Къде се намирам:
Риболов
Сладководен раздел
Специализиран риболов
Риболов на мирни риби
naRiba.com

Форум




Амур на Овчарица-личните ми впечатления
Модератор: sapuna
- sapuna
- Модератор
- Мнения: 11750
- Регистриран на: Вто Сеп 06, 2005 1:15 am
- Местоположение: Горна Оряховица
- Обратна връзка:
Амур на Овчарица-личните ми впечатления
Бял амур /Ctenopharyngodon idella/

Белият амур е любимият ми обект за спортен риболов и смятам да му отделя специално внимание в тази си тема.Основно информацията съм я черпил от многобройните медийни статии,учебници,филми и публикации на знайни и незнайни колеги от цял свят!Общите характеристики,местообитание,произход на вида,особености са взаимствани от тази огромна база данни.Хранителните му навици,предпочитания към стръв,техники и тактики на риболов,ще изложа на основа личните си срещи с бялото торпедо!

Описание и особености:
Белият амур е с типичен азиатски произход. Родина са му реките Амур и Усури в Далечния изток.Риба,обичаща водите в умерения климат с температура на водата около 20*С.Това е и оптималната температура за неговото размножаване.Тези му предпочитания са основа на много спорове сред редовия риболовец-а именно,"саморазмножава ли се амура в България?"Особеност в случая е,че хайверните зърна се нуждаят от постоянна аерация на водата.Според някои твърдения на колеги,за да се развие личинката са и необходими 24 часа,като през това време не бива да се докосва до дъното.Продължителният допир допринася за загниване на хайверното зърно и неговата невъзможност за възпроизводство!До колко е истина това могат да кажат експертите от ИАРА.С изграждането на изкуствени места за размножаване, изкуственото развъждане в България е факт обаче.Разселването на този ценен вид риба също.У нас първите амури са внесени още през 1963-1964 година.
По специфика на тялото си белият амур наподобава речният кефал.Същото торпедовидно тяло с мощна широкочела глава, подобни едри, изрядно подредени люспи, окръглени плавници, особено горният и аналният. И все пак това е друга риба – при клена чифтните плавници са червено-оранжеви, а тук са черно-сиви.Опашният плавник е по ясно вдлъбнато изрязан,а устата е сравнително по малка,съразмерно тялото на тези две риби.Няма да се впускам в тези подробности обаче,защото не вярвам някой от вас да има проблем при разпознаването им.
Амурът е мощна и силна риба.Според статиската достига до 120-130см дължина и 35кг тегло.Моите наблюдения чувствително се разминават с тези данни обаче.Може да са породени от заблуда от прехвалващи се колеги,но искренно се надявам някой ден да прехвърля тези заветни граници!
След излюпването си,до около година малките на амура се хранят изключително със зоопланктон. После с вече укрепналите си гълтачни зъби рибата преминава към изключително вегетарианска диета.

Започва да приема мека водна растителност, а по-късно висши водни и сухоземни растения. Водорасли, шавари, дори тръстиковите полета не са пречка за този истински “воден комбайн”. С педантична методичност той е в състояние да опасе огромни площи, заети от висшата водна растителност. С това си качество белият амур си е спечелил славата на най-добрия чистач на канали и водоеми, който на всичкото отгоре се отплаща на работодателя си с тонове чудесно месо.Спорен е въпросът и за неговия прираст.Чувал съм за 2-3кг прираст на година,а също така и за по 10кг на яз.Овчарица.Склонен съм да повярвам,тъй като в летните горещини апетитът му се изостря многократно и един екземпляр е способен да изяде храна в размер на собственото си тегло.Тъй като загатнах вече болната си тема-ТЕЦ Марица Изток 2,яз.Овчарица,ще ви кажа,че съм имал случаи при които изваждам амур 3-4кг от живарника и почти толкова кг царевица остава на дъното му.В рибовъдните стопанства белият амур консумира и фураж, макар и да не го оползотворява добре,но прирастът му е умопомрачителен.За борба с обрастванията по дъното на плитки водоеми,се препоръчва да се пуснат риби с тегло около 250-500 г, които са особено ефективни в това направление.
Методи,техники и стръв за риболов
Както написах по горе-съжденията по тази точка са лично мое мнение.Не желая да се съобразявате с тях,а да ги прегледате и евентуално коментирате!
Амурът е разселен из почти всички големи язовири и реки на България.Различните климатични условия,водоеми,налична хранителна база и т.н. предопределят и нуждата от различни тънкости при търсенето му!
Аз ще се спра на ТЕЦ-а!

Първото ми посещение бе през далечната 1993-та.Датата 8-ми март.Противно на сегашния устройствен план,разрешените места бяха коренно различни.Първото ми потапяне на куката в този водоем бе на Хамбарите/сегашното им наименование/.Паралелно с огромните перки,каракуди и платики хванах и две кефалета.Имаше разлика във външният им вид,но по това време вече бях чувал и за "клен" та рибата ми бе ясна....и така до 1999г.Четири килограмовия кефал,влязъл в живарника ми/все още нямах и кеп/ развенча този мит.Колегата до мен изрече "Добър амур!" и аз знаех,че ме чакат безброй дни и нощи в търсене.Понятието косъм,пружинка,капан ми бяха чужди.Универсалният боец бе консервираната млечна царевица,набодена и изтеглена до лопатката на кука 6-ти номер.Не съм и подозирал,че някога ще използвам номер 1;0 или 1/0.Куршум 40гр,нанизан на влакно 0,30,жълт Мустад/завързан без повод/ и консерва царевица.Един ден на стената и след това едноседмично мазане на гърба.Постепенно се научих да се оглеждам и видях доста интересни неща-суха царевица,варена царевица,някакви дълги сопи и с тях мятат едни пластмаси.А като чух и първия зумер,вече направо ахнах!Момчето стоеше под "седмата лампа",въдиците му бяха на една лъскава стойка,дълги и тънки,а макарите...майко мила.За пръв път виждах такова нещо.Учудваше ме леглото,което постоянно разкарваше с желязната количка,огромният кеп и челника на главата му.След време,като видях и една огромна риба,вързана за парапета пред него бях решил да се отказвам.По това време обаче се роди идеята за "замразените кофички" и резултата не закъсня.Заваляха шарани,а покрай тях и овации.Заветният амур обаче дойде след повече от година.Тактиката бе дала резултат,а аз яко глътнал вода.
Поради редица причини се наложи още една цяла година да пропусна излет на теца.През това време не спрях да се интересувам,да чета и да се убеждавам,че на моста работа нямам.Първото ми посещение по ръкава бе като по учебник-две пръчки различни,с различни макари,че и различни монтажи.Бях навлязъл в материята на косъма и реших да го използвам.По това време правех "верижка" от суха царевица,та тя бе заела мястото си.Другата пръчка бе на горна кука с директно забодена вкиснала царевица.До тук добре,ама как да захраня.Гледам хората влизат с дюшека,сипват кофа царевица,а аз нямам.Та и ме е срам да се помоля на някого.Ами решението е ясно-топки кал,примесена с царевица.Хвърлям и чакам!Резултатите грандиозни.То не бяха шарани,каракуди,а за каналните не искам да споменавам.Интересното бе,че хората вадеха огромни амури,а аз само дребен/до 2кг/ шаран.Това продължи още известно време и късмета ми се усмихна.За по малко от два часа имах три откачания,две късания и два извадени амура от порадъка на 6-7кг.Тъй като експириментирах със стръвта,то не можех и да се ориентирам на коя дава най добре.От тогава помня думите в някаква статия:"На теца правилата са,че няма правила!"Това се потвърждава и до ден днешен.
При последното ми посещение,риба се вадеше само на три съседни места,като на всяка просека излизаха еднотипни риби-при мен само шаран,до мен среден амур,през една-само екземпляри над 10кг.Определено има някаква причина и тя трябва да се търси!Дългите разговори с колеги са ме навявали на какви ли не мисли.Бях чул за "реката",за "откраднатото тефтерче",за "югоизточният вятър",за "играта на толупите" и какво ли още не.Поставих си за цел да открия причината и вече две години я търся.Определено съм си изградил някаква стратегия и тя е-ходене му е майката!Уцелвал съм дни,в които всички горни компоненти са налице,а съм се прибирал капо.Заех се с обстойно проучване на дъното-питах,влачих,прозвънявах.На края попаднах на заветния канал.Дълбочината разко пропадна с повече от метър и шамандурата закова на близо 7метра.Два дена пусках на място,храних и в крайна сметка извадих само едно шаранче.Тинята бе си казала думата.Това го осъзнах няколко дни по късно,след разговор с местен колега!Шамандурата ми стоеше и реших да експериментирам с плаващ монтаж на чепаре.Не мога да кажа,че избих рибата,но ударите бяха в десетки пъти повече!И пак шаран.Заключението ми е следното-тинята е противник,но понякога и приятел.Шаранът е мнителна риба,отбягва всичко съмнително по пътя си/плуващ монтаж,стиропор,косъм с повече зърна/.При добре построена линия и уцелена дълбочина на чепарето,тежестта потъва до здраво,а стръвта изкусително полягва на мекото.Подхранването със суха царевица също обогатява петното-няма тежестта на варената или кисната и по плавно се придънява.Плевелните риби/каракуда и канален/ се придържат около обраслото с растителност твърдо или чакъливо дъно и не ни тормозят.До това ми виждане ме доведе използването на чепаре с две куки.Ударите ми бяха само на горната.А защо го няма амура ли?Ами защото позицията му при приемане на храна не му позволява да се храни над тиня!И на мен няма да ми е приятно,да ми скърца между зъбите.
Имало е моменти обаче,когато торпедата полудяват и по целия ръкав се стеле калдаръм от люспи.При такъв случай не е важен монтаж,място или стръв.Просто той е тръгнал да яде и нищо не го спира.На такива случаи съм присъствал,както в началото на юни,така и в края на септември.Обяснявам си го с неистовия глад,следствие на хвърляне на хайвера.Че на този водоем рибата се мръсти по няколко пъти в годината си е факт.Дали обаче той е от значение не мога твърдя-пак казвам,аз така си го обяснявам.Вероятността да съм прав е голяма обаче-при различните периоди,калибъра на улавяните риби също е различен.По този въпрос може много да се спори и вярвам,че все някога ще се разреши.
Другото,което ми прави впечатление,е че при появата на ятата толстолоби бият само каракуди и рядко шаранчета.Присъствие на амур не съм регистрирал.Гледах филмчета из нета за буйния нрав на амура.Действието се разви в огромен аквариум,при наличието на много и различни сладководни риби.Кротко лежащ си на дъното амур,изведнъж се стрелна към повърхността и нанесе страхотен удар на нищо неподозиращия Бас.Рибата взе да конвулсира и потъна на дъното.Наложи се намеса на екипа,грижещ се за акваторията!Явно териториалното преразпределение е и негов приоритет,пък бил той и стаден.Мисля си,че тези удари/скокове,които наблюдаваме са точно израз на агресия,а не на охолство.
Въпросите са постоянно в главата ми.Отговорите са елементарни и може би,по тази причина не ги откривам или пренебрегвам.При изваден амур си задавам въпроса "защо е лапнал?",а при капо "защо не е искал?".Построил съм си някаква своя таблица-правилник и гледам стриктно да я спазвам.Примерно-"защо да уча рибата да се храни на 300м,като мога да я почерпя и на 100"!"Винаги изпъни влакното,преди да го пуснеш на свободно пропадане"!"Не говори и не пляскай във водата"!"Не се съобразявай с нивото на водата-то трябва да се съобрази с теб"!,"поглеждай към комините!" и още много такива.
Относно стръвта-царевица и пак царевица.Във всичките и възможни варианти-консервирана,варена с ципа,варена белена,суха,с дип или без,важното е да е царевица.Пробвал съм на топчета,на пуканки,на коренчета от папура,на връхните и крехки стебълца-няма смисъл.В едно руско предаване гледах как се приготвя захранка за амур-банани,ябълки,киви,стръкове целина,магданоз,филизи от тръстика,царевица,буркан мед,аромат Мида и някаква спояваща смес.Стръв-на влакното нанизваха 3-4см сърцевина от тръстиката и я смъкваха до лопатката на куката.Е...пукнаха го хората,ама в Русия.На теца всяка риба яде царевица или "друга риба"!На "Дунавските доматчета" също не съм чувал за отзиви.
Много тестове на влакна и куки извърших.Киселинността на водата,мидите,подводната растителност в края на лятото и огромните риби си искат своето.Обстойно разискване на монтажите няма да правя.Всеки си има виждане по въпроса.Миналата година боготворях горната кука,а сега съм само с косъмче-суха и дребна царевичка,три зрънца без повдигачи,повод на Кристън.Проверявайте си куките!В повечето случай,след 8-10часа престой във водата не стават за нищо.Не го ли правите,празните удари ще са постоянни!
Рибата винаги е отчитала активност през деня и то в най горещите часове,но в последните седмици зачестиха нощните удари!Всяка сутрин подпийнали вечерта и заспали колеги си скубят косите/и влакната,ако си намерят въобще въдицата/!
Ако ще търсите амура,правете го през летните и ранни есенни месеци!С първите слани очаквайте сериозните шарани!
Пукне ли се пролетта,торпедата са по ръкава и очакват чувалите ви с царевица!
Желая Ви само трофейни екземпляри!


Белият амур е любимият ми обект за спортен риболов и смятам да му отделя специално внимание в тази си тема.Основно информацията съм я черпил от многобройните медийни статии,учебници,филми и публикации на знайни и незнайни колеги от цял свят!Общите характеристики,местообитание,произход на вида,особености са взаимствани от тази огромна база данни.Хранителните му навици,предпочитания към стръв,техники и тактики на риболов,ще изложа на основа личните си срещи с бялото торпедо!

Описание и особености:
Белият амур е с типичен азиатски произход. Родина са му реките Амур и Усури в Далечния изток.Риба,обичаща водите в умерения климат с температура на водата около 20*С.Това е и оптималната температура за неговото размножаване.Тези му предпочитания са основа на много спорове сред редовия риболовец-а именно,"саморазмножава ли се амура в България?"Особеност в случая е,че хайверните зърна се нуждаят от постоянна аерация на водата.Според някои твърдения на колеги,за да се развие личинката са и необходими 24 часа,като през това време не бива да се докосва до дъното.Продължителният допир допринася за загниване на хайверното зърно и неговата невъзможност за възпроизводство!До колко е истина това могат да кажат експертите от ИАРА.С изграждането на изкуствени места за размножаване, изкуственото развъждане в България е факт обаче.Разселването на този ценен вид риба също.У нас първите амури са внесени още през 1963-1964 година.
По специфика на тялото си белият амур наподобава речният кефал.Същото торпедовидно тяло с мощна широкочела глава, подобни едри, изрядно подредени люспи, окръглени плавници, особено горният и аналният. И все пак това е друга риба – при клена чифтните плавници са червено-оранжеви, а тук са черно-сиви.Опашният плавник е по ясно вдлъбнато изрязан,а устата е сравнително по малка,съразмерно тялото на тези две риби.Няма да се впускам в тези подробности обаче,защото не вярвам някой от вас да има проблем при разпознаването им.
Амурът е мощна и силна риба.Според статиската достига до 120-130см дължина и 35кг тегло.Моите наблюдения чувствително се разминават с тези данни обаче.Може да са породени от заблуда от прехвалващи се колеги,но искренно се надявам някой ден да прехвърля тези заветни граници!
След излюпването си,до около година малките на амура се хранят изключително със зоопланктон. После с вече укрепналите си гълтачни зъби рибата преминава към изключително вегетарианска диета.

Започва да приема мека водна растителност, а по-късно висши водни и сухоземни растения. Водорасли, шавари, дори тръстиковите полета не са пречка за този истински “воден комбайн”. С педантична методичност той е в състояние да опасе огромни площи, заети от висшата водна растителност. С това си качество белият амур си е спечелил славата на най-добрия чистач на канали и водоеми, който на всичкото отгоре се отплаща на работодателя си с тонове чудесно месо.Спорен е въпросът и за неговия прираст.Чувал съм за 2-3кг прираст на година,а също така и за по 10кг на яз.Овчарица.Склонен съм да повярвам,тъй като в летните горещини апетитът му се изостря многократно и един екземпляр е способен да изяде храна в размер на собственото си тегло.Тъй като загатнах вече болната си тема-ТЕЦ Марица Изток 2,яз.Овчарица,ще ви кажа,че съм имал случаи при които изваждам амур 3-4кг от живарника и почти толкова кг царевица остава на дъното му.В рибовъдните стопанства белият амур консумира и фураж, макар и да не го оползотворява добре,но прирастът му е умопомрачителен.За борба с обрастванията по дъното на плитки водоеми,се препоръчва да се пуснат риби с тегло около 250-500 г, които са особено ефективни в това направление.
Методи,техники и стръв за риболов
Както написах по горе-съжденията по тази точка са лично мое мнение.Не желая да се съобразявате с тях,а да ги прегледате и евентуално коментирате!
Амурът е разселен из почти всички големи язовири и реки на България.Различните климатични условия,водоеми,налична хранителна база и т.н. предопределят и нуждата от различни тънкости при търсенето му!
Аз ще се спра на ТЕЦ-а!
Първото ми посещение бе през далечната 1993-та.Датата 8-ми март.Противно на сегашния устройствен план,разрешените места бяха коренно различни.Първото ми потапяне на куката в този водоем бе на Хамбарите/сегашното им наименование/.Паралелно с огромните перки,каракуди и платики хванах и две кефалета.Имаше разлика във външният им вид,но по това време вече бях чувал и за "клен" та рибата ми бе ясна....и така до 1999г.Четири килограмовия кефал,влязъл в живарника ми/все още нямах и кеп/ развенча този мит.Колегата до мен изрече "Добър амур!" и аз знаех,че ме чакат безброй дни и нощи в търсене.Понятието косъм,пружинка,капан ми бяха чужди.Универсалният боец бе консервираната млечна царевица,набодена и изтеглена до лопатката на кука 6-ти номер.Не съм и подозирал,че някога ще използвам номер 1;0 или 1/0.Куршум 40гр,нанизан на влакно 0,30,жълт Мустад/завързан без повод/ и консерва царевица.Един ден на стената и след това едноседмично мазане на гърба.Постепенно се научих да се оглеждам и видях доста интересни неща-суха царевица,варена царевица,някакви дълги сопи и с тях мятат едни пластмаси.А като чух и първия зумер,вече направо ахнах!Момчето стоеше под "седмата лампа",въдиците му бяха на една лъскава стойка,дълги и тънки,а макарите...майко мила.За пръв път виждах такова нещо.Учудваше ме леглото,което постоянно разкарваше с желязната количка,огромният кеп и челника на главата му.След време,като видях и една огромна риба,вързана за парапета пред него бях решил да се отказвам.По това време обаче се роди идеята за "замразените кофички" и резултата не закъсня.Заваляха шарани,а покрай тях и овации.Заветният амур обаче дойде след повече от година.Тактиката бе дала резултат,а аз яко глътнал вода.
Поради редица причини се наложи още една цяла година да пропусна излет на теца.През това време не спрях да се интересувам,да чета и да се убеждавам,че на моста работа нямам.Първото ми посещение по ръкава бе като по учебник-две пръчки различни,с различни макари,че и различни монтажи.Бях навлязъл в материята на косъма и реших да го използвам.По това време правех "верижка" от суха царевица,та тя бе заела мястото си.Другата пръчка бе на горна кука с директно забодена вкиснала царевица.До тук добре,ама как да захраня.Гледам хората влизат с дюшека,сипват кофа царевица,а аз нямам.Та и ме е срам да се помоля на някого.Ами решението е ясно-топки кал,примесена с царевица.Хвърлям и чакам!Резултатите грандиозни.То не бяха шарани,каракуди,а за каналните не искам да споменавам.Интересното бе,че хората вадеха огромни амури,а аз само дребен/до 2кг/ шаран.Това продължи още известно време и късмета ми се усмихна.За по малко от два часа имах три откачания,две късания и два извадени амура от порадъка на 6-7кг.Тъй като експириментирах със стръвта,то не можех и да се ориентирам на коя дава най добре.От тогава помня думите в някаква статия:"На теца правилата са,че няма правила!"Това се потвърждава и до ден днешен.
При последното ми посещение,риба се вадеше само на три съседни места,като на всяка просека излизаха еднотипни риби-при мен само шаран,до мен среден амур,през една-само екземпляри над 10кг.Определено има някаква причина и тя трябва да се търси!Дългите разговори с колеги са ме навявали на какви ли не мисли.Бях чул за "реката",за "откраднатото тефтерче",за "югоизточният вятър",за "играта на толупите" и какво ли още не.Поставих си за цел да открия причината и вече две години я търся.Определено съм си изградил някаква стратегия и тя е-ходене му е майката!Уцелвал съм дни,в които всички горни компоненти са налице,а съм се прибирал капо.Заех се с обстойно проучване на дъното-питах,влачих,прозвънявах.На края попаднах на заветния канал.Дълбочината разко пропадна с повече от метър и шамандурата закова на близо 7метра.Два дена пусках на място,храних и в крайна сметка извадих само едно шаранче.Тинята бе си казала думата.Това го осъзнах няколко дни по късно,след разговор с местен колега!Шамандурата ми стоеше и реших да експериментирам с плаващ монтаж на чепаре.Не мога да кажа,че избих рибата,но ударите бяха в десетки пъти повече!И пак шаран.Заключението ми е следното-тинята е противник,но понякога и приятел.Шаранът е мнителна риба,отбягва всичко съмнително по пътя си/плуващ монтаж,стиропор,косъм с повече зърна/.При добре построена линия и уцелена дълбочина на чепарето,тежестта потъва до здраво,а стръвта изкусително полягва на мекото.Подхранването със суха царевица също обогатява петното-няма тежестта на варената или кисната и по плавно се придънява.Плевелните риби/каракуда и канален/ се придържат около обраслото с растителност твърдо или чакъливо дъно и не ни тормозят.До това ми виждане ме доведе използването на чепаре с две куки.Ударите ми бяха само на горната.А защо го няма амура ли?Ами защото позицията му при приемане на храна не му позволява да се храни над тиня!И на мен няма да ми е приятно,да ми скърца между зъбите.
Имало е моменти обаче,когато торпедата полудяват и по целия ръкав се стеле калдаръм от люспи.При такъв случай не е важен монтаж,място или стръв.Просто той е тръгнал да яде и нищо не го спира.На такива случаи съм присъствал,както в началото на юни,така и в края на септември.Обяснявам си го с неистовия глад,следствие на хвърляне на хайвера.Че на този водоем рибата се мръсти по няколко пъти в годината си е факт.Дали обаче той е от значение не мога твърдя-пак казвам,аз така си го обяснявам.Вероятността да съм прав е голяма обаче-при различните периоди,калибъра на улавяните риби също е различен.По този въпрос може много да се спори и вярвам,че все някога ще се разреши.
Другото,което ми прави впечатление,е че при появата на ятата толстолоби бият само каракуди и рядко шаранчета.Присъствие на амур не съм регистрирал.Гледах филмчета из нета за буйния нрав на амура.Действието се разви в огромен аквариум,при наличието на много и различни сладководни риби.Кротко лежащ си на дъното амур,изведнъж се стрелна към повърхността и нанесе страхотен удар на нищо неподозиращия Бас.Рибата взе да конвулсира и потъна на дъното.Наложи се намеса на екипа,грижещ се за акваторията!Явно териториалното преразпределение е и негов приоритет,пък бил той и стаден.Мисля си,че тези удари/скокове,които наблюдаваме са точно израз на агресия,а не на охолство.
Въпросите са постоянно в главата ми.Отговорите са елементарни и може би,по тази причина не ги откривам или пренебрегвам.При изваден амур си задавам въпроса "защо е лапнал?",а при капо "защо не е искал?".Построил съм си някаква своя таблица-правилник и гледам стриктно да я спазвам.Примерно-"защо да уча рибата да се храни на 300м,като мога да я почерпя и на 100"!"Винаги изпъни влакното,преди да го пуснеш на свободно пропадане"!"Не говори и не пляскай във водата"!"Не се съобразявай с нивото на водата-то трябва да се съобрази с теб"!,"поглеждай към комините!" и още много такива.
Относно стръвта-царевица и пак царевица.Във всичките и възможни варианти-консервирана,варена с ципа,варена белена,суха,с дип или без,важното е да е царевица.Пробвал съм на топчета,на пуканки,на коренчета от папура,на връхните и крехки стебълца-няма смисъл.В едно руско предаване гледах как се приготвя захранка за амур-банани,ябълки,киви,стръкове целина,магданоз,филизи от тръстика,царевица,буркан мед,аромат Мида и някаква спояваща смес.Стръв-на влакното нанизваха 3-4см сърцевина от тръстиката и я смъкваха до лопатката на куката.Е...пукнаха го хората,ама в Русия.На теца всяка риба яде царевица или "друга риба"!На "Дунавските доматчета" също не съм чувал за отзиви.
Много тестове на влакна и куки извърших.Киселинността на водата,мидите,подводната растителност в края на лятото и огромните риби си искат своето.Обстойно разискване на монтажите няма да правя.Всеки си има виждане по въпроса.Миналата година боготворях горната кука,а сега съм само с косъмче-суха и дребна царевичка,три зрънца без повдигачи,повод на Кристън.Проверявайте си куките!В повечето случай,след 8-10часа престой във водата не стават за нищо.Не го ли правите,празните удари ще са постоянни!
Рибата винаги е отчитала активност през деня и то в най горещите часове,но в последните седмици зачестиха нощните удари!Всяка сутрин подпийнали вечерта и заспали колеги си скубят косите/и влакната,ако си намерят въобще въдицата/!
Ако ще търсите амура,правете го през летните и ранни есенни месеци!С първите слани очаквайте сериозните шарани!
Пукне ли се пролетта,торпедата са по ръкава и очакват чувалите ви с царевица!
Желая Ви само трофейни екземпляри!
- hvoinev
- научил се да хвърля
- Мнения: 114
- Регистриран на: Сря Фев 20, 2008 10:42 am
- Местоположение: асеновград
Re: Амур на Овчарица-личните ми впечатления
напълно съм съгласен с теб за този вид риба, аз също ползвам и вкисната с бира царевица, мешена с жито, то също има доста добър ефект
за лов и риболов винаги готов
-
- и господ не е толокова добър
- Мнения: 13896
- Регистриран на: Вто Яну 02, 2007 9:11 pm
- Местоположение: св.Влас
Re: Амур на Овчарица-личните ми впечатления
Аз ще кажа,че още 40г.да ходя на теца няма да го разбера тоз амур кога,как и защо взима или не взима 

Да хванеш риба е удоволствие,но да и дариш живот,това не се описва с думи.
- GODzillata
- и господ не е толокова добър
- Мнения: 16393
- Регистриран на: Сря Сеп 13, 2006 11:12 am
- Местоположение: Outta space
Re: Амур на Овчарица-личните ми впечатления
sapuna написа:Желая Ви само трофейни екземпляри!

Дай, Боже, всекиму!

Браво, Мите, много добър обзор!

На риба - като на война! Fish'n'chicks!
Кеч & Рилийс...в тиганааа-аха-ха-хаааа...

Кеч & Рилийс...в тиганааа-аха-ха-хаааа...

- butnik
- рибар фанатик
- Мнения: 8262
- Регистриран на: Съб Сеп 30, 2006 7:35 pm
- Местоположение: Франкфурт на Майн
- Обратна връзка:
Re: Амур на Овчарица-личните ми впечатления
Ти що не стана пътуващ журналист-енциклопедист.Браво,Митаче и тоя да ти се удвои дето го държиш като пораснало бебе
И аз ходех доста често на теца,но хищника ми беше целта.Хвърлях по някоя дънарка ей така,но явно си иска постоянство и най-важното изводи.

Винаги прощавайте на враговете си-за тях няма нищо по-дразнещо от това.....
-
- вече хвърля и на тежко
- Мнения: 290
- Регистриран на: Сря Юни 11, 2008 8:43 pm
- Местоположение: София
Re: Амур на Овчарица-личните ми впечатления
Мнооого хубава информоция!!!!! 

-
- учете се от него
- Мнения: 7322
- Регистриран на: Сря Дек 26, 2007 9:20 pm
- Местоположение: гр. Карлово
Re: Амур на Овчарица-личните ми впечатления
Страхотен преамбюл на , дай боже, много яка и сериозна тема






Re: Амур на Овчарица-личните ми впечатления
Направо ме разби, от тук нататък ще си играя сама с теб 

- alcora
- сериозен играч
- Мнения: 1699
- Регистриран на: Вто Юли 24, 2007 12:49 pm
- Местоположение: Пловдив
- Обратна връзка:
Re: Амур на Овчарица-личните ми впечатления
Браво Мите нищо не си пропуснал
)
Овчарица е любимя водоем както на теб на мен и на още много много колеги !
НО май ще трябва да си търсим нов гьол за трофейни риби !
2 месеца след забраната и само 4-5 дена в които е давало рибата вече е достатъчно показателно за обзрибяването на този прекрасен водоем
Вчера почти целия ръкав е бил опасан с километри мрежи и от лодките рибата директно се е товарела в бусове с някакви специални ремаркета !
Успокоенията от рода , че рибата няма изхващане на Овчарица вече май не върви
Никога не е било НИКОГА !!! 2 месеца вече а неуспешните излети са безброй ........

Овчарица е любимя водоем както на теб на мен и на още много много колеги !
НО май ще трябва да си търсим нов гьол за трофейни риби !
2 месеца след забраната и само 4-5 дена в които е давало рибата вече е достатъчно показателно за обзрибяването на този прекрасен водоем

Вчера почти целия ръкав е бил опасан с километри мрежи и от лодките рибата директно се е товарела в бусове с някакви специални ремаркета !
Успокоенията от рода , че рибата няма изхващане на Овчарица вече май не върви

Никога не е било НИКОГА !!! 2 месеца вече а неуспешните излети са безброй ........
-
- фен клуб-скобар
- Мнения: 2656
- Регистриран на: Нед Юни 12, 2005 8:34 pm
- Местоположение: Божурище
Re: Амур на Овчарица-личните ми впечатления
Браво Митак.Евала за споделената информация.
Почвай да списваш за вестници и списания.
Няма само ние да лапаме без пари
Почвай да списваш за вестници и списания.
Няма само ние да лапаме без пари

- pp4e
- новобранец
- Мнения: 74
- Регистриран на: Вто Юли 24, 2007 4:41 pm
- Местоположение: Sofia, bulgaria
- Обратна връзка:
Re: Амур на Овчарица-личните ми впечатления
По-хубаво не съм го чел дори в чуждите издания
.

-
- научил се да хвърля
- Мнения: 187
- Регистриран на: Пет Фев 08, 2008 9:24 pm
- Местоположение: Бургас
- Обратна връзка:
Re: Амур на Овчарица-личните ми впечатления
Браво,много хубава информация.Тази риба ми е целта за тази година...!
Ще те спукам,рибо!
-
- учете се от него
- Мнения: 7322
- Регистриран на: Сря Дек 26, 2007 9:20 pm
- Местоположение: гр. Карлово
Re: Амур на Овчарица-личните ми впечатления
alcora написа:Браво Мите нищо не си пропуснал)
Овчарица е любимя водоем както на теб на мен и на още много много колеги !
НО май ще трябва да си търсим нов гьол за трофейни риби !
2 месеца след забраната и само 4-5 дена в които е давало рибата вече е достатъчно показателно за обзрибяването на този прекрасен водоем
Вчера почти целия ръкав е бил опасан с километри мрежи и от лодките рибата директно се е товарела в бусове с някакви специални ремаркета !
Успокоенията от рода , че рибата няма изхващане на Овчарица вече май не върви
Никога не е било НИКОГА !!! 2 месеца вече а неуспешните излети са безброй ........





NO COMMENT!!!!!