Къде се намирам:
Риболов
Сладководен раздел
Излети
Моят риболовен излет
naRiba.com

Форум




Просто да споделя...
Просто да споделя...
Събота – поредния ден за риболов, който за моя милост започна някъде към 4.30 сутринта
Малко ми щипеше на очичките като се изнизах от кревата, но мисълта за скорошната среща с любимата Река притъпи неприятното усещане. Да, точно към Реката се бях запътил, с намерение да проверя дали случайно няма някоя скумрийка от тея разрешените вече за риболов
Е, много добре знаех какъв ще е резултата, но Дунава толкова силно ме теглеше към себе си, че реших да се отдам на тая налудничавост.
Към 5.30 съм вече там. Жадно поемам свежестта на утрото, а усещането е неописуемо и действа като наркотик. Преди да разпъна въдицата запалвам цигара и решавам да снимам събуждащата се река. Снимките не са много добри, защото светлината е още оскъдна, но се разбира, защо отделих близо половин час в съзерцание:
Риболова може да е забранен, но красотата си е там:


Както и очаквах скумрии не се виждаха. Нямаше шляпане, нямаше кръгове на повърхността...и въобще Реката беше учудващо спокойна в тези часове на деня. Определено очаквах по-голямо оживление... Колкото от уважение помятках малко с една от малките си блеснета, но след около половин час реших, че няма смисъл и се отказах. Беше едва 7 часа и затова директно отпраших към Ковачица. Мислех да се позабавлявам с костурите там, което щеше да е удобен случай и да изпробвам някои от новите си придобивки
Този път се “монтирах” до кулата и костуретата не закъсняха
Излизаха основно ей такива бодливковци (15-тина см.):

Не кълвяха много добре, пък и нещо много бързо ми се изтъпиха тройките на блесните в тамошните камъни, поради което имаше доста пропуски. Така или иначе успях да дръпна 10-15 рибки, да посвикна с новата макаричка, както и да пробвам новия плетеняк... Имаше време дори и за любопитни моменти. Единия от тях беше факта, че поне 3-4 от рибките се хванаха на “пропадане”
Сиреч вземаха блесната още при самото й падане към дъното, след хвърлянето
Не го очаквах точно от костура...
Другото любопитно бе това:

Открих го в плитчините до брега – костур налапал по-малкия си събрат и...умрял. По моему костура се е понадценил малко в лакомията си и просто се е задавил с плячката. Както гласи една проницателна нашенска поговорка “Гъз глава затрива”
Към обяд, когато реших, че слънцето достатъчно ме е напекло и че съм огладнял порядъчно събрах такъма и бегом към Козлодуй. Там ме чакаше вече софрата със салатки, мезенца, студени бирици и всички “удобства” на домашния уют
Завършвам разказа си с това, с което започнах – Реката. Този път на залез:




Към 5.30 съм вече там. Жадно поемам свежестта на утрото, а усещането е неописуемо и действа като наркотик. Преди да разпъна въдицата запалвам цигара и решавам да снимам събуждащата се река. Снимките не са много добри, защото светлината е още оскъдна, но се разбира, защо отделих близо половин час в съзерцание:
Риболова може да е забранен, но красотата си е там:


Както и очаквах скумрии не се виждаха. Нямаше шляпане, нямаше кръгове на повърхността...и въобще Реката беше учудващо спокойна в тези часове на деня. Определено очаквах по-голямо оживление... Колкото от уважение помятках малко с една от малките си блеснета, но след около половин час реших, че няма смисъл и се отказах. Беше едва 7 часа и затова директно отпраших към Ковачица. Мислех да се позабавлявам с костурите там, което щеше да е удобен случай и да изпробвам някои от новите си придобивки

Този път се “монтирах” до кулата и костуретата не закъсняха


Не кълвяха много добре, пък и нещо много бързо ми се изтъпиха тройките на блесните в тамошните камъни, поради което имаше доста пропуски. Така или иначе успях да дръпна 10-15 рибки, да посвикна с новата макаричка, както и да пробвам новия плетеняк... Имаше време дори и за любопитни моменти. Единия от тях беше факта, че поне 3-4 от рибките се хванаха на “пропадане”




Другото любопитно бе това:

Открих го в плитчините до брега – костур налапал по-малкия си събрат и...умрял. По моему костура се е понадценил малко в лакомията си и просто се е задавил с плячката. Както гласи една проницателна нашенска поговорка “Гъз глава затрива”



Към обяд, когато реших, че слънцето достатъчно ме е напекло и че съм огладнял порядъчно събрах такъма и бегом към Козлодуй. Там ме чакаше вече софрата със салатки, мезенца, студени бирици и всички “удобства” на домашния уют


Завършвам разказа си с това, с което започнах – Реката. Този път на залез:

Ако не виждаш изход от ситуацията... огледай се за вход!
- Димо Генчев
- вече хвърля и на тежко
- Мнения: 282
- Регистриран на: Чет Авг 03, 2006 9:56 am
- Местоположение: София, Хаджи Димитър
- Обратна връзка:
Ей, блазе ти за това, че Дунав ти е под носа. Много завиждам на всички колеги, които имат възможност да посещяват такива класически реки - Дунав, Марица, Тунджа, Струма и т.н. То, вярно, че всеки може да отиде където иска, ама друго си е ей така пеша да мръднеш за малко и да начешеш крастата.
Наслука!
Наслука!
Не слушай какво ти казват повечето хора, защото точно повечето хора са обикновено по-глупави...
-
- разбира нещата
- Мнения: 749
- Регистриран на: Чет Апр 05, 2007 3:38 pm
- Местоположение: Недко Митев - Смолян
Особено, ако е след 25-ти, направо ще е престъпление да не вземеш и една въдичка със себе сиfizika01 написа:Машала ефенди. Напълни ми душата и така ме зариби , че май предстоящото ми ходене до Видин ще мине покраи реката.

П.П. Абе с тея 3 снимки ще спечеля аз още някой и друг фен на Голямата Река



Ако не виждаш изход от ситуацията... огледай се за вход!