НЕ НА ЦИГАРИТЕ

[stoil kolev]

Аз пък съм превей-превали! Не съм бил кой знае какъв страстен пушач - 1 кутия за 2-3 дена. Бях ги спрял 2000-та година, а 2007 пак ги почнах. Август '08 пак ги спрях до малко след нова година. Сега съм на няква никва ситуация - цяла седмица не пуша, като дойде петък, събота и си купувам по една кутия, защото винаги има некви сбирки и ми се приисква и ми писва да муфтя останалите . Ето снощи имахме у дома гости (каниха ме официално за кръстник ), но не палих цяла вечер! Но за тази вечер аз пък ще ходя на едно гости и като знам там какво става, няма как да не запаля .
Та, никотиновия глад не е големия проблем според мен, а гадния навик, когато няма какво да правиш и от скука посягаш към кутията и запалката. Не мисля, че е кой знае какъв успех моето постижение, но за тези от вас, дето 2-те кутии не им стигат за деня, ако могат да минат на "моя" режим, ще се чувстват доста по-добре!

за сега и аз съм на този режим ама до кога.взеха много да удрят по джоба вече.

[ULDO1]

=============

[a4kana]

И аз вече 10 дена не пуша ,а пък ги пушех от 14 годишен сега съм на 30.Обаче по добре късно от колкото никога

[barutchiata ©]

Когато и да спрете тия лайна, няма да сбъркате!Когато и да ги започнете, голямо зло си причинявате!Личен опит.

[Венелин Радушев]

Два месеца и десет дена без запалена цигара. Допреди това 3-4 кутии на ден. По-лесно се отказват отколкото очаквах. Или просто бях в благоприятна за отказването им ситуация...

[deso_bg]

Пак ги спрях, за 3-ти път, засега 6 месеца не съм палил. Принципно 15 години съм пушил по 2-3 кутий на ден Другите опити-едно кратко за месец и едно по дълго за 8 месеца. Пожелавам си успех

[KVS]

Уф, пропуших от келешлък през 1981г, бях 8-ми клас. И така до 1986. Бях много болен и 5 дни не можех да си поема въздух. Когато оздравях, просто не запалих и така стана първото ми отказване. Пуших по около кутия дневно. После демокрация, промени, заработих като такси и една вечер на 1990 си купих пакет "Родопи" и подкарах тютюна наново. Постепенно стигнах до две кутии "Лъки" дневно. И така до 1993, когато правителството вдигна цената на цигарите с 1/3. "Лъкито" от 18 стана 24 лева, а аз реших да не им се набутвам повече. И така въртейки ми се из главата мисълта за отказване, дойде паметния 17. XI. 1993 г. Вечерта преди мача се отбихме на по бира и да видим приятелите в едно кръчме на входа на Южния парк, което отдавна изгоря. Цигарите ми свършиха, един ме помоли за огънче и "забрави" да ми върне запалката. Аз си рекох: "СЕГА ЩЕ Е!" и на излизане хвърлих празната кутия зад гърба си, без да се обръщам ...

Не зная, дали ще ми повярвате, но повече от 16 години по-късно още сънувам, че пуша.

[krokibg]

[NikiStoianov]

Отказване без стимул не става. Трябва да има нещо, което да те притиска, за да ги спреш. Най-силен мотиватор е здравен проблем, който налага отказването. Да не се случва на никого! Друг фактор може да са парите. Всеки ден си слагайте в касичка пари колкото за една кутия. Като видите колко бързо се трупат вътре парите, ще се включи пустата алчнотия и ще имате стимул да остискате.
Аз всяка година правя опит на 1 януари. Рекорда ми е 4 години. Тази година до сега устисквам, ама има ли алкохол - паля.
Лошото е че всеки хубав спомен, всяко весело прекарване, щастлив миг и т.н. е автоматично свързан с пушенето. Винаги когато нещо такова се слуги - винаги ми се пуши. Пък за алкохола да не говоря. Там връзката всички я знайме.
А най-важния фактор за провала на отказването и връщането към тютюна, поне за мен е загубата на стимул и това, че забравям колко по-лошо е като пушиш. Храченето, кашлицата, вкуса, миризмата, лесното изморяване, трудното дишане и т.н. Просто забравям за тях и почвам да се чудя - за ко ли пък съм ги спрял цигарите?? Чай да запаля една да си припомня кво беше. Е то не е толко лошо . И цикъла започва отново.
Иначе периода при мен трае към 4 месеца. Първите 7 дни се боря с наркотичния глад, после до края на първия месец се боря с навиците (да не пуша като стана, да не пуша като се нахраня, да не пуша като се развълнувам, да не пуша като се кача в колата и т.н.) После до края на третия месец се боря с желанието да пушиш като си в компания и с алкохол. След четвъртия месец вече не знам какво е това да ти се пуши.
Като съвет мога да кажа: Пиите много кола в първите дни. Добре заменя никотина.

[jovani]

[quote="NikiStoianov"]Отказване без стимул не става. Трябва да има нещо, което да те притиска, за да ги спреш. Най-силен мотиватор е здравен проблем, който налага отказването. Да не се случва на никого! На пълно съм съгласен с теб колега.Аз пропуших на 20г.Сега съм на близо 55/март /.Отказах ги преди 8месеца но продължавам да мисля за тях.Здобих се с асма,ползвам разни инхалатори.Пушех по близо 3 кутий Виктори.За първи път ги отказвам.Дано да издържа на напъна.Пожелавам на всички успехи.Лепенките действат/не е реклама/ не само на мен.

[dunavski]

Отказване без стимул не става. Трябва да има нещо, което да те притиска, за да ги спреш. Най-силен мотиватор е здравен проблем, който налага отказването.

Колега появи ли се здравен проблем значи вече е късно . Преди пушех и аз започнах 7 клас. покрай другите (да не остана по-назад) пушех 5-6 години когато станах студент за цигари давах повече пари отколкото за ядене и един ден си казах, че няма да пуша повече и от тогава не пуша. Виждам, че много колеги се оплакват, че като запалят една и пак почват аз след това съм палил 2-3 пъти, но не ми се е допушвало повече просто се иска малко инат и воля като кажеш "не" значи "не".

[svilen_sa6kov]

Колеги моето мнение , че цигарите лесно си спират и всичко зависи от психологическата нагласа с която тръгвате да ги отказвате. Трябва да решите да ги спррете с нагласата че се лишавате от нещо гадно, вредно и неприятно - трябва да сте убедени и да вярвате в това, а не да си го знаете но да тръгнете да отказвате цигарите и постоанно да си мислите 0 ей сега ко запяля къв кеф ша ми стане. Мислите ли си, че се лишавате от нещо приятно няма да стане.

[doberman]

колеги не че искам да плаша някой а само да споделя с вас
аз ги спрях преди 6 години и от тогава им се мръщя ама сам с 24-25 кила в +

[Венелин Радушев]

Най трудното е човек да реши, че желае да ги спре. Оттам вече е лесно. С "Допушвам кутията и ги спирам" нестава. Раздадох половин стек като ги спрях.

[NikiStoianov]

Мислите ли си, че се лишавате от нещо приятно няма да стане.

Проблема е че си е точно така. Лишаваме се от нещо много приятно, но и за съжаление вредно.
Като ги спрях за четири години бях стидент. Знаете как е - малко спане, малко ядене, много пиене, цигари и кафета в промишлени количества. По тоя начин си докарах здраво прескачане на сърцето, безопасно но крайно неприятно и изнервящо. Та това ми беше тогава стимула и за това казах, че здравния проблем е най-силния стимул. Като ти дойде проблема до главата се усещаш че цигарите водят само към един изход и той не е приятен . За щастие при мен спирането на цигарите махна и проблема.
После пак ги почнах много ясно и сега пак ги спирам
Тоя цикъл си е за цял живот и от него спасение няма!