60 часа, 600 километра...

[Кърцата]

Мое и Повече да са биле километрите, ма как иначе ша разберете , че отвръщам на ударо на Чирусчето...

Та тъй...
Отдавна ми се щеше да пробвам риболова в странство. Некви изроди ходили редовно и много риба фатали. Емо Василев, Кърцата и Ивако май им викаха тука
Все им чета репортажите и гледам снимките и черна завист ме обзема. Толкова много явно се е насъбрала в мене , че чак почнах да ги сънувам тея.
Та за един такъв сън , дет го сънувах наскоро и изпотен, като след 10-часов секс маратон, се събудих (и т'ва съм го сънувал, много е яко), искам да Ви разкажа.
Незнам защо ма в съня си аз бех Кърцата. Най-красотен е явно и затова тъй
Та оттука като викам "АЗ" да знаете че за Кърцата става дума. Откачена работа, ма така е със сънищата....

Та в съня ми Аз (Кърцата) имах уговорка да ода да мора едни митични черни мрени по Струмско. Много биле големи и са опъвали яко щот си мислели че са бели такива. Да ама не биле бели щот , както е добре известно из научните среди, тамо (по Струмско) такива се не въдят. Има само откачени черни дет си мислят... Уф и аз се обърках вече и затова да минаваме нататък.
...и в един момент ми звъни телефоно. Емо Василев. Отде ми има телефона тоя човек, идея си немам. Сигурно щото в съня аз съм Кърцата, а те са приятели, тъй че е резонно да си звънят понекогаш.
- К'во праиш бе Емка, викам аз
- Е па викам да ти напрайм една изненада, по Гръцко да те водим
(В тоя момент сигурно съм се задавил от кеф в съня си, даже сутринта попипах под чаршафо дали не е мокро, ма не беше)
- Кога викаш тръгваме
- Тая вечер в два потегляме. Чекай да те светна в схемата.
И ме светна. Оказа се че работата е сериозна. Он щел да пътува с неговата кола заедно с Ивако и още некъв пич, Още двама пича щели да тръгват от Софето, па един друг пич щял да мине през къщи да ме вземе и мене. Много ПИЧ се събра, ма такива си беа хората, честно.
Пича дет ме зема от къщи, и он от тоя форум, Явор се вика, съзирал съм го и него че по Гръцко митка от разни теми тука.
Та взе ме човека и газ накъмто Дупница. Там на ОМV-то требеше да се чакаме с останалите. От мерак ние естественно бехме първи. Две арни девойки ни направиха по кафенце и седнахме да бистрим риболово. По едно време изотпреде ни се спря автобус. Додето му сричах латинските букви по номера, вратата се отвори и отвътре наскача цела тумба чехкини... или полякини... или и от двете народности мешано. Така е в сънищата, мечтите се сбъдват...
Почнах да ги бройкам, а па те се фърлиха да галят некво куче, дет се измъкна от на майка си ... тъмнината.
Мани, резил. Некъф пес, проскубан и вонящ, с клепнало ухо и сълзливи очи ми отне вниманието на другоземките. А тъкмо щях да нападам като черноморски гларус същи. Замалко да ми отиде риболово, зарад тез женски изчадия.
В туй време пристигат с две коли Емо и Ивако и Владо със сина му. Другио пич се бил отказал. Явно он ги е набарал неиде чехкинчетата, не кът мен , едно псе да му ги вземе.
Пичовете набързо метнаха по едно кайве и се натоварихме по машините. След по малко от два часа вече щурмувахме границата. Малко се притеснявах, как тъй уж аз, а на личната карта Кърцата... Ма пред българскио митничар мина, явно тъмно беше, а гръцкия само помаха дружески. Сигурно ги познаваше тея хайвани, отдъхнах си.
Още 150 километра по надоле ни чакаше и мечтаната река.
Рано, на разсъмване вече я бехме налазили. Оказа се обаче , че сме се изтипосали насред едно поделение, па и реката безводна се оказа, та бързо се изнесохме. Е, не пропуснахме да оберем едно нарово дърво, което открих в храстите, като ходих да им поставя една българска мина на гърчулята .
И т'ва го има в сънищата, нарове растата като шипки по склоновете. Поне закусихме със сок от амброзия, само дето вкуса го не запомних. Сигурно щото в сънищата вкусове нема, само образи.
Пуснахме се още триисетина километра по надоле и попаднахме на едни райски местенца. Що ли само в сънищата ги намирам тея райски местенца, а в реалния живот се мъча да фана некой оцелял от мрежите костур по изкопаните с багер и осрани от "колеги" брегове на софииските баластиери.
Живот си живеят тея пичове с тея излети по Гръцко.
Ма да се върнем на реката. Голяма , дълбока, с обрасли в пищна растителност брегове. Те я те:

Малко под нас солиден мост, съборен явно от големите пролетни води, със стърчащи от дълбините колони и парапети, придаваше апокалиптичен вид на картината. Я го я и него:

За успокоение общо обаче над нас се виждаше и друг мост, който си изглеждаше съвсем редовен, даже и коли фъркаха по него:

Премерихме дълбочините, сериозни се оказаха междувпрочем, но на дистанция от 8-10 метра беше прилично. Около 4 метра. Дорде се чудехме и маехме що за река е тая дет е по-дълбока , отколкото широка и то стана ракиено време. Спретнахме му една маса и се сбрахме. Оказа се обаче че има пълчища комари, които ни заставиха да стоим на тъмно и да не смеем да запалим лампата, за да не ни изядат. Затва и снимки и картинки нема... почти:

Останалото е мистерия.
Мистерия бе и празната маса на сутринта. Уж остана ядене, ма сега го нема. А не пихме толкоз (уж), че да не помним кога сме го изплюскали.
Както си седим и се чудим и гледам малко по встрани това:

Я, викам си, източник на стръв и захранка във вид на бели червей. Напъплихме я мършата да я меткаме у водата, рибите да сбираме, когато:

ОЖИВЕ. Че и с опашка се опитва да маа значи. Ей къде било изчезнало еденето.
(Ма къф е тоя сън, взимам да се ядосвам вече. Само кучета дето ми крадат чехкините и яденето и една риба няма. Баси киноложкия сън , значи)
Требе да се вземат мерки , да се оправи съня, посока некаква да вземе. Казох им го това на момчетата и те ми влезнаха в положение. Пръснахме се по брего и всеки разстави свойте си установки за борба с рибите
Забърках язе една кофа ръна, метах неколко топки от нея у ряката и пострелях малце бел червей. Ма не от оня кучешкия, който се оказа че не съществува, а нашенски си, роден, български. (Макар че те у Кюстендил уж българи, ма македонци си викат) ... Айде, съня взе геополитическа насока. Требе да се събуждам май...

Та събудих се, пиинах една водица в тъмното и пак се отпуснах на възглавницата.

...Озовах се пак на реката . Вече бях разпънал болото и изтичах методично и целенасочено. Рибите беха строени пред мен и често ,често, некоя поглеждаше живарника изотвътре. Е т'ва вече е сън. Особено готино стана , когато взеха и по две да се ловят:



Така е! в сънищата е възможно и по две риби да се фатат на една кука.
Поглеждам нагоре от мене и к'во да видя. Явор лови!

И на всичкото отгоре вестника български... Откачена работа са т'ва сънищата. Как ли издържат ония уж-доктори по филмите, дето разни откачалници им лежат по диванчетата и им разправят кога що са сънували. И накрая винаги се оказва , че е сексуален проблем от детството, който пациента подсъзнателно пази в себе си.
При мене явно е проблем с рибите . Може... навремето, га бех малък, ги имаше пущините и по наште язовири, та мое некой сом да ме е уплашил...
Погледнах нагоре и в далечината видех Ивако. И он лови. Ма при него вестник нема. Само една голема въдица:

Помежду ни се беха настанили Владо със сина му , с по един директен и Емо, който подобно на Явор се опитваше да лови на фидер. Нов си бил земал , та да го сефтосал...
Е сефтоса го:

Само че от тичане по нас, софри да ни прави, на човека му останаха едва неколко часа за риболов
Та така, ловихме си ние тоя ден, кой как може. Аз и Ивака тъпчем в живарниците (нема само Чируса да се снима с чували я), а Владо , сина му и Явор, па не щели да си ги цапат и фъргат рибата обратно. Сигурно се беа уплашили, че ще я изловим и затова разселваха, да има ние к'во да вадим.
И тъй до вечерта. С временни прекъсвания, че и дъжд ни валя , и реката си сменя нивото с метър нагоре и надолу, щот отгоре имало язовир и пускали вода.
И вечерта отново купон в тъмното. Баси си кръвожадните комари
На другио ден половихме още малко, ма требеше да тръгваме наобратно и затова скоро спряхме и се заловихме да приведем брега във вида в който го бехме заварили. А именно ЧИСТ!
Некак си успехме да извадим живарниците от водата:

Да обаче се оказа че съм немал чували и затова си насипах рибата у кепо. Тъй да си я носим домо:

Ма Явор вика, че ша умиришем колата и затова я фърлих:


На границата пак се бех притеснил, че ще ме разпознаят органите, че тоя път светло беше, ма ми се размина. Явно си мязаме с тоя пич, Кърцата.

Събудих се удовлетворен. Арен риболов сънувах. Само дето още не мога да разбера как ги сбрах три дена в един сън...
Големо сънуване беше...
Дано скоро пак така сънувам...

[georg]

Уникален си!
Браво на групата!

[СЪНДИ]

[snegk]

Не се траеш направо Перфектен разказ със страхотна компания, риболова е ясен, той винаги е успешен

[Proinov]

Е браво,браво супер сте!!! А за репортажа просто нямам думи!!!

[сомчо]

Пак страхотно представяне,както винаги

[dekata]

Майстор на късият разказ И за разказа, и за риболова

[Tеди]

Шапки долу момци Това е Кърцата

[НИКИ ДОНЧЕВ]

Не се траеш направо Перфектен разказ със страхотна компания, риболова е ясен, той винаги е успешен

[drebens]

Яка идилия.

[георги стефановo]

браво супер сте

[eminem94]

Отново Великолепен Репортаж,с великолепен край и преживявания .

[Em1l]

Евала ти прая еи.Страшни разкази правиш,па и риба си хванал

[Nedeltcho Delev]

Само като си помисля тоя Ивак със какво вино ме черпеше преди една седмица па сега в какъв сън се е намърдал леле леле не за верване,ееееех изгубих и дума и ума Съжалявам само за доброто псе,как можахте да го преядете,ей ПИЧОВЕ възхищавам ви се от сърче

[Vaneto_99]