Ебро - 09.2014
Модератор: nkolev66
Ебро - 09.2014
Най-напред искаме да благодарим на всички приятели, познати и непознати, които се отзоваха и сърдечно ни дадоха информация за предстоящия ни излет. специално на Юли и Борката, да са живи и здрави!
Ето разказа на моя приятел Иван Цветков, с когото за пореден път направихме незабравим риболовен излет:
"Минаха 6 месеца от последният ми излет, и най накрая дойде време отново да пипна въдиците. Трудно и бавно минаваха дните, седмица след седмица, задрасканите дни на календара се трупаха и очакваната дата наближаваше – 17.09. Дестинацията – отново Реката. Предишния път, тя отстави у нас обещания като депутат пред избори, и я гледахме с влажни погледи като гладно цигане баничарница. Трудно е да се опише нетърпението и надеждите които имах за този излет – вече бяхме се убедили , че риба има много – сега искахме големииииии.
Подготовката минимална – нов брейд за сомчетата, малко нови куки и тежки олова, гумената лодка да не са я надупчили мишките че хич не обичам да плувам. Имайки се вече за ветерени, а и създадените контакти от миналата година постояно наливаха прясна информация, уж всичко се развиваше по план и не се очакваха някакви катаклизми.
Големината, обема и броя на чантите стриктно установен, че да няма тичащи след колата – не че се плашим от кросчета, ама що да се изпотяваме преди риболов – трябва да си пазим кръста за испанки, хамони и разни други опашати истории.
Участниците – обичайните, плюс няколко придатъка които ще станат ясни по нататък в развръзката – изключително сговорчива компания се оказахме, че и няколко скрити таланта. Единствено изключение правеше г-н Митко Илков който не дойде и се напъна че щял да хване повече риба от нас на излета си в Босна – но и затова по късно, пък и той ще си понесе последствията.
Началото на историята е леко мъгливия и дъждовен 17ти Септември. Тъй като задачите бяха отдавна разределени, багажа подреден и струпан, го започнах лежерно изпъждайки децата на училище. Към обяд вече бях натоварил всичко, и едиствено очаквах пристигането на Станислав и сина му Наско, и лорд Пържола – Миро да се домъкнат. Миро беше получил изрични наставления предишния ден относно поготовката на походната храна и очаквахме нищо по малко от сандвичи с 2 Мишелин звезди и подходящите ордьоври и десерти около тях.
Точно в 2 без 15 и тримата се строиха за отчет пред натоварената кола – явно предварителни тренировки на сухо им се бяха отразили добре. Сложиш набързо пагоните на генерал-полковник и със замах инспектирах за външен вид, ред и дисциплина – Миро беше върнат да си подстриже туфите в ушите, че приличаше повече на баш бабаитин ент от Ветроклин. Пътя до Дувър мина неусетно – атмосферата страхотна, лукумите се разтягаха до километрични размери, милите летяха - дори на входа на ферибота не ни провериха. Старите хора са казали: много добре, не е на добре – минути по късно излета почти беше пред приключване още преди да е започнал – изключително неприятен инцидент и Миро отпътува обратно към Лондон. Желанието на компанията напълно изчезна, но като се наканим и ние да обърнем, ферибота взе решението вместо нас и потегли.
Ноща се изниза в шофиране, и раната утрин успя да върне поне малко настроенито ни и няколко усмивки на лицето когато се запознахме с г-н Pascal Jousseaume от Lac de Curton - Rainbow lake – живот и здраве ще се видим с него отново през март месец 2016.

От там пътя до Ебро беше едва няколко часа, и моткайки се под жаркото испанско слънце очаквахме да ни настигне втората част от компания, която предпочете да пътува с ферибот директно до Билбао.
След настаняването последваха стандартните разтоварвания на багажа и запасяване със хранителни запаси. Компанията още не беше се настанила както си му е реда на масата, а аз вече сладко похърквах. Съответно сутринта аз се излюпих малко след като те се бяха ориентирали да си легнах.

‚Первого дня не рибачили, водку попили‘ – тоз руски тертип нещо напоследък много често почна да се среща в нашите риболовни излети. Докато чакам тумбата да се събуди че да тръгнем на разузнаване, поне сглобих въдици, стойки, лодки и т.н.

Решението за местоположението беше взето още предишната вечер – ще ловим пред вилите. Нивото на водата бе с около 4 метра воден стълб по ниско от миналогодишното или казано с други думи пред нас имаше към 50м полянка със заливче и няколко перспективно излеждащи носове.


По някое време следобяд двете надуваеми лодки бяха приводнени. Вързахме лодката на отбор Черешка за лодката на отбор Ягодка (с мотора), сонара закрепен, двигателя запален и юруш на маслините за изследваме... Ехххххх голям кеф – сетиш си в лодката докато Ягодките ни дърпат, зяпаш сонара и се наслаждаваш на слънчето. Идилията продължи около 3мин когато свеща на мотора се намокри и хайде обратно на веслата. Горкия мотор, при сутришната профилактика се оказа че сме забравили да му сложим капака обратно. И от там като се почнаха ремотите по него.... крайният резултат бе около 30мин ефективна работа на двигателя и около 10часа ремонт по него за Евгени.

Някъде около 6:30 вечерта успяхме да вкараме въдиците, само за да ги изкараме след около час и да се озовем отново на маса.

Събота уж по ранко се настанихме на реката, само за да почакаме около час местните органи да ни направят проверка на документите и такъмите. Тук искам да споделя за пасмината братята румънци – няма такава цигания – 2/3 от лагерите по реката бяха тяхни, и то не бяха пиянски изпълнения, голи къпания и пранета в реката. Полицаите много се оплакаха от тях и заявиха че проверките по реката са най вече заради тях. Станахме и свидетели как конфискуваха цялото обурудване на един от пияниците в съседния до нас лагер. Разгеле тоз път около обяд въдиците най накрая бяха във водата и чакането започна. Първия удар дойде следобяд около 4ри и Станислав имаше честа да открие излета с първия ебровски сом – страхотно опъване, и той и рибока се представиха подобаващо.









Обнадеждени и пълни с емоции, малко по късно се пренесохме на масата, която не подлежи на описание – 2 вида пържоли и 2 вида наденици, пилешка супа, прясно приготвено кьополо и 1 леген шопска салата – бало си и капаците, свърши алкохола и се наложи зареждане от близкия магазин с някаква маслинова ракия.
Тук някъде е мястото да изкажем изключителни благодарности към скритата лимонка, полу републиканския шампион по борба и полу – зет, баш майтора на черпака Мартин Георгиев. Гозбите с които ни гости заслужаваха барбекюто да бъде зачеркнато и изхвърлено от излета.


Неделята имаше тежък старт, а Осама-бил-Гладен който наблегна най много на маслиновата се наложи да носи химичен костюм поради една или друга причина. Добре че сутринта понаваляваше дъжд та не обгазихме съседните лагери.



Неделя следобяд когато взимах Миро от Сарагоса, бай Васил малкия Корморан се отчете и той с трудно изваден сом. Вечерта като се прибрах като взеха да ми показват разни снимки от чупки и напъни чак взе да ми причернява пред очите.







Понеделик сутрин след като приключихме с ваденето на билет за Миро, и след като извадихме няколко малки сомчета на шаранското петно се заехме с преместването му по наблизо, Резултатите не закъсняха – малко по късно се разписахме с няколко борбени диви шарани.







Привечер след като спря да вали, влезнахме с лодката по навътре с няколко воблера и първата ми уловена бяла риба беше факт.



Дните продължиха емоционални къде с по-големи или по-малки паузи между рибите.Вторник следобяд дойде и моят ред да се сборя на сомските въдици. Вярно си е голямо дърпане и чупки. Още в самото начало имаше голяма вероятност да се наложи влизане с лодката – сома хич и не искаше да чува за спиране на първоначалния рън дори и при максимално затегнат аванс – накрая останаха едва няколко намотки линия на шпулата на макарата което ще рече над 300м линия вътре в реката. Разгеле спря по едно време, точно пристъпях в лодката. И като се почна едно дърпане.... на 10мин всичко ми пареше, на 20мин имах вада с пот по целия си гръб и под него, на 30мин вече се бях отказал, останал без сили, сложих въдицата на рамо и тръгнах по брега да го тегля така. Разбрах какво е да си закачил товарния влак – аванса стегнат на макс пищеше по няколко минути всеки път когато сома решеше да се поразмърда.
Извадихме го накрая, голям добитък. Моята мисията за излета е изпълнена.

















До края на седмицата излезнаха още доста риби – шаранчета преднимно в диапазона около 10кг. Имаше двойни и тройни рънове, имаше скъсани 50лб плетени линии и много шарански, имаше изхврънали от стойките сомски въдици, много костури и бяла риба, даже и бас закачихме, червеноперки самоубийци – за всеки по нещо.





















































10 дни отлетяха като миг, и за съжаление дойде краят. Един излет изпълнен със чудесни хора, и емоции които може да бъдат изпитани само на риба. С огромно нежелание потеглихме на обратно и с нетърпение чакам да дойде момента за следващия. Благодаря Ви приятели че направихте възможно това чудесно приключение!"



Ето разказа на моя приятел Иван Цветков, с когото за пореден път направихме незабравим риболовен излет:
"Минаха 6 месеца от последният ми излет, и най накрая дойде време отново да пипна въдиците. Трудно и бавно минаваха дните, седмица след седмица, задрасканите дни на календара се трупаха и очакваната дата наближаваше – 17.09. Дестинацията – отново Реката. Предишния път, тя отстави у нас обещания като депутат пред избори, и я гледахме с влажни погледи като гладно цигане баничарница. Трудно е да се опише нетърпението и надеждите които имах за този излет – вече бяхме се убедили , че риба има много – сега искахме големииииии.
Подготовката минимална – нов брейд за сомчетата, малко нови куки и тежки олова, гумената лодка да не са я надупчили мишките че хич не обичам да плувам. Имайки се вече за ветерени, а и създадените контакти от миналата година постояно наливаха прясна информация, уж всичко се развиваше по план и не се очакваха някакви катаклизми.
Големината, обема и броя на чантите стриктно установен, че да няма тичащи след колата – не че се плашим от кросчета, ама що да се изпотяваме преди риболов – трябва да си пазим кръста за испанки, хамони и разни други опашати истории.
Участниците – обичайните, плюс няколко придатъка които ще станат ясни по нататък в развръзката – изключително сговорчива компания се оказахме, че и няколко скрити таланта. Единствено изключение правеше г-н Митко Илков който не дойде и се напъна че щял да хване повече риба от нас на излета си в Босна – но и затова по късно, пък и той ще си понесе последствията.
Началото на историята е леко мъгливия и дъждовен 17ти Септември. Тъй като задачите бяха отдавна разределени, багажа подреден и струпан, го започнах лежерно изпъждайки децата на училище. Към обяд вече бях натоварил всичко, и едиствено очаквах пристигането на Станислав и сина му Наско, и лорд Пържола – Миро да се домъкнат. Миро беше получил изрични наставления предишния ден относно поготовката на походната храна и очаквахме нищо по малко от сандвичи с 2 Мишелин звезди и подходящите ордьоври и десерти около тях.
Точно в 2 без 15 и тримата се строиха за отчет пред натоварената кола – явно предварителни тренировки на сухо им се бяха отразили добре. Сложиш набързо пагоните на генерал-полковник и със замах инспектирах за външен вид, ред и дисциплина – Миро беше върнат да си подстриже туфите в ушите, че приличаше повече на баш бабаитин ент от Ветроклин. Пътя до Дувър мина неусетно – атмосферата страхотна, лукумите се разтягаха до километрични размери, милите летяха - дори на входа на ферибота не ни провериха. Старите хора са казали: много добре, не е на добре – минути по късно излета почти беше пред приключване още преди да е започнал – изключително неприятен инцидент и Миро отпътува обратно към Лондон. Желанието на компанията напълно изчезна, но като се наканим и ние да обърнем, ферибота взе решението вместо нас и потегли.
Ноща се изниза в шофиране, и раната утрин успя да върне поне малко настроенито ни и няколко усмивки на лицето когато се запознахме с г-н Pascal Jousseaume от Lac de Curton - Rainbow lake – живот и здраве ще се видим с него отново през март месец 2016.
От там пътя до Ебро беше едва няколко часа, и моткайки се под жаркото испанско слънце очаквахме да ни настигне втората част от компания, която предпочете да пътува с ферибот директно до Билбао.
След настаняването последваха стандартните разтоварвания на багажа и запасяване със хранителни запаси. Компанията още не беше се настанила както си му е реда на масата, а аз вече сладко похърквах. Съответно сутринта аз се излюпих малко след като те се бяха ориентирали да си легнах.
‚Первого дня не рибачили, водку попили‘ – тоз руски тертип нещо напоследък много често почна да се среща в нашите риболовни излети. Докато чакам тумбата да се събуди че да тръгнем на разузнаване, поне сглобих въдици, стойки, лодки и т.н.
Решението за местоположението беше взето още предишната вечер – ще ловим пред вилите. Нивото на водата бе с около 4 метра воден стълб по ниско от миналогодишното или казано с други думи пред нас имаше към 50м полянка със заливче и няколко перспективно излеждащи носове.
По някое време следобяд двете надуваеми лодки бяха приводнени. Вързахме лодката на отбор Черешка за лодката на отбор Ягодка (с мотора), сонара закрепен, двигателя запален и юруш на маслините за изследваме... Ехххххх голям кеф – сетиш си в лодката докато Ягодките ни дърпат, зяпаш сонара и се наслаждаваш на слънчето. Идилията продължи около 3мин когато свеща на мотора се намокри и хайде обратно на веслата. Горкия мотор, при сутришната профилактика се оказа че сме забравили да му сложим капака обратно. И от там като се почнаха ремотите по него.... крайният резултат бе около 30мин ефективна работа на двигателя и около 10часа ремонт по него за Евгени.
Някъде около 6:30 вечерта успяхме да вкараме въдиците, само за да ги изкараме след около час и да се озовем отново на маса.
Събота уж по ранко се настанихме на реката, само за да почакаме около час местните органи да ни направят проверка на документите и такъмите. Тук искам да споделя за пасмината братята румънци – няма такава цигания – 2/3 от лагерите по реката бяха тяхни, и то не бяха пиянски изпълнения, голи къпания и пранета в реката. Полицаите много се оплакаха от тях и заявиха че проверките по реката са най вече заради тях. Станахме и свидетели как конфискуваха цялото обурудване на един от пияниците в съседния до нас лагер. Разгеле тоз път около обяд въдиците най накрая бяха във водата и чакането започна. Първия удар дойде следобяд около 4ри и Станислав имаше честа да открие излета с първия ебровски сом – страхотно опъване, и той и рибока се представиха подобаващо.
Обнадеждени и пълни с емоции, малко по късно се пренесохме на масата, която не подлежи на описание – 2 вида пържоли и 2 вида наденици, пилешка супа, прясно приготвено кьополо и 1 леген шопска салата – бало си и капаците, свърши алкохола и се наложи зареждане от близкия магазин с някаква маслинова ракия.
Тук някъде е мястото да изкажем изключителни благодарности към скритата лимонка, полу републиканския шампион по борба и полу – зет, баш майтора на черпака Мартин Георгиев. Гозбите с които ни гости заслужаваха барбекюто да бъде зачеркнато и изхвърлено от излета.
Неделята имаше тежък старт, а Осама-бил-Гладен който наблегна най много на маслиновата се наложи да носи химичен костюм поради една или друга причина. Добре че сутринта понаваляваше дъжд та не обгазихме съседните лагери.
Неделя следобяд когато взимах Миро от Сарагоса, бай Васил малкия Корморан се отчете и той с трудно изваден сом. Вечерта като се прибрах като взеха да ми показват разни снимки от чупки и напъни чак взе да ми причернява пред очите.
Понеделик сутрин след като приключихме с ваденето на билет за Миро, и след като извадихме няколко малки сомчета на шаранското петно се заехме с преместването му по наблизо, Резултатите не закъсняха – малко по късно се разписахме с няколко борбени диви шарани.
Привечер след като спря да вали, влезнахме с лодката по навътре с няколко воблера и първата ми уловена бяла риба беше факт.
Дните продължиха емоционални къде с по-големи или по-малки паузи между рибите.Вторник следобяд дойде и моят ред да се сборя на сомските въдици. Вярно си е голямо дърпане и чупки. Още в самото начало имаше голяма вероятност да се наложи влизане с лодката – сома хич и не искаше да чува за спиране на първоначалния рън дори и при максимално затегнат аванс – накрая останаха едва няколко намотки линия на шпулата на макарата което ще рече над 300м линия вътре в реката. Разгеле спря по едно време, точно пристъпях в лодката. И като се почна едно дърпане.... на 10мин всичко ми пареше, на 20мин имах вада с пот по целия си гръб и под него, на 30мин вече се бях отказал, останал без сили, сложих въдицата на рамо и тръгнах по брега да го тегля така. Разбрах какво е да си закачил товарния влак – аванса стегнат на макс пищеше по няколко минути всеки път когато сома решеше да се поразмърда.
Извадихме го накрая, голям добитък. Моята мисията за излета е изпълнена.
До края на седмицата излезнаха още доста риби – шаранчета преднимно в диапазона около 10кг. Имаше двойни и тройни рънове, имаше скъсани 50лб плетени линии и много шарански, имаше изхврънали от стойките сомски въдици, много костури и бяла риба, даже и бас закачихме, червеноперки самоубийци – за всеки по нещо.
10 дни отлетяха като миг, и за съжаление дойде краят. Един излет изпълнен със чудесни хора, и емоции които може да бъдат изпитани само на риба. С огромно нежелание потеглихме на обратно и с нетърпение чакам да дойде момента за следващия. Благодаря Ви приятели че направихте възможно това чудесно приключение!"
- muerter
- сериозен играч
- Мнения: 1519
- Регистриран на: Пет Яну 04, 2008 4:54 pm
- Местоположение: габрово
- Обратна връзка:
Re: Ебро - 09.2014
Прекрасен излет и репортаж .
Пожелавам ви многократни повторения на изживените мигове
Пожелавам ви многократни повторения на изживените мигове

На някои хора не им е нужен акт за раждане , а писмено извинение от производителя на контрацептиви !!
Re: Ебро - 09.2014
Спомням си и предния риболов на Ебро,за десетина минути изкарах и аз десет дни с вас



Re: Ебро - 09.2014
Браво момчета,това исках да видя! 

-
- научил се да хвърля
- Мнения: 116
- Регистриран на: Съб Юли 11, 2009 11:04 am
Re: Ебро - 09.2014
Страхотен репортаж.Прочетох го на един дъх.
Какви риби само!Браво
.
И как завиждам само
,благородно разбира се.
Хвала
Какви риби само!Браво

И как завиждам само

Хвала
- butnik
- рибар фанатик
- Мнения: 8262
- Регистриран на: Съб Сеп 30, 2006 7:35 pm
- Местоположение: Франкфурт на Майн
- Обратна връзка:
Re: Ебро - 09.2014
Четейки репортажа ви, нахлуха скъпи спомени в главата ми от тази красива страна ,благодаря ви, прекрасен излет с отличен риболов,бъдете живи и здрави и дълги години да ни радвате с такива риболови.
Винаги прощавайте на враговете си-за тях няма нищо по-дразнещо от това.....
- максимов96
- вече хвърля и на тежко
- Мнения: 220
- Регистриран на: Съб Мар 22, 2014 4:14 pm
- Местоположение: Сандански
Re: Ебро - 09.2014
Благодарим за страхотния разказ и страхотните снимки !
Re: Ебро - 09.2014
Юли, благодаря ти страшно, от името на цялата компания!jujistef написа:Браво момчета,това исках да видя!

Дай, Боже, другия път заедно с теб!

- GODzillata
- и господ не е толокова добър
- Мнения: 16393
- Регистриран на: Сря Сеп 13, 2006 11:12 am
- Местоположение: Outta space
Re: Ебро - 09.2014
Не'ам думи - крЪсотЪ отвсякъде!



На риба - като на война! Fish'n'chicks!
Кеч & Рилийс...в тиганааа-аха-ха-хаааа...

Кеч & Рилийс...в тиганааа-аха-ха-хаааа...

- tamihal
- сериозен играч
- Мнения: 1872
- Регистриран на: Пет Яну 23, 2009 9:01 pm
- Местоположение: ХAРМАНЛИ
- Обратна връзка:
Re: Ебро - 09.2014
Страхотно...от доста време на сам, това е най-добрият и уникален излет, за който чета. Респект.
- dido ov4arica
- новобранец
- Мнения: 46
- Регистриран на: Сря Фев 12, 2014 10:06 am
Re: Ебро - 09.2014
Браво колеги страхотен репортаж и риболов.
Може ли да споделите малко повече инфо за белите риби а и някоя снимка ако има ще е добре.
Благодаря

Може ли да споделите малко повече инфо за белите риби а и някоя снимка ако има ще е добре.
Благодаря



