Празници

[Кърцата]

Коледа...
Вълшебно време... цели десет дни, разпределени поравно за лов и риболов.
От цял месец я чакам.
Посреди нощите се измъквам от София, надявам се да избегна голямото отпътуване на софиянци, ама съм нещо в грешка. По магистралата се редим кола след кола, добре че е замръзналия асфалт, та да усмирява малко джигитите с мощните коли.
Ма мене ми не пука. Сложил съм розовите очила и даже си подсвирквам отпуснат в уютната тъмнина на колата. Леда под колелата хрущи и сякаш ми нашепва "риби, риби, риби..."
Малко по малко стигам до Пловдив. Слизам от магистралата и се нареждам в безкрайната колона коли по пътя за Свиленград. Стигаме до моста на Марица и се опитвам да разсека тъмнината с поглед, за да видя бързите и черни талази. В този момент колата ми започва да подскача, трещи, кормилото се опитва да изскочи от ръцете ми. Някак си успявам да я умиря, преди да скоча в насрещното. Спирането е невъзможно, движим се десетки коли в колона, а съм по средата на моста. След малко сякаш се оправи и успокоен преглъщам суха слюнка. Уви радостта е кратка, скоростите не искат да влизат. Успявам някак си да бутна пета и продължавам, но радостта от предстоящите празници е помрачена. Усещам че ме чака голямо обикаляне по майстори.
Пристигам в Кърджали, вкарвам на задна колата в двора и така си и остана. Задната неще да излиза. Теглих и едни майни и я зарязах така. Утре ще я мислим, сега е време да се утеша с една ракиика.
ЗА успокоение се чуваме с познат на брат ми майстор и се разбираме да я погледне следобеда на следващия ден. Сутринта сме за глигани.
По тъмно още се измъкваме от леглата и поемаме към планината.
Тя ни посреща смълчана и сгушена под снежната премяна:


Скоро обаче слънцето успява да пробие през мъглата и озарява в причудливи форми замръзналата земя. Сякаш милиони стъклени пеперуди са накацали по снега , разперили изящните си криле, за да поемат първите слънчеви лъчи


Снежните кристали блестят в причудливи цветове, далеч надхвърлящи баналното бяло:




Пусията ми е на голяма поляна, откъдето със затаен дъх мога да наблюдавам отрупаните със сняг дървета и захлупените с дебели снежни шапки далечни върхове:




Прасета през този прекрасен ден не намерихме, но близоста и красотата на планината, бленувани толкова дълго ми стигаха.
Надвечер успяхме да освободим колата от скорост и да я закараме в сервиз. Зарязахме я там, да я гледат майсторите, ние утре пак сме на лов.
Този ден отново нямахме слука с дивеч, а и батерията на телефона ми падна, та и снимки не можах да направя. За капак на каръшкия ден дойде и обаждането от майстора. Блокирала скоростна кутия.
Следващия ден е отново почивен. Магазините не работят, тъй че решавам да забравя за проблемите и да се отдам изцяло на почивката и лова.
Този ден сме на хайка за хищници. Късмета ми се усмихна и успях да отстрелям едно скитащо куче и две лисици. Не ми се слизаше по скритите от снега камъни на сипейте откъдето се вдигнаха лисиците, за да не потроша некой крак, та затова снимки няма.
После обаче мерих с далекомер разстоянието до едната. 75 метра. Повече от перфектен изстрел за гладкоцевна пушка и 4/0. А другата беше още по далече, но до мястото на изстрела беше отново един сипей и не исках да рискувам и пак да слизам по него.
Почивните дни свършиха и вече бе време за риболов.
Да обаче първо трябваше да оправим колата. Оказа се, че не е лесно да се намери скоростна кутия за Сеат в провинцията, та дните предвидени за риболов преминаха в тичане по морги, магазини и майстори.
За риба останаха вечерните часове.
Решихме, че за час и половина , два риболов няма време да търсим нови места и се насочихме към всеизвестните. Моста на река Сютлийка, на разклона за Момчилград и Джебел.
В късния следобед бързахме по изровената пътека към реката.
Тя ни посрещна бистра и ниска. Водата в най-дълбоките части на вира едва ли бе повече от метър. Време за фини такъми и внимателна презентация. Наоколо имаше поне двадесетина риболовци и отвреме навреме се ловеше по некое рибе.
Гледайки как рибите отдолу се разбягват при преминаването на грубите такъми над тях се уверих, че ще ни трябват найстина фини такъми. Повод 0.10 и плувка не по тежка от грам. Никакво задържане, само возене. Всяка вълничка предизвикана от леко задържане на плувката и рибите отдолу се пръскаха панически.
За един час уловихме около две , три кила разнообразна риба. Кефал морунаж и скобар.
Печелившата стръв бе хирономус. Наоколо ни гледаха като изоглавени. Тая стръв там е непозната и хората се чудеха на слуката ни.
Вече разузнали обстановката на следващата вечер пак сме там.
Хирономуса ми е свършил и се налага да импровизираме. На ход е червено мънисто. По точно две малки червени, за да наподобяват червейче. Набързо измъквам четири кефала. Пак ги излъгахме. Следващото кълване обаче завършва с безапелационно късане.
Тръгвам да връзвам нова кука, но ме чака изненада. Досега ловях с Оунър Фуна 14-ка, но са ми свършили. Минавам на Камасан В651, отново 14-ка. Последвалия половин час до стъмване е най-големия ми кошмар. Имах над 15 кълванета, всичките завършили с откачане на рибите. Успях да извадя единствено една червеноперка. А поне половината от кълванета бяха от скобари. Брат ми за това време успя да изкара около две кила риба.
На следващия ден най- накрая успяхме да намерим скоростна кутия. В моргата казаха, че ще им трябват около три часа за да я свалят. Цели три часа за риболов.
Този път сме на реката по друго време. В 12 на обед. Решаваме да се концентрираме върху скобарите и се насочваме към бързея над вира. Десетина души са се настанили от двете му страни и усилено замятат. Повечето са капо, има няколко с по една, две риби. Плувките изтичат на няколко метра една от друга, заплитанията между двата бряга са нещо нормално и никой не се сърди. Единия отпуска, а другия прибира през реката и разплита. През това време останалите наоколо изчакват защото не могат да изтичат през опънатата през реката корда. Идилия, любимия ми риболов
От София нося кило бял червей, но решавам че няма смисъл да го хабя в това меле от хора и такъми. Малко оглеждане на линиите на колегите наоколо и решението е взето. Трябва да предложим нещо различно, ако не искаме да сме част от капотиращата се маса.
Вдигане на утежнението по средата на линията и една съчма на няколко сантиметра от куката която да сваля долу плаващата стръв. А именно хляб.
След вчерашното фиаско с куката, решавам да я сменя и минавам на Камасан В511 12-ка. Малко е по-едра, но и стръвта ми днес е голяма и рошава.
След няколко изтичания болото ми вече приятно се е свило от напъните на едър скобар. Скоро го следва още един с подобни размери, което ме кара да разпъна кепа.
Сред летящите наоколо плувки и изумени погледи с брат ми вадим риба след риба. Няколко пъти ни заплитат, явно нарочно, за да разгадаят стръвта, но докато я прекарат през течението до себе си, трохата пада и отсреща изумено се зверят на голата кука.
Изнервени от шоуто няколко човека решават да захранват по струмски, а именно с камъни, та дано пасажа се премести. Нашите три часа обаче са минали и спокойно сгъваме въдиците. Време е за снимки:


Общо 16 едри скобара:






Отделяме 4 бройки за един приятел, който лежи в къщи със счупен таз и само ни завижда, а останалите са релиизнати пред изумените погледи наоколо.
На следващата сутрин колата най-накрая е готова. Спокойно можем да се отдадем на риболов. Отправяме се към същото място.
Вчерашните ни успехи обаче явно са се разчули и бързея е плътно обграден от рибари:


Сместваме се под тях и замятаме. Студа обаче е зверски и още на второто мятане водачите ми замръзват. Слагам болото на земята, върху раницата и се отправяме на разузнаване между колегите. Оказва се че общата слука е един клен. Тръгваме обратно към мястото си. Брат ми носи въдицата си в ръка. Виждайки ни да ходим по брега, един колега бързо намотава и се спуска пред нас. Ние вървим и спираме за да гледаме за наличие на риби. В тези моменти спира и той. Тръгнем ли пак, тича пред нас. Стана ми смешно. Човека замалко да се надене на върха на разпънатото ми боло от бързане да се вреди до некое "дашно" място преди нас.
Спокойно сгъваме и се изнасяме. Оттегляме се встрани от тълпата, в едни върби. Тук ще сме горе долу спокойни, рибите също. Време е за голямата тайна. Килото бели червеи.
Мятам прашка след прашка, без да бързам, чакайки да се стопли и рибите да се настървят. В промеждутъците между прашките снимам околните ледени красоти:


Даже се разкарах и до отсрещния бряг и снимах местата на които смятахме да ловим:

Те там, в дърветата се бяхме наврели.
След един час решаваме, че е време да почваме. За начало залагам на два бели с червено мънисто над тях. Десетина изтичания и първия скобар е факт. Следва го приличен клен. Леко го стискам и започва да повръща бели червей. Значи ядат. Махам червейте и на тяхно място поставям голямо златно мънисто. С червеното над него е малко необичайна комбинация, ма на рибите им хареса. Брат ми е в просеката под мен и също вади риба след риба. Периодично притичвам до горната просека да заметна прашка, две с бели. Разполагам с две кутии. Едната е със стар, полумъртъв червей и щом захраня с него, кълванетата са чак в края на изтичането ми. Другата кутия е с тежък, пресен и жизнен червей, щом заметна от него, кълванетата се местят нагоре, почти пред мен.
Рибите са яко настървени и следват белите където и да падат.
Вадим риба след риба, което не остава назабелязано.Скоро от другата страна се струпва значително рибарско присъствие. Тежките плувки летят до нашия бряг. За да не се напъваме, аз храня на десетина метра от нашия бряг и рибите са се събрали откъм нас. Това принуждава хората отсреща да замятат с тежките такъми, с който разгонват рибата.
Един даже, за да постига по-голяма дистанция бе сложил подвижна плувка
Кълванетата бързо престанаха. Рибите се стресираха от тежките плувки и мощни засечки. Поради големите си плувки, тези отсреща трябваше да слагат и големи утежнения. Верижката там е непозната, използват се големи оливети, които зацепваха по дъното и правеха множество фалшиви кълванета.
Принудихме се да извадим въдиците. Само отвреме навреме подавах бели, колкото да задържам рибите в района. Скоро, като не извадиха нищо, на хората им омръзна да обстрелват брега ни и започнаха да замятат пред себе си. Няколко от тях изкараха по едо две кленчета педарки, които съвестно бяха прибирани в найлоновите пликове.
Оставени намира рибите бързо се успокоиха и скоро риболова отново стана интензивен. Да обаче шамандурите отсреща пак заваляха наоколо. Наложи се да спрем отново. И така целия ден. Риболов, щом ни видят и атакуват, принудителна почивка, а щом им омръзне, отново риболов. По едно време пристигна бързащия субект от сутринта заедно с колегата си. Горе се чуло, че някъде долу ги скъсвали и хората бързаха. Чак от Смолян били дошли.
Настаниха се в просеката над нас и скоро започнаха да вадят дребни кленчета, които привлечени от хвърчащите настрани при захранването червеи се бяха събрали покрай брега.
М'чи прави са хората. Дребни, ама тоя път от Смолян трябва да се избива
Вечерта, щом извадихме живарниците се събра цяла тълпа.
Реших да ги използвам за комисия по зарибяването и започнахме да хвърляме рибите една по една обратно. Това докара вопли в тълпата и щом релиизнахме по дребните, брата реши да подари останалите на тълпата. Кепа ми в който бяха насипани се изпразни за отрицателно време. Чак се удряха през ръцете.
Те тука съм уловил една ръка:


Малко снимки и на улова, ама качеството е ужасно. С телефон толкова:








общо над 15 кила кленове, скобари и морунаж.
Успях подобаващо да закрия риболовната година.
Получи се добър и интензивен риболов и ако не бяха индивидите плашещи рибата улова щеше да е в пъти по голям.
На следващия ден времето се развали и единодушно го писахме ловен.
То и за лов не ставаше, че на десетина метра нищо се не видеше, то и затова изтървах прасетата, като духове прелетяха през просеката, едва успях да гръмна, ма ядец.
Но поне направих снимки на изключително красивата гора, който според мен са достоен завършек на тази проточила се тема:

[Вуйчо-Ваньо]

Ей така се празнуват празници.

[М. Сталев]

Страхотен репортаж колега,по едно време си мислех ,че чета книга ,поздрави за улова !

[slayder]

Страхотен репортаж и риболов

[nikosot]

не обикновена книга,а специализирано издание за майсторски клас.Респект!

[Shampio0*]

Едно голямо БРАВО!! Направо ми направи удоволствие да прочета целия разказ

[vitotan]

Майстора си е май стор

[joroNH]

[prodigy666]

без коментар

[Local]

Супер Кърца! Браво!

[Petar Nedev]

Който може,си може. Евала на Кърцата и на брат му. Жалка е действителноста. Днес мислех да ходя там,но си преставям какъв панаир ще е,а нямам вашето търпение за селянията и простотията. Благодаря за прясното и изчерпателно инфо.

[dimitar1914]

Eeeee нямам думи. Отличен изказ и никакво криене на информация. Този репортаж трябва да бъде еталон за всички, публикуващи впечатления от риболовния си излет. Лично аз съм безкрайно доволен, защото често посещавам Кърджали. Колега имаш ЛС.

[strijok]

Респект Кърцони

[eden_fish]

Браво колега стахотен риболов!! Аз на тази река имам много страхотни излети.Дано успеем да съхраним рибата в реките ни да можем да и се радваме и за на пред.

[desi]

Поредния страхотен репортаж. Заслужава си да издадеш сборник от разкази свързан с риболова.