Децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век

[stich]

Още преди около 2 години го четох из нета и сега случайно го намерих и реших да го споделя с вас.
Толкова много истина и спомени има тук...евала на автора.


Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете
днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха
оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите
често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от
пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече
летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи,
играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през
цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме
компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино,
защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се
виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана.
Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха
в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки
си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания
или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите.
Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше.
Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

Автор: неизвестен

[dian]

верно бе така беше

[saksi]

Много яко ....и много истина.

[davido]

Абсолютно вярно!!!!!!

[LynyrdSkynyrd]

Мдаааа... тов ме върна в детството.

[dimitar_dv]

Хубави врмена бяха:)Сегашните хлапета дори не могат да си го представят,но тогава бяхме наистина свободни....

[toni_ti]

Евала, братле! Ама какви времена бяха само, ееееееййй!

[killibob]

А дали някога нашите деца или внуци ще имат възможността да изживеят тези мигове...?Едва ли...

[ofcho]

Ама поне си изживяхме хубаво детството.

[ceco65]

Абсолютно вярно.Даже може да добавим по нещо:


Пързаляхме се със кормилачки соствено производство без да ни е страх,че някой ще ни прегази.
Ходехме на риба със лескови пръчки и ХВАЩАХМЕ......
Всяка година ходехме семейно на море без да се притесняваме като се върнем дали няма
да ни е разбит апартамента и ограбен,и дали ще можем да изкараме до следващата заплата.

Ех спомени,спомени добре,че ви има............

[sasho6343]

ехх завиждам ви!!

[ники1]

Още няколко допълнения към спомените:
Ходехме сами чак до язовира за да си наберем папур и да си направим стрели за лъковете ...
Подлудявахме аптеките когато решим да се пръскаме със биберони-залъгалки и накрайник от химикалка.....помните ли като ги пълнехме ставаха големи като круши.........
Ами играта на фунийки.........колко антени по покривите на блоковете оставаха без тръбички , после изкупувахме всички списания "Жената Днес" и де що имаше в квартала мрежа против комари заприличваше на игленик...
Ами стария ръчен часовник или портфейл вързан със конец и заложен на тротоара да "лови" "късметлии"......
А как обирахме розите по парковете.............
Ами кафезите със гълъби на покрива на блока.........
И още- белосипедите накичени със по 2-3 фара и лепенки на футболисти...
и тракащите пластмасови ленти между спиците хванати със щипка за рамката.........
Лелееееее колко отдавна беше всичко това и колко сме остаряли...........................

[kris1882]

Много хубави времана бяха но за съжеление нашите деца няма как да го изживеят това!!!

[kkiryazov]

Блажени години описващи се само с едно - детство

[spetro]

Ех,детство мое!!!!