Децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век

[ribolovcho]

така така ,ама не е баш така,бих казал аз.Естествено кои не иска да му се върне детството,но ако погледнете сега децата има и някоии екстри които някога само е можело да си мечтаем,един прост пример,кога някои то нас е карал
скутер,дръг път,кои се е возилл от вас напримеп-във мерцедес,някога ходехме на кино да гледаме винету,даи 2 кинта,са е по лесно дърпаш и скиваш,аз за портокали и банани се редиш на опашка по 2 дена ,аиде мерси аз за тва детство комунизъм,

[stoilkatastz]

Е те тва е самата ИСТИНА.

[Златев]

Така си е... Може да съм млад, но в моето детсво все още нещата си бяха така Е, да, може да сме се прехласвали по страниците на "Некерман"-ите и играчките и техниката, която беше изложена там... Но всичко е приключвало с нарязването на лентички за фунийките
Тук не става въпрос за комунизми, демокрации, деспотства, анархии, империализми, фашизми, тоталитаризми, монархизми и всякакви подобни за мен непознати думички Тук става въпрос за доста попрости, но важни и ценни неща... Дори не и за мерцедесии джетове, отново незнайни думи
Поздрав:
[youtube]<object width="480" height="385"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/r_-AJr7ntVk&hl ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/r_-AJr7ntVk&hl=es_ES&fs=1&" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="480" height="385"></embed></object>[/youtube]

[nikidilov]

Баш така си беше,не може да се върне,а не може и да се променят нещата,няма и да разберат какво е било.

[malkia_joro]

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Джордж ГАРЛИН

[барона]

Прочитайки всичко това някакси връщам лентата назад, иии... ми става незнам защо толкова мило. Мога само да кажа, че съм имал щастливо и спокойно детство. Жалко само, че не мога да се върна назад така както се превърта филм или песен.

[dimitar_dv]

така така ,ама не е баш така,бих казал аз.Естествено кои не иска да му се върне детството,но ако погледнете сега децата има и някоии екстри които някога само е можело да си мечтаем,един прост пример,кога някои то нас е карал
скутер,дръг път,кои се е возилл от вас напримеп-във мерцедес,някога ходехме на кино да гледаме винету,даи 2 кинта,са е по лесно дърпаш и скиваш,аз за портокали и банани се редиш на опашка по 2 дена ,аиде мерси аз за тва детство комунизъм,

Именно де сега всичко е толкова лесно,че не могат сегашните деца да отсеят истинските ценности и най-вече приятелите:)Пък и все още предпочитам да отида на кино вместо да дръпна филм и да му се пуля сам:)

[Д-р Дулитъл]

Златев,поздрава ти ми припомни много неща.И ето едно вмъкване ,което не знам доколко е достоверно,но е възможно да е истина:
Тодор на Людмила бил заяждащо се хлапе, как да не му удариш два шамара,пък и бил четири класа по-малък. Първият път аха да го нашамаросат и някой предвидливо предупредил: това е внукът на Тодор Живков. По едно време в класа им се появила нова звезда, с дълги коси,момче, играло във „Войната на таралежите”. Тодор се заял и с него, онзи тръгнал да му удря полагаемите му се шамари. Някой услужливо го осведомил:
- Това е внукът на Тодор Живков.
- Пука ми – казал той – Аз съм внукът на Георги Димитров.
Имаше го и този момент,нали?
Между другото,имах удоволствието да служа заедно с въпросния персонаж-Добролюб от филма ,,Войната на таралежите".Истинското име на актьора е
Димитър Бойков Димитров и той наистина е внук на ,, вожда и учителя"...колкото и странно да ми звучи сега на мен самия...

[ники1]

така така ,ама не е баш така,бих казал аз.Естествено кои не иска да му се върне детството,но ако погледнете сега децата има и някоии екстри които някога само е можело да си мечтаем,един прост пример,кога някои то нас е карал
скутер,дръг път,кои се е возилл от вас напримеп-във мерцедес,някога ходехме на кино да гледаме винету,даи 2 кинта,са е по лесно дърпаш и скиваш,аз за портокали и банани се редиш на опашка по 2 дена ,аиде мерси аз за тва детство комунизъм,

Така е ама не е баш така......и ние си имахме екстри за които сега и да плащат децата няма откъде да го получат..
Давам пример- таткото на съседско дете беше машинист на парен локомотив и ние ходехме по няколко деца при него да се возим на локомотива и да дърпаме свирката............а сега кажи не е ли това екстра и мечта на всяко дете?!?
В кварталния "плод и зеленчук" като докарат дини ,ние ходехме да помагаме за разтоварването и после имаше щедри бонуси за помагачите..........а сега някой да ти даде нещо без пари ???
Верно тогава нямаше скутери ,но имаше "Балканчета" и никой от съседите шофьори на камиони не отказваше литър-два бензин за да си пърпорим със изстрадалата моторетка , въпреки ,че бяхме на по 11-12 год.
А знаеш ли как се ходи на "лятно кино" без билет ??? И колко е готино да се качиш на черешата във двора до летното кино и да гледаш през оградата без пари "Лудите на стадиона" , "Крилце или кълка", "Синовете на великата мечка"....и да си хапваш истински череши а не Хамерикански пуканки ??
А за мечтите на децата- ами те винаги ще мечтаят, само дето сега почти нямат детство , а ние имахме и то такова дето да се запомни ,а днешните какво ще запомнят ??? Ето това - "Ами сине няма пари за море щото плащаме ипотека, щото мама и тате са се набълбукали със заеми и лизинги и затова няма пари и за "зелено училище" , за колело, за ски, за тенис уроци, за уроци по китара , абе няма пари за твоето детсво сине....................

[Павел Иванов]

Всяко детство е уникално и безценно !
След години нашите деца като цяло ще разправят същото за себе си спрямо техните и тъй .
Общо взето сега е много трудно да оставиш пет годишното си дете само да ходи и да се прибира от забавачката която е на километър от вкъщи но пък плюсовете са в пъти повече колкото и да не ни се иска да го признаеме !
Това с липсата на пари навремето си беше в пъти по-актуално но просто нямаше за какво толкова да се харчат и нямаше чак толкоз съблазни накъдето и да погледнеш . То да сме честни нямаше почти никакви съблазни освен дъвките БиБип и още две три неща
Най-важното което имат днес нашите деца е моралната свобода . Няма начин да те приберат в районното и увпоследствие да те запишат в ДПС ( тва е детска педагогическа стая за неинформираните а не дружество за права и свободи ) само щот си носел значка на Ленин надолу с главата та да му поникне коса примерно и пр.
Абе искам да съм дете без значение в кое време , днешното или моето

[starcho]

Спомени,ама как сме се одървили сега,не мога да позная съратниците в приключенията и игрите-новата игра на по по най тресе средната възраст и мъката да се правят на много културни и делови.Колко малко сме живи и колко много ще сме умрели това всеки го знае,а театрото сякаш е по-важно от живота и страхът от загуба на врабчето в шепата.Как скиторех на автостоп по цяла България,студентските купони,топлотата на балканджиите... Нямаше по пътищата чочарки,любовта беше като в Таити,нямаше да замръкна по пътя-все се намираше човек с голямо сърце.Ченгетата обаче бяха бдителни и отнасях бой за нещо което сега се приема за незначително и скудоумието на бай ганьовците биваше игнорирано от повечето хора.Това е за тиниджърския и след него период,но поне моето поколение беше възпитано да уважава възрастните и в дисциплина защото имаше старомодни но ефективни мерки.

[jovani]

Върнахте ме 50г назад и направо се просълзих.Всичко е истина.Обичайте и възпитавайте децата си,за да се сещат с умиление за щастливото детсво което сте им осигурили.Поздрави за темата.

[jovani]

Върнахте ме 50г назад и направо се просълзих.Всичко е истина.Обичайте и възпитавайте децата си,за да се сещат с умиление за щастливото детсво което сте им осигурили.Поздрави за темата.

[ники1]

Спомени,ама как сме се одървили сега,не мога да позная съратниците в приключенията и игрите-новата игра на по по най тресе средната възраст и мъката да се правят на много културни и делови.Колко малко сме живи и колко много ще сме умрели това всеки го знае,а театрото сякаш е по-важно от живота и страхът от загуба на врабчето в шепата.

Прав си човеко ! Скоро срещнах приятел дето сме израстнали заедно, във един вход на блока. Заедно сме били 18 години. После пътищата ни се разделиха. И сега като се видяхме той се прави ,че не ме познава и не си спомня нищо ,а цялата работа е защото сега той е зам.министър и има опастност някой да му поиска услуга или помощ.....
.........и за това е "забравил" всичко от детството ни !

[grizmin]

Да помниш означава да знаеш.Да знаеш как е било и как е могло да бъде.Да направиш това ,което никой не е правил за теб като малък.Да скачаш в локвите с детето си,когато вали дъжд,защото твоя баща е бил строг и не е позволявал,да даваш свобода на мисълта и да казваш на децата си-Ти можеш!
Да не звучиш като пенсионер пред блока,който винаги се кара и нещо нарежда,а да крадеш зелено грозде от съседите,или да ходиш бос заедно с детето си.Да му обършеш сълзите,и да потъжиш с него,така както твоя баща не е правил,да пуснеш хвърчило,а не интернет, да го научиш че боя не е срамен в училище,когато защитаваш доброто, да гледаш Междузвездни войни и да мечтаеш.Да разкажеш тайни и страшни истории , да търсиш съкровище,да пишеш бележки на дракони,да имаш охлюви за домашни любимци,да спасиш врабче,да погребеш домашен любимец,да направиш детството хубаво,такова каквото си мечтал и можеш да дадеш на децата си,ти който четеш това и знаеш че можеш а не го правиш,защото си зает,и този живот те е шибнал право в лицето,показвайки че не винаги можеш да направиш нещо,но никой не ти забранява да мечтаеш.Когато "Седморката на Блейк" слагаше "Аватар" в малкия си джоб,а "Синьо Лято" размазваше "H2 O".Аз съм правил тези неща заедно с децата си.А ти?