ТОПОЛНИЦА

[pks]

В разговор с колеги братовчедът чул, че на Мъти вир излизали щуки около килограм. На мен толкова и ми трябва (особено след като последната хваната от мен щука беше в средата на декември). При товаренето на тъкъма съгледах и една пръчка болонезе и реших да я взема за всеки случай. Братовчедът се успа, закъсня, спирахме за стръв, за кебапчета и бира, за какво ли още не! Пътят се разбил още повече и ето единадесет и пет – спираме на гьола. Язовирът – прилично пълен, никакъв вятър. Само няколко коли, но “нашето” място заето – едвам стискам зъби да не пусна някоя. Решавам да се огледам, да направя разузнаване. Братовчедът вади столове, стръв, въдици и гузно пита по коя рецепта да е захранката. Казах ,че въобще не ме интересува и тръгнах. След 30-40 крачки се обърнах и гледам, братовчедът замята и след секунда засича. Гледам върхът извит - вади нещо. След малко вече разговарям с колегите настанили се на “нашето” място. “До преди малко само дребосъкът си играе с червея, но започна да излиза и по някоя червеноперка”. Пожелах добра слука и тръгнах да се връщам. Наблюдавам братовчеда и ми се струва, че току изважда по нещо. Като стигнах гледам в кофата за захранка плуват десетина червеноперки. Питам дали не сме забравили живарника, а братовчедът казва че няма време да се занимава да го вади. Извадих две пръчки, избрах две рибки от кофата и хвърлих щукарките, а братовчедът скубе риба след риба. Сетих се за болонезето и реших да се пробвам и аз. И се почна! На 32 хваната от мен рибка заспорихме за точността на резултата и прекратихме съревнованието. След малко извадих едно хубаво кленче, настървих се и забравих за щукарките. Лек ветрец накъдри водата, но рибата кълвеше като луда. Към шест решихме че ще спираме. Прибрахме и измъкнахме живарника. Сърцето ми трепна. То че кълвеше – кълвеше. Но в живарника имаше страшно много риба. Снимахме и премерихме – 7кг. Избрахме най-дребните и тези които изглеждаха най-пълни с хайвер и ги пуснахме. Спахме на вилата на приятел, и на другата сутрин пак на гьола. Дойде и един друг приятел и ги почнахме отново. По едно време почна да ми омръзва и точно тогава хванах една прилична червеноперка, но като я откачах веднага забелязах липсата на люспи и успоредните драскотини. Обърнах я от другата страна – също но по-дълбоки на разстояние 4-5 см. Мина ми тръпка по гърба и се сетих, че всъщност съм тръгнал за щука. Явно има, но къде ли е? При това непрекъснато и не обезспокоявано кълване на червеноперката, едва ли наоколо има хищник. Оставих болонезето и отново тръгнах по брега. Реших, че трябва да пробвам далеч от брега, на тежко и освен това на изкуствена стръв. На тежко хвърлих с две рибки една долу на къс повод и една на асансьор. Напоследък при силови замятания връзвам рибките допълнително със силно усукана тоалетна хартия. Така хем не се заплитат поводите, хем съм сигурен че рибката ще остане на тройката при силното замятане. После разпънах блеснарката и… боже ами къде е чантичката с блесните?! Явно е останала в къщи, по дяволите! Хванах пак болонезето. По едно време братовчедът вика, че плувката ми ходи от дълго време насам натам. Засякох поредната червеноперка. В един момент се сетих, че от една пружина за хранилка мога да си направя “Дражкович”. Така обходих голям участък от брега, но без резултат. Тежкото също си стои. Приятелят ми ме смъмри, че мога хем да си чакам щуката, хем да си ловя червеноперка. Така и направих. По някое време решихме да хващаме по още една и да си ходим. Е хванахме по повече от една и прибрахме. Извадихме живарниците – по същия начин като вчера, само дето днес не пуснахме толкова много обратно. Щуката не се обади, но кефа от червеноперката не беше малък.