По празниците

[Stefko]

Хич не ми се щеше да пиша в този подфорум след цели 4 почивни дни, но няма как
Предвид гадното дъждовно време успях да ида само в четвъртък и в събота за риба, като и двата пъти водоема бе р. Дунав. В четвъртък бях още в Козлодуй и подмамен от първата щука за този сезон от миналата седмица, реших да ида до пристанището и да се пробвам отново. Въпреки ситния, студен дъжд, калта и тежките облаци брега бе пълен с колеги. Едвам намерих някакво местенце и веднага захраних с 2-3 топки омесен хляб. Целта бе да прилъжа някой уклей, който в последствие да ползвам за стръв. Както често се е случвало и преди в първия 1/2 час хванах всичко само не и уклей: то не бяха бабушки, платички, попчета...Успях някак да заредя дънните въдици и ги хвърлих. Предстоеше неколкочасово висене под почти непрекъснатия дъжд, съпроводено от дребни бабушки на плувката и абсолютно никакъв удар на рибките. Трябваше да си призная поредния провал и недоволен се прибрах .
В събота реших да сменя града Отидох във Видин и с един тамошен другар се замъкнахме до реката отново в преследване на хищници. Този път предвидливо си бяхме купили дребни каракудки и си бяхме нагласили по 1 пръчка на качамак - де да зная човек, кога ще се появи някоя мряна или шаран...
Отидохме към 13.30, а времето отново същото - дъжд, ниски облаци, кал, вода. Но ние сме упорити и нахвърляхме всичкия арсенал. Местото, което си избрахме обаче криеше допълнителни изненади: имаше някакво обратно течние, благодарение на което всички боклуци носени от реката се събираха на куп и се навираха във въдиците ни То не бяха клони, шишета, водорасли, гумени топки, пластмасови туби и какво ли още не. В цялата смрад забелязахме някакви плахи гонежи на щука и решихме да изтърпим всичко в името на риболова.
Нещеш ли някакъв лъч на надеждата ни огря: силен удар на една от моите пръчки, изчакване, още по-хубаво огъване на пръта и засичане... Опитах се да дърпам - не ще, да навия на макарата - със голям зор 2 намотки Реших да не правя нищо и само да държа тежестта под напрежение, за да видя какво става. "Ставаше" някакъв сериозен зъбатко, който реши да се размърда и да ме дръпне от кейчето, на което бяхме застанали. Успях да кажа "Това е сериозно" и заех по-устойчива позиция. Напрежението и тласъците по въдицата ми изпращаха до централния процесор сигнали от порядъка на 3-4 кг. В тоя момент разбрах, че подобна риба няма как да я извадя от мястото, на което бях (имаше отвесна височина от около 1,5-2 м.) и трябваше да я закарам на 20-тина метра вдясно (през всичките останали въдици), където евентуално да се гребне с кепчето. Тъкмо обмислях всички мои и на приятеля ми действия, когато добичето се откачи и ме остави с пръчка в ръцете, зинала уста и меки колена Следват 2 минути пълна тишина: аз бях онемял, а приятелят ми гледаше да не предизвиква излищни бури на брега. След тях успях да кажа: "К'во да се прави - късмет...Ама беше много яко парче", доката другия ме успокои: "Май трябваше да го изчакаш още"
Трябваше да се посъвземем и да продължим с риболова. Все пак там долу имаше някой и той можеше отново да се появи (или пък някой негов съсед). Е да ама не! До края на риболова повече нямахме удари на рибките, а на качамака той се разписа с маломерно шаранче а аз с два хубави скобара (всичко бе пуснато). Още един "Х" и още една сериозна закана за реванш в най-скоро време