Риболов със ситен бял червей

[Николай Неделков]

Риболовът на бял червей няма голяма слава през зимата. Въпреки това, при положение че се използва ларва или червей от типа пинки или Squatt (ситен бял червей, но не пинки) и да нямате тежка ръка при подхранването, възможно е да хванете както количество, така и интересни риби.

През зимата за всички деликатни риби, особено на канали, вердевасът и fuille (ситен вердевас за подхранка) остават без съмнение най-ефикасната стръв. Но те не са единствените - дребните бели червеи Squatt и пинки позволяват също така да се реализират добри улови. Същевременно това е едно добро училище за прецизност, чувствителност и точност.
Малко червеи - малко
подхранка
В Англия fuille и вердевасът остават забранени за използване на повечето канали. Тъй като там се лови целогодишно, се търси ефикасен заместител на вердеваса. Навсякъде, където преобладават едри риби, заместител са накълцаните земни и торни червеи и кастери. Докато за по-специфичните риби, например червеноперките, това е по-скоро хлябът или ситният червей. Тук ще стане дума именно за последния вид риба, след като прекарах деня с един наистина добър специалист в този риболов - Роб Гангли. Въпреки че е от поколението риболовци, които са проходили в риболова в "развъдници за шарани", той бързо се е преориентирал към по-фини и деликатни риби. Несъмнено, невъзможно е да се хванат 50 кг риба на канал през зимата, но многобройните пипания и удари, усилия и хитрости, които трябва да се положат, за да се провокират рибите, компенсират малкия размер и количеството. Когато температурата на водата спадне, първа задължителна мярка е да намалим драстично количеството на червеите в подхранката. 250 грама ситен бял червей или бели пинки, 1 щипка червенооцветени и няколко големи червея за куката, в случай че има едри риби, са напълно достатъчни.
Подхранката трябва да бъде тъмна, около 1-1,5 кг, с фина структура и ниска хранителна стойност. Подходяща е SENSAS 3000 FRITURE, смесена със SUPERKANAL NOIRE. Това е напълно достатъчно за един пълен ден риболов. Колкото водата е по-бистра, толкова сместа трябва да е по-тъмна. Затова Роб добавя в своята храна суха пудра за потъмняване на подхранката. След това храната се прекарва през ситно сито, за да се премахнат едрите частици и да се овлажни равномерно. После пак се доовлажнява леко, като се правят топки, които се стягат така, че да се разпадат на дъното.
Захранването още в самото начало е умерено, но Роб предпочита да храни на няколко позиции: 5 топки на 13 м на щеката, 2 топки на 10-я метър и 1 топка на два метра от брега. В същото време той е приготвил червеи с лепило, като ги подава на същите три позиции. Не трябва да се забравя, че през зимата ритъмът на подхранване е по-малък, отколкото през лятото. Червеят с лепило ще задържи рибата по-дълго. По това време рибите са по-малко подвижни и ако се хранят само на едно място, няма гаранция, че това е най-доброто разстояние. Затова се храни на няколко места едновременно. В момента, в който рибата започне да кълве по-мудно, минете на другото хранително петно.
Започнете от брега
Роб започва винаги да лови от най-близката дистанция. Той знае, че там ще лови първоначално кротушки и костури, а не червеноперки, защото те идват на храната по-бавно. При състезание винаги е по-добре да се маркират няколко хранителни петна, които могат да бъдат обходени с голяма точност до края на състезанието. А когато ловим за удоволствие, това е един приятен начин да ловим постоянно. Така, докато ловите отпред дребосъците, вътре червеноперките вече са се събрали на хранителното петно.
При риболов до брега Роб смята, че е безполезно да се лови на фина и лека линия. Той съветва да се използва плувка, достатъчно тежка - 0.8 г, с форма на обърната капка, и оливетка на 25 см и на 15 см от куката една балансираща съчма. Основното влакно е 0.9 мм, а поводът - 0.7 мм, куката е № 22.
Докато лови до брега, Роб хваща костурчета и най-вече кротушки, като ползва един боядисан бял червей. Стреля с прашката по 10-15 червея на всяко подаване, като съотношението е 2 прашки на 13 м и една на 10-я. След около 45 минути той преценява, че е време да направи един малък тур на друга дистанция, за да провери дали червеноперките са се събрали на храната вътре. Този път линията е по-деликатна. Плувката е не повече от 0.1 грам за 13 м и 0.3 г за 10-я метър. Основното влакно е 0.8 мм, а поводът - 0.6 мм, куката е № 24. Утежнението е направено от съчми № 13, разпределени по линията. Ластикът е немного натегнат, за да ограничава откачанията при засичане. В студените води рибите взимат с края на устата и прекалено натегнатият ластик предполага много гелета. За начало стръвта лежи точно на дъното, а увеличаването на дълбочината трябва да става сантиметър по сантиметър. Обикновено рибите взимат един червей, който е почти върху дъното и рядко над него. От самото начало на 10-я метър Роб регистрира повече кълванета, но отново става дума основно за кротушки и само няколко червеноперки. Завъртат се и няколко костурчета, след като увеличава леко дълбочината. 15 минути по-късно той решава да опита на 13-я метър, като поднася такъма много деликатно, а за стръв използва 2 ситни бели червея. За нещастие резултатът не е този, който очаква, пипанията са многобройни, но рибите не са по-големи от тези на близката дистанция. Роб решава да се върне на 10-я метър и още с пускането закачва една разкошна червеноперка от 400 грама. Кротушките и костурчетата кълват постоянно, но червеноперките са малко и кълването им е много по-деликатно. Те потапят много малка част от антената и трябва да се реагира веднага. Трябва да се засича и при най-лекото трепване на перото, съветва Роб, след като изважда една едра червеноперка и я слага в живарника. В продължение на един час той редува разстоянието за риболов, но видимо добрите риби са събрани на 10-я метър, където е и по-дълбоко. Той си обяснява това с времето. Студено е, но тъй като слънцето грее и водата е бистра, рибата се чувства по-добре в дълбока вода. При облачно време или ако има храсти на отсрещния стръмен бряг, положението вероятно щеше да се промени. Тогава рибата вероятно щеше да се групира на 13-я метър, където дълбочината е по-малка.
Прашките
Трудно се стрелят червеите, независимо дали са пинки или ситен бял червей. Задължително е да разполагате с качествена прашка с твърд ластик, особено ако има вятър. Чашката трябва да бъде конусовидна със средна твърдост и ситна мрежичка и малък диаметър. Така тя няма да разпръсква червеите на голяма площ. При подхранване дръжте прашката достатъчно ниско, за да не могат червеите да бъдат хвърлени като от камбана.

[ExTaZzY]

Браво Ники много полезна статия !

[flyester]

[Бачо Илия]