Най-после!!!

[Stefko]

Не че имах кой знае какъв успех, но реших тук да ви разкажа за риболовите, които направих в изминалите няколко дена, като по-прозорливите ще имат възможност да намерят и доста прясна информацийка относно състоянието на Дунав и риболова там (допълнение на тази, която пуснах в горния подфорум ) Всичко естествено е продиктувано от факта, че след тридневни усилия бях възнаграден с първия си хищник за тази година, което си го броя за чист успех, след предшестващите го "греди", но... Ето как започна и завърши всичко:
Ден първи (петък): Приключвам работа в 16.30 и в 16.50 вече съм на Дунава. През тези 20 мин. съм успял да се прибера, да се преоблека, да взема всичко необходимо и да ида до реката Заварвам познатите лица на колега с жена си и сина си, които ме посрещат с информация за добър улов през деня: 2 шарана по 2 кг., 1х3 и един изпуснат. Това ме амбицира и в 17.00 въдиците са приводнени. Мястото: не много дълбоко, със средно течение, кал до глезените и стотици изгладнели комари. Е да, ама никой не иска да хвърля там, което е добре за мен... Оказа се че шарко излизал в непосредствена близост до брега (10-тина метра) и точно там заметнах царевичките си Започна чакането.... След около 30 мин. колегата реализира пореден удар, но подходи малко по "женски" (да ме прощават колежките) - беше стъпил на един цимент, от който не му се слизаше за да не се изкаля( ). Резултат - шарко се спаси 3 метра преди да дойде на сушата Продължихме с чакането... Аз подготвях солидна захранка, която да нахвърляме на тръгване и така да задържим рибите и за следващия ден. В същото време хищниците бяха обезумели Мятаха се навсякъде, гонеха дребосъка, но абсолютно пренебрегваха всякакви опити (включително мои) за отспинингуването им Към 19.15 реших, че екшъна ще го оставим за следващия ден - щях да съм още по-подготвен, щеше да е позахранено и щях да съм си взел нещо с дълъг ръкав Прибрах такъмите и право у дома.
Ден втори (събота) - Измъквам се от работа в 16.25 и след светкавични действия (включващи този път и извозването на гаджето до тях) в 16.50 отново съм на същото място. Нямах съмнение относно колегите, които ще заваря... Чакаше ме друга изненада - реката се беше дръпнала доста, а шарко беше отплувал далеч навътре към по-дълбоките и сигурни части на водоема Ядосах се защото не бях предвидил такава ситуация и по всичко личеше, че отново ще претърпя провал. Някаква надежда даваше хубавата 3-килограмова мряна, която жената на колегата бе хванала по обяд, въпреки че добре знаех, че тази слука е по-скоро случайна... Хвърлих отново дънните въдици в най-гъстата и дълбока кал и зачаках. Започнах да мисля каква тактика да предприема за идващия почивен ден, като през това време кротко попушвах цигарка и наблюдавах случващото се в реката. Успокоих се. Беше страшно приятно и отпускащо след противната 6-дневна работна седмица В далечината, някъде по средата на ръкава където "ловях", отчетливо се виждаха огромните кръгове оставяни по всяка вероятност от шараните, които до вчера бяха почти в краката ни. Сега ни деляха не по-малко от 80-100 м. Наред с това по целия ръкав се виждаха (и чуваха) свирепи шляпания на щуки и разпери. Повечето бяха дребни риби от порядъка на 200-300 грама, но имаше и дедовци с огромни гърбове и усти, които лакомо нападаха уклея около себе си. Направи ми впечатление, че гонеше не само в близост до брега, а и навътре: до 50-60 м. от него. Този ден не бях взел спининга и точно поради тази причина "тя" беше решила да бъде по-благосклонна към блесните на колегите наоколо Хванаха се няколко шуки със скромни размери, но имаше и мерни рибки в диапазона 40-45 см. Згаледах се и разбрах, че тези "успехи" се дължаха колкото на забравения от мен спининг, толкова и на факта, че водата се беше поизбистрила и беше доста по-подходяща за блеснене, воблеруване, туистинговане и т.н. И тогава какво ще измисля за следващия ден: ще търся хищник, като ще заложа най-вече на блесната. Явно шарко е недостижим в новото му обитание и трябва да се преориентирам В 19.10 отново последва познатия урок No4 и прибиране вкъщи.
Ден трети (неделя) - Първа част: ставане в 6.20, миене, обличане, грабване на такъми и кофи и право на Дунава. Там съм в 6.45 с надежда да няма никой и спокойно да се разположа сред милионите комари в увеличаващата се ивица брегова кал. Е да ама пак "греда" Заварвам двама тийнейджъри с 7-8 пръчки, които бяха заели почти цялото място в 6 сутринта. След кратък поздрав и бърз оглед на ситуацията се осведомявам и за резултатите: 2 шаранчета по малко над килограм. Обнадеждаващо на фона на вчеращната суша, но нали този ден бях дошъл най-вече за щуките . Успях да завра една пръчка на качамак и царевица между техните и се заех с блесната. Повъртях малко, но се оказа че е още раншко. Хищника още не беше излязъл на лов и това видимо се усещаше: нямаше плясъци, нямаше панически бягаш уклей - пълно спокойствие. Палнах поредната цигарка и се отдадох на почивка... Появи се още един колега с чаша кафе в едната ръка и телескопче в другата: беше решил да помята на плувка за каквото се хване. Захрани криво-ляво и започна да мятка. Въпреки, че зае мястото, където спинингувах не ми беше неприятно (Дунав колкото искаш ) и го загледах какви ги върши... След няколко замятания извади едно скобарче и прилежно го прибра в кофата. Продължи да хвърля и след 2-3 замятания извади бабушка и попче наведнъж (ползваше 2 куки)...Моята пръчка не се обаждаше никаква... Предложих му да остави само едната кука, защото така няма да му е удобно, но дали от мързел или от твърдоглавие колегата си продължи по своему. Още 3 хвърляния и остана и без двете куки - явно заминаха в някакъв камък... Дънната ми пръчка все така мълчеше, а в гръб се появиха неприятни черни облаци, гарнирани с усилващ се ветрец и далечни тътени. Неприятни мисли ми минаха през главата, а по изражението на колегата разбрах, че и неговите не са по-розови. Решихме все пак да упорстваме. Аз се залових отново за блесната, за да използвам паузата, през която колегата си връзваше нова кука (този път само 1). На второто хвърляне най-накрая я излъгах. Клъвна доста навътре (20-тина метра), което ми даде възможност да се насладя достатъчно дълго на ваденето: хубаво щукле малко над нормата - 43 см. Зарадвах се, обнадеждих се и реших да риболовстваме едновременно с колегата - той на плувка, а аз със блесната. Времето ни напомняше, че също има свои планове с все по-отчетливи гръмотевици и още по-черни облаци. Беше ясно че ще вали, но се надявахме да не е сериозно. След 2-3 замятания обаче надеждите ни се изпариха и аз се заех със скоростно събиране на целия багаж. Прибрах безполезната дънна въдица , нахвърлях и останалия багаж и бегом към блока, който е на не повече от 4-5 мин. пеша. Е да, но метеорологичните условия се развиха прекалено динамично и още на 20-тия метър ме запердаши. На 80-тия вече беше потоп и се чудех къде да се завра за да се скрия...Не от дъжда, защото вече бях достатъчно мокър, а от светкавиците, които започнаха да падат заплашително близо Стигнах до едно дърво, постоях 5-10 мин. и накрая просто притичах до входа на блока. У нас - събличане, сушене, преобличане и т.н.... Следваше почивка и подготовка на евентуален следобеден риболов заедно с половинката.
Неделя - Част 2: Следобеда беше по-благосклонен, дъжда спря, че и слънце поизгря. Решихме да идем до пристанището, където евентуално щеше да е по-чисто и удобно (за нея естествено) за риболов. Не възлагах големи надежди, но поне тя щеше да изпробва новото си телескопче. Аз щях отново да търся хищник - 2 въдици на дъно и 1 на спининг. Отидохме към 16 ч.
Понеже не можех да чакам любимата да ми осигури стръв, реших да поискам от колегата до нас, който се оказа услужлив и подаде един уклей. Хвърлих първата въдица, а втората чакаше няколкото облака над нас да решат дали ще валят или не. Спининга също беше пуснат в действие. Наблизо момата щастливо мяткаше с новата придобивка и се мъчеше да прилъже някой уклей. Идилия от'секъде По някое време телефона й звънна и тя ми подаде телескопчето да го подържа. Това беше избрано за най-удачен момент от първата за деня щука да атакува рибката ми. Аз на свой ред почти зашлевих с телескопа приятелката си и скочих на дънната въдица. След минутка в ръцете си държах щука със скромни размери (около 30-тина см), която веднага след като откачих замина обратно в реката. Това, както и едно много грозно шляпане, което почти окъпа приятелката ми предопредели хвърлянето и на втората въдица. Отново взех уклейче от колегата, а за втората стръв най-накрая се отчете и новата въдица - два уклея отлетаха към близките дълбини в очакване на някой зъбатко. Последва страшно чакане, пушене, риболов на уклей, криене от едно кратко дъждле, мятане на блесни и воблери и умолително поглеждане към двете пръчки в ляво от нас... В един момент не издържах и реших да проверя какво става. Извадих първата - рибката беше все още жива и подвижна, както по времето на първото й хвърляне. Отново замина към дълбокото с кука в гърба Заех се с другата въдица... Дърпам, а то не ще... Пак дърпам - тръгва тежко и бавно. "Пак някакви клони съм насъбрал" си викам на акъла, а то взе че мърда нещо Взех нещата на сериозно, защото явно долу имаше някой и той не беше за изпускане...Кога беше клъвнала не знам... Конеца не беше отпуснат, почти не съм отделял очи от въдиците...Странна работа!
След малко от мътилката пред мен се появи стройното шарено телце на чудесна щука, която нямаше много мерак за съпротива. Това бе добре дошло за мен и след малко я измъкнах на пясъка. Беше закачена съвсем леко за долната челюст, което още повече ме озадачи: мислех че просто съм пропуснал момента на кълване и тя е стояла долу без да буйства, но... В такъв случай куката би трябвало да е далеч навътре в гърлото й така и не разбрах точно какво е станало, но бях страшно доволен на първата хубава щука за тази година. На дължина беше около 55 см., а на тегло не я измерих. Може би беше малко над килгорам. Можеше и повече, но като за начало бях доволен и на такава
До края на риболова успях да изпусна още една маломерна, отново на дъно, докато на блесните беше пълна суша... Момата дръпна още 15-тина уклея и щастливи се прибрахме у дома.
Щуката и уклеите бяха изчистени, бе направена салатка и наденичка на скара, в следствие на което съвсем естествено се появи ракийка, бяло винце и планове (мечти) за нови успехи Деня и риболова бяха завършили добре, бяхме отпочинали и бяхме готови да започнем новата работна седмица....

[Ivak]

Браво колега!!!
Упорството на Дунава винаги е давало резултат. Аз в събота бях на Дунав около Русе и беше страшна матилка, за цял следобяд една изпусната малка щука.

[the rookie]

ЕВАЛА КОЛЕГА!
ЗАПОЧНА ВРЕМЕТО КОЕТО ДОСТА КОЛЕГИ ОТДАВНА ЧАКАТ-ГОЛЯМОТО СТРИГАНЕ НА ЗЪБАТИТЕ ГОСПОЖИЦИ!!!!!!!!
ТЕЗИ ЧЕТИРИ ДНИ НЯМА ДА ИМАМ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ОТИДА(С "ГОСПОЖИЦАТА" СЪМ В МОЯ КРАЙ),НО ПРИ ПЪРВА ВЪЗМОЖНОСТ МИСЛЯ ДА СЕ ПУСНА!
СЛЕД ТВОЯ РАЗКАЗ СТРАШНО МНОГО МИ СЕ ПРИИСКА НЯКОЙ ПЪТ ДА НАПРАВИМ ЕДИН ТАКЪВ РИБОЛОВ НА ДУНАВ;ХОДИЛ СЪМ САМО ПО МЕСТАТА ОКОЛО ТЪРНОВО,А ТОВА Е ЕДИН ОТ НАЙ-ЛЮБИМИТЕ МИ ВИДОВЕ РИБОЛОВ!!!!!!
ЗНАМ С КОГО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ ЕДИН ТАКЪВ........
УСПЕХ НА ВСИЧКИ!!!!

[manutosko]

И аз знам и аз знам:))Евала за щуките колега.Преди 3-4 години и аз ги бях напипал на ферибота на оряхово.За 2 часа на една руска ръждясала блесна 18 броя и то все едри.Ама от тогава нищо едро там.

А за търново има време.другия месец ще измислим нещо.Ти мисли за Госпожицата....а дано до тогава да разпише:))))))))

[Христо Златев]

Браво казх ли ти аз че успехът с щуките просто е въпрос на време

[Local]

Браво...браво... Най- накрая ги набара тази година Stefko .
Все така да ги скубеш.

[Stefko]

Мерси на всички за хубавите пожелания! Тъпкано да ви се връща
Локале, сега е истинския сезон не само на зъбатковците и любимите ти черни мрени, а и на по-едрите им посесттрими - белите мрени Нямам време да ида да ги пробвам, но ако придърпам някоя ще я фотна ( ) и ще ти я пратя да й се радваш (тази 3-килограмовата, за която стана дума в разказа ми изглеждаше невероятно )