Робинзон - търсачът на рапани

[justinian]

Митак, на това място има и много еврейски попчета. През 1994 година, с мой приятел обикаляхме района, в търсене на някоя "плоча". Направи ми впечатление, че от пясъка се подават белезникави рибешки тела, завършващи с опашка. Така да се каже "наскубах" като моркови десетина рибока и понеже не знаех какви са спрях този вид "риболов" и отново се отдадох на търсенето на калкани.В Поморие показах рибите на няколко дърти рибари, но те озадачено гледаха и се почесваха по вратовете и така и не можаха да ми дадат отговор. В къщи ,в книгата на Д.Минев видях рисунка на рибата и я определих като еврейско попче. Стана страхотен чироз. А това дето го разказваш- за лихнусите, е абсолютно вярно. Толкова попчета на едно място и толкова едри, не съм виждал никога- нито преди, нито след това. Затова със "Синият бастун" си нямал пропуск. Я да дойдеш в Поморие на кея и да срещнеш някой гладен, с настръхнали люспи и леко мършав стронгил-лекоатлет, дето изчезва като светкавица преди да си мигнал, да те видим тогава...

[Булти]

...тъй , като с морето се заех като с прехрана , като бизнес , започнах да идвам и самостоятелно .Компания ми правеше само Роки питбула . По цял ден стоеше вързан на фургона на сянка и ми пазеше багажа . Вечер се прибирах кога по залез , кога по тъмно и когато ме посрещаше Роки бе най-щастливото куче на света . По това време из джунглата ми ( ) не се мяркаха хора и аз го пусках . Той веднага скачаше в шубрака и подгонваше нещо - я лисица , я чакал . След час два се прибираше каталясъл и търсеше да лочи вода . Аз по това време вече бях запалил огъня . Над него обикновено вреше тенджера пълна догоре с паури , а аз си пиех ракията и се наслаждавах на гледката . Разположението на фургона беше сходно с това на морското казино в Бургас . Тогава още не знаех , но след време щях да разбера , че това са били едни от най-щастливите мигове в живота ми . Вечер заспивах вперил поглед в морето , сутрин се разсънвах потопен пак в морето . Целият вече миришех на море , дори косата ми изветля ....

[Булти]

Митак, ...Я да дойдеш в Поморие на кея и да срещнеш някой гладен, с настръхнали люспи и леко мършав стронгил-лекоатлет, дето изчезва като светкавица преди да си мигнал, да те видим тогава...

[Булти]

...организмът ми се чувстваше превъзходно . Към края на лятото обаче , по съвета на един от шопите с които се запознах на Сухата река започнах да гълтам хапове . Бирена мая , защото бях започнал да се изтощавам . По цял ден гмуркане , после чували с рапани на гръб нагоре по стръмните пътеки , непълноценното хранене с консерви през деня отвреме навреме . На моменти дори се олюлявах от умора ...Не мога да не спомена бълхите , кърлежите и най-вече съсела( ) , който заварих във фургона . Преди да се настаня там , явно е живяла някаква лисица или някое друго животно , щото беше пълно с кърлежи и бълхи . А може би и самият съсел ги беше навъдил .Кърлежите бяха доста едри и падаха сякаш от небето . Бях купил едно българско лекарство за пръскане по кожата .Полза от него явно нямаше , щото веднъж 15 мин . след като се бях напръскал , два кърлежа ме налазиха и си правиха състезание по крака ми . После пробвах с лекарството на кучето против гадини и то се оказа ефективно .Смърдеше гадно , но за мен тва нямаше никакво значение , тъй като си бях сам - като Робинзон Крузо ....

[Булти]

....първоначално си бях опънал два хамака във фургона и нямах много притеснения от гадинките .По средата на лятото се бях разболял и отсъствах две седмици . Когато се върнах установих , че някой е свил хамаците , двата спални чувала и един голям нож . Тогава се наложи да спя като кучето на едно от леглата , направо върху пружината , облечен със всички налични дрехи . За да се предпазя от кърлежите докато спя приложих една стара хитрост , която бях научил от баща ми . Намерих стари бурканчета , напълних ги с газ от фенера и ги подложих под краката на леглото . И действително следващите нощи не бях полазен от нищо . Сега да споменем съсела . Първоначално не знаех , че това животинче , голямо колкото малък плъх , с пухкава и рунтава като на катерица опашка се казва така . Открехна ме пак един от тамошните ми приятели софиянци , палаткаджии от Бунарджика ....

[paco_lz]

[Булти]

...как го видях за пръв път . Беше една от вечерите , когато за първи път бях сам . Тогава за първи път чух стъпките му по ламарината на покрива , скочих от хамака , грабнах въздушната пушка , излязох от фургона и ...нищо - няма никой , след като явлението се повтори няколко пъти , през различни интервали , през цялата нощ , съдуждайки и стряскайки се многократно , се уплаших не на шега като реших , че мястото се обитава от дух . Дух , който е останал от хората живели тук и напуснали фургона по необясними за мен причини . Положението стана още по сериозно на другия ден по обяд , след бях изкачил стръмната пътека в непоносимата жега с чувал рапани на гръб и току що бях излязъл на широката поляна и изневиделица ме удари камък по рамото ...

[Булти]

...първоначално си помислих , че съм се ударил в някой клон . След като се огледах рабрах , че съм в средата на поляната и че това е невъзможно . Тогава се сепнах и се огледах внимателно . Наоколо освен кучето жива душа нямаше . Работата ставаше сериозна . Или бях слънчасал или наоколо наистина бродеше дух и искаше да прогони мен натрапника . След време , когато разказвах случката на една баба , една от хазяйките ми на едно от фотоателиетата ми , тя ми подхвърли идеята , че това може да е било змия . Имало такива смокове , които хвърляли камъни с опашките си . ( случаят и до днешен си остава неизяснен за мен ) Тогава в момента кучето беше пуснато и щеше да подгони змията и където и да се скрие , щеше да почне да рови и да я лае . Спомням си , че тогава кучето действително подгони нещо невидимо , но във въздуха а не по земята и както внезапно хукна , така и внезапно спря . Та първата ми среща със съсела беше в света на духовете ....

[Бат' Гойко]

Булти, много ми харесва дори само до тук цялата история и начина, по който я разказваш, но имам една молба: недей да убиваш и съселчето, ако още не е късно! С тази въздуна пушка причини вече доста ненужна смърт за такава красива и романтична история...

Кака ти Гойка

[Булти]

Булти, много ми харесва дори само до тук цялата история и начина, по който я разказваш, но имам една молба: недей да убиваш и съселчето, ако още не е късно! С тази въздуна пушка причини вече доста ненужна смърт за такава красива и романтична история...

Кака ти Гойка

ам кака аз само преписвам , първият си дневник , който съм писъл същата година( 2001 ) , но през есента по спомени ...дневника от второто ми лято е вече по дати и е писан почти всеки ден - ден за ден ...сега имам сто пъти по яка въздушна пушка , но главно чупя бутилки с нея , нещо ми е минал мерака да стрелям на месо ....ама съсела ...ако знаеш колко неволи ми причини ...аве ще четеш

[Булти]

...в една от следващите нощи , освен призрачните му стъпки , смътно видях и прелитащата му фигура . Фургонът си имаше покрив , средния ред ламарина липсваше и оттам през редките пълзящи растения се виждаха луната и звездите . На този фон лежейки в хамака си , видях профучаващото тяло на Съсльо . Не можах да определя веднага размерите му - мина много набързо а и бях полузаспал . Помислих го за златка , нвестулка или белка . Чак на четвъртия ден имаше материални следи от него . Гадното животинче прогризало торбите за храна , по-точно за хляба , яло от новия хляб , не от стария ( ) . Направило си цяла хралупа в него и срало там , ама срало яко ...

[spook]

... . Направило си цяла хралупа в него и срало там , ама срало яко ...

Давай с пушката смело...

[Булти]

...Съсльо винаги се появяваше нощем и по закон винаги след като заспивах . Ходеше си по стените нагоре надолу . Където и да криех и закачах торбата с храна винаги я намираше и почваше да хрупа в нея . Кучето го надушваше и усещаше и скачаше да лае . Аз се събуждах , естествено от най-сладкия си сън , щраквах прожектора и в бялото кръгче се появяваха две големи и подигравателни очи . Държа да подчертая думата " подигравателни " ...

[pluv4o]

Ах мам...та му.И се подиграва,а...

[vatus56]

Все по-мистично и загадъчно става, ама се надявам да не се превърне в трилър.