Риболовен клуб "Балканка" - петиция до ИАРА

[Кърцата]

Уважаеми колеги, майстори на пъстървовия риболов в планински реки,

Риболовен клуб „Балканка”, гр. София, е изготвил петиция до ИАРА, с някои искания за важни и неотложни промени в законодателството, свързано с речния риболов на пъстърви. Тези промени се налагат във връзка със значителното намаляване на рибите в пъстървовата зона в последните години и непрестанното увеличаване на риболовците, практикуващи този магически риболов. Също и заради чудовищното бракониерство, което е основната причина за обезрибяването на реките.

Поканваме всички заинтересовани да се присъединят към петицията, която предстои да бъде внесена в ИАРА тази или другата седмица.

Готови сме да приемем всяко разумно допълнение, което може да предложите, стига то да е свързано само с пъстървовия риболов или реките в пъстървовата зона.

Забележка:
Искания за промени в законодателството за други видове риболов или водоеми (например разрешаване на риболова в тъмната част на денонощието, премахването на забраната за устията на някои притоци на р. Дунав и др.) ще представим само устно – на срещата в ИАРА, но няма да ги включим в официалната петиция – за да сме сигурни, че сме представили само най-важните, неотложни и най-вече - постижими цели за момента.

Можете да се включите в подкрепа на петицията, като изпратите трите си имена на адрес : podkrepa@balkanka.bg

Предложения можете да изпращате на адрес: info@balkanka.bg

16 Май 2011 г. риболовен клуб „БАЛКАНКА”
София

ТЕКСТ НА ПЕТИЦИЯТА


П Е Т И Ц И Я

До ръководството на ИАРА
От Риболовен Клуб „Балканка”

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Обръщаме се към Вас, водени от тревога за състоянието на рибните ресурси в пъстървовата зона на планинските реки в Р България.
Многогодишните наблюдения на всички членове на нашия клуб, както и на много наши колеги и симпатизанти, показват, че наличието на балканска пъстърва в реките силно намалява през последните години. Едновременно с това, броят на риболовците, практикуващи този вид риболов непрекъснато се увеличава. Натрупаният опит и познания ни помогнаха да съставим описаните по-долу предложения за промяна в нормативната уредба, засягаща риболова на балканска пъстърва. Единствената цел на тези предложения е опазването и, дай боже, увеличаването на популацията на този вид риби.
Предложенията и основанията за тях са както следва:
І. Към закона за рибарство и аквакултури.
Предложение № 1
Да се отмени чл.24 (5) от Закона за Рибарство и Аквакултури, разрешаващ риболова на пъстървови риби само събота, неделя и в празнични дни.
Основания:
Бракониерството е най-голямата опасност за пъстървовите реки. Тъй като проверките по тези реки, от страна на служители на ИАРА - в труднодостъпните планински местности - са изключително затруднени, а често и невъзможни – единствената пречка пред бракониерите, засега остават любителите риболовци.
За майсторите на пъстървов риболов не е възможно да ходят всеки ден на риба. Могат да си го позволят най-много един – два дена седмично. Тогава какво значение има дали ще е в събота и неделя или в делнични дни. Настоящата разпоредба на закона води до това, че риболовците с въдици ходят само събота и неделя, а в останалото време реките са оставени на милостта на бракониерите.

Предложение № 2
Да се промени чл.24 (2) от Закона за Рибарство и Аквакултури, като разрешената бройка за запазване на уловени пъстърви се намали на 5 бр. и се добави, че уловени риби над 50 см. задължително се пускат обратно в реката.
Основания:
Съхранение на популацията. За рибите над 50см. може да се добави, че във всяка от тях има повече достойнство, отколкото у човека, който я е хванал, какъвто и да е той.

Предложение № 3
За риболова на пъстървови риби да се плаща отделен билет. Предложението ни за цена на едногодишен билет за пъстървов риболов е 25 лв.
Основания:
Поради постоянното увеличаване на риболовците на пъстърва в планински реки, вече е време да се помисли за обявяването на по-особен статут за този вид риболов. Парите от тези билети да се използват за зарибяване и охрана на реките.

Предложение №4
Да се увеличи драстично размера на глобите за всякакъв вид бракониерство.
Основания:
Постоянното увеличаване на броя на риболовците води до все по-малка възможност за контрол по отношение на спазването на закона. Размерът на санкциите и ефективното им прилагане, ще доведе до възпиращ ефект.

Предложение № 5
В закона да се предвидят ред и условия, които да регламентират „любителското” зарибяване (развъждане за да ги има рибите - без отглеждане с цел печалби или друго) на пъстървови реки.
Основания:
В последните години се появиха доста самостоятелни риболовци или риболовни групи, които зарибяват за своя сметка избрани от тях реки с балканска пъстърва. Някои го правят съгласувано с ИАРА, други пазят в абсолютна тайна от всички кои са реките – за да не разберат бракониерите. И едните и другите го правят само в реки, за които са сигурни, че рибите са на изчезване.
Фактът, че тайното любителско зарибяване е забранено не спира никой, който се е решил. Крайно време е забраната да отпадне, стига зарибителният материал да е с доказан произход и да е само балканска пъстърва. Зарибяване на реките с други пъстървови риби трябва да се забрани.
Може да има и други условия – например присъствие на наблюдатели от ИАРА при закупуването, разрешение за извършване на зарибяването за съответна област и други подобни. Разбира се присъствието на специалисти от ИАРА на самата река е неприемливо – така всички ще разберат коя река е зарибена, а освен това ИАРА моментално ще я забрани за риболов (както вече се е случвало) и тя ще остане само за бракониерите.

ІІ. Към ежегодно издаваната заповед за целогодишна забрана за риболов в рибностопански обекти
Предложение № 1

Принципите, по които се определя списъкът със забранените реки се нуждаят от коренна промяна.
Основания:
1. Да се прекрати практиката за формално обявяване на едни и същи реки за забранени. (Доказателство, че процесът се извършва формално, е фактът, че в тези забрани има грешно обозначени реки по области - в които ги няма, други са описани в две области, а са само в една и др.)
Една от декларираните цели на забраната е да се възстанови популацията в реките, в които тя е значително намаляла. Логично е да се очаква, че когато популацията се възстанови – някои от тях могат да отпаднат от списъка и в него да се включат други – в които рибите са на изчезване. Постоянно забранени има смисъл да бъдат само отделни участъци от пъстървовата зона на реките или такива реки, които в пъстървовата зона се вливат в някоя по-голяма – така че пъстървите да могат да се разселват и в голямата река, и в другите й притоци. В забраната има и такива примери, но преобладават случаите, в които това не се получава.
Например - има реки, които са зарибени и непрекъснато са забранени, без да са приток на някоя друга река и без рибата да може да се разселва. В някои случаи забрана е въвеждана и за реки (за съжаление малко на брой), в които рибите, преди забраната, са толкова много, че храната, която реката носи, не достига за да ги изхрани. Едновременно с това – други реки в същия район са тотално обезрибени. Излиза, че съществуват реки, в които има риба и са забранени и такива в които няма риба и са разрешени.
2. Необяснимо в забраната е, че за някои области забранените реки са огромен брой и непрекъснато се добавят нови – например София, Кюстендил, Монтана и др., а за области като Пловдив и Пазарджик – забранените реки се броят на пръсти.
3. Фактът, че някоя река е зарибена с малки пъстърви не следва да е причина за нейната забрана. Все по-голяма част от хората, които ходят на този риболов с въдица в ръка, пазят маломерните – използвайки едри куки и примамки, а ако някоя все пак се закачи - я пускат. Много от тях пускат всяка хваната – дори и тези над разрешения размер (при това много добре знаят как да го направят без да се уврежда рибата). Те не са заплаха за рибите в реката. Напротив – тяхното присъствие пречи на бракониерите.

Дългосрочна цел
Да се създаде отделен регистър на пъстървовите зони в България. В регистъра да бъде описана точно всяка река или участък от нея, в който действа регулацията за риболов на пъстърва. Разбираме, че създаването на подобен регистър е доста трудоемка задача, за това сме готови да сътрудничим както с човешки капацитет, така и с информация.

В заключение искаме да заявим, нашата готовност да окажем съдействие на ИАРА, във всички дейности които тя осъществява с цел възстановяване и опазване на рибите в пъстървовите зони на планинските реки.

10 Май 2011 г.
София
Членовете на риболовен клуб „БАЛКАНКА”

[PREDATORst]

Един глас от мен!
Текста на петицията е много коректен и правилен,дано да успее.

[refab]

Добра петиция!... Подкрепям я!

[antivik]

Прочетох, подкрепих, изпратих! УСПЕХ с подаването и предложенията .

[stefstef]

Успех.Дано някой,обърне внимание.

[strijok]

+1 глас и от мен.

[deljan]

+ 1 глас и от мен, някой може ли да даде актуална информация какво се случва след предложенията .

[mitko ribara]

+1