без думи

[batmilen]

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да
повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на
коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни
бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с
лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а
шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични
чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му
хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на
някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си
спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме
от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха
уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време
никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони,
представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща
бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове,
GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на
кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако
някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така,
без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без
охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките –
и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се
пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро". Нашите
постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията.
Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме
кокалите, но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си
виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата
или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите
от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го
представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:

1. По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2. Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което
се състои от 3 човека.
3. Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5. След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по
телефона така, сякаш още сме на работа.
7. Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се
връщаме да го вземем.
8. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет,
още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено си увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се
убедиш, че номер 6 наистина няма.

А може би ...... самите ние сме станали „шестаци" или така изглеждаме
в очите на децата си?!

[rino712]

Batmilen-да вярно е така ни мина детството,а и с още много импровизации-за мен най лошото беше когато баща ми разбра,че му взимам под "наем"москвича с брат ми а то просто сме били объркали паркирането-кой да запомни, че е бил паркиран напред а не назад ,и много други такива щуротии,
а сега на сина ми 6кл освен да играе футбол и риболов само нови технологии са му в главата-де що можеш да се досетиш електроника,но може би и ние сме виновни или ние изоставаме
НАСЛУКА!

[batmilen]

Да така е ...това по-горе не съм го измислил аз...сина ми го пусна на пощата...на него му го пратил друг...хареса ми иреших да го пусна повече хора да го прочетата...

[emo vasilev]

За съжаление си много прав !

Живота някак си беше устроен по - просто . Нямаше ги комповете , gsm-ите , DVD - тата и пр. , но се живееше по-спокойно - нямаше това напрежение и ежедневния стрес . Имаше дефицит на някой стоки , но се живееше !

А сега ,ако не боравиш с цялата тази електроника - си много назад и даже в страни от нормалния живот .

Но какво да се прави ? Времената се менят , начина на живот - също и ние трябва да се нагаждаме някак си !

[GODzillata]

batmilen, тъжно е , но е истина.

Ех, а бяхме млади във "време оно". Беше друго време...

Бананите само за Нова година от "показния магазин", цветният телевизор София еди-колко-си, взет с връзки и рушвети или с чакане няколко дни пред ЦУМ, баничките с боза, вафлите и пастите, алтая, дъвките "Идеал", корекомите, нова лада от "Мототехника", за която си чакал поне 10 години и т.н.

Давайте, нека потънем в спомени от "време оно"...
Вие какво помните, с какво свързвате онези години?

[rino712]

Беше си живот,тогава карах средното си-спортното-лагери състезания чужбини,живот-10кл-само 2месеца в училище едвам събрани,11 и 12кл на индивидуално-абсолютен живот и така,да не изброявам повече,че все пак сме рибарски форум а не житейски

[Николай-Русе]

Покъртително, и много носталгично, като се замисля от времето когато спах 4 дена пред Мототехника за да си купя Симсон, до сега колко се е изменил живота ...., обаче въпреки технологичният прогрес, пак се лови с въдица, с корда и с кукичка

[dimitar_]

Не знам бат Милене , от нашите"камбанарии" нещата наистина изглеждат така , но това "дискотечно и компютърно" поколение , което е създал , не някой друг , а самите ние , волю или неволю , сме възпитали , дали добре или лошо , си е изключително наша отговорност ! Ние не можем да искаме от децата да изживеят нашето детство , няма как , но поне да ги научим , че има свят различен от този , който са си създали във техният виртуален свят , и че е по- добре да застанеш очи в очи с приятел , неприятел , гадже и дето се казва , на живо говори , бий или целувай , а не да се криеш зад екрана ...
Но иначе компютъра си е голяма работа , ако го нямаше , надали ние някога щяхме да обменим мнения за каквото и да било.
Пък и май децата са прави , защото и ние караме едно неизживяно детство , не могат да ни дигнат от "компа" , за да си видят пощата ...

[чуруликпенчо]

Чудесна тема,Батьо.Абсолютната истина си е .Аз имам дъщеря на 15г.Като и разказвам за това как ние сме живели,тя ми отговаря ,чед сме били много "бавни". Само се досещам какво има в предвид , ама като си помисля се сещам,че може и аз да съм си мислел така за моите родители. Е,надали съм им го казал така,направо,защото им имахме и страха и уважението. Пък не помня да съм бил бит от родителите си,де. И образованието не е това,което беше.
Сега ,като чета във форума по правописа и начина на изказване мога да ти кажа кой на колко години е. Има огромна разлика в техническия багаж, ама нейсе. Така или инъче целта е постигната .Младите затъпяха, умните одъртяха. Като си помисля кой и как ще ни лекува само след няколко години ми идва на акъла,че е по-добре човек да легне и да мре без помощта на лекаря. Такива работи.Пък после нека си говорят: "Не можете да спрете прогреса".Да им пикам на "прогреса".
И рибата се изучи вече.Едно време с два червея ,кука каквато има и корда от разплетен чорап за миене на чинии какви риби хващахме...... Пък сега с такъми за хиляди и още за толкова захранки пишем в темата "Неуспешни излети". А стига толкова,че ще ме обявят за комунист.

[SILVESTER]

Еййййй, голяма тема!Направо ме върна в детството.Хубаво беше,ваканцийте истински,нещата реални.Само хубави спомени имам.
Много носталгично ми подейства.Сетих се за стари приятели,за нещата на които съм се радвал,за игрите в махалата(стражари и апахи,фунийки,обхождането на лозята с колелетата за черешки)и какви ли не щуротий.
Толкова истинско беше.......
Сега не могат да се радват на малките неща,а за нас бяха големи.
Еййй,пък на рожден ден(от онези със многото сандвичи и лимонада или жълт швепс)да танцуваш блус с някоя женка-голяма работа беше......
Абе направо романтични времена бяха........

[doko]

... Нямаше ги комповете , gsm-ите..

Аз не си представям как ще живея без компа си и без GSM-а си. Това се 2 неща които доста са олеснили според мен живота на човека. Така че не мисля че едно време е било по добре.

[GODzillata]

Децата на таралежите

Спомняме си как играехме до здрач на фунийки и на "Седморката на Блейк", а в неделя гледахме розовата пантера по "Всяка неделя".

Детството е онова невъзвратно нещо, по което цял живот изпитваме носталгия и в което се връщаме неусетно, когато отворим поовехтелите издания на "Пипи Дългото чорапче", "Приказки по телефона" или чуем гласа на бате Асен.

И до днес, когато ни замирише на портокали, имаме усещането, че е Нова година.
По навик купуваме банани за празниците и със сантимент разказваме за училищната ведрина... Спомняме си как играехме до здрач на фунийки и на "Седморката на Блейк".
Как улиците опустяваха заради "Войната на таралежите", "Синьо лято", "Призраци в блока"...

Тогава Честта беше Мускетарска, думата - Рицарска, Хан Соло беше най-великият, а принцеса Лея най-красивата.

Днес някъде на тавана тънат в прах хартиените брони и грижливо подредените руски списания. Днес нашите деца стоят пред компютрите, говорят по няколко езика и знаят всичко за космоса. Четат комикси и играят не в парка, а във виртуалния свят на Интернет.

С респект и съжаление откриваме, че ние техните родители понякога сме много по-наивни от самите тях.

Има ли в днешния модерен свят въображение и мечти? Какво ще се случи утре с нашите малки "Супермени" и "Барбита"? Това ни обърква и плаши, нас - вече порасналите деца.
Кое направи нашето детство различно и докога ще си повтаряме любимата на всички "таралежи" песничка:

"А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели
не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря нали?"
- щом той ме повтаря, дали?"

[edimi]

....темата е много носталгична наистина, но в изказаните думи има мноооого истина. "УСЕЩАХМЕ" със всичките си сетива, изживяхме едно незабравимо детство, спомен към който ще се връщаме докрая.... Поколение което израстна съзидателно, с непрестанния стремеж да твори и създава, не само да консумира, за да създаде и тези технологични джаджи без които днес поколенията /а вече и ние в частност/ не можем. СПОКОЙСТВИЕ е една от думите които също определят това време. Дане се повтарям но тогава думи като ЧЕСТ, ТРУДОЛЮБИЕ, СЪЗИДАНИЕ, ПОМОЩ/и то безкористна/, а и много други, имаха своето изпълнено със съдържание значение. Само помислете колко от нас наистина биха оставили "на закачалката" своя GSM когато излезнат от вкъщи.....Могат да се кажат още много неща, но....ще останат само щастлив спомен, надявам се и за нашите деца да се случи това.........

[Димо Генчев]

Еееххх...
Не трябваше да се пуска тази тема..сега цял ден ще се чувствам остарял...Между другото, поздрав на всички "набори" 1973!!!

Не се сърдете и учудвайте на младите, аз като казвам на някой какво е било и т.н. имам чувството, че той просто не ме разбира и това е нормално, аз също не можех да разбера моите родители как са живели на село с вечеринки

Говорел съм с чужденци, знаете, повечето от северняците са много студени и т.н. Те живеят като роботи, каквото им трябва го правят с пари. А ние го компенсираме с топлота и приятели, например аз ако не мога да си позволя да викам майстор за нещо, викам приятел
Нещо подобно се случва и сега с младото поколение...И все пак си мисля, че скокът на технологиите е много по-голям, отколкото м/у нас и нашите родители. Лошото е, че те се раждат с тях, а на мен няма да ми попречи, ако нямам компютър или телефон. Даже бягам на риба там, където няма покритие - вие не го ли правите?!

И пак се обръщам към наборите - ние си знаем дали ни е било хубаво

Търсим празни бутилки от 250ml от лимонада. Като намерим 4 ги връщаме и получаваме 4х7=>28ст. Купуваме сладолед в кофичка от 25ст(само такъв имаше и то през лятото) и даже оставаха 3ст!

Като се криехме да пушим в горичката на Международния гараж се криехме от ВСИЧКИ възрастни, които биха могли да ни видят, защото почти сигурно беше, че ще зарежат работата си и ще ни водят при родители, учители!!! Това вярва ли ви се, млади приятели??? НЯМАЛО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО? Ами, само преди 20 години имаше. Нали пак сме си ние, какво стана?!

Отиваме за риба в 11:00ч с колело(балканче) без ръчна спирачка, калници(гъзария беше да ги махнеш), а сме на училище от 13:30...Става въпрос за Негован - дълбочина 40м. Знаели ли са майка ми и баща ми...

Един приятел пък се качил на НЯКАКЪВ влак, ама влакът засилил и не спира, кой знае къде ще го откара(бил товарен, естествено). И какво да прави, скача и си троши краката...

Като видехме милиционер, по възможност го заобикаляхме мнооого отдалече, все ще намери за какво да ни се скара, да вземе адресите и телефоните ни и т.н. И то НЕ за да вземе рушвет, вярвате ли....


Приятели, сега няма такова приятелство...

[Mitak]

еееее Бат Милене какви времена бяха.... просълзих се докато чета.... Какво стана защо така се промениха нещата какви деца раснат днес става ми още по тъжно