Къде се намирам: 
Риболов
Сладководен раздел
Излети
Моят риболовен излет
naRiba.com
Форум
Риболов
Сладководен раздел
Излети
Моят риболовен излет
Как открихме на Искъра!
Как открихме на Искъра!
Мрачните прогнози на синоптиците за продължително дъждовно и хладно време не охладиха ентусиазма на рибарската ни група. Откриването на риболовния сезон е традиционен празник, който задължително посрещаме на палатка, независимо от атмосферните условия. Само дето лошото време значително сви списъка на евентуалните язовири, където можеше безпроблемно да достигнем брега с автомобил. Палатковото оборудване е обемисто и близостта на колата е просто задължителна. Спряхме се на язовир “Искър” – Шипочанския залив, заради асфалтовия път от Ихтиман за Самоков, преминаващ току над бреговата ивица. Пък и нали това си е Меката на софийските риболовци. Държи разнообразна риба, все нещо ще съумеем да предразположим – ако не платика, ще е бабушка, уклей или костур. Да не говорим за “екстрите” – шаран и бяла риба, те вече далеч не са основната цел за редовия въдичар, отделил двата дни на уикенда за престой на язовира. Не бяхме претенциозни, важното е да се забавляваме с нещо, независимо дали ще е на дъно, на плувка или на спининг. Имахме нужната подготовка да посрещнем евентуалните капризи на рибата, свързани с променливото време.
Оформи се група от шест човека, все близки приятели, като първите двама заминахме още в петък сутринта, за да запазим места и да опънем палатките преди да е заваляло. Времето – мрачно и ветровито, точно според прогнозите, очаквахме всеки момент да завали. Все пак, пожали ни и изчака, докато се подготвим да посрещнем дъждовната вълна. Докато дойдат колегите в следобедните часове, всичко беше готово – палатките – покрити с найлони, шатрата разпъната, лодката напомпана, даже масата подготвена в кухненското помещение. Мястото беше обширно, удобно, а песъчливо пътче се спускаше от асфалта току до водата. По-добро от това не можеше да искаме.
Заехме се с въдиците – при наличие на шест редовни риболовни билета можехме да импровизираме с всякаква стръв на различна дистанция. Всичко беше готово за утрешния празник. Оставаше да се почерпим както му е редът и да се наспим до ранното утро. Кюфтетата, приготвени на скара, бяха чудесни, но менюто за утре вечер беше отдавна определено – пържена прясна риба. Въпреки несгодите, оптимизмът живееше във всички. Междувременно дъждът започна, независимо от силните талази на вятъра, които ни караха да мислим, че може да ни се размине. Валеше косо и мокреше всичко, дори под навеса на палатката. С малки прекъсвания дъждът продължи цялата нощ.
Утрото беше още по-мрачно и навъсено. Мъгли покриваха рилските върхове и бавно пъплеха към нас, сякаш е късна есен, а не юни. Ситен дъждец ту препръскваше, ту отминаваше. Но поне вчерашният силен вятър го нямаше. Полъхваше, но съвсем в рамките на допустимото. Подготвихме десет дънни въдици, като част от тях заметнахме от ръка, а други, заредени с царевица “на косъм” и добавка от ароматен качамак, вкарахме с лодката. Въпреки оскъдните количества, язовирът държи шаран и трябваше да му предложим нещо привлекателно. На по-близка дистанция разчитахме на бял и торен червей, стиропор, жито, дребни рибки. И задължителните хранилки, напълнени с всепризнатата “Рекорд езеро”, плюс допълнителни стимулатори, дразнещи обонянието на шарановите риби. Още със замятането удари, но рибата се отклони встрани, заплете се в някакво дънно препятствие и се наложи да скъсаме линията. Поне да бяхме видели каква е. По-резкия удар, последван от отпускане, предполагахме, че е костур или едра платика. Все пак, бяхме обнадеждени.
Захранихме със солидно количество фирмена храна вдясно от дънните въдици, където на петнайсетина метра от брега имаше дълбочина от около 4 метра. Чудесни условия за мачов риболов – чисто и сравнително равно дъно, удобен, песъчлив, леко полегат бряг. Надявахме се основно на платика, на това песъчливо дъно и при умерената дълбочина трябваше да се обади. За подготовката на такъмите е излишно да говоря – всичко беше съобразено с изискванията на съвременния риболов – тънки влакна, малки куки, перфектно балансиране на линията. Първият час на ранното утро ни даде надежди – едър костур около половинка, прилично кефалче, бабушка. Отчетохме още няколко кълванета на бял и торен червей, при които рибата отмъкваше торния или осмукваше белите и после работата се закучи. За следващите часове до обяд само няколко дребни костурчета ни поразмърдаха, а колега извади още един кефал на воблер. Дори дребните щипочета, които са неустоим деликатес за тукашния костур, си плуваха живи и здрави, без да провокират интереса му.
Презаредихме дънните въдици, въпреки че примамките и там си стояха недокоснати. По околните биваци положението беше същото – навсякъде оклюмали рибарски физиономии и празни или полупразни живарници. Служителят на ИАРА, който мина за проверка на билетите, ни информира, че навсякъде е така. Обяснения за капризите на рибата винаги може да се намерят – студеното дъждовно време, аномалиите в атмосферното налягане, пълнолунието. Не сме очаквали чудеса, но чак пък толкова слабо…
Въпреки всички неудачи, достъпният бряг беше пренаселен от въдичари и малцина мислеха за “отбой”, все с надежда, че ще й дойде времето. Е, имаше и екскурзианти, които бързо се нарадваха на празника на откриването или други – неподготвени за лошото време, които омокрени от дъжда, рано-рано се предадоха. Но закоравелите рибари, със солиден стаж, стоически упорстваха и не се плашеха от дъжд и студ.
Взирам се в безнадеждно кротката плувка и все отсрещният бряг ме привлича – със стръмните си, трудно достъпни и обрасли с растителност брегове. До там път нямаше, затова и липсва рибарско присъствие. Само на две места забелязах да прекосяват с лодки до отсреща. Защо пък да не опитам? Може би рибата там ще е по-спокойна при липсата на неизбежния шум около населените брегове. Колко му е, някакви 500-600 метра, за 10 минути съм отсреща. Натоварих в лодката най-необходимия багаж, взех мача и един телескоп за спининг, навлякох дъждобрана и забих весла във водата.
Спрях до потопени храсталаци (язовирът е почти пълен), разпръснати в малко заливче, вързах лодката и възможно най-безшумно се придвижих на десетина метра встрани, на удобно за риболов място. Брегът беше пуст, дори пътечка няма, личи, че рядко се посещава. Пък и водата видимо се е качила и е заляла крайбрежната ниска растителност. Забелязах силуети на някакви риби пред потопените храсти и изсъхнали борчета и реших да опитам първо там. Заметнах косо, за да мога да подам примамката (бял червей) пред тях. Веднага ми наведе ваглера и усетих така очакваната солидна съпротива. С първото хвърляне извадих хубав кефал, може би около 300 грама. Дали пък не ги напипах… Вторият го последва моментално, малко по-дребен, но в нормата. После трети, четвърти. Бях разтреперан от вълнение, откога жадувам за такива емоции. Още по-сладки са на откриването, в дива, естествена среда, понеже тогава успехът се приема като добра поличба за предстоящия сезон. Тъкмо засякох при поредното скриване на ваглера и джиесемът ми звънна. Колегите видели с бинокъла, че вадя риба и бързат да се информират как е. Успокоих ги, че ще има пържена риба за вечеря, без повече да се впускам в подробности – моментът не беше подходящ. А поредният кефал се възползва максимално от ситуацията и докато се занимавам с телефонната информация, се заби в драките. Наложи се да скъсам, въпреки че се опитах да спася линията. В тези жилави храсти нямах големи шансове при всяко съприкосновение на куката до тях. Но пък кефалите бяха там и се налагаше да рискувам. В чистата вода, далеч от водните препятствия, не посягаха. Изглежда движението ми по брега ги смути и рибите изчезнаха. После дълго замятах, без да отчета кълване. Оставих мястото “да си почине”, както казват рибарите и се заех със спининга. Смених няколко блесни, опитах на дребен воблер, после на туистер. Въпреки трудния терен, обходих доста площ, но извадих само два костура от среден клас.
Върнах се на първата позиция и предприех познатата вече тактика с мача. Пак кълване при първото замятане и пак добър кефал. Реших, че няма да мръдна повече от тук, въпреки всички признаци, че рибата се плаши от присъствието ми. Поне открих къде е и с повече търпение ще вадя по нещо. Но времето… След обяд заваля отново. Започна кротко, после постепенно усили, небето придоби оловно-сив, равномерен цвят отвсякъде. И застудя. Дъждобранът ме пазеше, но ръцете ми бяха постоянно мокри и започнаха да изтръпват от студ. А и колегите ме съблазниха със съобщения, че ме чакат вече на масата. Не можах да устоя на изкушението. Тръгнах си от отсрещния бряг със седем мерни кефала, два костура и една бабушка.
Посрещнаха ме с одобрителни възклицания. Те, освен една неголяма платика и още няколко костурчета, друго не бяха извадили. Така с общи усилия осигурихме дългоочакваната рибна вечеря. Но всички отчетоха факта, че спасих рибарската чест с експедицията до отсрещния бряг.
Добромир ДОБРЕВ
Оформи се група от шест човека, все близки приятели, като първите двама заминахме още в петък сутринта, за да запазим места и да опънем палатките преди да е заваляло. Времето – мрачно и ветровито, точно според прогнозите, очаквахме всеки момент да завали. Все пак, пожали ни и изчака, докато се подготвим да посрещнем дъждовната вълна. Докато дойдат колегите в следобедните часове, всичко беше готово – палатките – покрити с найлони, шатрата разпъната, лодката напомпана, даже масата подготвена в кухненското помещение. Мястото беше обширно, удобно, а песъчливо пътче се спускаше от асфалта току до водата. По-добро от това не можеше да искаме.
Заехме се с въдиците – при наличие на шест редовни риболовни билета можехме да импровизираме с всякаква стръв на различна дистанция. Всичко беше готово за утрешния празник. Оставаше да се почерпим както му е редът и да се наспим до ранното утро. Кюфтетата, приготвени на скара, бяха чудесни, но менюто за утре вечер беше отдавна определено – пържена прясна риба. Въпреки несгодите, оптимизмът живееше във всички. Междувременно дъждът започна, независимо от силните талази на вятъра, които ни караха да мислим, че може да ни се размине. Валеше косо и мокреше всичко, дори под навеса на палатката. С малки прекъсвания дъждът продължи цялата нощ.
Утрото беше още по-мрачно и навъсено. Мъгли покриваха рилските върхове и бавно пъплеха към нас, сякаш е късна есен, а не юни. Ситен дъждец ту препръскваше, ту отминаваше. Но поне вчерашният силен вятър го нямаше. Полъхваше, но съвсем в рамките на допустимото. Подготвихме десет дънни въдици, като част от тях заметнахме от ръка, а други, заредени с царевица “на косъм” и добавка от ароматен качамак, вкарахме с лодката. Въпреки оскъдните количества, язовирът държи шаран и трябваше да му предложим нещо привлекателно. На по-близка дистанция разчитахме на бял и торен червей, стиропор, жито, дребни рибки. И задължителните хранилки, напълнени с всепризнатата “Рекорд езеро”, плюс допълнителни стимулатори, дразнещи обонянието на шарановите риби. Още със замятането удари, но рибата се отклони встрани, заплете се в някакво дънно препятствие и се наложи да скъсаме линията. Поне да бяхме видели каква е. По-резкия удар, последван от отпускане, предполагахме, че е костур или едра платика. Все пак, бяхме обнадеждени.
Захранихме със солидно количество фирмена храна вдясно от дънните въдици, където на петнайсетина метра от брега имаше дълбочина от около 4 метра. Чудесни условия за мачов риболов – чисто и сравнително равно дъно, удобен, песъчлив, леко полегат бряг. Надявахме се основно на платика, на това песъчливо дъно и при умерената дълбочина трябваше да се обади. За подготовката на такъмите е излишно да говоря – всичко беше съобразено с изискванията на съвременния риболов – тънки влакна, малки куки, перфектно балансиране на линията. Първият час на ранното утро ни даде надежди – едър костур около половинка, прилично кефалче, бабушка. Отчетохме още няколко кълванета на бял и торен червей, при които рибата отмъкваше торния или осмукваше белите и после работата се закучи. За следващите часове до обяд само няколко дребни костурчета ни поразмърдаха, а колега извади още един кефал на воблер. Дори дребните щипочета, които са неустоим деликатес за тукашния костур, си плуваха живи и здрави, без да провокират интереса му.
Презаредихме дънните въдици, въпреки че примамките и там си стояха недокоснати. По околните биваци положението беше същото – навсякъде оклюмали рибарски физиономии и празни или полупразни живарници. Служителят на ИАРА, който мина за проверка на билетите, ни информира, че навсякъде е така. Обяснения за капризите на рибата винаги може да се намерят – студеното дъждовно време, аномалиите в атмосферното налягане, пълнолунието. Не сме очаквали чудеса, но чак пък толкова слабо…
Въпреки всички неудачи, достъпният бряг беше пренаселен от въдичари и малцина мислеха за “отбой”, все с надежда, че ще й дойде времето. Е, имаше и екскурзианти, които бързо се нарадваха на празника на откриването или други – неподготвени за лошото време, които омокрени от дъжда, рано-рано се предадоха. Но закоравелите рибари, със солиден стаж, стоически упорстваха и не се плашеха от дъжд и студ.
Взирам се в безнадеждно кротката плувка и все отсрещният бряг ме привлича – със стръмните си, трудно достъпни и обрасли с растителност брегове. До там път нямаше, затова и липсва рибарско присъствие. Само на две места забелязах да прекосяват с лодки до отсреща. Защо пък да не опитам? Може би рибата там ще е по-спокойна при липсата на неизбежния шум около населените брегове. Колко му е, някакви 500-600 метра, за 10 минути съм отсреща. Натоварих в лодката най-необходимия багаж, взех мача и един телескоп за спининг, навлякох дъждобрана и забих весла във водата.
Спрях до потопени храсталаци (язовирът е почти пълен), разпръснати в малко заливче, вързах лодката и възможно най-безшумно се придвижих на десетина метра встрани, на удобно за риболов място. Брегът беше пуст, дори пътечка няма, личи, че рядко се посещава. Пък и водата видимо се е качила и е заляла крайбрежната ниска растителност. Забелязах силуети на някакви риби пред потопените храсти и изсъхнали борчета и реших да опитам първо там. Заметнах косо, за да мога да подам примамката (бял червей) пред тях. Веднага ми наведе ваглера и усетих така очакваната солидна съпротива. С първото хвърляне извадих хубав кефал, може би около 300 грама. Дали пък не ги напипах… Вторият го последва моментално, малко по-дребен, но в нормата. После трети, четвърти. Бях разтреперан от вълнение, откога жадувам за такива емоции. Още по-сладки са на откриването, в дива, естествена среда, понеже тогава успехът се приема като добра поличба за предстоящия сезон. Тъкмо засякох при поредното скриване на ваглера и джиесемът ми звънна. Колегите видели с бинокъла, че вадя риба и бързат да се информират как е. Успокоих ги, че ще има пържена риба за вечеря, без повече да се впускам в подробности – моментът не беше подходящ. А поредният кефал се възползва максимално от ситуацията и докато се занимавам с телефонната информация, се заби в драките. Наложи се да скъсам, въпреки че се опитах да спася линията. В тези жилави храсти нямах големи шансове при всяко съприкосновение на куката до тях. Но пък кефалите бяха там и се налагаше да рискувам. В чистата вода, далеч от водните препятствия, не посягаха. Изглежда движението ми по брега ги смути и рибите изчезнаха. После дълго замятах, без да отчета кълване. Оставих мястото “да си почине”, както казват рибарите и се заех със спининга. Смених няколко блесни, опитах на дребен воблер, после на туистер. Въпреки трудния терен, обходих доста площ, но извадих само два костура от среден клас.
Върнах се на първата позиция и предприех познатата вече тактика с мача. Пак кълване при първото замятане и пак добър кефал. Реших, че няма да мръдна повече от тук, въпреки всички признаци, че рибата се плаши от присъствието ми. Поне открих къде е и с повече търпение ще вадя по нещо. Но времето… След обяд заваля отново. Започна кротко, после постепенно усили, небето придоби оловно-сив, равномерен цвят отвсякъде. И застудя. Дъждобранът ме пазеше, но ръцете ми бяха постоянно мокри и започнаха да изтръпват от студ. А и колегите ме съблазниха със съобщения, че ме чакат вече на масата. Не можах да устоя на изкушението. Тръгнах си от отсрещния бряг със седем мерни кефала, два костура и една бабушка.
Посрещнаха ме с одобрителни възклицания. Те, освен една неголяма платика и още няколко костурчета, друго не бяха извадили. Така с общи усилия осигурихме дългоочакваната рибна вечеря. Но всички отчетоха факта, че спасих рибарската чест с експедицията до отсрещния бряг.
Добромир ДОБРЕВ
Fishing Forever
Pozdravlenia kolega !!!
Slochaino da imash informacia kak e putai na iskara sled kato svurshi asvalta??? Tam kadeto e chernia put sled bungalata ??? Ako znaesh PLS spodeli ! Kazvash che e iazovira e pulen, no kakvo e nivoto gore-dolu akto minalata godina po tova vreme li e ???
Oshte vednuj pozdravlenia za dobria Week-end !!!!
Slochaino da imash informacia kak e putai na iskara sled kato svurshi asvalta??? Tam kadeto e chernia put sled bungalata ??? Ako znaesh PLS spodeli ! Kazvash che e iazovira e pulen, no kakvo e nivoto gore-dolu akto minalata godina po tova vreme li e ???
Oshte vednuj pozdravlenia za dobria Week-end !!!!
-
Ribar
- ще става разбирач
- Мнения: 401
- Регистриран на: Вто Юни 01, 2004 9:45 pm
- Местоположение: Стара Загора, Варна
не ми се чете , но съм сигурен че сте ги начупили за това поздравления и от мен 
Риба има глава дълга 9 см. Дължината на опашката е равна на дължината на главата плюс половината от дължината на тялото. Дължината на тялото е равна на дължината на главата плюс дължината на опашната. Колко дълга е рибата?
ама така да се говори е много лесно ..... нали?Наистина, някой явно няма смелост да си каже и името, скрит в собствената си черупка и само търси заяждане, но явно не е попаднал на човека. Уважаеми госте, благодаря ви за вашето любезно мнение за мен и ви моля следващият път да си напишете именцето, защото все пак най-лесното е да си някакво страхливо анонимниче и да лаеш наляво и надясно.
Fishing Forever
-
несъгласен
-
Гост
-
Гост
Всичко за Българския риболов
Контакт с naRiba.com от 10:00 до 18:00 часа
телефон: 0889.62.74.
e-mail: info@nariba.com
e-mail: info@nariba.com