От снощи...

[Stefko]

Не знам защо, но ми се струва, Че пускам тая тема за втори път

Четвъртък. Още един августовски ден бавно отминава над голямата река, за да отстъпи мястото си на прохладната вечер. Слънцето лениво докосва хоризонта и не подозира, че след минути ще даде началото на поредното вечерно съживяване на природата под себе си. Това е забележителен миг от живота на реката, в който всевъзможни твари си дават среща около речния бряг, всяка в тръсене на нещо свое. Прекрасно е да се наблюдава цялата тази надпревара...за живот Всичко прилича на една голяма софра, на която всеки е едновременно и хранещ се и храна за другите. Защото не се съмнявайте, основен режисьор на тази сцена е глада...
Най-напред от тревите и шубраците се появяват дребните насекоми. Не, това не са прословутите кръвожадни Дунавски комари, а някакви други невинни мушици, които не остават незабелязани за дълго - стотици жаби вече са заели удобни позиции във водораслите и лакомо примигват с очи предусещайки близката вечеря Комарите ще изчакат още малко и ще се появят с цялата си злоба и наглост, които са им присъщи (при нас хората сигурно подобни черти щаха да минат за хъс и упоритост...). Към "масата" до брега се приближават и пасажите дребни рибки - уклеи, мъздружки, бабушки, расперчета... Мляскат шумно по повърхността на водата, обирайки невнимателните насекоми, увлекли се във вечерната си раходка. Правят го някак игриво и лекомислено, забравяйки съвсем, че не са сами в реката. Непредпазливостта за някои ще означава, че това ще е последната им вечеря - хищниците се появяват с учудваща точност и безмилостно дават да се разбере кой всъщност е господаря тук След дългата почивка през деня сега е време и те да излязат от прохладните си убежища и да вземат своя дял от полагащата им се гощавка. Най-напред малките, а по-късно и по-големите им батковци...
Аз също съм тук и очаквам своя ред Вярно не за да се нахраня, или поне не във физиологичния смисъл на думата, а по-скоро да взема няколко залъга за сетивата и рибарската си душа Чакам точно този един час от деня и за да не го пропусна съм дошъл малко преди неговото начало...
Всъщност озовах се на реката с идея да изпробвам няколко нови примамки и поне за малко да се откъсна от "вечните" силикони. Един попер, спинербайт, Рапала - ратлин, 1-2 блесни - това мислех да предложа на вечерните щуки, с надежда да сефтосам поне една от тях. Този път бях твърдо решен да не се предвам лесно
Тъй-като бях подранил с около половин час за вечерното активизиране знаех, че рибата е все още далеч от брега и е някъде на дъното. Малко примамки могат да се предложат в подобна ситуация (особено предвид течението), така че предпочетох рапалата - воблер очевидно направен за риболов близо до дъното и на по-големи дълбочини. Първо хвърляне - нищо. Второ - пак нищо. Разбрах, че не успявам да сваля примамката на дъното достатъчно далеч от брега, т.е. там, където предполагах, че е рибата. Все пак продължих, колкото да проверя теорията си, че хищника по това време не е на близо, и след 30-тото "нищо" бях доста по-уверен в това
Сложих спинербайта - още една примамка за обседване на сравнително близки дистанции (поне в дунавските условия), но и с нея направих 20-тина "празни" подавания, които продължаваха да затвърждават усещанията ми.
Не издържах - това беше чудесен момент да се уверя, че употребата на силикони при мен не е плод единствено на субективно отношение, а че в определени ситуации е просто единствения работещ вариант. Сложих един и го пльоснах 3-4 м. зад предполагаемото "леговище". Бяха нужни само 2 повдигания от дъното за да разбера, че хищника е точно там - кратко празно почукване, което дори не остави резка по примамката. На следващото хвърляне обаче почукването си беше кълване, кълването беше последвано от подсечка, а подсечката - празна. В следващите 10-15 хвърляния имах общо 6 или 7 удара, 3 от които се закачиха - все щуки в диапазона 1,5-2 кг. Така и не извадих нито една от тях, но това е друга тема...
После вечерта дойде, дойде и момента, за който писах по-горе, пробвах попера, наядоха ме здраво комарите...но така или иначе повече успехи тази вечер нямаше.

Стана доста дълго, но се надявам да е било интересно и полезно за някого Защото за мен определено беше и научих още нещичко за това място...

Поздрави!

[sapuna]

Не знам защо, но ми се струва, Че пускам тая тема за втори път

Четвъртък. Още един августовски ден бавно отминава над голямата река, за да отстъпи мястото си на прохладната вечер. Слънцето лениво докосва хоризонта и не подозира, че след минути ще даде началото на поредното вечерно съживяване на природата под себе си. Това е забележителен миг от живота на реката, в който всевъзможни твари си дават среща около речния бряг, всяка в тръсене на нещо свое. Прекрасно е да се наблюдава цялата тази надпревара...за живот Всичко прилича на една голяма софра, на която всеки е едновременно и хранещ се и храна за другите. Защото не се съмнявайте, основен режисьор на тази сцена е глада...
Най-напред от тревите и шубраците се появяват дребните насекоми. Не, това не са прословутите кръвожадни Дунавски комари, а някакви други невинни мушици, които не остават незабелязани за дълго - стотици жаби вече са заели удобни позиции във водораслите и лакомо примигват с очи предусещайки близката вечеря Комарите ще изчакат още малко и ще се появят с цялата си злоба и наглост, които са им присъщи (при нас хората сигурно подобни черти щаха да минат за хъс и упоритост...). Към "масата" до брега се приближават и пасажите дребни рибки - уклеи, мъздружки, бабушки, расперчета... Мляскат шумно по повърхността на водата, обирайки невнимателните насекоми, увлекли се във вечерната си раходка. Правят го някак игриво и лекомислено, забравяйки съвсем, че не са сами в реката. Непредпазливостта за някои ще означава, че това ще е последната им вечеря - хищниците се появяват с учудваща точност и безмилостно дават да се разбере кой всъщност е господаря тук След дългата почивка през деня сега е време и те да излязат от прохладните си убежища и да вземат своя дял от полагащата им се гощавка. Най-напред малките, а по-късно и по-големите им батковци...
Аз също съм тук и очаквам своя ред Вярно не за да се нахраня, или поне не във физиологичния смисъл на думата, а по-скоро да взема няколко залъга за сетивата и рибарската си душа

Ти какво работиш бе човек?
Искаш ли да финансирам издаването на една книга?

[Nedeltcho Delev]

То що ни трябва да ходим за риба,аз като четох това преживяване,все едно аз бях на реката,даже по едно време взех да гоня комарите! Браво за написаното,следващия път ще успееш

[ceno cenov]

Ти какво работиш бе човек?
.................

Ха работи Нали го виждаш за едно капо колко е изписал, ами ако беше хванал?
Стефко надявам се понеделнишкото есе да е в друг раздел не в поезия

[sestrata]

Евала на колегата! Кърти мивки - ето това работи . Аз лично много се изкефих на есето му.

[ceno cenov]

Майстор е на разказа, няма спор

[Stefko]

Кърти мивки - ето това работи .

Тоя лаф винаги много ме кефи като го проЧета

Радвам се, момЧета, Че ви харесва разказа

П.П. Цене, по-добре другия ми разказ верно да е в по-подходящ раздел, Че и ти ще присъстваш в него

[daniel_g]

Браво Стефко Отново страхотен материал. А ceno добре напраи лодката та да се повозваме по Дунав, че то риба се е видяло няма да се вади