуснах пришълеца да си върви по пътя и след като той се скри зад завоя хукнах след него . Той явно не се уморяваше от големите шишета , подскачаше , като планинска коза от камък на камък и аз въпреки , че носех само копието за раци и калкани трудно го достигах .Проследявах го клякайки зад някой камък и притичвайки до друг . По някое време стигнахме до един залив и ясно го видях как той рязко свърна нагоре към гората . " Значи тука са ви палатките !" - помислих си аз - " Ей сега ще ви хвана с моите хамаци !'...Стигнах по пътеката по която той тръгна нагоре към гората . Тъкмо тръгнах по нея и щяхме да се сблъскаме . Попитах го къде са им палатките , но той ми отговори , че е сам . Явно му е било неудобно в началото да ми каже че и той е самотник като мен . Обиколих наоколо - наистина нямаше никакви палатки . И както си държах копието го помолих да ми покаже какво има в раницата си ...

[Булти]

... в първият момент страникът се размисли , след като му обясних за какво става въпрос , реши , че и той би постъпил така на мое място и се съгласи . Моите спални чували и хамаци ги нямаше вътре . Извиних му се и изказах съжаление , че се запознаваме по този начин . Името му бе Велизарий и беше от Русе . Бил музикален преподавател , по пиано , но го съкратили . Станал почти адвокат , докато водел дела да го нзначат отново на работа .Всички го лъжели ....Дошъл за пръв път тук преди години случайно . Има един туристически маршрут Ком - Емине . Ком е връх в Стара Планина на другия край на България . 800 километра е маршрута .( в Испания има подобен маршрут - мисля , че беше "Камино" - по нататък става въпрос за тоя свещен маршрут и книгите на Шърли Маклейн за него ) . Та бил се включил в един такъв поход тогава , завършили маршрута на Емине и оттам се спуснали , пак пеша към Влас . Той решил да върви сам покрай брега на морето , другите се тълпяли по горския път . Видял това място и просто се влюбил в него . Оттогава всяка година идвал тук , но сам и прекарвал по 10-тина дена , като отшелник в залива ...

[justinian]

Митак, не ми казвай, че познаваш старата хиена Оги?!! Ако това е същият модел, когото познавам и аз, се обзалагам, че те е разбил от лафове и вицове...

[Булти]

А ся де ??? Може и да е същия образ , като каза лафове

[Булти]

...всеки ден си пиел по една бира , за да си отбелязва дните и след като изпиел и десетата , вече почернял като туземец , поемал нагоре по Стара Планина към връх Ком . Преди години в залива е имало изворче , но скоро пресъхнало . Идвал с пълна раница с храна , но гладувал за да му стигнат провизиите през цялото време . Един ден както си релаксирал на брега дошли едни пишлимета да ловят риба . Въдицата им се скъсала и те си тръгнали . По едно време Велизарий видял , че една плувка се доближава до него . Вдигнал я и установил , че на нея още висят въдичката , кордата и тежеста . Тогава му дошла идеята , че може да лови риба и да се изхранва с нея .... Самият залив е много интерсен . Целият е осеян с рифове . Там преди дори бях удрял врани на 3,4 метра дълбочина . Ясно си спомням случая . Събирах си рапани и в ръцете си държах само шиша ( копието ) . Мястото между другото бе царството на паурите . Загледах се в една дупка и ми се видя нещо познато . В пърия момент не можах да установя какво е , но като се вгледах внимателно видях как една мастилена сянка изплува от тъмния процеп .Сърцето ми затупа радостно . Та това си беше една прекрасна морска врана . Върнах се незабавно и си взех "Мареса" от гумата . Доближих се пак , но по внимателно...

[Булти]

...сега видях , че враните са две . Не пожелаха да излязат от дупката . Доближих се , доколкото ми е възможно и с протегната ръка се вторачих в тъмнината . Защо ли не е с мен сега подводния ми прожектор . Защо ли го оставих на фургона . Винаги когато го взема със себе си само ми пречи , а ако не го взема тогава ще ми потрябва . Вътре в дупката само светлосенки и тъмни петна . Едното от тях обаче леко помръдна и сякаш едва проблясна . Ясно . Стрелях и половин минута ( ) наблюдавах суматохата вътре . Вдигна се мътилка . Издърпах внимателно стрелата и на нея предсмъртно трептеше едната от морските врани . Велик момент . Един от малкото , заради които си струва човек с часове да гибърдясва под водата . Метнах рибата в гумата и направих една , две обиколки за да се успокои малко ситуацията . След час приближих отново внимателно пещерата и леко надзърнах навътре . Пак едно съмнително петно . Изстрел . Суматоха . Издърпвам бавно стрелата , но ядец . Един голям плосък камък . Чудно как тризъбеца го беше пробил ....

[Булти]

...

[grizmin]

дето викат под голям камък.....голяма риба де криела(имам в предвид снимката на сушата)

[spook]

казва ли ти някой...