Приказка за ГЪБАРКО...

[batmilen]

ГЪБАРКО

Под един вековен бук много надалеч от тук,
расна гъбичка с калпаче…често виждах я да плаче.
Сърдеше се тя, че всички имат си крака, ръчички.
А пък тя седи горката, неподвижна във гората.

Но защо ли не минава вече доктор Га тъдява?
Казват малките врабчета, че поставял той крачета.
Гъбичката спря да плаче – чу наблизо, че се грачи.
Начаса изви снага и съгледа … доктор Га.

Докторът се приближи. Каза: “Гъбке, не тъжи” .
Сложи и крачета здрави и ръчички и постави.
Па обу и панталонки със презрамчици от клонки,
и като помисли малко, име даде и Гъбарко.

После чантата затвори и усмихнат заговори:
“Имаш си крака и вече стана истинско човече.
Ще ти кажа без да питаш – тъй напразно да не скиташ.
Не кради и не лъжи, работи, а не лежи!”

Ала тези думи скромни наш Гъбарко не запомни.
След минута полетя между храсти и цветя.
Тънка мрежа в храсталака паяк е оплел и чака.
Кой ли в нея ще се хване, кой ли жертва ще му стане?

Пиеше му се кръвчица от комар или мушица.
Но до неговия храст спря Гъбарко наш след час.
Как ще иде надалече? Паяжината му пречи
и със палави крачета я разкъса на парчета.

Паякът се разяри. Грабна тънък прът дори.
А Гъбарко взе да бяга, щом като видя тояга
И се спря, едва когато стигна жабешкото блато.
Зърна щъркел сред водата с фотоапарат в ръката.

А на гладката тръстика жаба се върти и вика:
“Снимай докато сме двама. Виж, наблизо други няма.”
Щъркът хвърли апарата. Улови я за краката,
после цяла я налапа и из блатото зацапа.

Щъркът беше зъл и страшен. Бе Гъбарко поизплашен,
но когато се свести, почна пак да пакости.
Вече беше се стъмнило. Кацнал на дърво изгнило,
бухалът бе сбрал мишлета от балкани и полета.

Учеха при него те как се пише и чете,
но Гъбарко замяука: “Котарак пристигна тука!”
мишките крака протягат, в миг се впуснаха да бягат
към тръстиката висока. И … прекъсна се урока…

сутринта настъпи хлад. Наш Гъбарко сети глад,
влезе в ресторант голям. Викна: “Дайте ми да ям!”
- Тук безплатна е храната за работници в гората.
Никой теб не те познава. Що работиш ти тъдява?

- Аз работник съм – зидар, нося кофи пълни с вар.
- Тъй ли! Е, тогаз седни, от чорбата си хапни!
Тъй Гъбарко със измама яде колкото за двама
Но Кълвачът за беда долетя и го видя.
Скри се Лъжльо във тревата, но заплете си краката.
Те безсилни се извиха и без шум се отлепиха.
А нещастникът в тревата плаче: “Да вървя не мога!”
Врабчо каза: “Ей сега ще повикам доктор Га.”

Докторът е тука вече. Той на помощ се притече –
Бързо чантата прерови, сложи пак крачета нови.
Беше се ядосал много. На Гъбарко каза строго:
“Който лъже – за награда като тебе ще пострада!”

И мушици и зверчета гледат новите крачета.
Доктор Га в гората стара на Гъбарко все се кара:
“Гледай, всички ти се чудят. Те отиват да се трудят,
ти пък скиташ – сам видях. Най-добре тръгни със тях!”

Ето, Мравката, добрата, хвана Гъбча за ръката.
Тръгна бързо и Калинка, сбрала шарена дружинка.
Там, где ручеят тече, Сечко едър бор сече.
Ей Гъбарко наш, веднага спусна се да му помага.

Неуморно със топора удря дънера на бора.
Всички гледат с изненада: с грохот бора взе да пада.
Стреснаха се пеперуди. Даже Меца се пробуди.
Чудят се – какво ли стана, че така ехти Балкана.

Труд кипи до късен здрач. Заю-Баю е готвач.
Готви пресни зарзавати – зеле, моркови, домати.
Катеричката намери орех и се покатери.
И доволна – на гърба метна пълната торба.

Вижте, в детската градина сбра се цялата дружина.
Сред играчки интересни учи приказки и песни.
Тъй животните в гората си живеят като братя,
в мирен труд текат им дните и са весели честити.

Наш Гъбарко се поправи и краката му са здрави.

Доктор Га отново мина и край цъфнала къпина
Спря Гъбарко и му рече: “Значи ти не лъжеш вече,
Даже си труда обикнал и със работата – свикнал.
Затова венец в награда теб заслужено се пада.

[Ribarina]

Браво бе .Къде ги намери тези приказки.Мен ме мързи да ги пиша
Живял някога Бат Милен с жена си в стар блок на брега на морето. В един бурен ден хвърлил въдицата си, но извадил само една рибка. Златна рибка, дъщеря на морския цар, която му проговорила с човешки глас. Казала му, че ако я пощади, ще изпълни три негови желания. Бат Милен се върнал без улов у дома и разказал всичко на жена си. Тя го нахокала и скоро го отпратила на брега да вика златната рибка, да й поиска нова кола. Старото трабанче било пробито, за нищо не ставало. Рибката изпълнила желанието на рибаря и му дала Форд, но всеки път злата му жена искала още и още: бензин, нов апартамент, мъжът и риба да може да хваща. А клетия рибар прогонила навън докато не се научи да хваща риба. В един бурен ден, когато той отново потърсил златната рибка, за да предаде поредното желание на злата жена, рибката само врътнала опашка и се изгубила в дълбините. Когато се върнал у дома, жена му пак била в старият апартамент ,а той пак си карал пробитото трабанче. И горко плакал

[чуруликпенчо]

М-дааааааа,явно,че старостта не прощава никому.Права е била баба ми , че с годините хората се вдетиняват.

[dimitar_]

" ЧуруликПенчо" ,
ако имаш деца чети им приказки за "Гъбарко", за "Червената шапчица", за "Котаракът в чизми" и ред други , да не ги изреждам , защото нямат край... Не убивай "детското" в тях още от малки с "Кънтър"-а и други подобни нему...!
Пожелавам ти да ги видиш след години пак вдетинени... и тогава може би ще оцениш това което ти пиша сега!
Дано не съм те обидил с нещо...а баба ти да знаеш е напълно права ...!

[чуруликпенчо]

МнениеПуснато на: Вто Мар 06, 2007 8:09 pm Заглавие:
" ЧуруликПенчо" ,
ако имаш деца чети им приказки за "Гъбарко", за "Червената шапчица", за "Котаракът в чизми" и ред други , да не ги изреждам , защото нямат край... Не убивай "детското" в тях още от малки с "Кънтър"-а и други подобни нему...!
Пожелавам ти да ги видиш след години пак вдетинени... и тогава може би ще оцениш това което ти пиша сега!
Дано не съм те обидил с нещо...а баба ти да знаеш е напълно права ...!
[/size
Явно,че за да може човек да посещава този сайт се налага да изтърпи определени "гъбаркания" , да бъде обуван като "Котаракът в чизми" или поне да е лигав като "Червената шапчица".
Нямам нищо против,стига да не се налага някои да бъдат БАННАТИ ,а други да се толерират като примадони и да ни "гъбаркат",което не е основната насока в този инак интересен сайт.
]

[dimitar_]

Колега, не виждам къде съм те обидил , това че не ти харесва нещо, си е твое право и е напълно естествено да си го кажеш. Но ако знаех , че не ти харесват приказки нямаше да пиша така...
Все пак да знаеш ,че не съм имал никаква зла умисъл , изобщо съм далеч от мисълта да се заяждам за каквото и да е!
Извинявам ти се още веднъж... вече ще ти пиша само за риба! Айде засега толкова , че гледам "Барса" и"Ливърпул"...

[Бат Мирче-5кила]

препорьчвам "дядовата рькавичка"-но трябва да имате здрави нерви и да сте почитатели на филми на ужасите-всички я знаеме,но аз я разглеждам в друга светлина-няма по садистична и наситена с крьв бьлгарска приказка-в нея се разказва,как пиян,прост,зьл и безработен старец,за да си вьрне крадена рькавица,безскрупулно и крьвожадно,при това с усмивка на уста пребива до смьрт група невинни полупремрьзнали животинки,скрити на топло,борещи се за последната вьможност да преживеят И ТАЗИ ЗИМА и то освен по собствено желание,сьщо така подтикван от злата си алчна ,фригидна и бездушна жена(всьщност БАБА),която вместо радостите от секса,познава единствената радост,да се фука пред сьщо толкова алчните комшиики с ново,кожено палто,свалено и одрано от още дишащите полумьртви от студ и удари с тояга животинки,потрьпващи в/у опрьскания с алена крьв сняг,под грозния грак на ...доктор ГА( ) и отминаващите в далечината на небитието пиянски песни и дебелашки смях....

[Ribarina]

Вече май трябва да спрем с тези стихове и приказки защото някой от модераторите го приема много лично.Ще трябва да се преориентираме да пишем в научен стил!

[Бат Мирче-5кила]

бе пич,рибарино-не виждаш ли че пиша в собствен стил? ме ви ли харесва моята "летална " поезия и проза

[Ribarina]

На мен ми харесва,но има някой тъмни личности,които ми забраниха да използвам ника им,те не харесват поезия и закачки!