Пътеводител за прехода. На себе си ли служим? - vol.3

[G.Petkov]

Ами не си прилича особено с фотото .....

И на мен тъй ми се видя !

Автор на дописката е някой Младен Марков,
Може да се е объркал ?

[Павел Иванов]

....
Може да се е объркал ?

Ами по-скоро не е .
По-вероятно е за този Танко memberlist.php?mode=viewprofile&u=123738 да е писал .

[G.Petkov]

Така е, прав си !

Ама има време и наш Танко да влезе в вестникарските страници !

[G.Petkov]

Пролетта дойде !

Символичното първо тиганче с пролетни рибки,
Което е много важно, също като със зимните !







Филенца от уклей и костурчета,
Накиснах си за малко в ябълков оцет и вода,
Овалях ги в царевично брашно и лют червен пипер,
И ............... бира !

Наздраве и на вас !

[Павел Иванов]

Ми наздраве !

[dantho.mihov]

.....
Накиснах си за малко в ябълков оцет и вода,
....

И що ги киснеш ?
Интересно ми е. Оцета е слаба киселина и ще убие някои микроорганизми. Но пък разреден с вода вече целта на кисненето е друга, но каква ?

[G.Petkov]

И що ги киснеш ?

От една страна не съм разбирач на готвенето,
От друга, много малко риба ям,
Та не съм критерий.

Но ................ от две, три години забелязах, че накисвайки рибите в този разтвор, след което изплаквам,
Изчезва един специфичен рибен дъх, особено при уклея.

Би трябвало да се прави с лимонов сок и вода, но у дома лимони не се ползват въобще,
Затова - ябълков оцет "Кулинар".

Само бялата риба я пържа директно, но при нея няма и нужда от накисване.

[dantho.mihov]

....
Затова - ябълков оцет "Кулинар".

Той не е оцет. Ямболски Имитиращ продукт продаван като оцет или поне беше. Ябълковите градини около Ямбол отдавна ги няма.
Преди около 5-6 години им натресоха акт, че на етикета им пише оцет. От тогава преминах на оцет Вега, който пък миналата година Винпром Пешера ги купи. И леко им вдигна цената.

[G.Petkov]

Това ползвам аз, от няколко години.











И за риби, и за гъби !
Цената му е над обичайната за оцет.

Също, нямам никакви проблеми при бурканите с мариновани гъби, въпреки че слагам малко оцет,
Не се развалят дълго време, без термична обработка.
А вкусът на гъбите е по-добър, когато оцетът в марината е малко.

Вероятно домашният ябълков оцет да е с по-добро качество, ама никой не го предлага.
Не съм и търсил.

[Павел Иванов]

Здрасте ви муцкОФФци !
Та да ви распраам ?
Вече няколко седмици ми се натрупаха как не бях ходил на почивка та с буля решихме да отскочим до Велинград

20260329_151339.jpg

20260329_151343.jpg

20260329_160058.jpg

20260329_160102.jpg

20260329_183149.jpg

Значи "Гранд хотела" се срина здраво в класацията ми в нишата предлагана храна , респективно комплексни екстри спрямо цена на пет звездно СПА във Велинград !
За разлика от последният път кога го посещавах менюто и като асортимент , и като качество повече подхождаше на евтин инклузив отколкото на пет звезден хотел !

На тоя етап на първо място в личната ми класация предлагане / цена се възкачва "Инфинити" , още повече , че строежа на ваканционното му село почти приключи и вече прахоляка ще го няма .
Големият му недостатък , поне за мен е , че в "Инфинити" липсва "топла" закрита част към ресторанта в която да си пуфкаш докато си папкаш а на вън е лад , каквито помещения имат "Санте" , "Гранда" , "Арте" , "Макси" , "Кашмир" и пр. . Е , ако може и провисналият винилов таван над плувният басейн най-накрая да оправят ще е екстра

[G.Petkov]

Сега са актуални офицерите, та се присетих за една стара история.

Седемдесетте години.
БНА и аз войник, мерач в разчет на балистична ракета.
Ракетата е мобилна - поставена на самоходна артилерийска установка /САУ/.
Един ден ми се падна да правя профилактика на ходовата част с механик-водача, подменяхме част от веригата, когато парче чугун се строши при ударите с огромният чук и ме улучи малко под коляното. Паднах, все едно ме удари шрапнел. Свалих панталона, малка рана и струйка кръв. Лазарет, превръзка и после във военна болница в Станке Димитров, по онова време. С междуградски автобус.
Операция с местна упойка, извадиха парчето, зашиха ме.
Ставам от хирургическата маса и доста зашеметен от всичко, казвам :
- Докторе, сега какво да правя ?
И онзи освирепя !
Как можело да му казвам „докторе“ !
Той бил офицер, той бил „другарю майор“ !
Гледам го – обикновен човек с бяла престилка. Може да е ефрейтор, майор, генералисимус даже, ама не му личи !
Крясъци, врява, изгони ме от болницата.
Пеша от до автогарата в Станке Димитров, после селският автобус до Самоков, после по тъмно пеша до поделението !
Като се прибрах, превръзката на крака бе подгизнала от кръв.

За няколко дни се оправих, все пак бях на осемнадесет, но споменът за офицера - „другаря майор“ остана за винаги !
Белегът също !