ВНИМАНИЕ: Авторски права! Прочети повече



Наименование: Щука
Други названия: щука
Латинско наименование: Esox lucius


Актуална информация за риболов на Щука


Описание

Няма друга риба, равна на щуката, чийто образ толкова много да присъства във вероазиатските митове и легенди. Тя присъства в множество приказки на Русия, Финландия, Англия и Ирландия, а така също и на Европейските страни. В българските приказки не присъстват много образите на рибите, но ако се споменава някъде, то това е щуката.
Дали породено от факта, че е исполински хищник или, заради голямото щастие, което носи улова й, тази риба масово присъства в литературата на различните народи.
В семейството на щуките присъства, както нашата и още четири вида щуки, срещани по Америка и Азия.
Нашата щука расте до метър и половина, а и достига огромните 30 килограма. За миналото щуката е позната като велико водно чудовище задминаващо размерите на много плавателни съдове. Сред едни от най-големите екземпляри, чиито останки са съхранени до днес се намират в музея в Манхайм, Германия. Огромно чудовищните кости на екземпляра впечатляват посетителите, но е малко наличната информация от кога датира и къде е открит, може дори да се смята, че останките са от праисторическите времена. Историята се приписва на манхаймския скелет на щука по времето на император Фридрих Втори Барбароса. Тя се смята за негово дело, което пуснал в езерото покрай Хайлброн и била номерирана с метална плочка разположена върху хрилния капак, а на нея датира годината 1230. Щуката се смята, че е хваната 267 години след това време, в 1497 г., а дължината на му стигала 5,70 метра и тежал 140 кг. Огромното чудовище било побеляло от старост.
У нас щука с величествени размери е хваната през 1984 г., тя тежала 14,1 килограма и била с 113 см дължина. В обезрибеното към днешна дата Алдомировско блато намиращо се до Сливница, някога са се улавяли щуки с над 10 кг тегло.
Щуката има стреловидно тяло типично за хищник. Цветовете й наподобяват маскировъчен костюм и се менят според средата на живот. За нашенските щуки е характерна ивичната шарка, а за екземплярите в Северна Европа точковидна е типична. Рибата има маслинено зелени, златисто-кафяв или сивкаво-зелен цвят. С напредване във възрастта цветовете потъмняват, а гърбът, горните страни и главата почерняват.
Щуката има крокодилска форма на главата и мощни челюсти. Устата й наподобява патешки вид в затворено положение. Челюстите й се отварят широко, което дава възможност да поглъща плячка с огромни размери. Преглъщащата част от хранопровода на щуката е много гъвкава, което й позволява да налапа плячка с по-големи размери. Има два вида зъби: кучешки, с които убива плячката си и дребни иглички, изкривени навътре, които закриват езика и небцето в горната му част. От вътрешната страна на хрилете също има зъби, които спират улова и да бяга. С толкова много защити, неината прехрана е сигурна.
По двигателни умения е ненадмината. На опашният плавник разчита със сила и широк замах. До него е разположена гръбната перка, което позволява на тялото й да отскача значително при атакуване на жертвата. Щуката има големи и жълти очи, с черни зеници. Смата се, че зрението и е на ниво, чрез него вижда напред, в страни и нагоре. Фиксира всичко минаващо около леговището й и като костура ловува денем.
Рибата се храни с всичко, което плува и попадне под обсега й. За най-добра стръв се смята малката щука, червеноперката, уклея и каракудите, линове са по-новата й плячка. Всички риби с тези размери са добра храна за щуката. Когато обаче липсва риба, тя пребивава от жаби, мишки, птици и други.
У нас е добре разпространена. Обитава Дунав и вливащите се реки, а така също канали, като този до с. Орсоя. Щуката живее и във водите на Струма, Марица, Янтра и Тунджа. По нашите язовири и напоителни системи се среща също твърде често. Това се дължи на факта, че щуката се адаптира към всякакви води и дълбочини.
Сред любимите й места са скривалища от типа на потънали дървета, различни туфи от водни растения, тръстики, шавари и други. Укритията са и нужни, за да напада в засада, нещо, което при костура и бялата риба не е характерно, те гонят плячката си. Щом някоя риба доближи леговището на щуката, тя се стрелва и поглъща жертвата. Този подход е вроден у рибата и дори малките 15 сантиметрови рибета ловуват по същия маниер. Когато плячката е с големи размери, щуката я захапва странично и после лекото предъвкване й помага да я обърне и да я погълне изцяло. За малката жертва, церемонии няма, те без проблем се поглъщат наведнъж.



Възможен риболов в следните водоеми:

яз. Александър Стамболийски, яз. Искър, яз. Йовковци, яз. Въча, яз. Дъбника, яз. Крапец, яз. Поляница, яз. Одринци, яз. Багренци, яз. Огоста, яз. Жребчево, яз. Малка Мътница, яз. Тополница, яз. Божурица, яз. Кричим, яз. Сопот, яз. Брягово, яз. Копринка, яз. Мандра, яз. Стойковци, яз. Белопопци, яз. Езерово, яз. Морун, яз. Мишковец, яз. Боровица, яз. Алино, яз. Леново, яз. Сушица, яз. Текето, яз. Бели извор, яз. Стефаново, яз. Пчелина (Лобош), яз. Долни богров - платения, яз. Врабево, яз. Ал. Стамболийски, яз. Безден, яз. Върбешница, яз. Добромирка, яз. Долни Богров, яз. Долни Богров - платен, яз. Душанци, яз. Етрополе, яз. Жеков Вир, яз. Кривина, яз. Кривина - платен, яз. Левица, яз. Нови хан, яз. Овчарица, яз. Опицвет, яз. Осиковица, яз. Панчарево, яз. Панчарево - платеното, яз. Пасарел, ез. Рабиша, яз. Светената вода, яз. Слаковци, яз. Сопот, Сопот, яз. Суходол, яз. Таваличево, яз. Челопечене, яз. Чепинци, яз. Червен, яз. Червена могила, яз. Черногорово, яз. Шаново, ез. Беляковци, яз. Златоград

Оцени публикацията:

Рейтинг 3.2 от 5 гласували
Сподели публикацията:



Коментари:
 
29 Jan 2013
Щука в Рабишкото езеро?ФАНТАЗИЯ!!!
 
17 Apr 2013
вече и в язовир Цонево
 
10 Mar 2022
И всички по-големи баластиери!
Добави коментар:




ВНИМАНИЕ: Авторски права! Прочети повече
РЕКЛАМА
СЛЕДВАЙ НИ ВЪВ ФЕЙСБУК
СЛЕДВАЙ НИ В GOOGLE