яз. Ковачица

[Stefko]

Дойде момента, в който въпросния язовир трябваше да го спомена и в този подфоум... Ето всъщност каква беше цялата история:
Още в петък (08 Юли) следобед в Козлодуй пристигна едно мое приятелче от Видин с намерението да ми погостува няколко дена и да пообиколим тукашните водоеми. Като си му е реда вечерта седнахме на една "тежка" софра за да се почерпим и обсъдим тактиката за следващия ден. Почти веднага беше решено че обектът ще е яз. Ковачица, а търсената риба - платика и каракуда. После ядене, пиене, приказки...чак до полунощ. Не бяхме подготвили още нито въдиците, нито по-голяма част от багажа за очертаващото се рано съботно тръгване. И с целия си акъл (а и сигурно под влияние на бирите ) решихме, че няма никакъв смисъл да лягаме за оставащите 2-3 часа и е по-добре да си пийнем още малко, да достегнем такъмите и директно да тръгнем към язовира . Така и направихме - пихме до 2, стегнахме багажа до 3 и тръгнахме...
На язовира сме в 3.30 сутринта. Пълен мрак. Опитахме се да намерим любимото ми място, но в тъмнината го подминахме и избрахме друго. Опит за слизане от колата - неуспешно. Точно след 20 сек. и двамата скочихме обратно вътре - имаше толкова много комари и бяха толкова гладни и нахални, че беше немислимо да стигнем до водата и да правим каквото и да било Решихме да подремем в колата докато комарите не се поразбягат с настъпването на утрото. В същото време някъде в далечината се виждаха светкавици и тежки, тъмни облаци Подремнахме...
В 5.00 решавам, че е време да забъркам захранката за да е готова за скорошното нападение. Но... отново провал! За около минута комарите успяха да изсмуат от крайниците ми близо литър кръв, което отново ме върна в автомобила Така откарахме още половин час. В 5.30 реших, че така или иначе вече няма нянахапано място по мен и е по-добре да си забъркам захранката. Хвърлихме 2 пръчки на дъно с качамак, а в 6.00 захраних мястото и за плувковия риболов.
Започнахме сравнително обещаващо, като още с първите хвърляния хванахме 1 прилична каракуда и няколко доста тлъстички червеноперки. Е да ама това беше само началото...скоро червеноперките се скриха тотално, а на мястото на захранката се настаниха дребни каракуди, които буквално ни обезсърчиха. Трудно измежду тях се промъкваше и по някоя по-едричка, но това беше в по-ранните часове. След 8 - само дребосък. От хубавите едри платики, които хващах преди месец нямаше и следа На дъните въдици се закачи една, явно доста заблудена...
За щастие дъжда ни се размина и ни напече едно хубаво юлско слънце, което обаче доизцеди и последните ни силици, останали ни след безсънната нощ. Към 10 разбрахме, че няма никакъв смисъл да висим и да тормозим дребосъка, а е най-добре да се прибираме и да почиваме.
В 10.20 бяхме тръгнали обратно към Колодуй, като резултата беше много незадоволителен. Имахме 3 по-свястни каракуди, 1 платика и 7-8 хубави червеноперки и бабушки (2-ма човека ). Интересен беше факта, че никой не дойде да ни събере риболовна такса, при положение, че винаги досега са били повече от изпълнителни Нямаше и никакви колеги на язовира, ако не броим една групичка от 3-ма души, които поседяха не повече от час и един самотник в папура на другия браг, коийто дойде малко преди да си търгнем... Това ме наведе на доста тъмни и нерадостни мисли относно стопанисването на водоема и неговата съдба .
Прибрахме се скапани, недоспали и с накърнено рибарско самочувствие. Следобеда изкарахме в спане и в сънища за по-добри дни и сполучливи излети ...