
Наименование: Костур
Други названия: костур, меше
Латинско наименование: Perca fluviatilis
Актуална информация за риболов на Костур
Описание
Костура е хищник от семейството на костуровите. Среща се много по нашите води. Живее на стада и се храни предимно денем. Рибата е много адаптивна към всякакви води, дори реки с бързи течения. Обитава и местата с по-блатисти повърхности, но предимно предпочита водите, където изобилства от пъстърва.
Размерите на костура достигат до 50–60 см, а на килограми се развива до 5. Израстването му много зависи от средата на живот. Често пъти на него се дължи разселването на другите водни обитатели, което намалява разнообразието на водоема и го превръща в дребен и опасен хищник.
Костура е характерен със странично сплескано и високо тяло. При големите екземпляри с налети и дебели тела се наблюдава оформяне на гърбица. Люспите им са ситни, твърди и трудни за отстраняване. Имат сравнително малка глава, но пък устата е голяма и пълна със ситни зъби, където липсват кучешки. Костура гледа през големи, оранжеви очи.
Сиво-зеленикави или тъмносиви са краските по гърба му, а понякога се среща и в кафеникави тонове. От към страните е доста по-светъл и има от 5 до 9 тъмни ивици.
Друго характерно за структурата на костура е бодливото му покритие. Има две последователни гръбни перки, с бодливи лъчи, както й шипове по хрилете. Цялата повърхност на рибата е значително грапава. Плавниците й в долната част и перката от към опашката е в оранжев и жълтеникав първи ред. Цвета на костура много често е в резултат от средата, в която живее.
Той живее и се движи на стада. Денем могат да се забележат цели пасажи тръгнали на лов за храна, а привечер в купом се прибират към по-дълбоките части.
Големите екземпляри се придържат към дълбоките райони, където се чувстват защитени. Само най-големите сред тях живеят отделно от стадото и обитават единствено дълбините покрити с каменисти повърхности. Женските на костура са с много по-големи размери от мъжките.
Костура зимува в дълбоките и топли води, а на пролет излиза отново към плитчините, където изобилства от дребна риба.
Риболова на костур е целогодишен. Единствено в най-големите горещи дни може да има затишие, поради липсата му на апетит, но дори тогава се храни сутрин рано и привечер.
Костура е хищник от семейството на костуровите. Среща се много по нашите води. Живее на стада и се храни предимно денем. Рибата е много адаптивна към всякакви води, дори реки с бързи течения. Обитава и местата с по-блатисти повърхности, но предимно предпочита водите, където изобилства от пъстърва.
Размерите на костура достигат до 50–60 см, а на килограми се развива до 5. Израстването му много зависи от средата на живот. Често пъти на него се дължи разселването на другите водни обитатели, което намалява разнообразието на водоема и го превръща в дребен и опасен хищник.
Костура е характерен със странично сплескано и високо тяло. При големите екземпляри с налети и дебели тела се наблюдава оформяне на гърбица. Люспите им са ситни, твърди и трудни за отстраняване. Имат сравнително малка глава, но пък устата е голяма и пълна със ситни зъби, където липсват кучешки. Костура гледа през големи, оранжеви очи.
Сиво-зеленикави или тъмносиви са краските по гърба му, а понякога се среща и в кафеникави тонове. От към страните е доста по-светъл и има от 5 до 9 тъмни ивици.
Друго характерно за структурата на костура е бодливото му покритие. Има две последователни гръбни перки, с бодливи лъчи, както й шипове по хрилете. Цялата повърхност на рибата е значително грапава. Плавниците й в долната част и перката от към опашката е в оранжев и жълтеникав първи ред. Цвета на костура много често е в резултат от средата, в която живее.
Той живее и се движи на стада. Денем могат да се забележат цели пасажи тръгнали на лов за храна, а привечер в купом се прибират към по-дълбоките части.
Големите екземпляри се придържат към дълбоките райони, където се чувстват защитени. Само най-големите сред тях живеят отделно от стадото и обитават единствено дълбините покрити с каменисти повърхности. Женските на костура са с много по-големи размери от мъжките.
Костура зимува в дълбоките и топли води, а на пролет излиза отново към плитчините, където изобилства от дребна риба.
Риболова на костур е целогодишен. Единствено в най-големите горещи дни може да има затишие, поради липсата му на апетит, но дори тогава се храни сутрин рано и привечер.
Възможен риболов в следните водоеми:
яз. Александър Стамболийски, яз. Искър, яз. Йовковци, яз. Камчия, яз. Въча, яз. Дъбника, яз. Крапец, яз. Ястребино, яз. Ясна поляна, яз. Кърджали, яз. Снежина, яз. Дренов дол, яз. Елешница, яз. Голям Беглик, яз. Студен кладенец, яз. Поляница, яз. Одринци, яз. Бели Лом, яз. Долна Диканя, яз. Багренци, яз. Ивайловград, яз. Огоста, яз. Гарваново, яз. Тракиец, яз. Жребчево, яз. Малко Шарково, яз. Малка Мътница, яз. Тополница, яз. Божурица, яз. Кричим, яз. Пясъчник, яз. Дреновец, яз. Сопот, яз. Александрово, яз. Каменец, яз. Полетковци, яз. Брягово, яз. Тича, яз. Горни Дъбник, яз. Копринка, яз. Мандра, яз. Стойковци, яз. Белопопци, яз. Езерово, яз. Богатово, яз. Доспат, яз. Мечка, яз. Морун, яз. Мишковец, яз. Ковачица, яз. Ярловци, яз. Дяково, яз. Боровица, яз. Кула, яз. Алино, яз. Батак, яз. Домлян, яз. 40-те извора, яз. Леново, яз. Бебреш, яз. Бошуля, яз. Засмяново, яз. Текето, яз. Бели извор, яз. Белокопитово, яз. Ботунец, яз. Монтана лейк, яз. Съединение, яз. Стефаново, яз. Пчелина (Лобош), яз. Долни богров - платения, яз. Огняново, яз. Пет могили, яз. Гълъбово, яз. Врабево, яз. Палици, яз. Липник, яз. Студена, яз. Ал. Стамболийски, ез. Байкал, яз. Безден, яз. Белкопитово, яз. Цацаровци, яз. Веринско, яз. Върбешница, яз. Габра, яз. Долни Богров, яз. Долни Богров - платен, яз. Душанци, яз. Етрополе, яз. Жеков Вир, яз. Извор, Радомир, яз. Кавака, яз. Казичане - влека, яз. Казичане - затвора, яз. Кривина, яз. Кривина - платен, яз. Кътина, яз. Левица, яз. Лобош, яз. Лозенски, яз. Мещица, яз. Николичевци, яз. Овчарица, яз. Осиковица, яз. Панчарево, яз. Панчарево - платеното, яз. Пасарел, яз. Патичарника, ез. Рабиша, яз. Радуловци, яз. Светената вода, яз. Славовица, яз. Слаковци, яз. Сопот, Сопот, яз. Суходол, яз. Тотлебен, яз. Хераково, яз. Цонево, яз. Челопечене, яз. Чепинци, яз. Червен, яз. Червена могила, яз. Черногорово, яз. Шаново, яз. Широка поляна, яз. Ярджиловци - стария, яз. Златоград
Сподели публикацията:
Коментари:
Коментари:
Добави коментар:


