
Наименование: Черна мряна
Други названия: балканска мряна
Латинско наименование: Barbus meridionalis petenyi
Актуална информация за риболов на Черна мряна
Стръв и захранка
Черната мряна живее по местата, около водите, които обитава пъстървата. Любими места за нея са още чудните кътчета сред природата. Балканската мряна се среща по горните и средни участъци от реките у нас. Това са местата със страхотни дефилета на реки, с множество завои и скални оформления по бързеите и вировете.
През лято мрените обитават предимно бързеите, където от дъното намират своята прехрана от ларви и речни обитатели. Често могат да се видят пасажи от еднакви на размери риби, които излизат към плиткото на пясъчните заливи и се препичат на слънцето. На смрачаване мрените напускат бързеите и се връщат към дълбините на вировете, за да нощуват в безопасност.
Есенно време мрените се запасяват за зимата. Към втората половина на септември и началото на ноември, започва периода на голямото кълване при черната мряна.
Колко да бъде голяма захранката се определя от начините за ловене. Ако сме на познато мястото, то захранката може да е от 5 до 8 големи топки мачкан примесен с глина хляб. Според силата на течението се определя честотата на замятане на захранката. Ако сме решили да наблегнем на речен риболов и много места, както и повече движение е добре да захранваме с две-три топчета с размери на орех. Двайсетина опита са напълно достатъчни и в случаи, че няма резултат се местим.
За реката е нужно повече време на захранката да задейства. Упоритостта, трябва да е с нас до първите удари. Често те са от по-дребни мренки, но не закъсняват и резултатите на по-едрите екземпляри. Този подход е типичен при черната мряна, която води сериозни битки за територията си, когато има наличие на много храна.
Подхранката може да е от типа на стръвта. Добре е също да се примеси с глина, за да се образува примамливата за мрените мътилка.
Черната мряна живее по местата, около водите, които обитава пъстървата. Любими места за нея са още чудните кътчета сред природата. Балканската мряна се среща по горните и средни участъци от реките у нас. Това са местата със страхотни дефилета на реки, с множество завои и скални оформления по бързеите и вировете.
През лято мрените обитават предимно бързеите, където от дъното намират своята прехрана от ларви и речни обитатели. Често могат да се видят пасажи от еднакви на размери риби, които излизат към плиткото на пясъчните заливи и се препичат на слънцето. На смрачаване мрените напускат бързеите и се връщат към дълбините на вировете, за да нощуват в безопасност.
Есенно време мрените се запасяват за зимата. Към втората половина на септември и началото на ноември, започва периода на голямото кълване при черната мряна.
Колко да бъде голяма захранката се определя от начините за ловене. Ако сме на познато мястото, то захранката може да е от 5 до 8 големи топки мачкан примесен с глина хляб. Според силата на течението се определя честотата на замятане на захранката. Ако сме решили да наблегнем на речен риболов и много места, както и повече движение е добре да захранваме с две-три топчета с размери на орех. Двайсетина опита са напълно достатъчни и в случаи, че няма резултат се местим.
За реката е нужно повече време на захранката да задейства. Упоритостта, трябва да е с нас до първите удари. Често те са от по-дребни мренки, но не закъсняват и резултатите на по-едрите екземпляри. Този подход е типичен при черната мряна, която води сериозни битки за територията си, когато има наличие на много храна.
Подхранката може да е от типа на стръвта. Добре е също да се примеси с глина, за да се образува примамливата за мрените мътилка.
Сподели публикацията:
Коментари:
Коментари:
Добави коментар:


