Къде се намирам:
Относно Сайта
Разни
naRiba.com

Форум


Внимание fixser.. пЛагиати ...“НАРибА – БГ” – Пловдив
Модератор: dantho.mihov
Внимание fixser.. пЛагиати ...“НАРибА – БГ” – Пловдив
Николай Кисьов: Производителите се надяват на плавно повишение на цените на рибните продукти
02 януари 2007 | 16:10 | Агенция "Фокус"
Има ли тенденция да се повиши цената на рибните продукти и какво предлагат специалистите от бранша за по-ефективното усвояване на средствата от еврофондовете – това коментира пред Агенция "Фокус" Николай Кисьов, председател на Националната асоциация по рибарство и аквакултури “НАРибА – БГ” – Пловдив Фокус: Г-н Кисьов, членовете на вашата асоциация имат желание да участват активно в усвояването на еврофондовете с проекти в областта на рибарството и аквакулурите, но искат и промени за реда на кандидатстването. Какво смятате, че е необходимо да се промени?
Николай Кисьов: Бихме искали да постигнем ясни и точни правила за кандидатстването на производителите по проектите, както и опростени процедури. Освен това искаме това, което не се случи по програма САПАРД, да се случи с другите програми.
Пряко участвахме в създаването на стратегическия план, а в оперативната програма участваме в един постоянен диалог с Изпълнителната агенция по рибарство и аквакуртури. Настояваме да се промени статуквото и проектите да се одобряват отделно от тяхното реализиране и заплащане. Искаме проектите да се движат чрез ИАРА и да се одобряват от един независим експертен комитет за избор на проекти. Искаме в него да участват специалисти от бранша, разбира се, и от ИАРА. Проектите да се подписват от управляващия орган – ИАРА.
Фокус: Т. е. проектите да оценява независима експертна организация?
Николай Кисьов: Да, този комитет може да бъде създаден със заповед на министъра, да му бъде дадена възможност да избира проектите. Отивайки при управляващия орган в лицето на изпълнителния директор на ИАРА за подписване, оттам вече да постъпват в новата разплащателна агенция, където да се следи изпълнението на проектите, качеството им ида се осъществява последващия контрол.
Ние предлагаме още да има арбитражна комисия, също експертна, която да разглежда жалби за неодобрени проекти, както и жалби във връзка с разплащанията. Защото това се върши сега само по съдебен ред, а съдебните процедури са толкова дълги, че програмата САПАРД свърши, а те продължават.
Професионалният арбитраж е световна практика.
Фокус: Това означава ли, че очаквате много голям брой проекти по рибарство и аквакултури?
Николай Кисьов: Средствата – 110 милиона за десет години не са никак много, но не са и никак малко. Ние сме заинтересовани да бъдат одобрени структуроопределящи проекти. По САПАРД минаха много проекти за рибопреработка, но сме изправени пред следния казус – имаме най-модерните в Европа рибопреработващи предприятия в България, които покриват всички изисквания и нямат конкуренция по покриването на изискванията дори на старите страни-членки на ЕС. В същото време те имат капацитет да преработят половината риба на Европа, а нямат суровина.
При тази криза на рибните ресурси в Черно море и в Световния океан и войната за квоти, които постоянно намаляват, навсякъде в света се поставя въпросът за аквакултурите. Това е най-бързо развиващият се сектор в целия свят – и в развитите страни, и в развиващите се. Например в САЩ продукцията от аквакултури за последните 10 години се е удвоила, а по стойност се е утроила. Там се залага на търсене на деликатесна продукция. Основното задължение на държавната администрация е да управлява сектора, така че той да се развива устойчиво и ускорено, както и да развива и да предлага на производителите всички годни за производство водоеми. А ние сме богата на водоеми държава, но производителите трябва да минат през “иглени уши”, за да произвеждат риба. Единствените производители в страната, които се регистрират по три закона, са рибопроизводителите.
Фокус: Известно е, че консумацията на риба в България не е висока, спрямо другите европейски страни. Вашата асоциация предвижда ли някакви инициативи за повишаването й?
Николай Кисьов: През тази година организираме информационна кампания, съвместно с държавните органи. Целта е да представим рибната продукция като пълноценна, диетична, здравословна и лечебна храна. Европейците, към които се присъединихме, консумират годишно по 60 – 100 кг риба, а в България, заедно с бракониерската риба, консумацията не надвишава 4,5 кг на човек годишно. В Дания след подобна кампания консумацията скочи с 40% и сега надхвърля 80 кг на човек годишно. Искам да посоча, че аквакултурите – това е единственият бранш, за който няма квоти и ограничения за износ на продукция.
Фокус: От тази година очаквате ли вашите конкуренти да подбият цените, или обратното – те да се повишат?
Николай Кисьов: Надявам се на бавно покачване на цените на рибните продукти. Защото в Европа рибата е значително по-скъпа, отколкото в България.
Фокус: Това обаче няма ли да попречи на повишаването на консумацията?
Николай Кисьов: Именно заради това рибопроизводителите искат бавен ръст на цените, защото все пак, ако нашата консумация се увеличи само два пъти – 8 – 9 кг на човек годишно (както беше в средата на 80-те години), ние няма да имаме нужда от износ и дори трудно ще задоволяваме нашия пазар, поради намалените ресурси в Черно море. Възможностите за внос също са намалени заради квотите, които се налагат. Не случайно в цял свят се залага на аквакултурите. Този отрасъл се развива с бързи темпове не само в страни като САЩ, Канада и Норвегия, но и в Азия. Защото така освен че се дава продукция, се намалява и натискът върху естествените ресурси.
Надежда БОЧЕВА
02 януари 2007 | 16:10 | Агенция "Фокус"
Има ли тенденция да се повиши цената на рибните продукти и какво предлагат специалистите от бранша за по-ефективното усвояване на средствата от еврофондовете – това коментира пред Агенция "Фокус" Николай Кисьов, председател на Националната асоциация по рибарство и аквакултури “НАРибА – БГ” – Пловдив Фокус: Г-н Кисьов, членовете на вашата асоциация имат желание да участват активно в усвояването на еврофондовете с проекти в областта на рибарството и аквакулурите, но искат и промени за реда на кандидатстването. Какво смятате, че е необходимо да се промени?
Николай Кисьов: Бихме искали да постигнем ясни и точни правила за кандидатстването на производителите по проектите, както и опростени процедури. Освен това искаме това, което не се случи по програма САПАРД, да се случи с другите програми.
Пряко участвахме в създаването на стратегическия план, а в оперативната програма участваме в един постоянен диалог с Изпълнителната агенция по рибарство и аквакуртури. Настояваме да се промени статуквото и проектите да се одобряват отделно от тяхното реализиране и заплащане. Искаме проектите да се движат чрез ИАРА и да се одобряват от един независим експертен комитет за избор на проекти. Искаме в него да участват специалисти от бранша, разбира се, и от ИАРА. Проектите да се подписват от управляващия орган – ИАРА.
Фокус: Т. е. проектите да оценява независима експертна организация?
Николай Кисьов: Да, този комитет може да бъде създаден със заповед на министъра, да му бъде дадена възможност да избира проектите. Отивайки при управляващия орган в лицето на изпълнителния директор на ИАРА за подписване, оттам вече да постъпват в новата разплащателна агенция, където да се следи изпълнението на проектите, качеството им ида се осъществява последващия контрол.
Ние предлагаме още да има арбитражна комисия, също експертна, която да разглежда жалби за неодобрени проекти, както и жалби във връзка с разплащанията. Защото това се върши сега само по съдебен ред, а съдебните процедури са толкова дълги, че програмата САПАРД свърши, а те продължават.
Професионалният арбитраж е световна практика.
Фокус: Това означава ли, че очаквате много голям брой проекти по рибарство и аквакултури?
Николай Кисьов: Средствата – 110 милиона за десет години не са никак много, но не са и никак малко. Ние сме заинтересовани да бъдат одобрени структуроопределящи проекти. По САПАРД минаха много проекти за рибопреработка, но сме изправени пред следния казус – имаме най-модерните в Европа рибопреработващи предприятия в България, които покриват всички изисквания и нямат конкуренция по покриването на изискванията дори на старите страни-членки на ЕС. В същото време те имат капацитет да преработят половината риба на Европа, а нямат суровина.
При тази криза на рибните ресурси в Черно море и в Световния океан и войната за квоти, които постоянно намаляват, навсякъде в света се поставя въпросът за аквакултурите. Това е най-бързо развиващият се сектор в целия свят – и в развитите страни, и в развиващите се. Например в САЩ продукцията от аквакултури за последните 10 години се е удвоила, а по стойност се е утроила. Там се залага на търсене на деликатесна продукция. Основното задължение на държавната администрация е да управлява сектора, така че той да се развива устойчиво и ускорено, както и да развива и да предлага на производителите всички годни за производство водоеми. А ние сме богата на водоеми държава, но производителите трябва да минат през “иглени уши”, за да произвеждат риба. Единствените производители в страната, които се регистрират по три закона, са рибопроизводителите.
Фокус: Известно е, че консумацията на риба в България не е висока, спрямо другите европейски страни. Вашата асоциация предвижда ли някакви инициативи за повишаването й?
Николай Кисьов: През тази година организираме информационна кампания, съвместно с държавните органи. Целта е да представим рибната продукция като пълноценна, диетична, здравословна и лечебна храна. Европейците, към които се присъединихме, консумират годишно по 60 – 100 кг риба, а в България, заедно с бракониерската риба, консумацията не надвишава 4,5 кг на човек годишно. В Дания след подобна кампания консумацията скочи с 40% и сега надхвърля 80 кг на човек годишно. Искам да посоча, че аквакултурите – това е единственият бранш, за който няма квоти и ограничения за износ на продукция.
Фокус: От тази година очаквате ли вашите конкуренти да подбият цените, или обратното – те да се повишат?
Николай Кисьов: Надявам се на бавно покачване на цените на рибните продукти. Защото в Европа рибата е значително по-скъпа, отколкото в България.
Фокус: Това обаче няма ли да попречи на повишаването на консумацията?
Николай Кисьов: Именно заради това рибопроизводителите искат бавен ръст на цените, защото все пак, ако нашата консумация се увеличи само два пъти – 8 – 9 кг на човек годишно (както беше в средата на 80-те години), ние няма да имаме нужда от износ и дори трудно ще задоволяваме нашия пазар, поради намалените ресурси в Черно море. Възможностите за внос също са намалени заради квотите, които се налагат. Не случайно в цял свят се залага на аквакултурите. Този отрасъл се развива с бързи темпове не само в страни като САЩ, Канада и Норвегия, но и в Азия. Защото така освен че се дава продукция, се намалява и натискът върху естествените ресурси.
Надежда БОЧЕВА
Последно промяна от batmilen на Сря Яну 03, 2007 12:24 pm, променено общо 1 път.
-
- сериозен играч
- Мнения: 1345
- Регистриран на: Пон Фев 27, 2006 3:40 pm
- Местоположение: Светия синод
-
- сериозен играч
- Мнения: 2346
- Регистриран на: Вто Ное 02, 2004 8:13 pm
- Местоположение: Варна,морето, сините вълни
- Обратна връзка:
Пише ги пРагиатиотец Ми Го Нафърфорий написа:...пЛагиати
...щото пЛагиати ... 'ко напише
му идва МНОГО на Батката
понеже е близко до корена на думата пЛащане, пЛаща

... абе


batmilen написа:... и залепват пръстите ...



били сме предупредени. Трябвало да слушкаме, Батка! Да имат много здраве от 12тата миля. GSMа ми го знаят който трябва!
-
- сериозен играч
- Мнения: 2346
- Регистриран на: Вто Ное 02, 2004 8:13 pm
- Местоположение: Варна,морето, сините вълни
- Обратна връзка:
Много съм добре, Батка ... ама и ти си тъй...кат та'гледамbatmilen написа:...Я отиди се наспи......



Минавам на уиски и ....
"идвам на обучение при тебе" ...
...как да си лягам с ПОЖАРОГАСИТЕЛЯ след употреба



били сме предупредени. Трябвало да слушкаме, Батка! Да имат много здраве от 12тата миля. GSMа ми го знаят който трябва!
-
- сериозен играч
- Мнения: 2346
- Регистриран на: Вто Ное 02, 2004 8:13 pm
- Местоположение: Варна,морето, сините вълни
- Обратна връзка:
аве ейййй....аз него ни го пипам, бреbatmilen написа:... пожарогасителя на МЕРЧО....хахаха....


... имам един от МТБ - знайш ли къв е як - 1,60 см. висок с токчетата - той е против пожари от Много отлежали шотлански питиета




били сме предупредени. Трябвало да слушкаме, Батка! Да имат много здраве от 12тата миля. GSMа ми го знаят който трябва!
-
- сериозен играч
- Мнения: 2346
- Регистриран на: Вто Ное 02, 2004 8:13 pm
- Местоположение: Варна,морето, сините вълни
- Обратна връзка:
не шишето, бре .... а пожарогасителя , мискинино.batmilen написа:Аз пък наблегнах на Ирландското и на 12 годишен Джак Изкормвача...ама чак на токчета да го туря шишето ...не бях се скетил
Джак Изкормвача...м...мммммммммм....и аз го обичам тоз приятел

били сме предупредени. Трябвало да слушкаме, Батка! Да имат много здраве от 12тата миля. GSMа ми го знаят който трябва!
-
- сериозен играч
- Мнения: 1345
- Регистриран на: Пон Фев 27, 2006 3:40 pm
- Местоположение: Светия синод
хах
I"s not JIM BIM
-
- сериозен играч
- Мнения: 2346
- Регистриран на: Вто Ное 02, 2004 8:13 pm
- Местоположение: Варна,морето, сините вълни
- Обратна връзка:
Ама ний сме 2ма , бре Отче , .... колкото 7 ученички правимотец Ми Го Нафърфорий написа:.... сте биле мноо скромни бре, кат 17 годишни ученички...

.п.с. ...ама и тях ако ти "ги'поведа" - ши'ма скараш с попадията, сакън

били сме предупредени. Трябвало да слушкаме, Батка! Да имат много здраве от 12тата миля. GSMа ми го знаят който трябва!