Размисли!

[Saxon]

Той стана от тоалетната чиния, обърна се, погледна какво е изсрал, и през ума му мина за пореден път -" как са се завъртяли само, голям майстор съм на арт-срането", избърса лайняния си задник, оригна се и излезе от банята.
Имаше още половин час, докато стане време да тръгва за работа. Хапна с удоволствие макароните, приготвени както винаги вкусно от жена му, и реши да погледне какво става във форума. "А, пак са хванали доста риба Кърцата и snegk, браво на тях!". Пътуването до работата беше както винаги вълнуващо, със задръстванията и цветистите псувни на шофьорите. Но днес този пъстър свят го настрои философски. "Хората все пак са добри, дори тази овца със зеления "Голф" даде път на пешеходците". Във видимо добро настроение Той влезе в стругарната, където работеше, поздрави, удари един шалбан на новобранеца, който работеше на съседния струг, изпуши задължителната цигара преди започване на работа, и застърга поредния детайл. Завладян изцяло от работата и мислите си, Той не усети кога стана обед. Досра му се, но реши да се стиска, за да изпревари голямата опашка, която се образуваше всеки път в столовата. "Хм, днес отново са сготвили вкуснотии, ще си взема спагети, страхотно ги правят тук".
-Тези нали са от на Ивко Саксъна спагетите-попита Той Готвачката, която усмихната разсипваше поредната порция.
- За вас винаги най-доброто-отговори Тя, която всички наричаха "майка Тереза", заради благия и характер и добро отношение към столуващите.
Той седна на същата маса, на която се хранеше всеки ден, и на която винаги се водеха интелигентни и весели разговори.
-Как сте днес, риболовци? - попита Той в желание да предизвика поредната риболовна дискусия.
По една или друга причина приятелите му обаче не споделяха неговото добро настроение. Счетоводителя разказа за досадната диария, която го е държала цяла нощ в тоалетната, а Домакина сподели за неволите на брат си-Фермера, който заради проливните дъждове не можел да влезе в нивата, и да си ожъне реколтата. Внезапно разстроен заради неволите на приятелите си, Той усети силни анални напъни-"Ще се насера, дееба маа му". Извини се, и оставил обяда си наполoвина изяден, се засили съм серилнята. " Колко превратен и интересен е живота", помисли си той под звуците на топващи се във водата лайна. "И колко хубаво е да сереш, когато си закусвал с макароните на Саксъна". Стана облекчен, избърса лайняния си гъс и се върна в столовата. Настроението на масата си беше все същото. Приятелите му мълчаливо и тъжно, но в същото време с неподправено удоволствие се хранеха с превъзходните спагети на Готвачката
- Знаете ли приятели, какво си мислех?-попита Той, усмихнат и олекнал. - Докато срах, интересни идеи се породиха в главата ми. Давате ли си сметка колко труд и време са нужни, за да се произведе пшеницата за тези невероятни спагети? Оране, брануване, сеене, ново брануване, евентуално пръскане, жънене, треориране, мелене и т.н. Един труден и дълъг процес, докато всичкия този труд се превърне в брашно.
Видимо заинтригувани, Счетоводителя и Домакина се заслушаха. Техните разговори винаги бяха поучителни. Въпреки, че работеше като стругар, Той беше с две висши образования, завършил ихтиология в Москва и ветеринарна медицина в Стара Загора. Работеше като стругар само заради маниакалната си любов към мЕтъла.
- А давате ли си сметка, докато това брашно стане на макарони и спагети, Саксъна колко труд хвърля? Купува брашно, извозва го, замесва материал, който се екструдира във форми, после всичко се суши с часове, пакетира се и се извозва към големите вериги. И знаете ли защо ви разкавам всичко това?
Приятелите му, вече усмихнати, очаквайки поредната доза интелект да се излее върху тях, завъртяха глави в знак на отрицание.
- Защото преди малко, мили мои приятели, аз изсрах целия този труд, труда на десетки хора, труд, които започва на нивата, продължава в мелницата, после във фабриките на Саксъна и в тенджерите на жените ни. Това е много, и трудна работа, приятели, а ние я изяждаме и изсираме за няколко часа.
Изумени от безупречната му логика в тема, по която никога не биха и помислили, Счетоводителя и Домакина за пореден път се увериха в нестандартната интелигентност на своя приятел.
Следобеда мина също така неусетно, Той усмихнато сменяше детайлите на струга си, а на душата и дебелото черво им беше леко леко....

[Shankulov]

Останах без думи...

[Кърцата]

МНого яко.
Много логика има в размислите ти, а и са поднесени по перфектен начин.
Благодаря за удоволствието

[INCUBUS]

Някаква безнадежност струи от произведението...Иначе е ясно,че всичко възниква от фекалните маси и накрая пак се превръща във фекални маси.Ей такъв един шибан кръговрат в действителността,а колкото за българския манталитет и себеусещане-пак същото,продължаваме да сме "он лайн"-сиреч в лайната

[G.Petkov]

Не можах да хвана връзката между риболова и темата, ама го изчетох, а и се засмях тук-там.

[Venkicha]

[Мънцата]

Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път…

Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна…

След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето лайно
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно

А може би скръбта е неуместна
И може би така е по добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море…

[AL KAPONE]

Saxon, бива, бива арно си писал.

п.п кажи какво стана с книжката излезе ли от печат...

[Nedeltcho Delev]