Къде се намирам:
Направи си сам
Как да си поправя или направя...?
naRiba.com

Форум


А ла "Чурулик".
Модератор: emo vasilev
- чуруликпенчо
- сериозен играч
- Мнения: 1523
- Регистриран на: Съб Ное 18, 2006 7:49 pm
- Местоположение: Варна - Враца
А ла "Чурулик".
Воблеростроене по метода „а ла Чурулик”.
Кръстил съм метода така,защото съм си го измислил сам ,като през годините /с натрупания опит/ усъвършенствах всеки един детайл от процесите на изработка. Вероятно има какво още да се доизкусурява , но и така метода е с достатъчно възможности за вариации и развихряне на фантазията........
За да не ви отегчавам с „лирически отклонения” , слагам коня пред каруцата и започвам със същността на темата:
Стъпка 1.
Хвърлям на масата купчинката с предварително изрязаните шаблони,затварям очи и грабвам един от тях. Ако все пак имате предварително набелязана идея, по-добре ще е да реализирате нея , вместо да се осланяте на късмета си.

Стъпка 2.
В случая аз нямам конкретна идея ,а късмет извади ето този 5,5 см. сафрид. Та , значи ще изработвам сафрид.

Стъпка 3.
Вземам парче 4 мм. дураформ и очертавам три силуета на шаблона.При мен са четири, но това е с цел да се спестява материала.Все ще се наложи да правя и друг такъв воблер,така че едното парче ще чака своето време в „бокса”.

Стъпка 4.
Изрязвам с макетен нож трите форми,като едната се изрязва прецизно , а другите две доста по-грубо. Ще се досетите защо е така малко по-нататък. В прецизно изрязаната се оформят и две кухини.

Стъпка 5.
Пробивам трите отвора през които ще минава арматурата.Аз го правя с отвертките от снимката като започвам с най-тънката и завършвам с най-дебелата. Така не се наранява материала,а също се коригират евентуално допуснати грешки.

Стъпка 6.
Подготвям си арматурата спрямо пробитите отвори . Обратния вариант също е възможен,т.е. отворите да са според арматурата.Въпрос на вкус.....

Стъпка 7.
Нанизвам арматурата във формата.Има много начини това да се направи,но ще ви оставя да се поизмъчите малко,защото е много трудно да се обясни с думи. Пък и смятам,че всеки има достатъчно техническа мисъл ,за да се справи и сам.

Стъпка 8.
Слепвам формата към една от грубо изрязаните. Ще видите,че по този начин не се налага да изплезвате език от усърдие да напаснете 2 прецизно изрязани форми,докато лепилото безмилостно изсъхва пред погледа ви. После и без това ще падне достатъчно много дялкане.

Стъпка 9.
Вземам предварително приготвено парче олово на лист.Лично аз го събирам от кабелите на стари сгради. Използва се /оловото/ като външна изолация при откритите ел. инсталации.Разцепва се много лесно,защото вътре в кабела има жило точно за тази цел.Намирате жилото,изтегляте под ъгъл 45 градуса и вече си имате олово на лист

Стъпка 10.
Нарязвам оловото на тънки ленти.В случая,с дебелина 4мм.

Стъпка 11.
Поставям олово в долния отвор на формата.Количеството олово е според това какъв воблер ще се прави.В моя случай това е сафрид,а вероятния нападател ще е лефер или чернокоп. Трябва ми сравнително далечна дистанция на замятане ,бързо потапяне и движение в средните и долни слоеве на водата.За постигане на тези параметри запълвам целия долен отвор с олово.

Стъпка 12.
Залепям два ограничителя в горния отвор и поставям 2 пластмасови топчета. Ето,че вече си имаме и тракалка без особени усилия,капсули,гилзи и т.н.т.Ограничителите се поставят ,за да не се заклинват топчетата в стеснението към опашната част.Това се случва най-често при замятане , когато центробежната сила си е доста сериозна.

Стъпка 13.
Залепвам и третата форма.Хубаво е ,че не я изрязах прецизно,нали? Тук вниманието се насочва към много внимателното намазване с лепило,защото ако попадне такова при топчетата,те ще залепнат за формите и забравяте за тракалката. Оставяте притиснати за 10 мин. трите слепени форми докато изсъхне лепилото

Стъпка 14.
С макетния нож придавам грубо формата на /вече/ рибката.Работете внимателно,с остри резци и ще сте готови за 10-15 минути.

Стъпка15.
Шлайфаме първо с едра , а после с фина шкурка рибката докато ми хареса. Не пиша номерата на шкурките,защото като купувам ги избирам „на око”.Мисля , че не е проблем,който си заслужава внимание

Стъпка 16.
Правя прореза за лопатката. За ъгъл на наклона няма да пиша,защото не съм го мерил. Всичко става на „око” след няколко изработки.

Стъпка 17.
Изработвам лопатката от лексан. Големината и формата избирам според големината и теглото на воблера.В случая /поради голямата тежест на тялото/ закрепването на вирбела е изнесено напред,а лопатката е с малък ъгъл,но е дълга и разширяваща се напред.Това гарантира доста „кючекчийско” поведение,което пък води до отчетливо тракане. Естествено ще се наложи и лека корекция при водните проби,но още не сме стигнали до там. Ето какво се получава при предварителната сглобка

Стъпка18.
Оцветяването си е доста сложна и трудоемка работа.Проблема идва от желанието за точна имитация на истинската рибка,както и от мераците за повсеместно одобрение от всички околни. От мен да знаете,че пълно щастие няма. Винаги се намират и кусурлии.Единият от вариантите е с боядисване кой както си знае. Аз,обаче ще свърша тази работа с холографско фолио,а на по-късен етап ще включа и оцветители.Ето какво представляват изрязаните форми,които ще залепя по рибката.

А ето какво се получава след като вече са залепени.


Ефектно е ,нали?
Стъпка 19.
Оцветяване върху фолиото. Това не е най-силната ми страна, но пък за сметка на това се опитвам да бъда старателен.В същото време трябва да съм и много бдителен,защото съпругата и дъщеря ми винаги си крадват по някое от шишенцата.Естествено разбирам чак след като си лакират ноктите,но ................явно и това влиза в правилата на играта. К’во да ги правиш? Жени..........

Ето какво се получи след оцветяването и лакиране с яхтен лак..Дали е сафрид,не зная,но се надявам вие да ми кажете на какво най-много ви прилича.



Стъпка 20.
Нарамвам блеснарката,отивам на морето и изпробвам рибката.След корекциите /ако се налагат/ си слагам слушалките,пускам хидрофона във водата и прослушвам звуците издавани от тракалката. Ако ми харесат /което е почти 100% сигурно/ казвам.
„Това вече е воблер”.
Успех на всички мераклии!
П.П. Нещо не се справих както трябва със снимките,но времето ми беше ограничено и нямаше как да станат по-добре,пък и не ми е във фотографията силата.
Кръстил съм метода така,защото съм си го измислил сам ,като през годините /с натрупания опит/ усъвършенствах всеки един детайл от процесите на изработка. Вероятно има какво още да се доизкусурява , но и така метода е с достатъчно възможности за вариации и развихряне на фантазията........
За да не ви отегчавам с „лирически отклонения” , слагам коня пред каруцата и започвам със същността на темата:
Стъпка 1.
Хвърлям на масата купчинката с предварително изрязаните шаблони,затварям очи и грабвам един от тях. Ако все пак имате предварително набелязана идея, по-добре ще е да реализирате нея , вместо да се осланяте на късмета си.

Стъпка 2.
В случая аз нямам конкретна идея ,а късмет извади ето този 5,5 см. сафрид. Та , значи ще изработвам сафрид.

Стъпка 3.
Вземам парче 4 мм. дураформ и очертавам три силуета на шаблона.При мен са четири, но това е с цел да се спестява материала.Все ще се наложи да правя и друг такъв воблер,така че едното парче ще чака своето време в „бокса”.

Стъпка 4.
Изрязвам с макетен нож трите форми,като едната се изрязва прецизно , а другите две доста по-грубо. Ще се досетите защо е така малко по-нататък. В прецизно изрязаната се оформят и две кухини.

Стъпка 5.
Пробивам трите отвора през които ще минава арматурата.Аз го правя с отвертките от снимката като започвам с най-тънката и завършвам с най-дебелата. Така не се наранява материала,а също се коригират евентуално допуснати грешки.

Стъпка 6.
Подготвям си арматурата спрямо пробитите отвори . Обратния вариант също е възможен,т.е. отворите да са според арматурата.Въпрос на вкус.....

Стъпка 7.
Нанизвам арматурата във формата.Има много начини това да се направи,но ще ви оставя да се поизмъчите малко,защото е много трудно да се обясни с думи. Пък и смятам,че всеки има достатъчно техническа мисъл ,за да се справи и сам.

Стъпка 8.
Слепвам формата към една от грубо изрязаните. Ще видите,че по този начин не се налага да изплезвате език от усърдие да напаснете 2 прецизно изрязани форми,докато лепилото безмилостно изсъхва пред погледа ви. После и без това ще падне достатъчно много дялкане.

Стъпка 9.
Вземам предварително приготвено парче олово на лист.Лично аз го събирам от кабелите на стари сгради. Използва се /оловото/ като външна изолация при откритите ел. инсталации.Разцепва се много лесно,защото вътре в кабела има жило точно за тази цел.Намирате жилото,изтегляте под ъгъл 45 градуса и вече си имате олово на лист

Стъпка 10.
Нарязвам оловото на тънки ленти.В случая,с дебелина 4мм.

Стъпка 11.
Поставям олово в долния отвор на формата.Количеството олово е според това какъв воблер ще се прави.В моя случай това е сафрид,а вероятния нападател ще е лефер или чернокоп. Трябва ми сравнително далечна дистанция на замятане ,бързо потапяне и движение в средните и долни слоеве на водата.За постигане на тези параметри запълвам целия долен отвор с олово.

Стъпка 12.
Залепям два ограничителя в горния отвор и поставям 2 пластмасови топчета. Ето,че вече си имаме и тракалка без особени усилия,капсули,гилзи и т.н.т.Ограничителите се поставят ,за да не се заклинват топчетата в стеснението към опашната част.Това се случва най-често при замятане , когато центробежната сила си е доста сериозна.

Стъпка 13.
Залепвам и третата форма.Хубаво е ,че не я изрязах прецизно,нали? Тук вниманието се насочва към много внимателното намазване с лепило,защото ако попадне такова при топчетата,те ще залепнат за формите и забравяте за тракалката. Оставяте притиснати за 10 мин. трите слепени форми докато изсъхне лепилото

Стъпка 14.
С макетния нож придавам грубо формата на /вече/ рибката.Работете внимателно,с остри резци и ще сте готови за 10-15 минути.

Стъпка15.
Шлайфаме първо с едра , а после с фина шкурка рибката докато ми хареса. Не пиша номерата на шкурките,защото като купувам ги избирам „на око”.Мисля , че не е проблем,който си заслужава внимание

Стъпка 16.
Правя прореза за лопатката. За ъгъл на наклона няма да пиша,защото не съм го мерил. Всичко става на „око” след няколко изработки.

Стъпка 17.
Изработвам лопатката от лексан. Големината и формата избирам според големината и теглото на воблера.В случая /поради голямата тежест на тялото/ закрепването на вирбела е изнесено напред,а лопатката е с малък ъгъл,но е дълга и разширяваща се напред.Това гарантира доста „кючекчийско” поведение,което пък води до отчетливо тракане. Естествено ще се наложи и лека корекция при водните проби,но още не сме стигнали до там. Ето какво се получава при предварителната сглобка

Стъпка18.
Оцветяването си е доста сложна и трудоемка работа.Проблема идва от желанието за точна имитация на истинската рибка,както и от мераците за повсеместно одобрение от всички околни. От мен да знаете,че пълно щастие няма. Винаги се намират и кусурлии.Единият от вариантите е с боядисване кой както си знае. Аз,обаче ще свърша тази работа с холографско фолио,а на по-късен етап ще включа и оцветители.Ето какво представляват изрязаните форми,които ще залепя по рибката.

А ето какво се получава след като вече са залепени.


Ефектно е ,нали?
Стъпка 19.
Оцветяване върху фолиото. Това не е най-силната ми страна, но пък за сметка на това се опитвам да бъда старателен.В същото време трябва да съм и много бдителен,защото съпругата и дъщеря ми винаги си крадват по някое от шишенцата.Естествено разбирам чак след като си лакират ноктите,но ................явно и това влиза в правилата на играта. К’во да ги правиш? Жени..........

Ето какво се получи след оцветяването и лакиране с яхтен лак..Дали е сафрид,не зная,но се надявам вие да ми кажете на какво най-много ви прилича.



Стъпка 20.
Нарамвам блеснарката,отивам на морето и изпробвам рибката.След корекциите /ако се налагат/ си слагам слушалките,пускам хидрофона във водата и прослушвам звуците издавани от тракалката. Ако ми харесат /което е почти 100% сигурно/ казвам.
„Това вече е воблер”.
Успех на всички мераклии!
П.П. Нещо не се справих както трябва със снимките,но времето ми беше ограничено и нямаше как да станат по-добре,пък и не ми е във фотографията силата.
Няма дума в българския език,която в множествено число да завършва на "Й".
- Камбата
- сериозен играч
- Мнения: 2378
- Регистриран на: Нед Ное 26, 2006 6:05 pm
- Местоположение: Варна,Морето,сините вълни...
- Обратна връзка:
Чурулик,чурулик,почнахме да чуруликаме!
Евала,колега,жив и здрав и благодарим за подробното обяснение в стъпки,придружено със снимков материал.Евала още веднъж,за пореден път се убеждавам,че си майстор!





"Риболовът на дивите риби е твърде ценен, за да бъдат те улавяни само веднъж!"
- Лий Улф - 1939 г.
- Лий Улф - 1939 г.
- ioska70
- научил се да хвърля
- Мнения: 108
- Регистриран на: Вто Дек 12, 2006 12:28 pm
- Местоположение: Варна,Русе


Наслука.
-
- сериозен играч
- Мнения: 1250
- Регистриран на: Нед Мар 13, 2005 10:50 am
- Местоположение: 42°44`42.65"N / 23°16`44.21"E
- Обратна връзка:
Дълбок поклон!
Респект!
ако съм на теб отивам до патентното бюро, правя една заверка на метода и влизам в контакт с големите производители...




ако съм на теб отивам до патентното бюро, правя една заверка на метода и влизам в контакт с големите производители...

Последно промяна от Smokey на Пет Фев 15, 2008 4:02 pm, променено общо 1 път.

За да не останем повече рибари отколкото риби в България: Kiss 'n Release!
http://www.youtube.com/watch?v=66sGSTZD ... _1UPUjx2SI
- barutchiata ©
- Администратор
- Мнения: 5592
- Регистриран на: Нед Апр 24, 2005 9:35 pm
- Местоположение: България & Österreich