Милюзко мезе ала "Патер ностер"

[ribaro]

Баш изначало да ви бодна едно въпросче.Знаете ли приятели що е то милюз?

Неее, не е онзи град с едноименния футболен отбор.

Аз от баба ми /лека и пръст/ знам що е то милюз, или „милюзин”.

Сега ще ви кажа.Като оръфляк в детството, всяко лято ме изпращаха на село, където растях покрай вълнените престилки на баба ми и потните дрехи на дядо ми.Работари бяха от всякъде погледното.Натоварен на къруцата между бохчите в каруцата, теглени от една добродушна душица – Панчо, който си беше иначе сиво магаре, почти всяка сутрин минавахме край една група свирепо гледащи с мътен поглед брадясали мъже, които явно по неведоми тогава за мен причини не бяха спали.
- Милюзи с милюзите, работа за вас няма ли, гневно подвикваше бабата, когато каручката минаваше край тях.

Преди слънцето да напече яко, връщайки се към селото от милюзите нямаше и следа.
След обедната дрямка на старците, и след времето в което трябваше уж да спя, и когато горещината вече беше поотминала, същите тея милюзи изкарваха една паянтава масичка и почваха игри на скамбил, сантасе или белот.И докато минавахме край тях кога с мотика, кога с лопата ..... бабата пак не удъжаше гнева си.А те само се смееха на подвикванията.

Същите тези милюзи, докато нормалните хора копаеха, засаждаха, поливаха, или беряха и нижеха тютюн, си позволяваха да си пийват и мезят с разни странни за мен продукти: агнешки главички, шкембета, бели бъбреци, свински крачета а бе ... това дето нормалните хора според мен не вкусват.

Понякога дядото се измъкваше и за мое голямо учудване се умесваше със споменатите вече и по смеха му усещах, че тая милюзката не е много мъчна.
Бабата не забогатя от толково труд, но се оборудва със заболяване на ставите, което и доведе много страдание.А милюзите и до ден днешен така си е карат.Само дето не са на прашната улица, а се крият по кръчмици.

После, като пъпчив младеж почнах да опитвам от тея гозбици.Първото шкембе с голям зор излапах .... и с още по-голям зор изходих ... лютииии..... с`и е еб...о мамата!После и пача и агнешки главичики и чорбички, крачета и ушички .....
Бре, викам си, то ако разделим народа на милюзи и други .... то май другите сме балами.

Сега не знам от кои съм, некакъв хибрид.Като работя-работя, ама като съм свободен ми се ще да съм милюз.Ама времената са такива, че не мога да си позволя, та остана ми само едната милюзка кухня в резцептурника.
Да си дойда на темата.Ей как става това милюзко мезе.
Набавяме крачета и ушички, които почистваме добре.Аз си ги минавам на газовия котлон да ги поопърля и тогава лъскам до бяло.Ако нямате газ – на спирт или друг огън.В краен случай – гепите новия епилатор на жената или самобръсначката.Така почистени ги настаняваме в тенджерка под налягане.



Слагаме една глава лук, няколко зърна бахар, обилно солчица и зрънца черен пипер.Като заври намаляме котлона на една четвърт мощност и така един час.



През този час можете да направите и основното ястие: в случая завъртях едно руло „Стефани” и от милюзщина го комбинирах направо с гарнитурката – картофчета, морковчета и два дебели стръка праз.Солчица, масълце, бяло винце и малко водичка.Покриваме с домакинско фолио и печем 30 мин. и после още 10 мин. без фолиото.Ей го резултата.



След час със крачетата се е случило ей това:



Обезкостяваме и в една тавичка хвърляме мръвчоци.Поливаме с малко соев сос, поръсваме със солчица, обилно счукан лют пипер, черен пипер и бучки масълце.Засилваме тавичката в предварително загрятата фурна поне за 10 мин.



Това е резултата.





Сега ... останаха ми мръвчоци, ето защо бульона прецеждаме и оставяме за супичка.Става бързо лесно и гони махмурлук.Смесваме внимателно равни части бульон и прясно мляко и кипваме.Добавяме мръвчоците, люта, чушка, две скилидки чесън, черен пипер на зърна, доосоляваме и да покъкри на слаб огън.
След изсипване в купичка, заливаме със загрято масълце или друга мазнина с червено пиперче.Аз си го подправям като шкембе чорба – счукан чесън и оцет, лют пипер и черен пипер.


Що пък „Патер ностер”?

Ами колкото и да пиете с това мезе НАМА ОПЛИТАНЕ на езика и краката братлета.

ВНИМАНИЕ!
Длъжен съм да предупредя „неносещите” алкохолно братя да не прекаляват.Ако тръгнат по някога да „връщат” погълнатото се получава „бънджи” ефещт.Поради високото съдържание на желатин, цялата консистенция в стомаха придобива „локумен” вид и при изпадане от устната кухина се разтегля до земята и се връща обратно.
Така, че умната!
Айде със здраве и наздраве!

[Madafaka]

Евала това се казва добро ядене.

[Vankata]

Абе вие милост нямате ли...направо окапах клавиатурата

[dobromir_dimov]

Изби рибата...

[outsider 59]

Eeeeeeeeх,михлюзите ако движеха света.........хаиде на здраве

[tiktak]

бънджи ефект

[Joro Yordanoff]

Иван Звездев и на малкия пръст не може да ти стъпи.Бравос !

[creativ]

Майстор михлюз си еййй
Страхотно се е получило, евала

[st_piskov]

Иван Звездев и на малкия пръст не може да ти стъпи.Бравос !

А пък Ути ще му вика чичи!

[toshko]

Евала

И аз като колегата с клаватурата, утре отивам за матрял и ще постна една снимчица.

Айде със здраве

[ribolovcho]

ухаа,леле маико,страхотия-ако е толкоз вкусно колкото изглежда -браво

[Манастира]

За крачета и ушета си обувам анцуга и поне 2 часа след това не пипам нищо, щот не мога да се
прегъна.Благодаря за рецептата-ще бъде пробвана до ден-два

[барона]

Докато четях и стомаха ми се изпълни с храносмилащи сокове. Уж закусих обилно. А питате ли ги милюзите какво им е било през всичкото това време.

[Диканаров]

[Златев]

Обожавам крачета с чесън и гъсто, тръпчиво червено вино!